№ 152
гр. П., 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на десети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000498/10.05.2021 г. на
Началника на РУ гр.П., с което на Д. М. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. София,
ул.“Стефан Малинов“ №2, вх.В, ет.2, ап.40, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата си (бланкетни по своя характер), жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление /НП/. Същият се явява лично в в едно от
проведените съдебни заседания, но не сочи доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.04.2021 г. в 13:10 ч. в град П., по ул.“Цар Борис ІІІ“ жалбоподателят Д. М. Д., като
водач е управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № Е4499ВВ,
собственост на Д.А.А от град П.. Свидетелите К. З. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ
МВР – КАТ -П. и Е. К. полицейски служител, извършвали проверка по контрол на
движението. Спряли за проверка управлявания от Д. автомобил. При проверката установили,
че автомобилът е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ (посочена за краткост по-нататък в акта като ГО). С оглед на горното
свидетелят К. З. съставил АУАН, серия GA, № 21-0314-000498/27.04.2021 г. за извършено от
Д. М. Д. нарушение, което подвел под правната норма на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се
запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения (изрично е
вписано в акта). Актът е оформен като връчен при условията на отказ, сторен на 27.04.2021
г. пред свидетел - К. Н. Ц. – служител на РУ – П.. Възражения по АУАН няма данни по
делото да са депозирани и в законоустановения седемдневен срок по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Д. М. Д., на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно
наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ. Наказателното постановление е връчено на Д. срещу подпис на
09.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84
ЗАНН. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя К. З. и Е. Б. К.,
които потвърждават изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези
показания като обективни, логични, пълни, последователни и изчерпателни и неопровергани
по същество от събраните писмени доказателства. Предвид липсата на противоречия в тях,
както и поради липсата на противоречие със всички писмени доказателства по делото, съдът
не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели кореспондират на писмените
доказателства по делото, доколкото всички доказателствени материали са свързани с
изясняването на фактическата обстановка по случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
2
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за
установяване на административно нарушение в случаите по чл.638 ал.1, 3 и 5 от КЗ се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, какъвто е несъмнено
актосъставителя. Съгласно чл.647, ал.2 от КЗ, наказателните постановления за нарушения
по чл.638 ал.1-3 и 5 от КЗ се издават от директора на ОДМВР, в чийто район е установено
нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай се
установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при
ОДМВР Благоевград, РУ П., който е действал съобразно делегираната му компетентност по
ЗДвП, а от Заповед с рег. № 244з-324/13.02.2017 г. на Директора на ОДМВР – Благоевград се
извежда и компетентността на административно наказващия орган- в случая – Началник РУ
към ОДМВР Благоевград, РУ П..
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобила, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
На първо място съдът не констатира допуснато нарушение на процесуалните правила
съгласно чл.42 т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискващи посочване както в АУАН, така и в
НП мястото, където е извършено въпросното нарушение, като в същото време следва да е
налице правно единство между акта и възведеното текстово описание от фактическа страна
3
на нарушението в Наказателното постановление. И в двата административни акта е налице
такова единство. От същите става напълно ясна фактическата обстановка, къде е мястото на
извършване на нарушението и какво е пътното превозно средство, с което е извършено
нарушението от субекта.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на Д. М. Д. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която
предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а
именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят Д. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на
застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в
момента на управление на автомобила, санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка Д. не е представил доказателства за
наличие на „ГО” на процесния автомобил към 27.04.2021 г., в 13:10 часа /към момента на
проверката/. Този факт не само не се оспорва, но и се потвърждава от изисканата по делото
справка от Гараницонен фонд. От справката е видно, че към дата на нарушението –
27.04.2021 г. /на стр. 28 от делото/ се установи, че за периода от 25.01.2020 г.23:59 до
07.05.2021г. 13:18 часа за автомобилът не е била сключена задължителаната застраховка ГО
на автомобилистите, като едва на 07.05.2021 година е сключена такава застраховка за
автомобила. Видно от справката, началната дата на застрахователното покритие за МПС с
рег.№ Е4499ВВ е 07.05.2021 г. – 13:18 ч., тоест застраховката е сключена след установяване
на нарушението. Служебно констатираното изцяло потвърждава дадените обяснения от
жалбоподателя досежно липса на валидна застраховка към момента на проверката и
сключване на такава незабавно след констатираното нарушение.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че е налице законово задължение
4
управляваните от него МПС да са със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиристите“. До този извод съдът стига като съобрази, че
нарушителят-жалбоподател е правоспособен водач на МПС от 2013 г. и като такъв е наясно
със законовите задължения като водач. Нещо в повече – видно от справката за нарушител-
водач, приобщена по делото два месеца преди констатиране на процесното нарушение, Д. е
бил наказан за идентично деяние – нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ за деяние, извършено на
07.02.2021 г., въз основа на влязло в сила НП №21-0314-000121/07.02.2021 г. – т.е. същият е
бил категорично наясно, че управление на автомобил без активна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е нарушение, санкционирано от Кодекса за
застраховане и въпреки това е извършил ново нарушение на посочената законова
разпоредба.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на
процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с
чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите. При категорично установена по делото липса на
задължителна застраховка на автомобилистите в съответствие със закона, водачът
несобственик, правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност, за
ангажирането на която в разглежданата хипотеза незнанието, че задължителната застраховка
не е сключена, сочи именно наличието на вина и осъществяване субективната страна на
нарушението.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото
административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно
глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да го променят.
Не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, защото не касае до деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи. Административните нарушения са наказуеми и когато са извършени
при непредпазлизост, т.е. това, че собственикът не е предупредил за липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не освобождава
дееца от административно наказателна отговорност. Касае се за лице с продължителен стаж
като водач на МПС – от 2013 г. и на същото би следвало да му е пределно ясно, че
5
автомобил може да бъде управляван само, ако за същия е сключена тази застраховка.
Отделно от това, като допълнително основание, обосноваващо извод за липса на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на
предходни налагани на жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП както и по чл.638
ал.3 КЗ, видно от наличната по делото справка за нарушител/водач (лист 7-8 от делото).
Гореизложеното, съпоставено с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН води до извод за липса на
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респективно за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл съдът приема преценката на АНО за
съответстваща на закона.
Разноски по делото нито са претендирани от страните, нито пък са доказани, поради което
настоящия съдебен състав не дължи произнасяне по разноските в производството.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000498/10.05.2021 г. на
Началника на РУ гр.П., с което на Д. М. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. София,
ул.“Стефан Малинов“ №2, вх.В, ет.2, ап.40, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК и по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-
Благоевград.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6