№ 6692
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100512469 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Ц. Д., чрез адв. Ц., срещу
решение № 11810/06.07.2023г., постановено по гр.дело № 45278/2022г. по описа на
СРС, 169-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено
че И. Ц. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 426.66 лева, представляваща
цена на доставена през периода от 31.12.2019г. до 30.05.2022. топлинна енергия в
магазин № 4, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, и сумата 18.42 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. – м.10.2020г., с които се
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от 08.06.2022г. до изплащане на
вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 30563/2022г. по описа на СРС, 169-и състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение в обжалваната му част, поради неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. И. Ц. Д. не бил надлежен ответник по делото – не бил
собственик, ползвател или обитател на процесния топлоснабден имот, не се
установила идентичност между имота, посочен в представените по делото документи
и този, за който ищецът претендирал, че настъпило обогатяването. Моли за отмяна на
обжалваното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу него
1
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение
в обжалваната му част е правилно на въведените с жалбата основания, по следните
мотиви:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй
като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ си спестил разходи, които
следвало да направи. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен
писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови
имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответниците. Липсата на
договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД.
Поради това, съобразно твърденията на ищеца, ответникът, като не заплатил цената на
доставената в имота му ТЕ, си спестил разходи, които следвало да направи.
По делото е представен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
17.12.1993г., от съдържанието на който се установява, че ответникът И. Ц. Д. придобил
процесният имот магазин, находящ се в бл. ****“ гр. София, със застроена площ от
101.77 кв.м, с подробно описани в документа граници. Установява се от представените
2
по делото и неоспорени доказателства – молба от ответника И. Д., подадена пред
ищеца от 15.02.1995г. и акт за изключване на отопление от 22.04.1996г., подписани от
ответника Д., че за така придобития от ответника магазин № 4, на адрес гр. София, ж.к.
****, при ищеца се водела партида № 342553, като съобразно съдържанието на
двустранно подписания акт за изключване на отопление, на 01.03.1996г. били
демонтирани радиаторите в търговския обект. За същия имот - магазин № 4, на адрес
гр. София, ж.к. ****, на 21.01.2002г. ответникът И. Ц. Д. положил подпис в списъка
към протокола от проведеното на същата дата общо събрание на етажните собственици
на адреса, с който „Бруната“ ООД било избрано за топлинен счетоводител. В
документа е посочено, че в търговския обект 6 бр. отоплителни тела били затапени. По
делото от ТЛП е представен и формуляр за извършен на 25.05.2021г. отчет, в който
ответникът И. Ц. Д. положил подпис. В документа е отразено, че в имота нямало
ползване на БГВ. Гореобсъдените подписани от ответника Д. документи – молба, акт
за изключване на отопление, списък към протокола от общо събрание на етажните
собственици и формуляр за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл.
180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че ответникът Д. е собственик на
топлоснабдения имот и консуматор на топлинна енергия (съобразно отчета), изхождат
именно от него. При гореустановените факти напълно неоснователни се явяват
възраженията на въззивника за липса на идентичност между притежавания от него
имот съобразно документите за собственост, представени по делото и имота, за който
при ищеца била водена партида с № 342543.
Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че между
ищеца и ответникът не бил сключен писмен договор по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от
21.01.2002г., сключен между етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. **** и
„Бруната“ ООД, протокол от проведено на 21.01.2002г. общо събрание на етажните
собственици за избор на ФДР, извлечение от сметка, изравнителни сметки, формуляр
за отчет и др., по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на
горния адрес, през процесния период била топлоснабдена.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира изслушаното заключение на
СТЕ, като кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, в т.ч.
формуляр за отчет, извлечение от сметка, изравнителни сметки и др. Съобразно
заключението за имота била начислена единствено ТЕ в количество, припадащо се на
имота от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. През процесния
период дяловото разпределение било извършвано от ТЛП „Бруната“ ООД в
съответствие с действащата нормативна уредба.
При кредитиране на заключението на изслушаната по делото СТЕ, правилно
СРС установил дължимия от ответника размер на главницата за неоснователно
3
обогатяване с цената на доставената ТЕ.
Задължението на ответника за неоснователно обогатяване включва също и
таксите за извършваната от ФДР услуга за дялово разпределение. При кредитиране на
изслушаното по делото заключение на СТЕ правилно СРС е установил размера и на
това задължение.
При носена от ответника тежест да установи при дължимо по делото пълно и
главно доказване положителния факт на погасяване на дълга, доказателства за това не
са ангажирани. Ето защо исковете са основателни и правилно са уважени от СРС. Като
правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, в обжалваните части,
следва да бъде потвърдено.
Като необжалвано, в частите в които СРС е отхвърлил предявените срещу
ответника установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, първоинстанционното съдебно
решение е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има
въззиваемата страна-ищец. Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не
следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на
въззивната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание. Поради това
съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата
инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11810/06.07.2023г., постановено по гр.дело №
45278/2022г. по описа на СРС, 169-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника И. Ц. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е признато за
установено че И. Ц. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 426.66 лева, представляваща цена на доставена през периода от
31.12.2019г. до 30.05.2022. топлинна енергия в магазин № 4, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. ****, и сумата 18.42 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.05.2019г. – м.10.2020г., с които се обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва от 08.06.2022г. до изплащане на вземанията, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 30563/2022г. по
4
описа на СРС, 169-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Бруната” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5