Р Е Ш Е Н И Е
№ 2213/3.12.2019г.
град Варна, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и
седми състав
На двадесет и седми ноември година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар:
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4446 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.“ ООД, с
ЕИК *********, представлявано от управителя М.Б.Д., против НП № 461189-F502763/02.09.2019
г. на Директора на Дирекция „Обслужване”
при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС ,за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС,
съответно за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.06.2019
г. до 30.06.2019 г., в срок до 15.07.2019 г.
С
жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват
доводи, че дружеството е платило дължимото ДДС и не са настъпили вреди за фиска.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д., ВАК,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
Андонова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2019г., св. Д.К., на
длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, извършила проверка
в информационния масив на ТД на НАП-гр.Варна по партидата на „Л.“ ООД. При
проверката било установено, че „Л.“ ООД като
регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.06.2019 г.- 30.06.2019 г. в
териториалната дирекция по регистрацията си - ТД на НАП-Варна в установения в
чл.125, ал.5 от ЗДДС срок до 15.07.2019 г. СД по ЗДДС за посочения период е
подадена на 30.07.2019 г. с вх. № **********/30.07.2019 г. Поради това срещу „Л.“
ООД е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F502763/31.07.2019
г., в който било описано допуснатото нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. АУАН бил предявен и връчен на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения.
Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО
възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на 02.09.2019
г. издал обжалваното Наказателно постановление срещу „Л.“ ООД, в което приел,
че въззивното дружество е допуснало
нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С НП била наложена „имуществена
санкция“ на ЮЛ. НП било връчено на 12.09.2019 г., срещу обратна разписка.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените
доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на
НАП, покани, обратни разписки и известия
за доставяне, справки от ТР, и др., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и
непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.К. и св.Д.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок /на 17.09.2019 г./, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна – представител на ЮЛ „Л.“ ООД, спрямо което е издадено
атакуваното НП. Видно от справка в ТР общодостъпен за всички, от 26.01.2006 г. до датата на съдебното
заседание по делото като управител на дружеството е вписана М.Д..
Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна,
съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице-
инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Л.“ ООД.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът
намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение на
чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му
става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на
мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по
приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи
като нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността на
въззивното дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно
тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното
лице. Тъй като видно от календара за 2019г., четиринадесетото число на месец
април е било в неделя- неприсъствен ден, то правилно съгласно разпоредбите на
НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН, актосъставителят и АНО са счели,
че срокът е изтекъл на 15.07 - понеделник, първият работен ден след 14.07.2019 г. Справка-декларация по ал. 1 се
подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в
случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 87,
ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след
изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с
резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано, че
данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец. В случая по делото няма спор, че
въззивното дружество е било регистрирана
от 2006 г. Няма спор и по
отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка - декларация
за данъчен период от 01.06. до 30.06.2019 год. Последната
е била дължима по силата на закона и е била подадена на 30.07.2019 год.
Нарушението
е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени
доказателства и показанията на св.К. и св.Д.. От същите се установява, че дружеството не е
подало справка - декларация за визирания в наказателното постановление данъчен
период в изискуемия от закона срок и от тази гледна точка обективно е налице
изпълнителното деяние на вмененото нарушение.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената
разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна
разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.
125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или
не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението, което
съдът приема за доказано, като както бе споменато по-горе е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило
задължението си по ЗДДС за данъчния период месец юни 2019 г., като не е подало справка
декларация. Поради това и правилно АНО е ангажирал неговата административна
отговорност. Наложената санкция е в минимален размер предвиден в чл.179 от ЗДДС, така че съдът я намира за справедливо определен. Затова и съдът прие, че
НП е издадено в унисон със законовите изисквания.
Доколкото се
касае за ангажиране административната отговорност на юридическо лице, въпросът
за причините, довели до настъпване на противоправния резултат,
са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността
на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното
поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията
и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който
да гарантира спазването на законовите разпоредби.
Нарушението
по чл.125, ал.5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на
вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на
нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на
деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката – декларация
по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в случая такава не е подадена изобщо, т.е.
информацията за извършените и получените доставки, както и за резултата за
периода, не е предоставена на приходната администрация, то обществената
опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Предвид косвения и многофазен характер на ДДС, за маловажно
може да се приеме само закъснение в рамките на няколко дни, какъвто безспорно
не е настоящият случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва да декларира
данните за получени и извършени доставки, ако има извършени такива.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП 461189-F502763/02.09.2019
г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на „Л.“
ООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка
декларация за данъчен период от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., в срок до 15.07.2019
г.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: