МОТИВИ/към присъда №3 от 16.01.2018г. по н о
х дело №558 от 2017г. по описа на ВРС/
Обвинение
против Д.А.П. ***,в това,че на
04.07.2017 г. около 16,00 маса в гр.Велинград, в района на лесопарк „Клептуза“
е причинил на Я.Р.М. *** леки телесни повреди, чрез удари е юмрук в областта на
лицето, изразяващи се охлузна рана с големина 1см,
отляво на носната пирамида, оток в основата на носа, изместена на дясно носна
пирамида, патологични крепитации на носите кости,
наложило оперативно наместване и тампонада, причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около
13-16 дни от датата на травмата, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131 , ал.1, т. 12 от НК вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Подсъдимия
Д.А.П. не се признава за виновен,като и чрез процесуалния си защитник адв.А. оспорва обвинението,счита същото за недоказано и несъставомерно поради липса на основен обективиращ
отговорността елемент-“наличието на хулигански подбуди“,като пледирането е за
оправдателна присъда респ. за приложението при условията на алтернативност
на института на чл.78а от НК.В с.з. подс.П. дава
обяснения,направени са и доказателствени искания в
хода на р.з. за събиране и на нови доказателства.
В хода на проведеното
разпоредително заседание е конституиран Я.Р.М.,*** , с ЕГН **********
като частен обвинител и граждански ищец и е ПРИЕТ за разглеждане граждански иск против подсъдимия Д.А.П., ЕГН **********,*** за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за преживените от него болки и страдания и
психически травми, резултат на деянието,
ведно със законната лихва от 04.07.2017г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сторените по делото разноски.
Частния обвинител и граждански ищец Я.М.,чрез
защитниците си адв.Ч.Ч. и адв.Й.А. поддържат обвинението за извършено престъпление по
чл.131,ал.1т.12 от НК,както и искането си за уважаване на предявения гр.иск в
заявения размер,като излагат подробни доводи за неговата основателност.
Съдът
като обсъди събраните по делото ,доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е установено,че подс.П. и пострадалия свид.м.
лично не се познавали,не са имали противоречия помежду си,не са били в общи
компании,но и двамата са познавали общо момиче на име „В.“ по отношение на
която всеки е имал лични отношения. Впоследствие двамата не контактували лично
или по какъвто и да е било начин. На 04 юли 2017 г. след обяд около 16,00 часа,
пострадалият свидетел Я.М. *** при свой близък , като седнал в заведение в
местността „Клептуза“ в едно от бистрата до езерото. Бил заедно със свидетеля М.П.,
който по това време работел като сервитьор в заведението на “Коце Велев“ на
езерото „Клептуза“. Двамата с пострадалия свидетел М. си говорели, и били
седнали на маса, когато към тях се приближил подс. Д.П..
Последният бил заедно със свидетеля Г. и с Д. ***. В желанието си да
демонстрира сила, както и да покаже, че не се съобразява с обстоятелството, че
се намира на обществено място и има много хора –почиващи и туристи в
гр.Велинград, подс.Д.П. , който до тогава познавал
пострадалия свидетел М. само по физиономия се насочил към масата на последния и
след като се приближил достатъчно близо до него нанесъл удар със свита в юмрук
ръка в лицето на св.Я.М.. Последвали още няколко бързи удари с дясната
ръка,свита в юмрук, които отново подс.П. нанесъл на
пострадалия свидетел М. ***- носа и лицето. От ударите пострадалия св.М. паднал
на земята и започнал да кърви силно от носа. След това подс.П.
свид.Г. и П.си тръгнали, а пострадалия усетил много
силна болка, от която паднал за момент на земята в безпомощно състояние, не
можел да се изправи сам, но му помогнал свид.П., за
де изправи. Последният му дал салфетки, за да спре кръвотечението, и непознато
лице се обадило на телефон 112 , за да сигнализира за станалото. На мястото
пристигнала линейка и полиция в състав Кръстьо Стоев и Али *** при ОД на МВР Пазарджик. Пострадалият бил откаран с линейката
до ФСМП - Велинград, където му била оказана медицинска помощ. Била му направена
и снимка, от която се виждало, че пострадалия М. имал счупени носни костици. На същата дата 04.07.2017г пострадалия М. бил
прегледан от специалист по УНГ - д-р Й.Б. , който издал
и медицинско свидетелство на пострадалия , в което описал получените от М.
травми. Бил му издаден и амбулаторен лист, в който било отразено, че
пострадалия свидетел М. имал охлузна рана на 1 см
вляво от носната пирамида , оток в основата а носа, изместена на дясно носна
пирамида , както и патологични крепитации на носните
кости.
По делото е допусната съдебно
медицинска експертиза и от депозираното заключение на вещото лице д-р Б.П. се
установява,че на пострадалия свидетел Я.М. е причинено счупване на носните
кости, наложило оперативно наместване и тампонада,както
и две рани на носа и кръвотечение, с което му е причинено временно разстройство
на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, като по време
на нанасянето на травмите пострадалия и нападателят са били обърнати лице с
лице един към друг, като ударите са нанесени с твърд тъп предмет и отговарят на
начина, за който съобщава пострадалия , а именно при удар с юмрук в лицето.Вещото
лице категорично отхвърля причинените телесни увреждания да са се получили в
резултат на падане от страна на постр.М.,вследствие
на сдърпване или бутане с подс.П.,тъй като описаните
и получени увреждания в медицинските документи ,като място,последици и
интензитет на въздействие,изключват такъв механизъм на причиняване.
Възприетата по горе
фактическа обстановка се подкрепя ,освен от гласния материал събран по делото,а
така също и от приетите и приобщени писмени доказателства- Медицинско направление,
1 диска с изследване, медицинско свидетелство, амбулаторен лист .№672 от
04.07.2017г от д-р Й.Б. , Фиш за Спешна медицинска помощ №012802, Докладната на
РУ Велинград, свидетелство от бюро съдимост, декларация за семейно и материално
състояние и характеристичната справка,както и от безпротиворечивото
заключение на вещото лице д-р П.,прието от страните като обосновано и
компетентно.В обясненията си подс.П. сочи,че
действително е имало инцидент с постр.М.,който го е
бил нападнал на езерото Клептуза,пред посоченото заведение,но той го е избутал
и М. е паднал на земята,при което се е ударил.Сочи,че повода е бил ,че той ходи
с момичето ,с което преди това е имал връзка свид.М..От
друга страна свид.Г.,който е бил заедно с подс.П. ,сочи,че е имало само сдърпване между подс.П. и свид.М.,но никой от тях
двамата не е падал на земята и не е имало никакви удари между тях.Поискания свид.П. от страна на защитата на подс.П.
,твърди,че повода за лошите отношения между П. и пострадалия се дължат на
момичето с което и двамата са имали връзка,за което пострадалия многократно е
заплашвал П.,но същия в с.з . говори за пострадалия с друго име наричайки го „Ц.“.Разпитана е и
майката на постр.М. ,свид.М.
,във връзка с преживените болки и страдания на сина й и проведеното лечение на
причинените травми.
За възприемането на тази
фактическа обстановка, съдът приема и обсъжда в съвкупност всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, както и
без противоречивото, прието заключение на вещото лице д-р Б.П.. Всички
обстоятелства ,включени в предмета на доказване в повдигнатото обвинение, и
релевантни за неговата съставомерност, са установени
с валидни , допустими и относими доказателства и
доказателствени средства. По безспорен начин е установено авторството на
деянието, дееца и виновното му поведение. При ясно установен приложим
материален закон и очертана правна квалификация на деянието. Изградената в
обясненията на самия подсъдим П. дадени на съдебното следствие защитна теза ,че
причинените телесни увреждания на постр.свид.М. са получени при падането на последния,а не чрез
нанесен от него юмрук с дясната си ръка, след направения анализ на
доказателствената съвкупност, е изцяло несъстоятелна и е в разрез с
доказателствения материал. Съдът счита,
че следва да се кредитират показанията на свидетелите М. и П. и подкрепящите ги
писмени доказателства- медицински удостоверения и амбулаторни листове,издадени
от съответните длъжностни медицински лица в кръга на службата им. Вярно е, че
позицията на пострадал в един наказателен процес, каквито са посочените по горе
две свидетелки, не рядко води до недобросъвестност на дадените техни показания,
но в случая следва да се преценяват през призмата на целия събран по делото
доказателствен материал,а това не са само техните показания,а така и на
останалите, събрани писмени доказателства по делото и представените експертни
заключения на вещото лице д-р П.. Показанията на пострадалия М. са
последователни , обективни и вътрешно непротиворечиви, а същите са и достоверни
с оглед съпоставката им с останалите
доказателства, които също подкрепят фактите и обстоятелствата предмет на
тези показания. Установено е, че подс.П. с дясната си
ръка и свит юмрук е нанесъл три удара по лицето на постр.М.,като
и свид.П. подробно описва както броя на ударите,така
и мястото на тези удари по лицето на М., установени са характерът на телесните
увреждания, надлежно удостоверени след
направения им медицински преглед.В подкрепа на тази доказателствена е и
приетото по делото заключение на д-р П.,което удостоверява характера и вида на
телесното увреждане , както и механизма на причиняването му, съвпадащ с този
,описан от свид.М. и П..Вещото лице е категорично,че
при падане,така както сочи подс.П. не може да се
получат тези наранявания,напротив мястото на удара,неговия интензитет и
насоченост,конкретните поражения на самото място на лицето на постр.М. с категоричност сочат,че това може да стане със
силен удар с юмрук при установеното местоположение на П. и М.,прави и един
срещу друг лице с лице. Относно наличието на квалифициращия признак по чл.131,
ал.1, т.12 от НК , извършване на деяние по хулигански подбуди, съдът счита,
че е точна и приложима действителната
норма от закона на база на поведението на подсъдимия П. при осъществената
изпълнителна деятелност и конкретните обстоятелства, при които е бил нанесъл
ударите с юмрук по постр.М.. Установи се по делото,
че подсъдимият П. е извършил побоя над свид.М. на обществено и публично място на езерото
Клептуза,пред питейно общ.заведение,пред
очите на случайни почиващи и туристи на гр.Велинград,които са останали възмутени
от неговото поведение. Очевидно е, че на
това място ,което е и туристически обект на територията на гр.Велинград,подсъдимия
П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред,
изразяващи явно неуважение към обществото, като съзнавайки това си
поведение,същият е нанесъл побой на свид.М..Прави се
възражение от адв.А. за липса на хулигански
подбуди,тъй като личния мотив в отношенията между П. и М. в основата на който е
връзката на двамата с момиче на име „В.“,изключва същите.Съдът счита,че в хода
на диренето не се установиха категорични доказателства за наличието на такъв
личен мотив в техните отношения,единствено подс.П.
сочи,че има такава връзка с бившата приятелка на М.,факт ,който се отрича от последния,нещо
повече поискания от защитата на подсъдимия свид.П.
,не установи такива обстоятелства,като в показанията си дори не сочи името на
самия постр.свид.М. , а
говори за друго лице с име „Ц.“,което е тормозило подс.П.
за връзката му с това момиче.Не без значение е и факта че новата практика на
ВКС допуска и извършването на дадено деяние по хулигански подбуди и когато има
лични отношения в основата на тяхното осъществяване.
Подсъдимият Д.П. е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни,
като с престъплението не са причинени имуществени вреди.
С
оглед на горното е видно, че подс.Д.А.П. *** от
обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.131 ,ал.1 , т.12 от НК,във връзка с
чл.130 ал.1 от НК,а именно,
че на 04.07.2017 г. около 16,00 маса в
гр.Велинград, в района на лесопарк „Клептуза“ е причинил на Я.Р.М. *** леки
телесни повреди, чрез удари е юмрук в областта на лицето, изразяващи се охлузна рана с големина 1см, отляво на носната пирамида,
оток в основата на носа, изместена на дясно носна пирамида, патологични крепитации на носите кости, наложило оперативно наместване
и тампонада, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за около 13-16 дни от датата на
травмата, като деянието е извършено по хулигански подбуди,поради което
следва да носи наказателна отговорност.Безспорно са установени
авторството на деянието,участието в деятелността на подс.П.,виновното
му поведение,както и настъпилите вредоносни последици,както и възприетата по
делото правна квалификация и приложимия материален закон.
Деянието е извършено от подс.П. при Пряк умисъл,тъй като същия е съзнавал
обществено опасния му характер и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
При така
установените данни съдът намира, че подс.Д.А.П. ***
следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131 ал.1, т.12 от НК ,във
връзка с чл.130 ал.1 от НК и му се наложи Административно наказание съгласно
чл.78а от НК. За това престъпление съгласно НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години лишаване от свобода и с оглед на императивната норма
на чл.78а от НК следва да му се наложи Адм.наказание
и се освободи от наказателна отговорност. Налице са и останалите изисквания на
чл.78а от НК, като деецът е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни., т.е, с ниска степен на обществена опасност. Съдът отчита и
обстоятелството, че спрямо подс.П. не е прилаган
института на чл.78а от НК и че с престъплението не са причинени имуществени
вреди. На осн.чл.78а от НК след преценка на имотното
и материално състояние на дееца ,ниската степен на обществена опасност на дееца
и деянието, и след съобразяване на
смекчаващите отговорността обстоятелства-добри характеристични данни, и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, ,съдът счита, че следва да му се
наложи Адм.наказание г л о б а в размер на 1000
лева платими в полза на държавата.
С признаването на подсъдимия Д.А.П. за виновен в осъществяване
на деянието по чл. 131, ал.1,т.12 от НК,във връзка с чл.130,ал.1 от НК, съдът
прие, че предявеният за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от частния обвинител и граждански ищец Я.Р.М. против подсъдимия Д.П. е доказан по основание, като
разгледан по размер е частично основателен. Съгласно чл.45 от ЗЗД подсъдимия П.
отговаря за виновно причинените вреди като по този начин се ангажира
гражданската му отговорност за извършено от него престъпно деяние. По делото се установи, че подсъдимия П. е причинил телесно увреждане на пострадалия М.,
които са му причинили болка и страдание,по начин и времетраене, както сочи в
заключението си вещото лице д-р Б.П... В тази връзка се установи, че на
пострадалия Я.М. са причинени увреждания, състоящи се в причинена лека телесна
повреда, изразяващи се охлузна рана с големина 1см, отляво на носната пирамида,
оток в основата на носа, изместена на дясно носна пирамида, патологични крепитации на носите кости, наложило оперативно наместване
и тампонада, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за около 13-16 дни от датата на
травмата, като деянието е извършено по хулигански подбуди , като в показанията на вещото лице се установи, че
тези травматични увреждания причиняват болка и страдание на пострадалия.Следва
да се има предвид при определяне на размера на обезщетението,че причинената лека
телесна повреда и счупването на носните костици ще
търпи дълъг времеви период през който пострадалия ще се възстановява,а същия е
в работоспособна възраст и това ще е пречка както за полагане на трудова
функция така и адаптиране в самата социална и семейна среда. Съдът
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че иска е частично основателен определяйки го по
справедливост преценявайки всички обстоятелства за това, моментното болестно
състояние, времетраенето на възстановителния период, възрастта, в която се
намира пострадалия, осъди подсъдимия П.
да заплати на граждански ищец Я.М.
сумата от 2500 лева, представляващи обезщетение за причинени не имуществени
вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането- 04.07.2017г. година, до окончателното изплащане на сумата
В тежест на подс.П. се възложиха и сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: