№ 49897
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110156842 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. А. М., чрез адв. И. А., без приложено
пълномощно, с която срещу Г. А. И. са предявени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Ищецът сочи, че през 1995 г. заедно с ответника и трето за спора лице завладели
поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в АДРЕС с площ по скица 568 кв.м.,
съставляващ по предходен план имот 1368 в квартал 77 по плана на гр. София,
местност „Кв. Христо Ботев“. В същия построили на калкан три отделни,
самостоятелни жилища със самостоятелни входове, като входът жилището на ищеца
било от юг, а входът на жилището на ответника било от север, като от построяването
до предявяването на исковете разположението и владението на трите жилища и
входовете останало непроменено. В първоначално подадената искова молба ищецът е
поддържал, че той, заедно със съпругата си, са упражнявали владение върху 1/3 ид.ч.
от сградата и върху 1/3 ид.ч. от имота. През 2023 г. узнал, че ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост за целия поземлен имот и за сградата през
2020 г., което обуславяло интересът му от исковете. Първоначално е формулирано
искане до съда да признае за установено, че ищецът е собственик на по 1/3 ид.ч. от
имота и от сградата.
С разпореждане № 131503/23.10.2023 г. съдът като е констатирал нередовности
на исковата молба е дал подробни указания за тяхното отстраняване и е предоставил на
ищеца двуседмичен срок за това.
На 15.01.2024 г. по делото е постъпила уточняваща молба, с която ищецът е
посочил, че е упражнявал владението заедно с неговата съпруга. Уточнено е, че всяко
домакинство е упражнявало фактическа власт върху съответното самостоятелно
жилище, с отделен вход, с намерение и съзнание, че всеки е собственик на своето
жилище. Изложил е твърдения, че е упражнявал владение върху 67 кв.м. от сградата и
върху 358 кв.м. от поземления имот. Заявено е, че е онагледил реалните части, върху
които е упражнявал владението, в цвят върху ортофотоснимки към молбата.
Последното не е сторено. Заявен е петитум, както следва: да се признае за установено,
че ищецът, заедно със съпругата му (без последната да е надлежно индивидуализирана
и посочена като ищец по делото) в режим на СИО ‚е собственик“ по давност на
359/568 идеални части от поземления имот, както и на 67/148 ид.ч. от сградата.
1
С разпореждане № 14254/25.01.2024 г. съдът е предоставил нов двуседмичен
срок на ищеца да уточни исковата си молба, като са дадени ясни и подробни указания
за отстраняване на нередовностите на предявените искове, като на ищеца отново е
обърнато внимание на наличието на несъответствие между обстоятелствената част на
исковата молба и формулираното искане (петитум). На ищеца са указани
неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания в предоставения
срок.
На 07.02.2024 г. по делото е постъпила молба, с която ищецът е заявил, че само
той е упражнявал владението и че няма сключен граждански брак. Потвърдени са
твърденията, че всяко от трите домакинства е упражнявало владение върху реална част
от сградата – съответното самостоятелно жилище, с отделен вход, с намерение и
съзнание, че всеки е собственик и владее своето жилище. Твърди се също така всяко от
лицата, които са упражнявали владение върху поземления имот, да е владяло реална
част от същия. Ищецът твърди да е владял реална част с площ 67 кв.м. от сградата и
реална част от поземления имот с площ 358 кв.м. Визираните от ищеца реални части,
въпреки дадените от съда указания, не са описани с условни граници и
местоположение. Не се установява и да са означени с цвят на скици или снимки,
независимо че се сочи това да е направено с молбата-уточнение. Съдът е сезиран с
искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 359/568 идеални части от поземления имот и на 67/148 идеални части
от сградата.
С молбата е направено поредно искане за продължаване на срока или за
предоставяне на нов срок за изпълнение на указанията, независимо че на ищеца е бил
предоставен двуседмичен срок за изпълнение на дадените с разпореждането от
25.01.2024 г.
Искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията или за
даване на нов срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба съдът приема,
че следва да се остави без уважение. На ищеца в случая са давани двукратно подробни
указания за отстраняване на нередовностите и несъответствията на исковата молба – с
разпореждането от 23.10.2023 г. съдът е предоставил двуседмичен срок за това, като е
изискал служебно удостоверение за данъчна оценка на имотите. С разпореждането от
25.01.2024 г. на страната отново е предоставен двуседмичен срок, като отново
служебно е изискано удостоверение за данъчна оценка на процесните недвижими
имоти, като в тази насока на ищеца не са били давани указания. В случая не се сочат
причините, поради които ищецът е бил в невъзможност да изпълни дадените му от
съда указания (съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 ГПК), като впечатление прави, че за
част от тях не е направен и опит същите да бъдат изпълнени.
В обобщение на изложеното, първоинстанционният съд приема, че независимо
от осигурената на ищеца възможност да отстрани нередовностите на исковата си
молба, спорното право не е надлежно индивидуализирано. Ищецът ясно е заявил
твърдения, че е владял, съответно твърди да е придобил по давност, реални части от
имотите, предмет на спора. Същите са посочени с площ, но не и с местоположение и
условни граници, съобразно дадените от съда указания. От друга страна ищецът сочи,
че е отграничил процесните реални части, означавайки ги на снимка, приложение към
уточнителните молби и повдигайки ги в цвят, но това не е сторено към настоящия
момент. Още по-същественото в случая е несъответствието между обстоятелствената
част на исковата молба и отправеното до съда искане – ищецът, заявявайки че владение
е упражнявано върху конкретни реални части от имотите, е поискал да се признае за
установено, че е собственик на идеални части от имотите. Последното противоречи на
твърденията му, че е владял и е придобил именно реални (а не идеални) части. В тази
2
връзка следва да бъде цитирано напр. Решение № 127 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 679/2017 г., II г. о., ГК, съгласно което за да определи действителното основание
на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Че е
налице нередовност на исковата молба при несъответствие между обстоятелствена
част и петитум е подробно изяснено в постоянната практика на ВКС – напр. Решение
№ 1208 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2007 г., III г. о., ГК, Решение № 348
от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 473/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 102 от
18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2251/2018 г., I г. о., ГК и др.
В настоящия случай съдът, като е констатирал такова несъответствие, доколкото
от една страна ищецът твърди да е упражнявал фактическа власт върху реални части от
имотите, а е заявил искане да бъде признат за собственик на реални части от същите,
двукратно е обърнал внимание на страната, че петитумът следва да съответства на
направените уточнения на обстоятелстваната част на исковата молба, като дори е
указал на ищеца, че в случай че поддържа заявеното искане да бъде признат за
собственик на идеални части от имотите, да съобрази твърденията си, че е владял
реални части от същите и да обоснове правния си интерес от търсене на такава защита.
По горните съображения и като констатира, че от една страна, спорното право не
е надлежно индивидуализирано, а от друга страна, е налице несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът намира, че ищецът е имал
възможност да отстрани тези нередовности, но не е сторил това.
Исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на
срока или за предоставяне на нов срок за изпълнение на дадените с разпореждане №
14254/25.01.2024 г. указания, заявено от А. А. М. с молба, вх. № 39100/07.02.2024 г.
ВРЪЩА искова молба вх. № 288481/16.10.2023 г., уточнена с молби , вх. №
12300/15.01.2024 г. и вх. № 39100/07.02.2024 г., подадена от А. А. М., ЕГН ***, чрез
адв. И. Ч. А., с която срещу Г. А. И., ЕГН **********, са предявени положителни
установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 56842/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41
състав.
Разпореждането в частта, с която е върната исковата молба, подлежи на
обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на
ищеца чрез процесуалния му представител .
ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл. 41а, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, т. 1, вр. чл. 38а, ал.
3 ГПК препис от разпореждането на ищеца чрез адв. А. по ел. път чрез ЕПЕП на
следните ел. адреси: ivanchavdarovantonov@gmail.com, kantora.antonov@gmail.com,
доколкото страната чрез пълномощника си е заявила съгласие за получаване на
съдебни книжа по ел.път (съгласно заявление за достъп до електронни съдебни дела и
електронни съобщения в ЕПЕП – л. 30 от делото).
УКАЗВА на деловодителя на 41 състав на СРС да извърши справка дали
съобщението е било изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, като
ако потвърждение за връчването е било изпратено, ДА РАЗПЕЧАТА същото на
3
хартиен носител и да го приложи по делото.
В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от изпращането му,
същото на основание чл. 41а, ал. 1 ГПК ДА СЕ СЧИТА ЗА РЕДОВНО ВРЪЧЕНО на
първия ден след изтичане на 7-дневен срок от изпращането му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4