№ 181
гр. Габрово, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк” АД против Решение
№260202/14.07.2021г. по гр.д.№763/2021г. на РС Габрово.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Твърди се, че решението било постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния
закон.
Неправилно районния съд приел, че между страните няма договорен фиксиран
минимален ГЛП, както и, че ГЛП представлявал сбор от БЛИ +постоянна надбавка и се
променял всеки месец, като БЛИ е равен на едномесечен EURIBOR или ОДИ . Правилно
съдът бил приел, че клаузите на договора са действителни, но в противоречие с този извод
изразил становище, че определения в чл.4.1 А годишен лихвен процент от 8.20% не е
договорен за целия срок на действие на договора. Съдът не се бил съобразил с текста на
чл.11.1.1 от договора, в който страните се били споразумели лихвата по редовния дълг за
целия срок на договора да бъде тази определена в т.4.1 А или 4.1 Б и не бил взел предвид, че
наведеното изключение в чл.11.2 от договора се прилагало само при условията на чл.9.4 от
ОУ, неразделна част от процесния договор, които сочели, че размера на годишния лихвен
процент е 8,2% и не може да бъде намаляван, а единствено да бъде увеличаван при всяко
нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия
1
по време на промяната размер. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че при
каквато и да е промяна на пазарния индекс банката следва да променя договорения размер
на възнаградителната лихва, поради което намерил, че дължимата сума за исковия период не
е тази която банката е начислила.Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и да присъди направените
по делото разноски.
Ответниците по жалба в депозирания по делото отговор я оспорват като неоснователна.
Не било спорно, че ищците са внасяли месечните погасителни вноски в пълен размер без
забава. Не било налице твърдяното то жалбоподателят нарушение на процесуалните
правила. Несъстоятелни били и възраженията за необоснованост на обжалваното решение.
Молят съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това тя е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С исковата молба е предявен иск по чл. 55 ЗЗД, с претенция да бъде осъден
жалбоподателят да заплати сумата от 14193,38 лв. платена без основание (недължимо
надвзета като част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит) за периода
26.08.2015г.-15.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски.
С обжалваното Решение №260202/14.07.2021г. по гр.д.№763/2020г. на РС Габрово
предявеният иск е уважен.
Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел , че на 19.06.2008г между двамата
ищци, от една страна и УниКредит Булбанк АД, от друга страна е сключен Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който банката предоставя
банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване
на задължението по кредита – 15.12.2031г., с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно
приложен Погасителен план към договора. Съгласно чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I „Предмет и
условия на договора” от процесния договор годишният лихвен процент върху редовна
главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран от два компонента:
базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен
дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на
процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в
размер на 1.664% или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора. Съгласно
точка 9.1 от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити
2
на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите,
изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента: базовия лихвен
индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява
обективен измерител на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка,
определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите
условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия
лихвен процент с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната
размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в
сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за
това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката
може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения
процент. Пазарния индекс 1-месечен SOFIBOR се е променял за процесния период от
26.08.2015г. до 15.05.2020г. в увеличение и в намаление, но това изменение не е минавало
посочената в договора граница от 0.5% пункта. Банката не е променяла /коригирала/
прилагания лихвен процент по кредита за процесния период. Общият размер на разликата
между събраната от банката лихва при фиксиран минимален ГЛП от 8.2% и размера на
лихвата изчислен при БЛИ плюс фиксирана надбавка 1.664% за процесния период е
14 193,38 лв., съобразно заключението на ССч.Е, прието по делото и неоспорено от
страните. Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото и понастоящем
съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г., с който ответната „Уникредит
Булбанк” АД е отпуснала на ищцата Й.С. кредит в размер на 70 000лв. за покупка на
жилище, който тя и ищецът Й.М. /като солидарен длъжник/ са се задължили да върнат чрез
заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008г. до
15.12.2031г., включващи и дължимата лихва по т.4 и таксите и комисионните по т.5 от
договора. Договорът е сключен при общи условия /т. 19 от договора/, а именно - Общите
условия, приети от УС на банката с протокол № 13/18.04.2007г., които общи условия са
били реално предадени на ищците при сключване на процесния договор. Не е било спорно
между страните, че ответниците по жалба са заплащали в срок и изцяло вноските по
погасителния план за процесния период.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е тълкувал
клаузите от подписания между страните договор и ОУ и е достигнал до извод, че страните
са договорили променлив ГЛП, което е резултат от променливия характер на една от
компонентите му.Счел е, че липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение
на ГЛП към минимален или максимален размер.Не представлява подобна клауза т. 11.1 от
договора, която по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т. 4.1.А - че
лихвите се заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора.
Размерите по т.4 са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на базовия
лихвен процент, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава годишния лихвен
3
процент, чийто размер е посочен в т.4.1.А само към датата на сключване на договора -
8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не може да се тълкува по никакъв начин като
установяване на минимален годишен лихвен процент от 8,20%, под който да не може да се
пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20% - подобна забрана не се съдържа в
текста на договора. Не следва обратен извод и от клаузата на т.11.2, която следва да се
тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно годишния лихвен процент само
при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в базовия лихвен процент, но не
въвежда изискване всички промени в годишния лихвен процент да се правят само с
едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, особено ако те са в интерес на длъжниците.
Следователно годишния лихвен процент не е фиксиран в договора, нито е определен негов
минимален или максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на
фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел 111 от ОУ, като за
промените в ГЛП не трябва акт на самата банка. Годишният лихвен процент по усвоената
част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EUR1BOR или
LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за
редовен дълг, определена в Договора. За базовия лихвен индекс в зависимост от валутата на
кредита и периода на олихвяване се прилагат т. 9.2.1; т. 9.3 и т.9.4 от ОУ според които
годишния лихвен процент се формира от сбора на базовия лихвен процент и надбавка за
редовен дълг, определена в договора, и единствено се конкретизира как се определя размера
на базовия лихвен процент и е закрепен автоматизъм на промяната в годишния лихвен
процент.
Следователно уговореният в договора годишен лихвен процент се формира от сбора
между твърдата надбавка от 1,664% и променливия БЛИ /ежемесечен Софибор/, определен
по реда на т.9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към главницата по кредита, без за
това да е необходимо допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на
банката. Промяната на ГЛП не зависи от волята на самата банка, като същата има
задължение да променя лихвата по общото правило на т. 9.1, което се прилага във всички
случаи.
Съдът е приел, че така изтълкувани клаузите в договора и ОУ в частта за начина на
формиране на възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на
кредитора, а от промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс /в случая -
Софибор/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита,
не противоречи с нищо на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие
между правата и задълженията на банката и длъжниците, поради което клаузите са
действителни.
Според приетото заключение на експертизата изчислен по този начин абсолютният
размер на дължимата лихва за процесния период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г. би следвало
да бъде: - за периода 26.08.2015г.-30.06.2018г. – 2 585,09лв., а за периода 01.07.2018г.-
15.05.2020г. в размер на 1 211,48 лв.. Разликата между удържаната сума за лихви в
4
процесния период при фиксиран ГПЛ от 8.2% и размера на лихвата изчислен при БЛИ плюс
фиксирана надбавка 1,664% е 14 193,38 лв., поради което и районният съд е приел, че
исковата сума от 14 193,38 лв. е получена от банката без основание и подлежи на връщане
съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав на въззивния съд споделя направените от
първоинстанционния съд изводи и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите..
Не е спорно между страните по делото, че на 19.06.2008г между двамата ищци, от една
страна и УниКредит Булбанк АД, от друга страна е сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице №274, по силата на който банката предоставя банков кредит в
размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението
по кредита – 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/
месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора. Съгласно чл.4 и чл.
4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния договор годишният лихвен
процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е
формиран от два компонента: базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и
надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към
момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на
6.536% и надбавка в размер на 1.664% или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на
договора. Съгласно точка 9.1. от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен процент върху редовна
главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два
компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент,
с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на пазарните условия и
фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно
чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко
нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към
момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер,
като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния
лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна
преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от
промяната на лихвения процент.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че ищците са заплащали и
продължават да заплащат редовно и в пълен размер месечните си вноски по кредита, така
както са определени съобразно погасителния план. Чл.1 и чл.4 от Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г. препращат при определяне на
базовия лихвен процент към раздел ІІІ от ОУ, с които кредитополучателят и третите
задължени лица са запознати и приемат и които са им предадени при подписване на
договора.
В чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния договор е
5
уговорено, че годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани
чрез анюитетни вноски се формира от два компонента: базовия лихвен индекс по раздел III
от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при
неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия
лихвен индекс е бил в размер на 6.536%, а договорената надбавка в размер на 1.664% или
годишния лихвен процент е бил 8.20 %. Съгласно точка 9.1 от Общите условия, при които
Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, годишният лихвен
процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се
формира от сбора на два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR, който
е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението
на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на
договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез
анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен процент с повече от 0,5% пункта
спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен
процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата
стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и
към момент, различен от промяната на лихвения процент.
От заключението на изготвената счетоводна експертиза се установява, че пазарния
индекс 1-месечен SOFIBOR за процесния период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г се е
променял и в посока на увеличение и в посока намаление. Пазарният индекс 1-месечен
SOFIBOR не се е променял с 0,5% спрямо предходен месец, както и в края на процесния
период спрямо началото. Банката не е променяла /коригирала/ прилагания лихвен процент
по кредита в посока към неговото увеличение при увеличение на нивата на пазарния индекс
1м. SOFIBOR и в посока към намаление на прилагания лихвен процент при намаление на
нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% спрямо прилагания до момента, за процесния
период.
Договорът предвижда променлив годишен лихвен процент, което е следствие от
променливия характер на едната му компонента – базов лихвен процент. Липсва договорна
клауза, която да ограничава движението на годишния лихвен процент - минимален или
максимален размер. Не може да се приеме, че разпоредбата на т. 11.1 от договора
представлява подобна клауза, същата по същество не предвижда нещо по-различно от
клаузата на т. 4.1.А - че лихвите са заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите
по т.4 от договора. Размерите по т.4 от договора са фиксираният размер на надбавката и
променливият размер на базовия лихвен процент, определян по реда раздел III от ОУ,
сборът от които дава годишния лихвен процент, чийто размер е посочен в т.4.1.А само към
датата на сключване на договора - 8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не може да се
тълкува като установяване на минимален годишен лихвен процент от 8,20%, под който да не
може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20% - подобна забрана не се
6
съдържа в текста на договора, а ако се съдържаше същата би имала характера на
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗПотр. Не следва обратен извод и от
клаузата на т.11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя
едностранно годишния лихвен процент само при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от
промените в базовия лихвен процент, но не въвежда изискване всички промени в годишния
лихвен процент да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, още
повече, когато те са в интерес на длъжниците. Следователно в настоящият случай годишния
лихвен процент не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или
максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и
променлив базов лихвен процент, определян по реда на раздел ІІІ от ОУ, като за промените
в годишния лихвен процент не е необходим акт на банката. Годишният лихвен процент по
усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR,
EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс
надбавка за редовен дълг, определена в Договора. За базовия лихвен индекс в зависимост от
валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага различна методика за определянето
му , като в настоящият случай е приложима разпоредбата на т.9.2.1 от ОУ - едномесечен
SOFІBOR, равен на индекса, публикуван на страница „SOFlBOR” на REUTERS в 11.00 часа
българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от
първия работен ден на месеца до деня предхождащ, първия работен ден на следващия месец
включително.
Следователно и според регламентираното в ОУ годишния лихвен процент се формира
от сбора на базовия лихвен процент и надбавка за редовен дълг, определена в договора, като
единствено се конкретизира как се определя размера на базовия лихвен процент- за кредити
в лева.. Тези ОУ (от 2007г.) не съдържат изискване, че за прилагането на така формирания
годишен лихвен процент и промените в него е необходимо изрично решение на орган на
банката. Следователно в тях е закрепен автоматизъм на промяната в годишния лихвен
процент. Предвиденото в т.9.3 от ОУ задължение за обявяване на базовия лихвен процент в
лихвените условия /бюлетин/, разпространени на гишетата на банката, в интернет
страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е условие за влизане в сила на
промените в годишния лихвен процент, а има единствено информативен характер.
Клаузата на т.9.4 от ОУ от 2007г., предвиждаща две хипотези, когато банката „променя
годишния лихвен процент”- банката да повишава годишния лихвен процент при нарастване
на базовия лихвен процент с повече от 0,5 % в сравнение с предишния период и
оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на
анюитетните вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин
годишен лихвен процент да не предполага това (изр. 2 на т. 9.4.) не дерогира възможността
за автоматично понижаване на годишния лихвен процент поради понижаване на базовия
лихвен процент /Софибор/ съобразно предходната т.9.1. Нито т.9.4, нито друга клауза от ОУ
изискват акт на орган на банката, като условие за да влезе в сила промяната на Годишния
лихвен процент.
7
Следователно уговореният в договора годишен лихвен процент се формира от сбора
между твърдата надбавка от 1,664% и променливия базов лихвен процент /ежемесечен
Софибор/, определен по реда на т.9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към главницата
по кредита, без за това да е необходимо допълнително споразумение между страните, нито
изричен акт на банката. Промяната на годишния лихвен процент не зависи от волята на
самата банка, като същата има задължение да променя лихвата по общото правило на т. 9.1,
което се прилага във всички случаи.
Клаузите в договора и ОУ в частта им относно начина на формиране на
възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на
променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от
промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс /в случая - Софибор/,
който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не
противоречи с нищо на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между
правата и задълженията на банката и длъжниците, поради което клаузите са действителни.
Според приетото заключение на експертизата за процесния период банката е
начислила и събрала лихви, без да се съобрази с променливия характер на договорената
лихва, в повече със сумата от 14 193,38 лв . Следователно исковата сума от 14 193,38 лв. е
получена от банката без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД.
Настоящият състав счита за неоснователни доводите посочени с въззивната жалба,
доколко уместно е подписването на погасителен план при договореност за променлив
характер на лихвата. Очевидно е, че водещи в случая са уговорките постигнати между
страните в договора, на който е подчинен погасителния план и последният би претърпял
корекции при настъпване на уговорените с договора хипотези, като тези корекции
своевременно следва да бъдат отразени в погасителния план именно от банката.
Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост и незаконосъобразност на
извода направен от първоинстанционния съд, за неприложимост в случая на хипотезата по
чл. 111,б.в ЗЗД. Претендираното вземане е по чл. 55, ал.1 ГПК и за същото се прилага
общата давност, която към предявяване на иска не е била изтекла.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с изводите на първоинстанционния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
Съобразно направеното искане от ответниците по жалбата и оставянето й без
уважение жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати сумата от 1500лв.- разноски
пред настоящата инстанция , съобразно представени договор за правна помощ, пълномощно
и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260202/14.07.2021г. по гр.д.№763/2020г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя №7 да заплати на Й. Д. СТ., с
ЕГН ********** и Й. Г. М., с ЕГН ********** и двамата от гр.Габрово, ****** сумата от
1500лв.(хиляда и петстотин лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9