Решение по дело №254/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 6
Дата: 10 януари 2019 г. (в сила от 9 февруари 2019 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20185200900254
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               

      РЕШЕНИЕ  

 

            6                    10.01.2019г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    единадесети декември  две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Величка Новакова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело 254  по описа за   2018  година

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ,чл.227 т.2 от КЗ /отм./ във вр. §22 от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г. във вр. с  чл.45 ал.1 от ЗЗД.

 

В депозираната искова молба от ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх51Д,представлявано от М С М -Г-изп.директор представлявани от юрк. С.Л. срещу  Т.Н.Д. с ЕГН **********,с адрес *** е предявен регресен иск.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 15.02.2009г.  в гр. П. на ул. ... 6 при управление на л.а. марка ...... с посочен рег. ...... водачът Т.Д., след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над допустимите от  закона норми, а именно 1,09 промила, съгласно протокол за химическа експертиза                       . при управление на автомобила с несъобразена скорост е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Й. М. М., изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка, довела до трайно затруднение на движението на горния десен крайник за срок по-голям от два месеца, счупване на лъчевата кост на левия горен крайник, довело до трайно затруднение на ръката за срок от около два месеца, както и счупване на първи и втори  горни предни резци и част от първи горен ляв резец, довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за повече от два месеца.

 Ищецът сочи, че вината на водача  била безспорно установена по н.о.х.д. 263/2009г. по описа на Районен съд П. затова, че на 15.02.2009г. в гр. П. на ул. ... 6 при управление на л.а. марка ...... с рег. ...... в нетрезво състояние е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Й. М..Сочи се, че към момента на реализиране на  произшествието за л.а. марка ...... с посочен рег. ......, собственост на Т. И. Д. бил сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, обективиран с полица с период на валидност от 13.02.2009г. до 12.02.2010г. Ищецът твърди, че Й. М. била предявила искови претенции за репариране на търпените от нея неимуществени вреди с искане за присъждане на справедлив размер на обезщетение, за което било образувано гр.д. 1379 по описа на СГС за 2014 година. В хода на делото било постигнато споразумение, с което било определено застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лева в полза на заявителката на щета М.. Ищецът сочи, че определената за обезвреда на неимуществени вреди сума  били изплатени от ЗК Лев Инс по посочена от заявителя банкова сметка ***.07.2014г., с банково бордеро.

         Сочи се, че на основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, ЗК Лев Инс АД  придобивал право на регрес срещу Т.Д..

Всичко това обуславяло правния интерес на ищеца да образува настоящото производство.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди Т.Н.Д. да заплати на ЗК Лев Инс, сумата от 45 000 лева, представляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение по извънсъдебно споразумение 462 от 18.07.2014г. на пострадалата Й. М. както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -16.08.2018 година.

Претендират се и разноски по делото включително и юрисконсултско възнаграждение.

В двуседмичния срок за писмен отговор по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът Д.  не е депозирал писмен отговор.

В проведеното съдебно заседание, ищецът поддържа предявения иск.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв.П.П. оспорва иска досежно размера на изплатеното обезщетение,като се иска от съда да прецени дали е налице съразмерност на изплатеното обезщетение с причинените неимуществени вреди.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.По смисъла на цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, т.е. това е законово преминаване на правата му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от застрахователя за вреди и загуби, причинени от тези трети лица.Плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, обаче не е чуждо задължение, а е задължение на застрахователя, почиващо на договора и закона.      

               При регресното право по чл.274 от КЗ застрахователят придобива с плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.

Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети.В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправно поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Първият елемент от посочения сложен фактически състав е установен с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК. Задължителната сила на присъда по н.о.х.д. на Районен съд П., се разпростира по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Фактическият състав на престъплението, за което ответникът Т.Н.Д. е признат за виновен е противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по чл.5 ал.1 т.1  и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП; чл.20 ал.1 и ал.2,и чл.21 ал.1,чл.25 ал.1,чл.26,чл.42 ал.1 т.2 и чл.42 ал.2  т.2  и 3  от ЗДвП  - с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,а именно 1.09 промила установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза на СХЛ при МБАЛ Пловдив АД и причинил средна телесна повреда на повече от едно лица,а именно на Й. М. М. от гр.П. - счупване на дясната ръка довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за срок повече от два месеца,счупване на лъчевата кост на лявата ръка близо до китката на типично място,довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник,за срок от около два месеца,при нормално протичане на оздравителния процес и счупване на първи и втори десни предни резци и част от първи горен ляв резец,довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за срок от два месеца.

По делото е установено, че причинителят на ПТП е ответникът Д. признат за виновен съгласно влязлата в сила присъда.

            Ответникът по иска от своя страна не оспорва настъпването на конкретните увреждания на здравето, във връзка с които застрахователят е заплатил обезщетение на Й. М., нито причинната връзка между неговото виновно поведение и тези неимуществени вреди, причинени на пострадалата.

С определение проведено в открито съдебно заседание на 11.12.2018 година е прието за установено между страните,че вредите настъпили в резултат на настъпилото ПТП за М.,са именно описаните в присъдата.

    По отношение размера на вредите се установява,че ищецът е сключил споразумение 462/18.07.2014 година с пострадалата Й. М. и е било изплатено обезщетение в размер на 45 000 лева.

     В случая съдът следва да прецени характера и  вида на уврежданията, болките и страданията и всички останали неудобства и ограничения, които е търпяла Й. М., като последица от получените при ПТП наранявания, за да се отговори на въпроса дали заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на тях,респ. дали ищеца има право да получи възстановяване на пълния му размер от прекия причинител на вредите, който е и ответник по регресния иск.

От приетата по настоящото производство СМЕ на д-р Т Х,част от материалите по дознанието по н.о.х.д.263/2009 година,се установява,че на пострадалата Й. М. в резултат на ПТП и е била причинена контузия на главата,сътресение на главния мозък,контузия на гръдния кош,контузия на корем,счупване на раменната кост на дясната ръка на множество фрагменти,съчетано с голяма разкъсно контузна рана на кожата и увреждане на триъгълния раменен мускул,счупване на лъчевата кост на лявата ръка в долната й трета на типично място,рана в дясната очна област,контузия и кръвонасядания по гърдите и корема.Установява се още,че са били счупени І и ІІ горни десни резци /единият до основата,а вторият до половината и върха на І горен ляв резец/.От заключението на д-р Т Х се установява,че счупването на раменната кост на дясната ръка,което е многофрагментно е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 2 месеца.Счупването на лъчевата кост на лявата ръка,близо до котката на типично място,представлява трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник,за срок от около 2 месеца,при нормално протичане на оздравителния процес.Счупването на два предни десни резци и част от първи ляв резец са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.Според експертизата сътресението на главния мозък е било съпроводено със смущения в съзнанието,без пълна загуба в степен на кома,ретроградна амнезия и е довело до разстройство на здравето,което е временно и неопасно за живота.

В настоящия случай се установи, че пострадалото от ПТП лице Й. М.  е търпяла неимуществени вреди от причинените й телесни увреждания според експертизата изброени по-горе.

Необходимо да се изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените  травматични увреждания. Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС 4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие в този смисъл решение 69/18.03.2014г. по гр.д.4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че Й. М. е преживяла болки и страдания с особен интензитет в първите часове,дни и месеци след инцидента, продължили и след това по време на възстановителния период, като усещане за болка същата е имала до 9 месеца след инцидента.

В конкретния случай са налице няколко травматични увреждания, със сравнително продължителен период на възстановяване отот 6 до 9 месеца. Установява се интензитета на болките и страданията да е бил над нормалния за подобен род увреждания.

С оглед на всички тези   обективни факти, разкриващи степента на причинения дискомфорт, на търпените страдания, болки и неразположение, съдът намира за справедливо  обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лева.Същото  се явява справедливо и съответстващо на обичайните необходими суми за репариране на вреди от подобен род.

Следва да се отбележи,че в устните си прения страните посочиха,че по отношение на другата пострадала И П която има подобни увреждания е налице влязъл в сила съдебен акт.

На съдът е служебно известно,че с решение № по т.д. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив е уважен регресния иск на ищеца спрямо ответника Д. по отношение на изплатено обезщетение на другата пострадалаТ Г Д в размер на 45 000 лева.

Както е прието редица решения на ВКС и  решение по т.д. 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

С оглед изложеното предявения иск,следва да се уважи изцяло,за размера от 45 000 лева,ведно със законна лихва считано от 16.08.2018 година/датата на депозиране на исковата молба/.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат разноски съобразно уважената част от исковете.Представен е списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер на 2250 лева от които – 450 лева юрк.възнаграждение и 1800 левадържавна такса.

Претендираните разноски от 2250 лева,следва да бъдат присъдени,като се осъди ответникът  Т.Н.Д.,да ги заплати на ищеца.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Т.Н.Д. с ЕГН **********,с адрес ***, да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх51Д,представлявано от М С МГ- изп.директор представлявани от юрк. И Л на основание чл.274 от КЗ/отм./,сумата от 45 000 лева - неимуществени вреди, изплатени от  ЗК ЛЕВ ИНС АД, на пострадалото лице Й. М. М.,за настъпило ПТП на 15.02.2009г., причинено от ответника Т.Н.Д.,който управлявайки лек автомобил марка ...... с рег. ......, с концентрация на алкохол в кръвта 1.09 промила, установено по надлежния ред, /с протокол за химическа експертиза на СХЛ при МБАЛ Пловдив АД и причинил средна телесна повреда на повече от едно лица/,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на иска 16.08.2018 година до окончателното й заплащане както и разноски в настоящото производство в размер на 2250 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: