№ 11089
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110147080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 12.10.2022г., на Н. З. М. срещу
Г. Д. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответника не притежава правото на собственост
върху тавански етаж, заснет като обект с идентификатор №********** по КК и КР с. Л., в
жилищна сграда, находяща се в село Л., общ. Столична, ул. ********; иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
притежава правото на собственост върху сутерен, заснет като обект с идентификатор
№**********.4 в жилищна сграда, находяща се в село Л., общ. Столична, ул. ********, и
осъждане на ответника да предаде владението. Ищецът твърди, че на 28.01.2019 г. е закупил
от З.П. самостоятелен обект-жилище, с идентификатор №**********.1 в жилищна сграда,
находяща се в село Л., общ. Столична, ул. ********, за което съставен Нотариален акт №42
по н.д. №39/2019 на Нотариус с рег. №263 на НК, вписан в СВ с вх. рег. №3003, Акт №22, т.
VI, д. №1905/2019 г., представляващ първи етаж на двуетажната двуфамилна жилищна
сграда, състояща се от сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж; заедно със съответните
ид.части от общите части на сградата и 113/553 ид.ч. от дворното място, в което е посторена
сградата. Пояснява, че на 22.04.2019 г. ищецът прехвърля 1/2 ид.ч. от правото на
собственост на своя брат. Ищецът твърди, че сутеренът и таванския етаж са общи части на
сградата, които е придобил. Същите не представляват самостоятелен обект по съображения,
че достъпът до сутерена е през общото стълбище, намира се под кота терен и не отговаря на
строителните правила и норми за жилище; в него са разположени складови помещения към
жилищните обекти. Таванският етаж е едно общо подпокривно пространство, общ
незастроен обем между плочата на последния етаж и покривната конструкция. Ищецът
твърди, че през лятото на 2021 г. в сградата се появил ответника, който е син на неговия
праводател З.П.. Той заявил, че е собственик на сутерена и таванския етаж, заключил
входната врата за сутерена и лишил от достъп останалите собственици. Ответникът смятал
1
да преустрои сутерена в жилищни помещения, на което ищецът възразил. Ищецът сочи, че
сградата била търпим строеж, за което е издадено удостоверение от СО. Пояснява, че за
дворното място има одобрени проекти за строителство, но за друга жилищна сграда, с
изтекъл срок на строителното разрешение. Пояснява, че първоначално собственици на
имота са лицата Г. Л. Г. и В. К. М., които на 06.11.2006 г. са дарили жилището на ет.I на
З.П., а жилището на ет. II на В. Г., което впоследствие продадено на друго лице, и всеки
един е придобил според нот.акт за дарение и съответните ид.ч. от общи части на сградата,
които са преминали в собственост на притежателя на съответния жилищен етаж. Пояснява,
че на 12.05.2008 г. Г. Л. Г. и В. К. М. са признати за собственици по реда на чл. 587, ал. 1 от
ГПК, за което съставен нот.акт, вписан в СВ с вх.рег. №31253/12.05.2008 г., Акт 154, дело
21304/2008 г., на сутерена и таванския етаж, и двете с площ 113 кв.м. Ищецът оспорва този
нот.акт и счита, че лицата не се легитимират като собственици, тъй като вече са се
разпоредили с правото през 2006 г. Оспорва и разпоредителните сделки с вещното право,
които не пораждат правни последици и не прехвърлят права, както следва: от 04.11.2009 г.
Г. Л. Г. и В. К. М., когато прехвърлят на ответника таванския етаж, и от 28.07.2015 г. 4/6
ид.ч. от сутерена, а за останалите 2/6 ид.ч. ответникът се легитимирал като собственик с
Нот.акт №103 по нот.дело №1174/21.12.2020 г. на Нотариус В. Б., като закупен от майка му
З.П. и чичо му В. Г..
Ответникът в срока за отговор на искова молба сочи, че не оспорва, че ищецът е
закупил от майка му на 28.01.2019 г. първи жилищен етаж, както и извършените дарения
през 2006 г. Оспорва в договорите за дарения праводателите да се разпореждат със сутерена
и таванския етаж, а само от общите части на къщата - стълбищната клетка, за която може да
се легитимира и ищеца като собственик. Спорните обекти не са били предмет на сделката с
ищеца и не са общи части. Сочи, че от построяването на къщата сутеренният етаж е ползван
за жилищни нужди на В. и Г. Г.и, вкл. 28.12.2020 г. - необезспокоявано и непрекъснато, по
който начин счита, че са придобили правото на собственост и по давност. Твърди, че на
28.01.2019 г.е подписано споразумение между ищеца, от една страна, и З.П. и отв. Г. Т.-от
друга, с което признават правата си и в тази връзка разпределят ползването на гаража,
построен в поземления имот. Твърди, че ищецът е предложил след продажбата на таванския
етаж да му бъдат продадени още 50 кв.м от двора, но ответникът не приел.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №42, т. I, рег. №252, нот.
дело №39/2019 г. на Нотариус с рег. №263 на НК, се установява, че на 28.01.2019 г. З. Г.а П.
продава на Н. З. М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*********** по КК и
КР на с. Л., представляващ етаж 1 – жилище, апартамент, с площ 113 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти: №********* –под обекта, №********** – над обекта; на същия
етаж-няма; представляващ първият етаж от двуетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда, цялата състояща се от – сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж, находяща се в
с. Л., ул. *********, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
заедно с 113/553 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата.
От Нотариален акт за покупко-продажба №67, т. II, рег. №1480, нот. дело №250/2019
г. на Нотариус с рег. №263 на НК, се установява, че на 22.04.2019 г. Н. З. М. прехвърля ½
ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№*********** по КК и КР на с. Л., заедно със съответните общи части на сградата и заедно
със 113/553 ид.ч. от дворното място, на своя брат Станислав Запрянов М..
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №82, т.II, рег. №7683, дело
№269/06.11.2006 г. на Нотариус с рег. №367 на НК, съпрузите Г. Л. Г. и В. К. М.-Г.а даряват
на своята дъщеря З. Г.а П. недвижим имот – първи етаж от двуетажна двуфамилна масивна
жилищна сграда, цялата състояща се от сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж, с пл.
113 кв., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
113/553 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата.
2
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №149, т. I, рег. №2888, дело
№126/12.05.2008 г. на Нотариус с рег. №367 на НК, се установява, че Г. Л. Г. и В. К. М.-Г.а,
предвид НА за продажба №5, т. XXX, д. №5308/1965 г. на I нотариус при СНС,
Удостоверение за търпимост изх. №94-Г0373/30.10.2006 г. на Столична Община, са
признати за собственици на сутерен, със застроена площ от 113 кв. м, заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, и тавански етаж, със застроена площ от 113 кв. м, заедно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата, и 327/553 ид.ч. от дворното място.
От Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане №25, т. I, рег. №911, дело №23/04.11.2009 г. на Нотариус с рег. №460 на НК се
установява, че Г. Л. Г. и В. К. М.-Г.а прехвърлят на ответника Г. Д. Т. таванския жилищен
етаж от двуетажната двуфамилна масивна жилищна сграда, с пл. 113 кв.м заедно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата.
От Акт за смърт №69/17.01.20215 г., издаден от Община Плевен се установява, че Г.
Л. Г. е починал на 16.01.2015 г.
Изяснява се, че с Нотариален акт №84, дело №72/28.07.2015 г. на Нотариус с рег.
№367 на НК В. К. М.-Г.а прехвърля срещу издръжка и гледане на Г. Д. Т. 4/6 ид.ч. от
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идент. №№*********, с
предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с пл. 113 кв. м, заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС – на същия етаж и под обекта няма, над
обекта - с идент. №№***********; който имот е идентичен с описания в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №149, т. I, рег. №2888, дело №126/12.05.2008 г. на
Нотариус с рег. №367 на НК, а именно сутерен в двуетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда. Останалите 2/6 ид.ч. от правото на собственост върху таванския етаж ответникът е
придобил, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №103, т. VII, рег.
№19876, дело №1174/21.12.2020 г. на Нотариус с рег. №302 на НК от Валентин Г. Г. и З. Г.а
П..
Ответникът представя Удостоверение за търпимост изх. №94-Г0373/30.10.2006 г. на
Столична Община, съгласно което се издава на Г. Л. Г. и В. К. М.-Г.а, с. Л., ул. ********* за
това, че процесната жилищна сграда със застроена площ от 113 кв.м, състояща се от сутерен,
етаж I, етаж II и тавански етаж, всеки един със застроена площ от 113 кв.м, находяща се в
УПИ VIII 1649, кв. 52 по ПУП на с. Л., в сила със Заповед №РД-09120/21.05.1990 г. на,
отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, доп. ДВ, бр.65/2003 г. ( „строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими“) и признато, че двуетажната
двуфамилна жилищна сграда има статут на търпим строеж, не подлежи на премахване и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
От споразумение от 28.01.2019 г. (дата на закупуване на ет. I от Н. М.), сключено
между З. Г.а П. и Г. Д. Т.- от една страна, и от друга – Н. З. М., се установява, че се уговарят
гаража, построен в дворното място УПИ 1649 да се ползва поравно от страните и всички
бъдещи подобрения. Този частен диспозитивен документ е подписан от страните и не се
спори по този въпрос. По отношение на споразумение от 28.01.2019 г., съгласно което
същите страни се уговарят след продажба на таванския етаж, собственост на Г. Д. Т., да се
прехвърлят 50 кв.м/ид.ч. на цена допълнително уговорена, като разходите по прехвърлянето
да са за сметка на Н. М., тъй като документът не е носи подпис на страна, съдът цени
неговото съдържание по вътрешно убеждение, съвкупно с останалите доказателства по
делото, вкл.за факта за съставянето на документа.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна техническа експертиза,
преценена по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице установява, че процесната
сграда е изградена в отклонение на одобрения архитектурен проект от 02.09.1980 г. по
отношение на броя на етажите и разпределенията на отделните етажи, поради което е
издадено и удостоверението за търпимост. По архитектурния проект сутеренът е предвиден
3
като полуподземен етаж, състоящ се от два гаража, ПРУ, складово помещение и коридор.
Има данни, че единият гараж е преустроен и приобщен като стая към жилището в етажа.
Таванският етаж е недовършен, но от разпределението на помещенията в него, е възможно
да се изгради жилище, което да отговаря на строителните правила, в т.ч. чл. 40 от ЗУТ, а
именно има необходимата височина, с прозорци и самостоятелен достъп до него от общата
стълбищна клетка, снабден е с изводи за ВиК и електро инсталация, и тераса. Сутеренът
представлява надземен етаж, доколкото отговаря на условията по пар. 5,т.50 от ДР на ЗУТ.
Всички етажи са свързани с обща вътрешна стълбищна клетка и за всеки един е предвиден
отделен вход, съответно самостоятелен достъп. Жилището, изградено в първия етаж
/сутерен/ отговаря на нормативните изисквания за такова, макар да няма необходимата
височина. Това е така, тъй като се касае за заварен строеж по арг. чл. 72, ал. 3 от Наредба
№7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Разпитани св. Д. Д., св. И.Е. и св. М. М.а, установяват, че по време на преговорите,
вкл. огледи за закупуване на жилището на ет. I, ищецът е запознат с историята на имота и
прехвърлителните сделки, както и че ответникът е изключителен собственик на сутерена и
таванския етаж и че тези етажи не се включват в предмета на сделката със З.П.. По време на
огледите и до смъртта си на етажа-сутерен е живяла праводателя на страните В. М.-Г.а. В
деня на изповядване на сделката страните са съгласували и двете споразумения от
28.01.2019 г., с оглед желанието на семейството на ищеца да закупи и други етажи от
къщата, вкл. таванския етаж, ако се реши на продажба отв. Т., в който смисъл дава
показания и св. М.а. Ищецът никога не е имал достъп до сутерена и тавана.
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото. По отношение на показанията на св.
М.а в частта, в която съобщава, че е отложено договарянето за прехвърляне на права върху
сутерена, доколкото наред с това свидетелката посочва, че брокерът изрично е заявил избата
да не се търси, което кореспондира с останалите гласни и писмени доказателства, съдът
намира, за достоверно, че както по време на преговорите, така и при сключване на договора
за продажба, страните по нея не са имали съгласие за прехвърлянето на идеални части или
помещение, находящо се в сутерена и таванския етаж.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът Н. М. се легитимира като
собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху жилището на ет. I от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата; както и че с договора за продажба, по силата на който е придобил от З. Г.а П.
правото на собственост, се съгласява, съгласно пункт III на Нот. акт, че купува недвижимия
имот описан по начина в пункт I за цена и при условия, посочени в същия, а именно при
установени от страните граници на имота, представляващ известните им към датата на
сделката съществуващи други самостоятелни обекти, които не са предмет на продажбата, от
които посочени изрично– сутерен /идент. №*********/ и тавански етаж, в който смисъл са
гласните доказателства, установяващи, с оглед на водените преддоговорни отношения, каква
е волята на страните за обема на прехвърленото право на собственост. Вярно е, че за обема
на придобитите вещни права от значение е волята на страните по сделката, но и нейното
съответствие с одобрения към момента на сключването й архитектурен проект на сградата,
предвиждащ разположението на помещенията в сградата. В конкретния случай е релевантно
това по удостоверението за търпимост за изградените фактически и в отклонение на проекта
етажи и тяхното разпределение, което безспорно сочи, предвид заключението на СТЕ, че
сутеренът и таванския етаж са самостоятелни обекти и нямат статут на общи части на
сградата, поради което не са предмет на договора за продажба, сключен между ищеца и З.П..
Не се събраха доказателства кога единият гараж е преустроен и приобщен като стая към
жилището в етажа-сутерен, поради което остава релевантно описанието по удостоверението
за търпимост. Сутеренът и таванския етаж разполагат със самостоятелен вход и ги свързва
обща вътрешна стълбищна клетка. Към момента на придобиване на собствеността на етаж I
4
от ищеца процесната сграда се е състояла от сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж,
представляващи отделни самостоятелни обекти, отговарящи на нормативните изисквания за
жилищни обекти. Съобразно конструкцията и разположението на помещенията в сградата,
те са изградени в този им вид към 2006 г., когато е издадено удостоверението за търпимост и
имат самостоятелно функционално предназначение. В допълнение и по арг. от чл. 38, ал.2
от ЗС, следва да се отбележи, че статутът на общите части по предназначение на сградата по
правило се преценява към момента на възникване на етажната собственост и какво
предназначение й е определил тогава едноличния собственик на сградата, с което ищецът е
обвързан. Ето защо исковите претенции се явяват недоказани и неоснователни, а като такива
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответника сторените съдебни разноски сумата общо 2800 лв. за платено възнаграждение
на вещо лице и адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. З. М., с ЕГН:**********, с адрес: **********, срещу
Г. Д. Т., с ЕГН:**********, с адрес: с. Л., ул. *********, искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на Н. З. М., че Г. Д.
Т. не притежава правото на собственост върху тавански етаж, заснет като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №********** по КК и КР с. Л., находящ се в жилищна
сграда с идентификатор №********** по КК и КР на с. Л., общ. Столична, ул. *********; и
за признаване за установено по отношение на Г. Д. Т., че Н. З. М. притежава правото на
собственост върху сутерен, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№**********.4 по КК и КР на с. Л., находящ се в жилищна сграда с идентификатор
№********** по КК и КР на с. Л., общ. Столична, ул. *********, и осъждане на Г. Д. Т. да
предаде владението върху сутерен, заснет като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №**********.4 по КК и КР на с. Л..
ОСЪЖДА Н. З. М., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на Г. Д. Т., с
ЕГН:**********, с адрес: с. Л., ул. *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
2800,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5