Решение по дело №2563/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 27.11.2017 г.

 

 

Великотърновския районен съд, девети граждански състав, в публично заседание на шестнадесети ноември  , две хиляди и седемнадесета   година

                                       В състав: :районен съдия Йордан Воденичаров,

при секретаря Виляна Цалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2563 по описа за 2016 г. ,  за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявен е по реда на чл. 124, ал.4, изр.2-ро от ГПК, вр. с  чл. 3 и на основание  чл.1, ал.1, т.3  от ЗУТОССР иск, имащ за предмет  установяване на  трудов стаж.

 Ищецът  А.Й.  Д. чрез своя пълномощник – адвокат В.Л.  от ВТАК   твърди в молбата си, че за времето от 08.03.1977 г.   до  15.09.1980 г.   е  работил  като булдозерист  в ОП "С. М. Б. Е." -В.Търново.  Тъй-като част от архива на предприятието/ чийто правоприемник е "З.-В.Т." АД- в несъстоятелност - гр.Габрово/  е изгорял при пожар през септември 1992 г.  и  е изгубил трудовата си книжка,  не може  да  установи положения трудов  стаж за посоченото време пред ТП на НОИ –  РУ ” СО”-В.Търново във връзка с  признаване    на правото му  на пенсия за осигурителен стаж и възраст и определяне на размера  й .    Предвид горетвърдяното , моли  съдът да постанови решение , установяващо положен от него трудов стаж за пенсиониране  в  ОП "С. М. Б. Е.-В.Търново за времето от 08.03.1977 г. до 15.09.1980 г.   В с.з. чрез пълномощника си  поддържа  своя иск.

 Ответникът –ТП на НОИ  -РУ”СО”-В.Търново  чрез пълномощника си - юрисконсулт  Н.М. заявява, че  предявеният иск следва да претърпи санкция на отхвърляне  като неоснователен и недоказан  за времето  от 08.03.1977 г. до 31.12.1979 г.  , а в останалата си част  е основателен.

Ответникът " З.-В.Т." АД- в несъстоятелност- гр.Габрово  становище по предявения иск не е изразил.   

                  Съдът, след като изслуша явилите се пълномощници на страните и прецени събраните по делото доказателства и приема за установено и обосновава следните правни изводи :

             Искът  следва да се приеме за допустим и основание за  тази преценка/ това умозаключение е  твърдението за изгубване на трудовата книжка / необходим  за представяне пред ТД на НАП официален документ - чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, вр. с чл.347 от КТ/, както и  факта/ вж. удостоверение изх. 15/19.09.2011 г. на синдика на "З.-В.Т." АД- в несъстоятелност- гр.Габрово и  удостоверение  № 194/15.02.2017 г.  на началника на РС"ПБЗН"-В.Търново/   на унищожаване при пожар на 12.09. 1992 г. на голяма част от архива на  ОП "С. М. Б. Е."-В.Търново, включващ  изплащателни ведомости и други необходими  съгласно чл. 40, ал.2, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за установяване на трудов стаж и размера на осигурителния  доход,  писмени документи, т.е. изпълнено е  условието, повелително предвидено с нормата на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР.  Правоприемник  на  посоченото предприятие  по смисъла на този законов текст е  "З.-В.Т." АД- в несъстоятелност- гр.Габрово / правоприемственият преобразувателен път е , както следва: предприятието през 1987 г.  е  превърнато в Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване  и борба с ерозията , преструктуриран  през 1990 г. в ДФ "Агромеханизация", преобразувана през 1991 г. в  "Агромеханизация" ЕООД, което дружество  през 1998 г.  се слива  със "Земя-90" ЕООД, преобразувано в "Земя-98" ЕАД и  след приватизирането му през 1999 г. - в " З.-В.Т." АД/ - вж. извадка  от пътеводител по фондовете на ДА В.Търново-1944-2012 г. и удостоверение  по ф.д.№ 530/1999 г.на ОС Габрово.     

Тези факти са поставили ищеца в положение да няма друг изход , освен  да търси  установяване на  трудовия си стаж  по съдебен ред, щом това не би могло да стане по пряк документален начин в нормална хипотеза  пред  ТП на НОИ-РУ”СО”-В.Търново.   

            Искът подлежи на положителна съдебна санкция.

 Фактът на непрекъснато полагане на труд  на ищеца при ОП"  С. М. Б. Е."-В.Търново за времето от 08.03.1977 г.  до 15.09.1980 г.    следва да се счете за  установен   от  взаимно допълващата   се   от гледище на житейската логика осведомителна съвкупност на три доказателствени средства: 1/ свидетелските показания  на лицата  Т. М. З.и  Г. И. К.; 2/  удостоверителен препис/ извадка/  от случайно оцелели при пожара  изплащателни ведомости за времето от януари 1980 г.  до август 1980 г. включително, издаден от "З.-В.Т." АД-Габрово   във вид на формулярен документ / по образец- чл.40, ал.3 НПОС/ - удостоверение УП2;  3/ подадена от  ищеца декларация по реда на чл.8 от ЗУТОССР, потвърждаваща верността на изложените  в исковата молба обстоятелства.  Този факт   запълва понятието трудов стаж  по смисъла на чл.76 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите от 1957 г./ отм./  и чл.351 от КТ, осъществен през цялото претендирано  календарно време.

       Допустимостта на свидетелските показания  се извежда от две необходими обстоятелства, със значението на предпоставки за това : а/ представеният  удостоверителен препис / извадка/  от случайно оцелелите  при пожара изплащателни ведомости би било проява на нездравомислие  да бъде третиран  другояче, освен като  писмено доказателство , установяващо вероятността  на трудовия стаж, чието признание се търси  по смисъла на чл. 6, ал.2, т.9, вр. с ал.1  от ЗУТОССР / вж. т.1 от тълкувателно решение  № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, вр. с т.14 от Наредбата за прилагане на УУТССР/ отм./, вр с чл.4, ал.1 от УУТССР/отм./, решение  № 401/22.02.2016 г. по гр.д.№ 228/2015 г. IV Г.О. на ВКС/, независимо че не е първичен документ , издаден от работодателя/ осигурител, а само препис от такъв, но щом  законът  изрично не  изключва годността на този препис да изпълни  посочената функция, съдът не бива  да  подхожда стриктно- формалистично в правораздаването при подобни случаи / още повече , че по начало преписът на документ  е доказателство- аргумент от чл.183 от ГПК/; б/   и двамата свидетели  притежават писмени доказателства/ вж. заверените  фотокопия от съответните страници на трудовите им книжки/ , че са работили  при същия работодател/ осигурител  през разглеждания период от време / частично и  изцяло/- чл. 6, ал.4 от ЗУТОССР.

 И двамата свидетели  потвърждават, че   в това предприятие ищецът  е работил с тежки верижни машини / трактори, булдозери/  непрекъснато  там, не  е прекъсвал стажа си   през времето откакто  и докато са били заедно.  В тази пояснителна връзка следва да се отбележи , че  З. е работила  от  17.09.1975 г. до 22.02.1980 г.  и посочва, че  ищецът  е постъпил на работа  около две години след нея / 1977 г./  , а  К. - от 25.08.1977 г.  до 05.09.1980 г. /  според записванията в трудовите им книжки/.  Макар и  декларацията по чл.8 от ЗУТОССР да не е самодостатъчно доказателство, чрез нея  окончателно се допълва / изяснява картината на истината за трудовия стаж на ищеца за моменти/ обстоятелства, за които  другите доказателства са несигурни и/или непълни. И  значението й в тази допълваща доказателствена насока идейно се извлича от  предвидената с текста на чл. 290а от НК наказателна отговорност  за ищеца/ лицето- декларатор/ за невярно  деклариране на обстоятелства  пред съда / под "страх от наказание" се предполага , че лицето  едва ли би декларирало невярно/.  Ако се отнеме това значение на декларацията, би  се загубил смисъла от  въвеждането й  в закона.  Тя е необходима за установяване на началния  и крайния момент на претендирания трудов стаж , т.е. за  времето  от 08.03.1977  г. до 31.12.1979 г. и  01.09.1980 г. до 15.09.1980 г. С други думи става въпрос за  време, извън това , за което доказателствената сигурност е най- убедителна- 01.01.1980 г. - 31.08.1980 г., защото за тогава/ 01.01.1980 г. - 31.08.1980 г./  освен свидетелски показания е налице и едно обявено от  самия закон / чл. 40, ал.2, ал.3  от НПОС/  доказателство : документ, представляващ препис / извадка/ от данните на изплащателните ведомости при работодателя/ осигурител.     

                  Предвид гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА за установено по отношение на Н. О. И.чрез Р. У.” С. О.” –В.Търново и " З.-В.Т."АД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление:  гр.Габрово, улица ******** № ********, с ЕИК ********,  че  А.Й.Д., с ЕГН: **********  за времето от 08.03.1977 г. до 15.09.1980 г.   има положен трудов стаж като булдозерист/ тракторист  при  ОП "С. М. Б. Е."-В.Търново.

 

  Решението може да се обжалва в двуседмичен  срок пред ВТОС от връчването му.

Районен съдия: