Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /22.07.2019 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на
секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 165/2019
г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 439 ГПК
Производството е образувано по повод отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК предявен от Г.Г.Р. (исковата молба е уточнена
с молба 05.03.2019г., 01.04.2019г., 18.04.2019 г., както и в първото по делото
о.с.з. по реда на чл. 143 ГПК) срещу Г.Г.Р. действаща чрез своя законен
представител и майка- М.К.Р., с който се иска да се приеме за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2665,67 лв. главница- издръжка
за детето Г.Р. за
периода от ****г. до ****г., 1005,82 лв.
законна лихва за периода от ****г. до ****г. и 1426,24 лв.- разноски по изп.
дело № ************* по описа на ЧСИ Д.С..
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По гр. дело № 125/2012г. по описа на Панагюрския районен съд ищецът бил осъден
да заплаща на малолетната си дъщеря Г.Г.Р., считано от 19.04.2012г., месечна
издръжка в размер на 100,00лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. Ищецът твърди, че редовно е изпълнявал задължението
си по изплащане на месечната издръжка, но от месец март 2013г. до месец
октомври 2015г. са живели заедно с майката на детето М.Р.. Р. твърди, че на
29.12.2015г. с М.Р. окончателно са се разделили, като ищецът се завърнал да
живее в дома на своите родители и продължил редовно да изплаща месечната
издръжка на своята дъщеря.
На основание чл. 439, ал.1 от ГПК, Г.Г.Р. моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено спрямо малолетната Г.Г.Р.
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Р., че не дължи заплащането на сумата в общ размер на
5097,67 лв. по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ Д.С., с район
на действие Окръжен съд Пазарджик. Моли се за уважаване на предявения иск като
основателен и доказан.
Ответникът е получил
препис от исковата молба с приложенията на 25.04.2019 г., като в
законоустановения срок до 25.05.2019 г. е подал отговор на исковата молба, в
който се излагат доводи за недопустимост на иска в частта, в която по този ред
се прави искане до Районния съд за приемане за установени плащания по
задължение за издръжка, за които ищецът разполага с платежни документи, при
условие, че Р. недопустимо не се е възползвал от дадената му възможност по
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК да представи банковите документи пред ЧСИ. Твърди, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като от представените към исковата молба
платежни нареждания е записано единствено „вноска“ без да е посочено конкретно
основание за направеното плащане. Сочи се, че в исковата молба са изложени
единствено възражения за недължимост на главницата, но не й на лихвите и
разноските. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
На основание подадената
искова молба е образувано гр.д. № 319/*** г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, което дело е приключило с Решение № 27 от 20.03.2017 г. Така
постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба, на основание, която е
образувано в.гр.д. № 388/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С решението
въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение и искът е
отхвърлен за сумата над 2161 лв. до предявения размер от 7258,73 лв. задължение
за издръжка за периода 2012 г. *** г., като само в тази част решението на
окръжния съд е обжалвано и с Решение № 231 от 11.02.2019 г. по гр.д. №
4570/2017 г. по описа на Трето гр.о., ВКС са обезсилени решенията на районен и
окръжен съд, в частта им по предявения иск за сумата над 2161 лв. до 7258,73
лв., като делото е върнато на Районен съд – Панагюрище със задължителни
указания, на основание което е образувано производството по настоящото дело.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд – Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК, с
който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 2665,67 лв. главница, 1005,82 лв. законна лихва за периода
от 09.02.2009 г. до 16.01.2018 г. и 1426,24 лв. – такса по Тарифа към ЗЧСИ,
предмет на изп. дело 508/*** г. по описа на ЧСИ Д.С..
От фактическа страна:
Установява
се от събраните по делото писмени доказателства включително и от приобщените
гр. д. № 319/*** г. по описа на РС –
Панагюрище, в.гр. д. № 388/2017 г. на ОС - Пазарджик и гр.д.№ 4570/2017 г. на
ВКС., че ищецът Г.Р. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Г.Р., чрез
нейната майка и законен представител М.Р., месечна издръжка в размер на 100
лв., считано от датата на постановяване
на решението – ****г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна
вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
Към исковата си молба ищецът е приложил разписки и вносни бележки за платени на
М.Р. суми в общ размер на 3393 лв. и една вносна бележка за платена такса на Г.Р.
в размер на 130 лв. – такса за общо 10 месеца, внесена в Община Панагюрище без
данни за основанието за извършеното плащане. Видно от данните по делото от
датата на постановяване на решението – ****г. до датата на предявяване на иска
– 31.05.*** г. – ищецът е заплатил на своето малолетно дете издръжка в общ размер
на 2462 лв., като от тази сума следва да се приспадне плащането в размер на 301
лв. направено след образуване на
изпълнителното производство - 03.05.*** г, поради което от писмените
доказателства по делото се установява, че ищецът не дължи на детето си
заплащане на издръжка в размер на 2161 лв., доколкото същите са заплатени от
него преди образуване на изпълнителното производство
Видно е от приложената призовка за доброволно
изпълнение, изпратена от ЧСИ Д.С. до ищеца, че дължимата от него сума е в общ
размер на 7258.73 лв., вкл. такси и разноски по изпълнителното дело, включени в
тази сума. Чистата сума, дължима за издръжката на детето Г. от ****г. до ****г.
/датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/, възлиза на 4826.67
лв.
С влязло в сила Решение № 27 от 20.03.2017
г. по гр.д. № 319/*** г. по описа
на Районен съд – Панагюрище потвърдено решение постановено по в.гр.д. № 388/2017
г. на Окръжен съд – Пазарджик (влязло в сила) е прието за установено, че ищецът
не дължи на ответника именно тази сума в размер на 2161 лв. от претендирания
размер от 7258,73 лв. с исковата молба. Предвид изложеното настоящия съдебен
състав следва да се съобрази с влязлото в сила решение на Районен съд-
Панагюрище, потвърдено с решение на Окръжен съд – Пазарджик, поради което не
следва да се занимава с приложените по делото писмени доказателства – платежни
нареждания и вносни бележки, доколкото техния правопогасителен ефект е отчетен
по посочените развили се граждански производства завършили с влезли в сила
съдебни решения.
С
последващо уточнение на исковата молба от 18.04.2019 г. направено по настоящото
дело се установява, че ищецът иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че не дължи сумата в размер на 2639 лв. главница, 1005,82 лв. лихва
за периода от ****г. до ****г., както и разноски по изпълнителното дело в
размер на 1426,24 лв.
Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника, с
който оспорва изпълнението, може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая, ищецът в исковата молба навежда следните правопогасяващи
задължението факти: заплащане на издръжката за месеците от м. април 2012
г.до месец март 2013 г., както и поради фактът, че за периода от м. март 2013
г. до 29.12.2015 г. ищецът не е заплащал издръжка, тъй като са живели заедно
с майката на детето Г. и с детето Г., като от м. февруари ***г. детето Г. се
отглеждало от бащата- ищец, като на 04.04.*** г. ищецът подал искова молба
с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
Тук е мястото да се посочи, че задължението за
заплащане на издръжка е установено с влязло в сила съдебно решение и би могло
да отпадне само в изрично посочени от закона случаи – например при навършване
на пълнолетие да на детето; при смърт на лицето, на което се дължи издръжка;
при смърт на лицето, дължащо издръжка; отказ от издръжка за минало време или
при наличие на обстоятелства по смисъла на чл.151 от СК. В конкретния случай не
се сочи нито едно от посочените обстоятелства. Ето защо е ирелевантно за настоящия
спор е дали детето е живяло с родителя дължащ издръжка, поради което не бе
допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за
установяване на посочените факти, като съдът прие това доказателствено искане
направено с исковата молба за не необходимо за правилното разрешаване на спора.
От друга страна, както бе посочено по-горе, съдът не
дължи обсъждане на наведениете твърдения за заплащане на издръжката и
представените в тази насока писмени доказателства, доколкото правопогасителният ефект на това възражение е
отчетен при предходното разглеждане на делото пред първоинстанционния и
въззивния съд.
По изложените съображения предявеният иск следва да
бъде отхвърлен за сумата в размер на 2665,67 лева главница – издръжка дължима
за периода от ****г. до ****г. Доколкото неоснователно се явява искането за
установяване недължимостта на главницата по процесния изпълнителен лист, то
неоснователни се явяват и исканията за установяване между страните по делото
недължимостта на акцесорните вземания за лихва и разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600
лв., доколкото същите са своевременно поискани, като са представени
доказателства, че са реално сторени – договор за правна защита и съдействие от 22.05.2019
г.- л.32 от делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против Г.Г.Р., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.439 ГПК, за приемане за установено, че ищецът
не дължи на ответника заплащането на месечна издръжка в размер на сумата от 2665,67
лв. за периода от 19.04.2012г. до 27.04.***г., както и лихва в размер на
1005,82 лв. за този период и разноски по изпълнителнот делот в размер на
1426,24 лв., за които суми е образувано
изп.д. № ************* по описа на ЧСИ Д.С., рег. № 889, с район на действие
Окръжен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Г.Г.Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 600 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: