№ 805
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503688 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от П.Ст.Н. - управител, чрез адв. И.И. - ВАК,
срещу Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. д. № 14365/2019 г. по описа
на ВРС, 10-и състав, с което:
е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. З. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, извършено със Заповед № 013 от 26.07.2019 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото му
правоотношение с „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **********, издадена от П.Ст.Н., работодател, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
е прието за установено в отношенията между Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Св.“ № 18, и „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: **********, че възникналото помежду им трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № 022 от 25.03.2019 г., с който
Т. З. К. е бил назначен на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“ е прекратено, считано от 02.07.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради забавено плащане на трудовото възнаграждение на работника, дължимо за
периода от 25.03.2019 г. до 02.07.2019 г.
е прието за установено в отношенията между Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Св.“ № 18, и „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: **********, че ищецът Т. З. К. не дължи на „Транс Логистик
2017“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 9600,00 лева, представляваща обезщетение по
реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от КТ, за претърпени действителни вреди, обективирано в
издадената заповед № 013 от 26.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, с което е прекратено трудовото му правоотношение с „Транс Логистик
1
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
издадена от П.Ст.Н., работодател.
е отхвърлен предявеният от „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, иск срещу Т. З. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, за осъждане на Т. З. К. да заплати на ищеца сумата от
576,80 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ,
представляващо размер на брутно трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
Жалбоподателят „Транс Логистик 2017“ ЕООД счита първоинстанционното решение
за необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответникът, сега жалбоподател, следва да докаже точното
изпълнение на задължението си за заплащане на трудовите възнаграждения на работника,
като счита, че същото няма отношение към предмета на процесния трудов спор. Сочи, че
съдът не е изпълнил точно и пълно задължението си по чл. 146 от ГПК. Излага, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 175 от ГПК, като не
е ценил представеното по делото извънсъдебно изявление на ищеца пред Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, обективирано в Молба-допълнение вх. №
19066060/24.07.2019 г. Твърди още, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства,
както и направените от страните доводи и възражения, като излага подробни съображения в
тази насока. Навежда, че показанията на св. Я.Г. противоречат на събрания по делото
доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
работникът е връчил на управителя на ответното дружество известие по реда на чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Т.К., чрез адв. А.П., депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и настоява за неговото потвърждаване. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Транс логистик 2017“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. И.И..
В съдебно заседание въззиваемият Т.К., редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. А.П.-Д..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
64892/05.09.2019 г. от Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, вх. 2, ет.
6, ап. 18, с която срещу "Транс логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Китка, община Аврен, област Варненска, са предявени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 013/26.07.2019 г.; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
02.07.2019 г. на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, поради забавено плащане на трудовото
възнаграждение, дължимо за периода от 25.03.2019 г. до 02.07.2019 г.; иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено, че ищецът НЕ дължи на ответното
дружество сумата от 9600,00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ –
действително причинени вреди, изразяващи се в извършването на шест курса на ден от
2
кариера „Каровча” - гр. Девня, до строителен обект в с. Разделна, Община Белослав.
В исковата молба се излага, че на 25.03.2019 г. ищецът сключил безсрочен трудов
договор с "Транс логистик 2017“ ЕООД на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ за
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, като уговореното
възнаграждение било в размер на 560,00 лева, платимо ежемесечно в срок до края на месеца,
следващ месеца, за който е дължимо. Работодателят наредил на ищеца да изпълнява
задълженията си като шофьор на МПС „Ивеко стралис“ с рег. номер В 5977 ВМ – 12 тона.
Твърди се, че в съответствие с чл. 100 от Закона на движение по пътищата, ищецът поискал
да му бъдат предоставени документите на камиона, но управителят на дружеството отказал,
тъй като към момента такава необходимост не била налице. Впоследствие ищецът разбрал,
че управляваният от него камион не бил преминал технически преглед. Сочи се, че тъй като
до началото на месец юли 2019 г. такъв преглед не бил преминат, ищецът отказал да
изпълнява трудовите си задължения с МПС, което не отговаря на законовите изисквания.
Излага, че на 01.07.2019 г. бил изпратен в с. Разделна за извършване на превоз на чакъл и
пръст с друго МПС: „Ивеко“ – самосвал, 5 тона, но установил, че и този камион нямал
документи. Сочи, че съгласно чл. 126 КТ, работникът е длъжен да изпълнява само законните
нареждания на работодателя. Изтъква, че до този момент не бил получавал и трудово
възнаграждение, поради което на 01.07.2019 г. подал заявление, с което, на осн. чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, едностранно прекратил трудовото си правоотношение с ответното дружество,
считано от 2.07.2019 г. Излага, че впоследствие ответникът изискал от него писмени
обяснения за неявяването му на работа от 01.07.2019 г. до 17.07.2019 г., но предвид че вече
бил прекратил трудовото си правоотношение, ищецът не счел за необходимо да дава такива.
На 09.08.2019 г. с куриер получил заповед № 013/26.07.2019 г., с която на осн. чл. 187, т. 1,
пр. 3 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ му било наложено дисциплинарно наказание – уволнение. В
същата се сочело и че дължи обезщетение на дружеството в размер на 9600,00 лева с правно
основание чл. 221, ал. 2 от КТ – за причинена вреда, представляваща извършване по 6 курса
дневно от кариера „Каровча“, гр. Девня“, до с. Разделна, всеки на стойност 80,00 лева, за
преиода от 01.07.2019 г. до 26.07.2019 г. Твърди, че ответното дружество не е претърпяло
вреди. Счита, че заповедта, наложеното с нея наказание и исканото обезщетение са
незаконосъобразни. Излага, че за неизплатеното си трудово възнаграждение подал жалба в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Излага, че по същата била образувана проверка,
но управителят на ответното дружество му обещал, че ще му плати дължимото, ако уведоми
Инспекцията по труда, че възнаграждението му е изплатено, което ищецът направил. Моли
исковете да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, в който
се сочи, че искът с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено, че ищецът
НЕ дължи на ответното дружество сумата от 9600,00 лв., представляваща обезщетение по
реда на чл. 221, ал. 2 КТ, е частично основателен за сумата над 576,80 лв. до пълния посочен
в поцесната заповед размер от 9600,00 лева, а останалите два предявени иска са
неоснователни. Не се оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор, по силата
на който ищецът изпълнявал задълженията си като шофьор на МПС „Ивеко стралис“ с рег.
№ В 5977 ВМ, нито че на същия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Излага
се, че последното е наложено основателно, поради неявяване на ищеца на работа за периода
от 01.07.2019 г. до 17.07.2019 г. За посоченото обстоятелство, съгласно чл. 193, ал.1 от КТ,
от ищеца е поискано писмено обяснение, като му е даден тридневен срок за отговор, но
такъв не е последвал. Сочи се, че поради изложеното, работодателят законосъобразно е
прекратил трудовото му правоотношение, като му е наложил наказание – уволнение. Твърди
се, че заявление от ищеца за едностранно прекратяване на ТПО от 02.07.2019 г. не е
подавано пред ответника. Оспорва се твърдението, че ищецът не е получавал трудово
3
възнаграждение, като се изтъква, че същият сам е посочил в молба-допълнение до Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, че възнаграждението му е изплатено. Настоява се искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за
приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
02.07.2019 г. на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, да бъдат отхвърлени изцяло, а искът с правно
основание чл. 124 от ГПК - за приемане за установено, че ищецът НЕ дължи на ответното
дружество сумата от 9600,00 лв., да бъде отхвърлен частично, до сумата от 576,80 лева.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е предявило и насрещен иск с за осъждане
на Т. З. К. да заплати сумата от 576,80 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово
правоотношение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
В отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, насрещният иск се оспорва като
неоснователен. Излага се, че в случая работодателят е неизправна страна по трудовото
правоотношение, поради което същият не може да претендира обезщетение.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От Трудов договор № 022 от 25.03.2019 г. се установява, че същият е сключен между
„Транс логистик 2017“ ЕООД – работодател, и Т.З. – работник/служител, на основание чл.
67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, като работодателят възлага, а
работникът/служителят приема да изпълнява длъжността: „шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“.
Видно от длъжностна характеристика на длъжността „шофьор“ на фирма „Транс
логистик 2017“ ЕООД, в т. I.2, са отразени следните основни задължения: да проверява
техническото състояние на МПС преди привеждането му в експлоатация, да се грижи за
техническата изправност на МПС, да спазва Закона за движение по пътищата, да носи
винаги свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, документа за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и превозни документи.
Видно от Заповед № 013 от 26.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание,
работодателят „Транс логистик 2017“ ЕООД е наложил на Т. З. К., на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, дисциплинарно наказание „уволнение“ във
връзка с извършено дисциплинарно нарушение: неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, а именно за периода от 01.07.2019 г. до 17.07.2019 г. В
заповедта е отразено, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, на работника е била дадена
възможност да подаде писмени обяснения по повод горното. Посочено е, че същият не е
отговорил на направеното искане. В заповедта е отразено,че работникът дължи обезщетение
на работодателя в размер на 9600,00 лева по реда на чл. 221, ал. 2 КТ в размер на
действително причинени вреди.
Видно от Заявление от 01.07.2019 г. от Т. З. К. до Пл. Н., управител на „Транс
логистик 2017“ ЕООД, ищецът е уведомил работодателя, че считано от 02.07.2019 г.,
прекратява едностранно сключения между страните трудов договор на осн. чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ - поради неплащане на трудовото възнаграждение.
4
Видно от Сигнал (жалба) с вх. № 19084845 от 19.07.2019 г. от Т. З. К. до Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, относно работодател „Транс логистик 2017“ ЕООД, в
сигнала е изложено, че Т.К. е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече
тона, в периода от 25.03.2019 г. до 11.07.2019 г., като за посочения период не е получавал
трудово възнаграждение.Излага се още, че след като на 11.07.2019 г. Т.З. казал, че напуска,
управителят на дружеството го заплашил с дисциплинарно уволнение и поискал работникът
да подаде молба с едномесечно предизвестие. Сочи се, че въпреки че не е получавал
полагаемото му се възнаграждение, последният е получил писмо с искане за обяснения защо
не се е явявал на работа.
Видно от Молба-допълнение с вх. № 19086060 от 24.07.2019 г. към горния Сигнал
(жалба) от Т. З. К. до Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в същата се излага, че Т.К. е
получил трудовите си възнаграждения за периода 25.03.2019 г. – 10.07.2019 г.
Видно от Заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
изтъква, че ако се установи, че подписите във ведомостите на ответното дружество не са
положени от ищеца, следва извод, че нетните трудови възнаграждения на последния не са
изплатени.
От Заключение по допуснатата пред първоинстанционния съд Съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че подписите, положени в графа „Подпис“ срещу името Т. З. К. във ведомостите на „Транс
логистик 2017“ ЕООД за месеците март, април и май, не са изпълнени от ищеца. За м. юни
подпис в съответната графа срещу името на ищеца липсва, като на горния ред е положен
подпис, идентичен с изследваните.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.07.2020 г., процесуалният
представител на ответника заявява, че не са полагани подписи от ищеца в платежните
ведомости.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Я.П.Г., без родство и дела със страните, които съдът кредитира
като обективни. От същите се установява, че свидетелят е приятел с ищеца от 15 години.
Излага, че на 02.07.2019 г. ищецът го взел с колата си от работа около 13:15 ч., след края на
работното му време. Същият му казал, че има среща до „Метро“ с „шефа си“, за да му даде
заявление за напускане на работа. Свидетелят го попитал от какво е недоволен, като ищецът
обяснил, че не му плащали редовно. Свидетелят сочи, че видял заявлението; в същото
пишело ищецът да бъде освободен от работа. Излага, че до тях спрял джип „Тойота“, в
който бил управителят - свидетелят посочва, че името на същия е Пл.. Последният останал в
колата си. Ищецът слязъл, отишъл при него и дал заявлението. Свидетелят сочи, че ищецът
му е казал, че е входирал заявлението. Излага, че след като ищецът е дал заявлението, повече
не е ходил на работа. Свидетелят посочва, че поради забавени плащания, е давал заеми на
ищеца, тъй като последният имал разходи свързани с дъщеря си, която била ученичка.
Свидетелят излага, че ищецът си е търсил друга работа и е мислел на напусне ответното
дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
5
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. Същото обаче е недопустимо в частта му
по предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, поради
следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо самостоятелното установяване
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В разглеждания случай
ищецът поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено писмено от негова страна по
реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, а не на законосъобразно упражнено от работодателя право
на дисциплинарно уволнение. Установяването на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е иск за факт, който не е уреден в закона. Искове за установяване на факти,
непредвидени в закона, са недопустими (арг. от чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК). Предвиденият от
законодателя ред за защита срещу незаконното уволнение не може да бъде заобиколен чрез
предявяване на установителен иск за установяване на твърдяно от ищеца основание за
прекратяване на трудовото правооотношение. Следва да се посочи, че в производство по
конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като преюдициален въпрос ще
бъде разгледано и прекратяването на трудово правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ (В този смисъл Решение № 226 от 03.08.2011 г. по гр.д. № 1470/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС, в
което е посочено, че „фактическите и правни доводи на ищеца, че уволнителната заповед на
работодателя се явява незаконна поради липса на основание за нейното издаване при вече
прекратено трудово правоотношение, че неявяването на работа не е дисциплинарен състав,
щом прекратяване на договора е настъпило на друго основание преди това и пр., съдът
обсъжда в рамките на повдигнатия спор“).
В допълнение следва да се посочи, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ се
твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото
правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. Поправка в
трудовата книжка, след уважаване на горецитирания иск, се следва по право и
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или
служителя е признато за незаконно.
В настоящия случай не е налице и хипотезата на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - искът по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или
в други документи, не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно
уволнение за което е предвиден искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ .
Фактическият състав за уважаването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ предпоставя
наличие на законно уволнение, но неправилно отразяване на основанието за него в
трудовата книжка на съответния работник/служител. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
разполага работникът или служителят, когато не оспорва прекратяването на трудовия
договор, а само вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му - вписано е
едно основание, а се твърди, че действителното основание е друго. Поради това, че не е иск
за незаконност на уволнението, той не може да се кумулира с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 за
6
отмяна на уволнението. В процесния случай не са изложени фактически твърдения, които да
обосновават иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, а се оспорва наложеното от
работодателя наказание уволнение, като се иска признаването на последното за незаконно -
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Както вече се посочи, последицата от отмяната
на уволнението се извършва по реда на чл. 346 КТ.
Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение в обсъжданата част
подлежи на обезсилване като недопустимо, а производството по делото в съответната част
следва да бъде прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Обжалваното решение е правилно в частта му по останалите предявени претенции.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Според чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор писмено без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Трудовото
правоотношение се прекратява от деня, в който заявлението е получено от работодателя, а
не от датата на подаване на същото. В тежест на работника е да установи, че е уведомил
работодателя си за волята си да прекрати трудовото правоотношение. По делото е
представено писмено доказателство, а именно Заявление от 01.07.2019 г. от Т. З. К. до Пл.
Н., управител на „Транс логистик 2017“ ЕООД, в което ищецът уведомява работодателя, че
считано от 02.07.2019 г., прекратява едностранно сключения между страните трудов договор
на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - поради неплащане на трудовото възнаграждение. Налице е
писмена форма на изявлението съобразно законовото изискване. За установяване на
връчването на горецитираното заявление на работодателя, а именно личното предаване на
същото на управителя на дружеството, е разпитан св. Георгиев. Последният има преки и
непосредствени впечатления от акта на осъществяване на връчване на процесното
заявление, тъй като е присъствал на организираната среща между ищеца и управителя на
дружеството. Свидетелят сочи, че видял заявлението, посочва името на управителя. Съдът
намира, че доколкото заявлението е връчено на управителя на фирмата, същото е било
връчено на работодателя на ищеца. Предвид изложеното и осъщественото връчване на
Заявление от 01.07.2019 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ на дата 02.07.2019 г., при което наложеното впоследствие дисциплинарно
наказание не поражда правно действие, съответно, уволнението е незаконно.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка,
както и с документ за банков превод по влог на работника. В настоящия случай, от
заключение по допуснатата Съдебно-почеркова експертиза, се установи, че подписите,
положени в графа „Подпис“ срещу името Т. З. К. във ведомостите на „Транс логистик 2017“
ЕООД за месеците март, април и май, не са изпълнени от ищеца, а за месец юни подпис в
съответната графа срещу името на ищеца липсва. Заключението се подкрепя и от
изявлението на процесуалния представител на ответника, че не са полагани подписи от
ищеца в платежните ведомости. По делото няма данни за извършване на банкови преводи,
съответно за наличие на документи, платежни нареждания, ордери за същото.
Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
7
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със
случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са
съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи
лица и други (Решение № 89/29.03.2013 г. ВКС, IV състав). В тази връзка следва да бъде
обсъдено извънсъдебното признание на неизгоден за ищеца факт, обективарано в Молба-
допълнение с вх. № 19086060 от 24.07.2019 г., в която е изложено, че Т.К. е получил
трудовите си възнаграждения за периода 25.03.2019 г. – 10.07.2019 г. Същото следва да бъде
ценено с оглед на всички обстоятелства по делото. В съдебно заседание пред
първоинтанционния съд процесуалният представил на ответното дружество заявява, че
„всички суми са плащани на ръка“ на ищеца (л.103), посочено е още, че последният е
удостоверил това обстоятелсто в становището си към жалбата до Инспекцията на труда.
Видно от данните по делото, не се установява удостоверяване на визирания вид плащане,
включително такива данни липсват и в Молба-допълнение с вх. № 19086060 от 24.07.2019 г.
В тази връзка от показанията на св. Георгиев се установява, че същият е давал заеми на
ищеца поради забавени плащания на трудовите възнаграждения на последния. Предвид
изложеното и липсата на други ангажирани доказателства по делото от ответника в
подкрепа на твърдението, че трудовите възнаграждения на ищеца са били изплащани, съдът
намира, че е налице основанието на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - забава при изплащането на
трудовото възнаграждение или на част от него, поради което ищецът законно е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение.
По отношение на иска по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2 КТ:
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Предвид основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, Заповед № 013
от 26.07.2019 г. се явява незаконосъобразна и наложеното с нея уволение подлежи на
отмяна. Като следствие от горното, предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 9600,00 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал.
2, пр. 2 от КТ за претърпени действителни вреди, се явява основателен. Само за пълнота,
визираната в процесната Заповед хипотеза на чл. 221, ал.2 КТ за т.н. „действителни вреди”
касае единствено прекратяването на срочните трудови договори, така че искът би бил
основателен дори и при законосъобразно уволнение в конкретния казус.
По насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от КТ:
Предявената претенция се явява неоснователна, долкото трудовото правоотношение е
било прекратено от дата 02.07.2019 г., съобразно изискванията на чл. 327 от КТ, и не е било
необходимо подаване на последващо предизвестие.
Изводите на настоящия състав частично не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, което налага частично обезсилване на постановения съдебен акт и потвърждаването му
в останалата част.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съответно с
уважената и прекратената част от исковете. Доколкото в представените списъци по чл. 80 от
ГПК и Договори за правна защита и съдействие на страните не е определено уговореното
адвокатско възнаграждение за всеки от исковете, съдът служебно приема, че
възнаграждението по всяка от четирите претенции е една четвърт от цялото възнаграждение.
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 1745,00 лева – платено
адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съответно 910,00 лева – за
първоинстанционното производство, и 835,00 лева – за въззивното. Съобразно уважената
част от исковете, на същата следва да бъде присъдена сумата от 1308,75 лева.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, такси и разноски по производството на делата не
се внасят от ищците – работници, по искове, произтичащи от трудови правоотношения,
независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор.
Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството (за
свидетели, вещи лица и пр.) и обхваща всички видове производства. Тя обаче не
освобождава работника от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата
страна по делото, когато тя е представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на
тези разноски работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание (чл.78
ал.3 ГПК). Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси, заплатени от
работодателя, тъй като такива не се дължат от работника.
В съответствие с изложеното, на въззивната страна следва да се присъдят разноски за
платено адвокатско възнаграждение съобразно прекратената част от исковете. Същата
претендира такова в размер на 700,00 лева за първа инстанция и 500,00 лева за втора, като
следва да й бъде присъдена сума в размер на 300,00 лева за двете инстанции.
Съобразно уважената част от исковете, въззивната страна следва да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 225,00 лева –
депозит за допуснатите в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна и
съдебно-почеркова експертизи.
По възраженията за пркомерност:
Направените от процесуалните предствители на страните възражения за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна настоящият състав намира за
неоснователни. Същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело №
14365/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, в частта му, с която е прието за
установено в отношенията между Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ №
18, вх. 2, ет. 6, ап. 18, и „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **********, че възникналото помежду им трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор № 022 от 25.03.2019 г., с който Т. З. К. е бил назначен на
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ е прекратено, считано от
02.07.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забавено плащане на трудовото
възнаграждение на работника, дължимо за периода от 25.03.2019 г. до 02.07.2019 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14365/2019 по описа на РС-Варна и по в.гр.д. №
3688/2020 г. по описа на ОС-Варна в частта по посочения иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело №
14365/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, в частта му, с която е признато за
незаконно и е отменено уволнението на Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Св.“ № 18, извършено със Заповед № 013 от 26.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото му правоотношение с „Транс
Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
издадена от П.Ст.Н., работодател, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело №
14365/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, в частта му, с която е прието за
установено в отношенията между Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ №
18, и „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, че ищецът Т. З. К. не дължи на „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 9600,00 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от КТ, за
претърпени действителни вреди, обективирано в издадената заповед № 013 от 26.07.2019 г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото му
правоотношение с „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, издадена от П.Ст.Н., работодател.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело №
14365/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, иск срещу Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ №
18, за осъждане на Т. З. К. да заплати на ищеца сумата от 576,80 лева, представляваща
10
обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ, представляващо размер на брутно трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
ОТМЕНЯ Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело № 14365/2019
г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Св.“ № 18, вх. 2, ет. 6, ап. 18, сумата от 1308,75 лева. лв. (Хиляда триста и осем лева и 75
ст.), представляваща направени пред двете инстанции разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, сумата от 225,00 лева (Двеста двадесет и пет лева) – депозит за
допуснатите в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна и съдебно-
почеркова експертизи, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, вх. 2, ет. 6, ап.
18, да заплати на „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, сумата от 300,00 лева. лв. (Триста лева), представляваща
направени пред двете инстанции разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно прекратената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11