Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
17.05.2021 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15920 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца З.“ А.Б.“***,
подадена чрез пълномощника адв.Ц.В.срещу
решение № 219947 от 18.09.2019 г., постановено по гр.дело № 28275/2019 г. по
описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав, в частта,
в която е отхвърлена претенцията на ищеца З.“ А.Б.“, за осъждане на ответника ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, да му заплати
законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяването на
исковата молба до датата на извършеното плащане.
В
жалбата са изложени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства, с установените по делото факти и обстоятелства. В тази връзка, въззивникът-
ищец, чрез пълномощника си адв.Ц.В., прави искане решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, и вместо
него да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху главница от 1638,85 лв., за периода от 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник ЗАД“
ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.С.Х.оспорва
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на претенцията на ищеца З.“ А.Б.“, за осъждане на ответника
ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, АД да му заплати законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда до датата
на извършеното плащане. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай при преценка на
събраните по делото доказателства, правилно и обосновано, с оглед данните по
делото, първоинстанционния съд е приел за неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до датата на извършеното плащане на
главницата, представляваща застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1638,85 лв. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение
между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение -
непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада
в забава след изтичане на срока, а когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата
на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В настоящия случай, видно от приложена по делото покана с изх.№ 310-03-1038/31.01.2019 г. за доброволно изпълнение на регресна
претенция, въззивникът- ищец З.“А.Б.“ е изпратил същата до въззиваема страна-ответник ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, с която е поискал възстановяване на заплатеното обезщетение по
образувана щета №
0300/18/777/507582, в размер на сумата от 1638,85 лв.
От съдържанието на
поканата се установява, че към нея
в изпълнение на разпоредбата
на чл.412, ал.1 от КЗ не са приложени копия от двустранен констативен протокол
и фактура, които са били изискани от ответника с писмо от 14.02.2019 г. В процесния случай въззивникът-
ищец не е ангажирал по делото
доказателства, от които
да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че същия е предоставил на
въззиваемата страна- ответник поисканите
документи до момента на депозиране
на исковата молба в съда.
Съгласно разпоредбата на чл.412,
ал.1 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка предявява претенцията си, като
прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за
удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Срокът за плащане е 30
дни, считано от представяне на необходимите документи – чл.412, ал.3 от КЗ. Кои документи са
необходими, се установява от разпоредбата на чл.106, ал.5 от КЗ, към която препраща чл.412, ал.2 от КЗ - това са
доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат
съществено значение за определяне основанието и размера на претенцията. До
представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за
плащане не тече.
Двустранният констативен протокол за процесното ПТП е един от документите,
релевантни за изясняване на застрахователното събитие. Същият се явява
необходим за изясняване, освен на механизма на ПТП, на обстоятелствата, при
които е настъпило, участниците и причините за него. Видно от приложената по
делото покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, представляващо
изходящо от въззивника- ищец изявление, към
преписката с регресната претенция не е бил приложен двустранният констативен
протокол. В рамките на 45-дневния срок по чл.412, ал.2 от КЗ, въззиваема страна- ответник е поискала с писмо от 14.02.2019 г.
представянето на протокола, заедно с други документи, като по делото не е
доказано такъв да е бил изпратен на
въззиваемата страна- ответник, поради
което следва да се приеме, че ответникът се е
запознал със съдържанието му най-рано с връчването на препис от исковата молба,
заедно с приложенията към нея. С
оглед на което до момента на подаване на исковата
молба в съда, независимо
от отправената покана, въззиваемата страна- ответник не е била в забава, за да дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. От друга страна, с
оглед на обстоятелството, че в процесния случай плащането на дължимата главница
е било извършено от страна на ответника в хода на производството по делото на
24.06.2019 г., преди изтичане на 30- дневния срок по чл.412, ал.3 от КЗ, който
срок е започнал да тече, считано от 05.06.2019 год./ момента на получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея/, следва да се направи извода,
че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца заплащане на
претендираната законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на предявяването
на исковата молба в съда до датата на извършеното плащане.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна,
а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
При
този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят своевременно
поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна-
ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира,
че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника- ищец в полза на въззиваемата страна- ответник юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 219947 от 18.09.2019 г.,
постановено по гр.дело № 28275/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. “А.Б.“***
, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на ЗАД“
ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.