№ 83
гр. Кнежа, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20221430200225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 653266-F664694 от 08.08.2022 год.
на Директора на ТД на НАП – гр. В. Т., на основание чл. 53 във вр. с чл. чл.
83 и чл. 28 от ЗАНН на „Н. 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Иск., ул. „В. К.“ № **, представлявано от Р. Н. Н., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 54
258 лева на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл. 124, ал.5 от
ЗДДС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят „Н. 2020“ ЕООД, което чрез пълномощника – адв. М. М. от
САК, моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се
представлява от адв. М. М., с представено по делото пълномощно.
Процесуалният представител поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното НП, като издадено при недоказаност на нарушението и при
съществено нарушение на процесуалните правила. В хода по същество излага
становище, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
санкционираното лице е осъществило състава на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Основен
1
аргумент в тази насока е твърдението, че меродавен за възникване на
задължението за включване на кредитните известия в дневника за покупки е
момента на получаване на същите, а не този на тяхното издаване. Освен това
счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
НП, тъй като в същото не са посочени дата и място на извършване на
нарушението. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. се представлява от ст.
юрк. Н. М., с пълномощно по делото. Процесуалният представител оспорва
жалбата. В хода по същество и в представено писмено становище моли съда
да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като наред с това прави възражение за
прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежна страна, чрез административнонаказващия орган /АНО/,
който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С Резолюция за извършване на проверка № П-04001522049267-0РП-001/
16.03.2022 год. на началник сектор при ТД на НАП – В. Т. била възложена
проверка на ю.л. – жалбоподател, в хода на която било установено, че „Н.
2020“ ЕООД, представлявано от Р. Н. Н., като регистрирано по ЗДДС лице не
е отразило в справка-декларация кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени, което е довело до определяне на
данъка в по-малък размер. След извършена проверка на отчетните регистри и
СД по ЗДДС, подадени от проверяваното лице в ТД на НАП – В. Т., Офис
Пл., проверяващите установили, че като получател на две кредитни известия
– КИ № **********/ 04.02.2022 год. с ДО – 71 290.00 лв. и ДДС – 14 258.00
лв. и КИ № **********/ 04.02.2022 год. с ДО – 200 000.00 лв. и ДДС –
40 000.00 лв., издадени от „Мегатрон“ ЕООД с ЕИК *********, „Н. 2020“
ЕООД ********* не е отразило получените данъчни документи в дневник
Покупки за съответния данъчен период, а именно м. 02.2022 год., което е
довело до определяне на данъка в по-малък размер с 54 258 лева. След покана
от контролните органи, цитираните кредитни известия били отразени в
дневника за покупки за данъчен период м. март 2022 год.
По повод горната констатация актосъставителят П. Л. Н. в присъствие на
2
свидетеля Ц. Х. Иванова съставила против нарушителя АУАН № F664694/
23.06.2022 год. Нарушението било квалифицирано по чл. 124, ал.5 от ЗДДС.
АУАН бил предявен на управителя на дружеството-нарушител и същият
го подписал със следното възражение: „Неотразените КИ в срок за периода м.
02.2022 г. са предоставени на ЗЛ по-късно от доставчика Мегатрон ЕАД. В
хода на ППВ е извършена корекция и същите са отразени в месеца за който се
отнасят м. 02.2022 г., с което не е ощетен бюджета“. Получил е препис от
акта.
Жалбоподателят се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН от директора на Териториална
дирекция на НАП – В. Т. било издадено атакуваното НП, с което на „Н. 2020“
ЕООД с ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 54
258 (петдесет и четири хиляди двеста петдесет и осем) лева, на основание чл.
182, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение по 124, ал.5 от ЗДДС, предмет на
проверка в настоящото производство.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 год. на
изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено със същата заповед лице.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя П. Л. Н. и свидетеля по
акта Ц. Х. Й., и свидетеля Десислава Димитрова Данаилова, които съдът
приема с доверие като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Показанията на актосъставителя и свидетелите изцяло кореспондират с
приобщените към делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № F664694 от 23.06.2022 год.,
РИП № П-04001522049267-0РП-001/ 16.03.2022 год. на НАП; покана по чл.
103 от ДОПК № 04001522049267-177-001/ 31.03.2022 год. заедно с
удостоверение за извършено връчване по ел. път.; искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № П-04001522049267-
040-001/ 16.03.2022 год.; договор за финансов лизинг на ППС № 051389-RF-
001/ 02.02.2022 год. заедно с Приложение № 1 (погасителен план) и
Приложение № 2 към него; ОУ на „Райфайзен Лизинг България“ за финансов
лизинг; спрозумение от м. 02.2022 год; договор за покупко-продажба
№1_SOM_012663 от 02.02.2022 год., приложение № 1 към него и
споразумителен протокол, 3 бр. декларации от „Н. 2020“ ЕООД – вс. от
23.03.2022 год.; оборотна ведомост на „Н. 2020“ ЕООД за периода 01.01.2022
год. – 28.02.2022 год. и за периода 01.12.2021 год. – 31.12.2021 год.;
3
декларация от 23.03.2022 год. и обяснение от Р. Н. Н. – управител на ю.л. от
дата 30.03.2022 год.; заповед № ЗЦУ1149/ 25.08.2020 год.; извлечение от
електронна поща Фактури за периода 04.02.2022 год. – 07.04.2022 год.; 2 бр.
уведомления за приемане СД от „Н. 2020“ ЕООД от 14.03.2022 год. и от
01.04.2022 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената
по АНП оправомощителна заповед № 3ЦУ-1149/ 25.08.2020 год. на
Изпълнителния директор на НАП. Същите са в съответствие със сроковете по
чл. 34 от ЗАНН за данъчни нарушения, предвид резолюция № П-
04001522049267-0РП-001/ 16.03.2022 год. на Началник сектор при ТД на НАП
– В. Т., определяща срок за извършване на проверка по установяване на факти
и обстоятелства на дружеството – жалбоподател до 05.04.2022 год.
Въпреки установеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради недоказване на всички
съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС. Освен това, при издаване на процесното НП е допуснато
нарушение на процесуалния закон, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на постановлението като незаконосъобразно.
Съдът изцяло споделя възраженията на жалбоподателя, че фактическият
състав на нарушението по чл. 124, ал.5 от ЗДДС включва не само издаването
на кредитното известие, но и негово реално получаване от адресата и данъчно
задълженото лице. Този извод следва от изричния текст на горепосочената
разпоредба „регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени“. При тълкуване на разпоредбата, с оглед цялостното й съдържание,
се формира извод, че това изискване се отнася единствено до кредитните
известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на
издаването им, в противен случай би се стигнало до обективно невъзможно за
изпълнение задължение. Следва да се има предвид, че отговорността на
юридическото лице е обективна и безвиновна и за нейното ангажиране не е
необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на негов служител.
Посоченото обаче не отменя правилото, че за да бъде неизпълнението на
дадено задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е
обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване
на административния състав. В този смисъл, че реалното получаване на
кредитното известие е елемент от фактическия състав на чл. 124, ал.5 ЗДДС е
и трайно установената практика на ВАС и административните съдилища в
страната.
4
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че за да
бъде съставомерно деянието следва да е несъмнено установено по делото, че
процесните кредитни известия са получени от санкционираното ю.л. в същия
месец, за който са издадени, в случая м. февруари 2022 год. Това
обстоятелство не само не беше доказано от страна на наказващия орган, но и
не се описва/твърди за конкретния момент в обстоятелствената част на АУАН
и НП. Напротив, от показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител П. Н. се установява, че като контролен орган не е изследвала
кога са получени процесните кредитни известия, тъй като бил достатъчен
фактът, че същите били издадени.
На следващо място, неизследването от наказващия орган в хода на
административнонаказателното производство на обстоятелството дали и кога
са получени процесните кредитни известия не само е довело до фактическа
необоснованост на изводите за съставомерност на деянието, но е довело и до
съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на
защита на наказания субект. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните
реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на
нарушението. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
наказуемото деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани,
като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той
да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателното
производство, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по
аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, във вр. с чл. 40, ал.1, вр. чл. 43, ал.1 от
с.з.). Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице. В случая констатираните пороци при
описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап
съдебно следствие, доколкото се касае не само за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено административно обвинение, което накърнява
правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да
бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Съдът констатира още, че в АУАН и в НП не е посочена датата на
извършване на описаното нарушение, което е съществен реквизит от
съдържанието както на акта, така и на постановлението предвид
императивните разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като възпрепятства правото
на санкционираното лице да узнае за какво конкретно нарушение е
5
ангажирана административнонаказателната му отговорност и адекватно да
организира защитата си. Датата на извършване на нарушението трябва да е
посочена ясно и конкретно, а не да бъде извличани по тълкувателен път или
посочвана в хода на провеждане на съдебното следствие по делото.
Действително в чл. 53, ал.2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато
при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са
установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и
неговата вина. В конкретния случай обаче не може да се приложи
разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
Посочените по-горе пороци на АУАН и НП по никакъв начин не могат да
бъдат приети като технически грешки, тъй като касаят описанието на
съставомерните признаци на соченото за извършено нарушение. В тази връзка
основателно е възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, защото всичко
горепосочено съществено е засегнало правото му на защита да разбере за
какво точно негово поведение е наказан, като не са били съобразени
реквизитите по чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описание
на нарушението и обстоятелствата, на които се основава, както и датата, на
която е извършено нарушението. В процесния случай както съдът, така и
нарушителят са поставени в положение да предполагат какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение.
Административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на защита на
наказаното лице. Наказващият орган е този, който носи доказателствената
тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно
нарушение. Това не се е случило, поради което и изводите му за един от
съставомерните елементи на нарушението остават недоказани по надлежния
ред и със съответните безспорни доказателства. Ето защо, предвид горното и
основателността на направените от страна жалбоподателя възражения,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 2 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В
същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването
му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара.
6
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, предвид
размера на материалния интерес на санкционираното ю.л. и междувременно
влезлите в сила изменения на Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на делото съдът
намира за основателна претенцията на жалбоподателя до пълния й размер от
2 300 лв., като следва да се осъди въззиваемата страна ТД на НАП – В.
Търново за тази сума.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1, вр.
ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 653266-F664694 от 08.08.2022 год. на Директора на ТД на НАП – В. Т., с
което на основание чл. 53 във вр. с чл. 83 и чл. 28 от ЗАНН на „Н. 2020“
ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. Иск., ул. „В.
К.“ № **, представлявано от Р. Н. Н., на основание чл. 182, ал.2 от ЗДДС е
наложена Имуществена санкция в размер на 54 258 лв. (петдесет и четири
хиляди двеста петдесет и осем лева) за нарушение по чл. 124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП – В. Т. да заплати на „Н. 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Иск., ул. „В. К.“ **,
представлявано от Р. Н. Н., сумата от 2 300 (две хиляди и триста) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7