Р Е Ш Е Н И Е
№ 110/27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
2. ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Р*
К*
Прокурор:
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
в. гр. д. №
150 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция” при МВР против решение № 563/04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 839/2019
г. по описа на Районен съд Свиленград, с
което е осъдена да заплати на Д.В.С. сумата от 2411.90 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска на 23.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325.68 лв. – мораторна лихва върху неизплатените допълнителни
възнаграждения.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение, като се излагат доводи, че няма законово основание за преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143 по отношение на държавните служители
в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново,
с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Д.В.С., с който се оспорва жалбата и излага
доводи за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и взети в тяхната съвкупност,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящия
случай Д.В.С. е предявил против Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР иск
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на положен в периода 23.07.2016 г. - 23.07.2019
г. нощен труд, преизчислен към дневен с коефициент 1.143 на основание чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По делото няма спор относно правнорелевантните факти,
свързани с обстоятелството, че през исковия
период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по
силата на което ищецът Д.В.С. е заемал длъжността п* и* в 04 „Група за охрана
на държавната граница“ при Гранично полицейско управление (ГПУ) – гр.
Свиленград при Регионална дирекция (РД) „Гранична полиция“ – гр. Смолян при
ответника ГД “Гранична полиция“ – МВР, като е изпълнявал длъжността си на 12-часов
сменен режим. За същия този период от време, а именно: от 23.07.2016 г. до 23.07.2019
г. за
отработените часове нощен труд на ищеца е заплатено възнаграждение в размер на
0,25лв./ч., съгласно Заповед № 8121з - 791 от 28.10.2014 г., издадена от
министъра на вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно посочената заповед за всеки отработен нощен час или част от него между
22.00 и 06.00 часа на държавните
служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25лв.
От приетото в първоинстанционното производство
експертно заключение, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно
дадено се установява, че през процесния период Д.С. е отработил 228.25 нощни смени с
отработени 1826 часа нощен труд, а след преизчислението
с приложимия коефициент 1.143 е прието, че броят на отработените нощни
часове след превръщането им в дневни са 2087.12 часа и е налице допълнително
положен труд от 261.12 часа.
Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса
подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1.143 положения нощен труд от
работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на
работното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд
държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7
се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9.
През исковия период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.
60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба №
8121з - 592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 г.,
чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените
впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през
исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на
положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка
следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г.
с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на
предходната Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014
г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба №
8121з - 776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов
нормативен акт не се възстановява действието на предходния акт, който е уреждал
тази правна материя.
За да преизчисли положения от ищеца нощен труд, районният
съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния
с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е
приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка
продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по
силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за
преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови
правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за
които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният
труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и
за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния
труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от
събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът счита, че отработените
от ищеца Д.С. през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че
поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният
от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че
е налице и извънреден труд.
Въззивната инстанция счита, че за
уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР съответно в
редакциите й, действащи в периода от 19.07.2016 г. до 18.07.2019 г. Независимо от различните редакции на
посочената разпоредба, същата предвижда, че размерът, условията и редът за
изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
Такива заповеди, валидно действащи и установени в исковия период от време, са
съответно: Заповед №8121з -791 от
28.10.2014 г. и Заповед № 8121з - 1429 от 23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е. във всички случаи
според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,
поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща
възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0.25
лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно регламентиране
на заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, съдът го намира за неоснователно.
Следва също така да се отбележи, че
за да е налице извънреден труд следва да се установи, че реално отработеното
време за съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за
същия период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са
представени. Именно поради това съдът счита, че преобразуването на нощните
работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над
установеното работно време, тъй като самото увеличение по този начин на броя
отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително
отработените часове.
Предвид
изложеното съдът намира предявения иск по чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т.
3 ЗМВР за неоснователен, поради което, като е уважил същия, Районен
съд-Свиленград е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се
отмени и вместо него се постанови нов по съществото на спора, с който
предявеният главен иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като неоснователен и недоказан ще следва да се
отхвърли и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, предвид акцесорния му
характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния иск.
С оглед изхода на делото ищецът Д.С. следва да заплати
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР направените по
делото разноски за юрисконсулт в размер на 200
лв. за двете инстанции, както и направените разноски за платена държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 73.24 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 563 от 04.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 839/2019 г. на Районен съд Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.С., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:*** - адв. М.Д.,***, против Главна
дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Княгиня М. Луиза № 46, обективно съединени искове общо за сумата от
2737.58 лв., от които: за сумата от 2411.90
лв. (две хиляди четиристотин и единадесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен към дневен, през нощта от 22.00 до 06.00 часа и за периода от 23.07.2016
г. до 23.07.2019 г. и за сумата в размер на 325.68 лв. (триста двадесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата, за
периода от падежа на всяко месечно плащане до 23.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
23.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:*** - адв. М.Д.,*** да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Княгиня М. Луиза № 46 направените по делото разноски в общ размер
на 273.24 лв. (двеста седемдесет и
три лева и двадесет и четири стотинки), от които 200 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 73.24 лв. - платена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.