№ 8
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500217 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262301/09.03.2021 г. от КР. В. Д. ЕГН
********** против решение № 260062/26.02.2021 г., постановено по г. д. № 687/2019 г. по
описа на ОС – Хасково, с което е отхвърлена претенцията на Д. да бъде осъдено „Б.П.“
ООД, ЕИК ... за заплащане на сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща и В.Д.Д., настъпила на 19.09.2014 г. ведно с
обезщетение за забавено плащане от тази дата до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявените претенции в пълен размер.
Претендира разноски.
Ответникът счита, че тази жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Във въззивна жалба вх. № 262301/09.03.2021 г. е направено оплакване за
нищожност на обжалваното решение. Но развитите оплаквания са само относно
неправилност. При направената служебна проверка настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е действително и допустимо
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
1
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от КР. В. Д. ЕГН ********** от гр. ... против „Б.П.“ ООД – с. К.,
област Х., ЕИК ....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на баща и В.Д.Д., настъпила на 19.09.2014 г. ведно с обезщетение за забавено плащане от
тази дата до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дъщеря на В.Д.Д.. Това обстоятелство
не е спорно.
Посочено е, че В.Д. е починал на 19.09.2014 г., в района на комплекс „Ч.к.“ на
изхода от гр. С., в рамките на почивка за хранене, по време на изпълнение на курс за превоз
на товар от пшеница от с. К. област К. към с. К., област Х., като същият е бил шофьор на
товарен автомобил, собственост на ответника, с който е бил в трудов договор. Тези
обстоятелства също не са спорни.
Основната теза на ищеца е, че причината за смъртта е физическото натоварване,
на което е бил подложен Д., като е участвал в разтоварването, което е станало по нареждане
на служител на ответника.
Това твърдение е неоснователно.
Няма спор, че смъртта не е приета за трудова злополука.
Няма спор, че Д. е работил като шофьор при ответника. Според представената
длъжността характеристика, шофьорите нямат задължение за участие в товаро-разтоварни
дейности.
Няма спор, че, на 18.09.2014 г. Д. е управлявал камион по маршрута с. К. – гр. К.,
който е бил натоварен с 20 000 кг. грис в разфасовки от по 50 кг. – товарителници с №№ ... и
... от 18.09.2014 г. (л. 53 от г. д. № 1093/2019 г. по описа на РС – Хасково – приложено), а на
19.09.2014 г. е управлявал същия камион по маршрут с. К., област К. – с. К., област Х.,
който е бил натоварен с 21 440 кг. пшеница в насипно състояние – товарителница от
19.09.2014 г. (л. 53 от г. д. № 1093/2019 г. по описа на РС – Хасково – приложено).
Според показанията на свидетел Д. (л. 29 от делото на ОС), тя е убедена, че Д. е
участвал в разтоварването на товара от грис на 18.09.2014 г. Това тя го знае от съпругата на
Д..
Явно Д. не е пряк очевидец или опосреден свидетел (да е разговаряла пряко с
2
починалия) на участието на Д. в разтоварването, поради което нейните показания не могат
да бъдат годно доказателство за това обстоятелство.
Според заключението на медицинската експертиза (л. 51 – 52 от делото на ОС),
смъртта на Д. се дължи на внезапно спиране на сърдечната дейност, което не е в причинна
връзка с управлението на камиона.
Видно от показанията на свидетел И. (л. 30 от делото на ОС), който също работи
като шофьор при ответника, няма практика шофьорите да участват в товаро-разтоварни
дейности.
Налага се общият извод, че, въпреки настъпилата вреда, тя не е в причинна
връзка с работата, възложена и изпълняване от Д.. Следователно не е налице хипотезата на
чл. 49 от ЗЗД и няма законови основания за ангажиране отговорността на ответника. Ето
защо така формулираните претенции следва да бъдат отхвърлени.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена КР. В. Д.
ЕГН ********** от гр. ... да заплати на „Б.П.“ ООД – с. К., област Х., ЕИК ... сумата от 1
500.00 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260062/26.02.2021 г., постановено по г. д. №
687/2019 г. по описа на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА КР. В. Д. ЕГН ********** от гр. ... да заплати на „Б.П.“ ООД – с. К.,
област Х., ЕИК ... сумата от 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направени
разноски във въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4