№ 813 / 09.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
П.Жеков
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №819 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби от ЕАД
Български пощи - София, чрез пълномощник гл.юрисконсулт на РУ Южен централен
регион с адм.център Пловдив и областни пощенски станции в Пловдив, Хасково,
Кърджали, Пазарджик и Смолян, и от Комисия за регулиране на съобщенията – чрез
Председателя на Комисията, срещу Решение №112/23.07.2020г., постановено по АНД
№222 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
В касационната жалба от ЕАД Български
пощи – София, се сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Считат, че правната уредба относно охраната и опазването на
паричните средства и ценни пратки е в Глава Трета от Наредба №6/01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност, като съгласно чл.22 от Наредбата дейността
била извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Твърдят, че
обектът с адрес с.Б.е трета категория, съгласно утвърден списък. В тази връзка
посочват, че видно от чл.8, т.2 от Инструкция
за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при
транспортиране на ценни пратки и товари в системата на ЕАД Български пощи,
издадена на основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията
за пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудват със система
за защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защита. В
обекта били изградени елементи на защита съгласно Инструкцията, които не били
обект на издаденото наказателно постановление. Смятат, че неправилно районният
съд приел, че съдържанието на наказателното постановление съответствало на
императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление
била посочена конкретна дата на извършване на нарушението – бездействие. Посочена
била единствено дата на извършване на проверката. Деянието, чрез което се
осъществявал съставът на посоченото в наказателното постановление нарушение,
било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено
задължение за определено действие. За да се счита за изпълнено изискването на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за датата на нарушението, то било необходимо в
наказателното постановление да е посочен началния момент, от който
бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието
и е налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация липсвала. Излагат
и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била приложима в настоящия
случай. Считат, че чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждал срока, който бил преклузивен, а
не давностен, и касаел започването на „преследване“ - в случая съставяне на
АУАН, и той бил една година от извършване на нарушението. Този срок започвал да
тече от момента, когато бил осъществен фактическия състав на нарушението, а при
нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ изтичането на срока
за изпълнение на задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за
наказващия орган се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден
в чл.34, ал.1 от ЗАНН, по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административнонаказателно производство. Иска се съдът да отмени обжалваното
съдебно решение, като вместо това се постанови отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В касационната жалба от Комисия за
регулиране на съобщенията се сочи, че съдът анализирал правилно доказателствата
и приложил материалния закон, но не посочил мотиви за изменение на наложената
санкция в минимален размер. Процесното нарушение не било единствено за БП ЕАД,
а било извършено многократно и повторно. За напълно идентични нарушения на
чл.10, ал.3 от Наредба №6 спрямо БП ЕАД били издадени множество наказателни
постановления, по които има постановени решения на АС Хасково. С отмяната или
изменението на наказателното постановление се довеждало до ограничаване на
генералната превенция, както и до стимулиране на нарушителя да продължава с
нарушенията. Дружеството имало голям брой клиенти и пощенски станции, като в
тях се извършвали парични преводи, а така обществения интерес от
законосъобразното осъществяване на дейността бил значителен. Иска се решението
в частта, с която е изменена наложената санкция – от 800 лева на 500 лева, да
бъде отменено, като наказателното постановление бъде потвърдено изцяло.
Жалбоподателите не вземат становище по
насрещните касационни жалби.
Окръжна Прокуратура предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационните
жалби са допустими, като подадени в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК и всяка от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване
на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледани по същество те са неоснователни.
С Решение №112/23.07.2020г.,
постановено по АНД №222/2020г., Димитровградски Районен съд е изменил
Наказателно постановление №16/11.03.2020г. на Председател на Комисията за
регулиране на съобщенията, с което на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.83,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.105в, ал.2 и ал.1 от Закона за пощенските услуги и
във вр. с чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност на ЕАД Български пощи – София, е определена имуществена санкция в размер на 800,00
лева за нарушение по чл.105в от ЗПУ във вр. с чл.10, ал.2 от Наредбата, като го
е отменил в частта над размера на санкция от 500,00 лева, а в останалата част
го е потвърдил. За да измени наказателното
постановление въззивният съд не е установил при съставянето на АУАН и
издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. За доказано приел, че дружеството
извършило нарушение по чл.105в от ЗПУ във вр. с чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, като извършеното се
състои в нарушаване на задължението достъпът до определените специални гишета
на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да
се наблюдава със записващи технически средства за видеонаблюдение, като
записите да се съхраняват 30 дни. Отбелязал, че процесното гише в пощенска
станция 6442 в с.Брод, е определено от пощенския оператор за извършване на
дейности, свързани с парични средства и ценни пратки, като определената ѝ
категория била трета- именно такава, в която се извършвали парични дейности.
Съдът е изложил мотиви, че събраните по делото доказателства потвърдили липсата
на видеонаблюдение на гишето. Приел, че правилно административнонаказващият
орган определил правната квалификация на нарушението. Отхвърлил възраженията,
че извършеното не е нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011г. ,
както и че контролът по охраната и опазването на паричните средства и ценни
пратки не бил в компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Приел
е, че неправилно бил определен и размера на наказанието – над минималния, като
изложил аргументи, че пощенската станция се намирала в изолирано и сравнително
малко населено място, с малък оборот и несериозно движение на хора и средства,
поради което и наказанието следвало да бъде определено в предвидените от закона
рамки като минимален размер. Изрично посочил, че не било в случая аргумент, че
в други населени места и пощенски станции жалбоподателят бил извършил подобни
нарушения.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити,
визирани в чл.57 от ЗАНН.
Не се споделя възражението за непосочена в АУАН и в НП
конкретна дата на извършване на нарушението. Изрично и ясно в двата акта е
посочено, че нарушението е осъществено на 13.11.2019г.
Съгласно чл.105в
от ЗПУ – действаща редакция след изм. ДВ бр.53/2019г., за нарушение по този
закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго
наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500,00 до 2500,00 лева, а
съгласно ал.2 за нарушенията по ал.1, извършени от юридически лица и еднолични
търговци, се налагат имуществени санкции от 700,00 до 7000,00 лева. За
нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност не е предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената
наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ и съгласно пар.3 от ПЗР от
Наредбата.
Правилно е
прието от въззивния съд, че нарушението е безспорно доказано. Изводът, че
същото се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от
Наредба №6/01.11.2011г., е обоснован. От представения списък на пощенските
станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив Български
пощи ЕАД, се установява, че процесната пощенска станция в с.Б.6442, е включена
в него – т.57, като определената ѝ категория е трета. От своя страна
обектите трета категория са такива, в които се извършват парични дейности и в
които паричните средства в наличност са до 20 000,00 лева - съгласно
Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор на Български пощи
ЕАД. Обстоятелството, че такива парични дейности се осъществяват в процесния
обект, не е спорно и категорията е установена и в Констативен протокол №П-ТА-023/13.11.2019г.
Правилен е изводът на районния съд, че след като Български пощи ЕАД е определил
процесната пощенска станция като такава по чл.10, ал.1 от Наредба
№6/01.11.2011г., т.е. извършваща парични дейности и дейности по приемане на
ценни пратки, и след като се установява, че парични дейности се осъществяват
там, то за дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2
от Наредба №6/01.11.2011г., а именно: да наблюдава достъпа до специалните
гишета със записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват
записите 30 дни. Доказва се, че това задължение не е било изпълнено.
Настоящата инстанция приема изложените в касационната
жалба на ЕАД БП възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция
за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при
транспортиране на ценни пратки и товари в системата на Български пощи ЕАД не
води до по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо
различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. задължение за видеонаблюдение
на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на
парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от
самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от
Наредба №6/01.11.2011г., където видеонаблюдението и системата за физическа
защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на
специалните гишета по ал.1 на чл.10 от същата наредба, до какъвто извод е
достигнал и районният съд. Не се споделя възражението за неспазване на
сроковете за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изпълнението на
задължението по чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г. не е обвързано с краен срок, поради което датата на
нарушението – 13.11.2019г., съвпада с момента на проверката, като актът е
съставен както в едногодишния от
извършването му, така и в тримесечния срок от откриване на нарушителя. Посоченият
чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на „Български пощи“ ЕАД не води до по-различни изводи, доколкото системата за
физическа защита е нещо различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10,
ал.2 от Наредбата задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на
пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности
по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете
задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от Наредбата, където
видеонаблюдението и системата за физическа защита са регламентирани като две
отделни задължения по отношение на специалните гишета по ал.1 на чл.10 от
Наредбата. Макар и видеонаблюдението да е един от възможните елементи на
системата за физическа защита, съобразно разпоредбата на §1, т. 10 от ДР на
Наредбата, в конкретния случай вмененото нарушение е такова по ал.2 на чл.10 от
Наредбата, която норма въвежда изискване за видеонаблюдение на самото гише за
ценни пратки, а ал.3 определя изискванията за оборудване със система за
физическа защита на цялата пощенска служба и тук вече може да се избере колко и
какви елементи от посочения комплекс да бъдат включени към тази система.
В този смисъл касационната
инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че е
доказано извършването на процесното административно нарушение, поради което
напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото
в наказателното постановление основание.
Правилни са и изводите на районния съд
по отношение размера на санкцията, която следва да понесе дружеството, а именно
500,00 лева - минималния законоустановен размер. Изложените в касационната жалба
от КРС възражения не са основателни. Касационният съдебен състав напълно споделя
аргументираното изложение на районния съд, при което е обосновано намаляването
на наказанието, поради което и не счита, че следва излага нови мотиви. Освен
това в оспореното наказателно постановление не са изложени мотиви за тежестта
на деянието, които да дават основание на органа да определи размера на
наказанието над минимално определения размер в санкционната норма.
По изложените
съображения решението на Районен съд Димитровград следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №112/23.07.2020г., постановено по АНД №222 по
описа на Районен съд Димитровград за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.