Определение по дело №173/2020 на Окръжен съд - Варна

                          

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                           №   /гр.Варна,       .02.2020год.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на 14.02.2020г. в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иваничка Славкова 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:Жулиета Шопова

                                                           Светлозар Георгиев 

 

като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова ВЧНД №173 по описа за 2020 год. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Съдебното производство е  образувано по въззивна частна  жалба на Н.А.Н. ЕГН:********** с постоянен адрес *** срещу определение №182 от 03.02.2020год., постановено по ЧНД № 548/2020 год. на РС Варна,27-ми състав.

          С атакувания съдебен акт ВРС е прекратил производството по горепосоченото дело,  като след подробен анализ на фактите по ДП в заключение по допустимостта е приел, че жалбата  против постановление  на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 904/2018г. по описа на ОД на МВР Варна  за престъпление по чл.309 ал.1,вр.чл.26, ал.1 от НК  следва да бъде оставена без разглеждане като   недопустима, тъй като е подадена от ненадлежна страна.

В постановлението си от 13.12.2019г. прокурор от РП Варна , след като се е запознал с материалите по ДП водено  за престъпление по чл.309 ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК  е приел, че НП следва да се прекрати  на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление.С постановление от  20.01.2020 г. Зам.окръжен прокурор при ВОП по преписка № 4763/2019 г. поописа на ВП,ДП № 904/2018 г. по описа на ОД на МВР-Варна   е потвърдено постановлението  на ВРП за прекратяване на досъдебното производство по ДП № 904/2018 г. поописа на ОД на МВР-Варна,като е приел че дори и да има извършено деяние по чл.309,ал.1 от НК/каквито не са били събрани/ следва да се приеме че е налице хипотезата на чл.9,ал.2 от НК ,т.е. поради своята малозначителност деянието не е обществено опасно.Тоест на основание  чл.24 ал.1 т.6 от НПК- налично е произнасяне и  влязло в сила  постановление за прекратяване на наказателното  производство, респ. за отказ за образуване на такова. 

 

       В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение на  ВРС. Излага се, че съда не е прецизирал фактическата обстановка по делото, като неправилно е приел, че  жалбоподателят  не е пострадал от престъплението, тъй като той на практика може да се счита за  ощетен от действията на виновното лице.  Твърди се, че разследването е водено формално и при липса на обективност и приетите изводи са неправилни  и формирани при неизяснена фактическа обстановка.  Като цяло се твърди, че имат право да обжалва актовете на компетентните органи, тъй като има интерес да бъде разкрита обективната истина по делото и съответно да бъде обезвъзмезден за претърпените вреди. Освен това приел ,че извършителят на деянието ще бъде оставен ненаказан.Моли се определението  на РС Варна да бъде отменено.

           Настоящият състав на ВОС, намира, че жалбата е допустима за разглеждане, но по съществото се преценява като неоснователна по следните съображения:

 Преценявайки нормата на чл. 243 ал. 4 от НПК  и  престъплението по чл.309 ал.1 ,вр.чл.26,ал.1 от НК  – по който е образувано и водено производството, първоинстанционния съдът е приел, че съставът на престъплението по който е водено делото не реализира резултат увреждане на определена категория лица.

 Приел е също, че жалбоподателите нямат качеството на пострадало лице /не може да встъпят в процеса като граждански ищец и да предявят граждански иск/, тъй като в състава на престъплението по Глава  IX  ,раздел   IV  а именно чл.309 ал.1 от НК  ,което е в раздел ,,Документни престъпления“, причиняването на щета  на определен субект  не е предвидено като  елемент  от обективната му страна.Т.е. не е налице пострадало лице или ощетено юридическо лице,което да включва  в състава си  съставомерни вреди-било то имуществени или неимуществени.

В цялост е прието, че жалбоподателят  няма активна процесуална легитимация в процеса, не притежава правото на жалба, като е  прекратил образуваното производство без да се произнася  по доводите по съществото на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно и в съответствие със закона и  цялостната съдебна практика, ВРС е преценил недопустимостта на подадената жалба, като споделя направените изводи в постановения съдебен акт.

 Възможност да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство имат ограничен кръг лица, изрично посочени в нормата на чл. 243 ал. 4 от НПК.

Предвид фактическите и правни положения, установени по делото,  в случая процедурата по съдебен  контрол спрямо постановлението на ВРП е неприложима.  

 Разследването по досъдебното производство е водено срещу лице  по чл.309 ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК,  а от това престъпление  не могат да последват вредите , които да обусловят качеството на  пострадал относимо към жалбоподателят Н., като съответно същият да бъде конституиран като граждански ищец в процеса.

Липсата на процесуална легитимация, представлява процесуална пречка за жалбоподателят  да обжалват  по този ред постановлението на прокурора.

 Необходимата гаранция за контрола по законосъобразността на актовете на прокурора,  относима към сходни  с разглеждания случаи, е предоставената правна възможност по-горестоящата прокуратура да извърши служебна проверка по чл. 243 ал.10 от НПК. Евентуално в това производство могат да бъдат направени и изложени твърдения за извършени други престъпления, тъй като единствено и само в правомощията на прокуратурата е да прецени срещу кого  и какви обвинения да повдигне с оглед събраните доказателства.  

Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. Изложените до съдебните инстанции съображения не могат да бъдат предмет на произнасяне при липсата на надлежно сезиране.  Възраженията изложени в  жалбата, както беше посочено по горе, могат да бъдат депозирани пред по-горестоящата прокуратура, която може  да се прецени и дали  квалификацията на деянието е правилна.

Предвид изложените съображения определението на РС Варна  като съобразено с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.

 

По изложените съображения на основание чл. 341 ал. 2,вр.чл.323,ал.2 от НПК, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №182 от 03.02.2020год., постановено по ЧНД № 548/2020 год. на РС Варна- XXVII състав.

 

Определението е окончателно.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: