Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…5…декември….2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ТРИНАДЕСЕТИ…НОЕМВРИ..
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ОСЕМНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря.....ДАФИНКА..…БОРИСОВА,…като…разгледа
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…714…
по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба,подадена
от адв.И.Д. *** в качеството на пълномощник на въззивния жалбоподател П.М.Д. с
постоянен адрес *** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№698/2017г.
по описа на Районен съд – гр.Кнежа,
срещу постановеното по делото съдебно Решение №81/06.06.2018г-, с което са
отхвърлени предявените от ищеца против ответниците И.Л.Б., Р.В. Б.(П.), М.И.Б.
и В.И. Б., обективно съединени искове, както следва: Иск за прогласяване
нищожността на Нотариален акт №15,т.1, рег.№244, нот.д.№33/1999г. на нотариус С.П.,
за покупко-продажба на недвижим имот УПИ №*** по плана на гр.***, Област-***,
от 1964г., заедно с построените в него жилищна сграда и две стопански сгради,
като симулативен и прикриващ договор за издръжка и гледаве, Иск за прогласяване
нищожността на нотариален акт №159, т.ІV, рег.№2154, нот.д.№613/2016г. на
нотариус В.Р., за продажба на същия имот§ Иск с правно основание чл.108 от ЗС –
да се признае за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ №*** по
плана на гр.**, Област-**, от 1964г., заедно с построените в него жилищна
сграда и две стопански сгради, и да бъдат осъдени ответниците да предадат
владението на същия.(Поправената въззивна жалба се намира на л.11-14 от
настоящето дело)
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното
решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да се уважат изцяло исковете, предявени от него
против ответниците. Излага оплаквания,
както следва: С доклада по делото първоинстанцонният съд не е разпределил
правилно доказателствената тежест; Допуснал е нарушение във връзка със
събирането на доказателствата, като е отказал на ищеца да го снабди с исканите удостоверения от
банковите институции в града, от които да е видно какви суми са постъпвали по
банковите сметки на наследодателя му.
Липсва запис от съдебното заседание; На л.8, лед.26, не е записана
репликата на адв.Д., представляваща конструкцията на нейната защита; Неправилно
е приложен материалния закон. Свидетелски показания в случая са допустими, тъй
като искът за разкриване на симулация е
предявен от трето лице, а с контра летре се разкрива симулацията, когато
искът е предявен от страна по атакуваната сделка, поради което съдът неправилно
е изключил от доказателствения материал по делото показанията на
посочените от ищеца свидетели.
Ответникът по
въззивната жалба И.Л.Б., който е и ответник по исковете в първата инстанция,
чрез пълномощника адв.С. ***, е подал писмен отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на същата. Моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Посочил е, че е сключил с
наследодателя на въззивния жалбоподател договор за покупко-продажба на недвижим
имот, като е заплатил продажната цена в брой, което е отразено в нотариалния
акт;Липсата на звукозапис не е
задължително; Правото за предявяване на иск е погасено съгласно чл.87,ал.5 от ЗЗД, тъй като от сключването на договора са изминали повече от пет години; Съгласно
чл.79,ал.1 от ЗС, приобретателите са придобили собствеността по давност още
през 2009г.; Не е установена нищожността на
двата нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот и като
последица от това искът за собственост с
правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан.
Останалите ответници
– Р.В. Б.(П.), М.И.Б. и В.И. Б., които са и ответници в първата инстанция, не
са подали писмени отговори на въззивната жалба.
В съдебно заседание
на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател и ответникът по въззивната
жалба И.Б., чрез процесуалните си
представители адв. И.Д. и адв.С.Ч., поддържат изразените становища.
Останалите ответници
по въззивната жалба не са участвали във въззивното производство – лично и/или
чрез процесуални представители.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба,
приема следното:
Въззивната жалба на П.М.Д. – ищец в първоинстанционното производство
по гр.д.№698/2017г. по описа на Районен съд
Кнежа, подадена чрез пълномощника адв. И.Д. ***, против РЕШЕНИЕ №81/06.06.2018г,
постановено по същото дело, е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№698/2017г. по описа на Районен съд-Кнежа, е образувано на
основание обективно съединени искове, предявени от ищеца П.М.Д.
(понастоящем възивен жалбоподател)
против ответниците- И.Л.Б., Р.В. Б.(П.),
М.И.Б. и В.И. Б..
В исковата молба се твърди следното: Ищецът е наследник на М.Ц. Д., починалия
на 13.06.2006г. в гр.Искър,Област-Плевен.Отношенията между родителите му не са
били добри, което е довело до развод между тях.По време на брака, майка му е получила
като дарение от леля си имот в гр.Искър,който съпрузите ремонтирали и
поддържали с общи средства.След раздялата в него останал да живее баща му,който
притежавал тежък характер. Майка му не е искала да „се бори“ с баща му за имота.До
1999г. за последния не е бил съставен нотариален акт, когато е бил издаден такъв по обстоятелствена проверка при
нотариус С.П.- . Нотариален акт по обстоятелствена проверка №22,том
1,рег.№240,нот.дело №32 от 1999г.Същият ден е изповядана покупко-продажба на имота -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №15,том 1,с рег. №244 по
нот.дело №33 от 1999г. на Нотариус С.П.
по отношение на недвижим имот УПИ № VIII -908 по плана на гр.*** от
1964г.,заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и два броя
стопански сгради, при граници и съседи : улица,УПИ IX-907 и УПИ VII-910.Тези обстоятелства разбрал
от близки,които са били свидетели по обстоятелствената проверка и на сделката.Действителната
воля на наследодателя е била срещу собствеността на имота да получи гледане и
издръжка от приобретателите на имота И.Л.Б..
Според ищеца нотариалният акт за покупко-продажба, с който
неговият наследодател е прехвърлил имота
на ответниците И.Б. и Р. Б.е симулативен и
прикрива договор за гледане и издръжка,тъй като баща му в този период е
живеел сам в имота и не е могъл да се грижи за себе си, запазил е правото на
обитаване на имота като е останал да живее при приобретателите и е получавал
издръжка. Обаче в последствие нещата се променили и той не е живял и не е бил
гледан и издържан като е имал неприятности относно пребиваването си в имота.
Ищецът счита ,че баща му не само ,че не е бил обгрижван,но е бил принуден да се
моли за удовлетворяване на най-елементарните си нужди на собствениците на имота
като е търпял грубо и немарливо отношение и се е принудил да търси помощ от
време на време при бившата си съпруга,която му е давала храна и облекло.Погребението
на бащата на ищеца е било организирано от гледачите му И.Л.Б. и неговата
съпруга ,като той е присъствал на него и след като пожелал да види условията в
който е живял му било отказано и не е
имал достъп до стаята му.Първите двама ответници са връчили на ищеца Нотариален акт №15,том
1,рег. №244,нот.дело №33 от 1999г.на нотариус С.П. с район на действие ПРС.Тогава
разбрал за първи път ,че имотът е бил прехвърлен при покупко-продажба като от своите близки присъствали при прехвърлянето на имота
разбрал ,че волята на баща му е била да бъде гледан от това семейство и затова
останал да живее в имота заедно с тях. Предвид това ищецът сочи ,че е изявил
претенции към наследството оставено от баща му и искал да му бъде освободен
имота,тъй като не са били спазени условията на договора ,но те му отказали.След
това разбрал ,че имотът е прехвърлен на последните двама ответници, които са
деца на първоначалните приобретатели отново с покупко-продажба и отново със
симулативен Нотариален акт,който оспорва като такъв.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с което да приеме ,че
Нотариален акт №15,том 1,рег.№244 по нот.дело №33 от 1999г. за покупко-продажба
на недвижим имот УПИ № VIII -908 по плана на гр.*** от 1964г.,заедно с построените в него едноетажна
жилищна сграда и два броя стопански сгради, при граници и съседи : улица,УПИ IX-907 и УПИ VII-910 е симулативен и прикрива
Договор за гледане и издръжка между М.Д. Д. *** и ответниците И.л. *** и
бившата му съпруга Р.В. ***,както и да прогласи за нищожен Нотариален акт №159
,том IV,рег.№2154 по нот.дело №613 от
2016г. на Нотариус В.Р.-Нотариус с рег. №550 и район на действие РС-Кнежа по
отношение на ответниците М.И.Б. и В.И. Б.и ползвателката на имота Р.В. Б., като
се произнесе ,че ищецът е единствения собственик на основание наследство на
процесния имот,а именно УПИ № VIII -908 по плана на гр.*** от 1964г.,заедно с построените в него едноетажна
жилищна сграда и два броя стопански сгради, при граници и съседи : улица,УПИ IX-907 и УПИ VII-910. Да осъди ответниците М.И.Б. и В.И. Б.и ползвателката на имота Р.В. Б.да преотстъпят
собствеността върху процесния имот и предадат владението върху него на ищеца и
да му заплатят направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът И.Л.Б., чрез пълномощника адв.С.Ч. ***, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Направил е следните възражения: С
наследодателя на ищеца е сключил договор за покупко-продажба на недвижим
имот през 1999г. и е заплатил уговорената
цена в брой.На 21.06.2016г.,
заедно с бившата си съпруга са продали същия имот на децата си – М.Б. и В. Б.;
Единствената воля на прехвърлителя М. Д. е била да запази правото на ползване
върху прехвърления имот. Независимо от характера на прехвърлителната
сделка, приобретателите са се грижили за
прехвърлителя; Категорично възразява сключеният договор да е привиден.Между страните не е съставен
обратен документ, чрез който може да се доказва симулация; Не са налице
основанията за нищожност на нотариалните актове съгласно чл.576 от ГПК; Имотът,
придобит чрез правна сделка през 1999г. може да се придобие и чрез десетгодишна давност съгласно чл.79 от
ЗС,, изтекла през 2009г. Прави искане
съдът да отхвърли като неоснователни всички предявени искове.
Ответницата Р.В. Б.(П.)
не е подала писмен отговор на исковата молба. Участвала е лично в открити
съдебни заседания, проведени пред първата инстанция, но не е изразила конкретно
становище по исковата претенция.
Ответниците М.И.Б. и
В.И. Б., не са подали писмени отговори на исковата молба, не са участвали в
съдебното производство (лично или чрез представители) и не са изразили
становище по предявените срещу тях искове.
В първата инстанция
са събрани писмени и гласни доказателства.
Граждански състав на
РС-Кнежа се е произнесъл с обжалваното съдебно решение №81/06.06.2018г., с което е отхвърлил като неоснователни исковете,
предявени от ищеца против ответниците.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се
излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното
решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи
наличието на пороци, които да обуславят
нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се
произнесе относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
От
съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се
установява следното от фактическа
страна:
Ищецът П.М.Д. с постоянен адрес ***,
е единствен наследник по закон на бившия жител *** – М.Д. Д.-негов баща, роден
на ***г. и починал на 13.06.2006г.(
Удостоверение за наследници на л.8 от първоинстанционното дело)
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.01.1999г.,
изразен в Нотариален акт №15,т.І, рег.№244, дело №33/1999 на нотариус С.П. с
район на действие РС-Плевен, рег.№017г. на Нотариалната камара, вписан в СВ,наследодателят
на ищеца М. Д.Д. е продал на първия ответник И.Л.Б., следния свой недвижим
имот: Дворно място , цялото от 390кв.м., находящ в гр.***, ул.“***“№*, съставляващ
парцел VІІІ, пл.№908 в стр.кв.24 по регулационния план на града, при конкретно
посочени съседи, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда за сумата от 1671200 неденоминирани лева, съвпадаща
с данъчната оценка, за която е записано, че е получена от продавача изцяло и в
брой от купувача.(л.5 от първоинстанцзионното дело)
По време на сключването на описаната сделка, купувачът И.Б. е бил в
граждански брак с ответницата Р.В. Б., понастоящем с фамилно име П..Бракът е
сключен на 12.11.1994г. и е прекратен
със съдебно решение за развод от
16.03.2009г.( Удостоверения от Община-Искър на л.85 и л.86, копие на съдебно
решение на л.92 от първоинстанционното
дело)
На 13.06.2006г. прехвърлителят М. Д. е починал, за което е съставен акт за
смърт №35/14.06.2006г. от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община-Искър(л.8);
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.06.2016г.,изразен
в Нотариален акт №156,т.ІV, рег.№2134,
дело №613/2016г. на нотариус В.Р. с район на действие РС-Кнежа, Рег.№550 на
Нотариалната камара, вписан в СВ, първите двама ответници – бившите съпрузи И.Л.Б.
и Р.В. Б.са продали на третия и четвърти ответници – М.И.Б. и В.И. Б.( техни
деца) същия недвижим имот - УПИ №VІІІ-908 с площ 390кв.м. в кв.24 по
плана на гр.*** от 1964г., заедно с построените в него едноетажна жилищна
сграда и два броя стопански сгради, за сумата от 3600лв., която е получена
напълно и в брой, като продавачката Р.В. Б.си запазва пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване на имота.
От показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищеца, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят С.И., който живее в съседство на процесния имот, установява,
че наследодателят М. Д. е живял сам след
раздялата със съпругата си през 70-ге години на миналия век. Чувал е, че
същият е търсел хора, които да се грижат
за него. Виждал го е да обядва и вечеря
с ответницата Р., но след това е разбрал, че са се скарали. Виждал е М. Д. в „окаян вид“. Стаята,в която е живял е била
„по-лошо от гроб, в окаяно положение“ Оплаквал се е, че е сбъркал. Ищецът П. не е поддържал връзки с баща си и
не е посещавал имота. Погребението е
било организирано от Р., с която ищецът и майка му са се скарали, тъй като не
ги е допуснала до стаята, в която е живял покойникът.
Свидетелят С.В.Д., също съсед, установява, че наследодателят на ищеца М. Д.
му е предлагал да го гледа, но той е отказал. След това е разбрал, че е
прехвърлил имота на първите двама ответници „срещу гледане“, но е останал да
живее в него. Първоначално купувачите са се грижили за него, но след това е ходел да се храни при свидетеля. „Правел е
вересии“. Чувал е за скарване между прехвърлителя и купувачите. По време на
погребението ищецът не е допуснат до имота от „Р.
и мъжът й“, т.е. от първите двама ответници.
Свидетелят В.Й., жител на същото населено място, установява, че ответницата
Р. е споделяла, че е „вземала къщата на М. Д. и ще го гледа“. Известно време
същата е живяла в придобития имот, заедно с прехвърлителя. На свидетеля не е
известно дали приобретателите са се грижили за прехвърлителя. Виждал го е в лош
външен вид –„нито опран, нито нищо“.
Въз основа
на горната фактическа обстановка и
закона, въззивният съд формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове, както следва: Установителен иск за
прогласяване нищожност, предявен от ищеца срещу първите двама ответници-
И.Л.Б. и Р.В. Б.(П.); Установителен иск за прогласяване нищожност, предявен от ищеца срещу четиримата
ответници- И.Л.Б., Р.В. Б.(П.), М.И.Б. и В.И. Б.; Осъдителен иск за собственост
с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от ищеца срещу втори, трети и четвърти ответници – Р. Б., М.
И.Б. и В. И.Б..
Относно двата установителни искове за прогласяване
на нищожност, съдът съобрази следното: Във всички изходящи от ищеца писмени
и гласни изявления ( искова молба,
въззивна жалба, писмени бележки, становища в о.с.з.) ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател)
чрез своя процесуален представител
заявява искане за прогласяване на нищожност на Нотариален акт №15,т.І с
рег.№244 по дело №33/1999г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
УПШ, заедно с построените в него жилищна и стопански сгради и нищожност на
Нотариален акт №156,т.ІV, рег.№2154 по н.д.№613/2016г. на нотариус В.Р.. Съгласно чл.569,т.1 от ГПК, съставянето на
нотариален акт за правна сделка е вид
нотариално действие (нотариално удостоверяване). Съгласно чл.576 от ГПК
нотариалното действие ( нотариално
удостоверяване) е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши
(чл.569,чл.570,ал.1, чл.573,ал.1, чл.574 и 575), както и когато при неговото
извършване са били нарушени чл.578,ал.4( относно личното изявление на
участващите лица), чл.579, чл.580,т.1,3,4 и 6, чл.582,583 и чл.589,ал.2. От
текста на исковата молби и съдържането на всички становища на ищеца и неговия
процесуален представител, е видно, че не
е направен дори опит за позоваване на фактическите предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.576 от ГПК. Това дава основание да се приеме, че исковата
претенция в тази част е изначално неоснователна и следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав, тълкувайки по отделно и в съвкупност всички писмени и устни становища на ищеца, обаче
приеме, че неговата действителна воля е
не прегласяване нищожността на двата нотариални актове като нотариални действия,
а прогласяване на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД на нищожността поради
симулация на двете сделки за покупко-продажба на недвижим
имот, сключени в нотариална форма и изразени чрез описаните по-горе, нотариални актове.
Затова предмет на установяване следва да бъдат основанията за нищожност на правни сделки, на
които ищецът се позовава в
обстоятелствената част на изявленията си, а не нищожността на нотариалните
актове, както е посочено в петитумите на
исковата молба, въззивната жалба и в писмените бележки.
За да се произнесе относно двата установетелни
искове, въззивният съд съобрази следното:
Относно
установителния иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността поради симулация на договор
за покупко-продажба, изразен в Нотариален акт №15,т.І, рег.№244, дело№33/1999г.
на нотариус С.П. с район на действие РС-Плевен, Рег.№017 на Нотариалната
камара:
Както беше посочено, с този договор наследодателят
на ищеца М. Д.Д. е продал на първия ответник И.Л.Б., свой недвижим имот, представляващ дворно
място , цялото от 390кв.м., находящ в гр.***, ул.“**“№*, съставляващ парцел
VІІІ, пл.№908 в стр.кв.24 по регулационния план на града, при конкретно
посочени съседи, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда за сумата от 1671200 неденоминирани лева.
Ищецът твърди, че договорът за продажба е нищожен
като симулативен и прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.Т.е. твърди се за съчетаване между привидна и
прикрита сделка.(Продажбата е привидна, а
алеаторният договор за издръжка и гледане-прикрита). В българското
законодателство не съществува легална дефиниция на двете понятия. Правната
теория обаче непротиворечиво приема, че при привидната сделка е налице
съзнателно несъответствие между желания съвместно от страните резултат и
изразената външно воля. Прикритата сделка е тази, която се сключва между
страните с желание да породи целено правно действие, което да не стане
достояние на трети лица. Съчетанието между привидната и прикритата сделка се
урежда в разпоредбата на чл.17 от ЗЗД. Съгласно чл.26,ал.2 във вр. чл.17 от ЗЗД
привидната сделка е нищожна и като такава не произвежда действие за трети лица. Прикритата сделка има
действие за трети лица, ако последните узнаят за нея. Действието спрямо трети добросъвестни лица се
урежда в разпоредбата на чл.17,ал.2 от ЗЗД
-правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху
недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността.
При наличие на правен интерес, страната по привидна
сделка или трети заинтересовани лица, могат да предявят привидността чрез установителен иск.
Заинтересовани лица могат да бъдат наследниците, общите или частни
правоприемници, кредиторите и пр. Искът
за прогласяване нищожност не се погасява по давност, тъй като симулацията като
форма на нищожността не произвежда правно действие и на нея може да се позове
всеки. В съдебното производство ищецът
трябва да докаже следните обстоятелства: Че страните по сделката не са желали
настъпването на правните последици на сключената между тях сделка и какви са действително желаните от страните
правни последици. За доказване на
привидността се прилага разпоредбата на чл.165,ал.2 от ГПК( съответстваща на
чл.134,ал.2 от отм ГПК), според която свидетелски показания се
допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от
другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение
не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е
насочена срещу тях. Следователно, за установяване на привидността, трети
лица могат да си служат със свидетелски
показания и други доказателства, а страните по сделката чрез обратно писмо (
contra letere) и да
използват свидетелски показания само при
посочените условия.
Какви са
данните в случая? Установителният иск за разкриване на симулацията е предявен
от наследника на една от страните по сделката, т.е. от трето лице. Съгласно
чл.165,ал.2 от ГПК за разкриване на
симулацията, същият може да се позове на гласни доказателства, както е сторил в първоинстанционното производство. Въззивнят съд обаче счита, че от показанията на тримата разпитани
свидетели С.И., С.Д. и В.Й., не е
установено, че договорът за покупко-продажба, с който наследодателят на ищеца е прехвърлил имота
на първите двама ответници е бил привиден , а действителната воля на страните
да е била за сключване на договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. – Преди всичко нито един от свидетелите не
установи какви са били действителните
намерения на страните за сключване на сделката и дали изразеното в писмената
нотариална форма е различно от целения резултат. -От обстоятелството,
че прехвърлителят е предлагал на свидетеля
Д. да го гледа, не означава, че е прехвърлил имота на ответниците срещу
задължение за издръжка и гледане; От факта, че ответницата Р. Б.(П.) е
споделяла със свидетеля Й., че е придобила къщата на М. Д. за да го гледа,също
не може да се установи вида на договора, тъй като видно от съдържането му,
същата не е страна по него. Вярно е, че
по силата на института на съпружеската имуществена общност( чл.19 от СК-1985г.,
действащ към момента на сключване на сделката-1999г.и приложим съгласно §4 от сега действащия СК) Р.
Б.е станала собственик на имота, придобит по възмезден начин по време на брака
с купувача И.Б., но при положение, че не е участвала в нотариалното
производство ( лично или чрез пълномощник),тя не е изразила становище по
договора, поради което не може да става реч за постигнато съгласие между нея и
прехвърлителя относно съдържанието на
същия. От това, че тази ответница е живяла заедно с прехвърлителя в имота и първоначално са се
хранили заедно, не означава, че са обвързани от алеаторен договор за издръжка и
гледане. Страна по договора за покупко-продажба като купувач е бил само първият
ответник И.Б. и по делото не са представени доказателства, че неговата воля е
различна от тази, изразена в нотариалния акт, чрез който е обективиран договора
за покупко-продажба. По делото не са представени доказателства за движение на парични суми по банковите сметки на
договарящите, но в договора не е записано, че плащането е извършено чрез банков
превод, а чрез плащане на пари в брой; От обстоятелството, че прехвърлителят е
запазил правото си на ползване върху отчуждения имот, не следва, че разпоредителната сделка е била алеаторен
договор, тъй като е възможно сключване на договор за продажба с тежест,
изразяваща се в запазване правото на ползване от страна на продавача.
В заключение съдът посочва, че когато договарящите
се споразумяват да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете
страни трябва да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както на
действителната, прикритата сделка, така и на привидната, симулативна сделка.В
процесния случай не са представени
доказателства, че ответникът И.Б., който единствен е участвал като купувач по договора за покупко-продажба на недвижим
имот е съзнавал, че прехвърлителят М. Д.(
наследодател на ищеца) сключвайки с него договор за покупко-продажба, всъщност
му прехвърля имота срещу задължение за издръжка и гледане.
Следователно, искът
с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД за разкриване на симулация на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.01.1999г. между
наследодателя на ищеца – М. Д. Д. като
продавач и ответника И.Л.Б. като купувач, и изразен Нотариален акт №15,т.І,
рег.№244, дело№33/1999г. на нотариус С.П. с район на действие РС-Плевен,
Рег.№017 на Нотариалната камара, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно
установителния иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен
на21.06.2016г., изразен в нотариален акт №156,т.ІV, рег.№2134, дело №61382016г.
на нотариус В.Р. с район на действие РС-Кнежа, Рег.№550на Нотариалната камара:
С атакувания договор, първите двама ответници
–бившите съпрузи И.Б. и Р. Б.(П.), на
21.06. 2016г. са продали на децата си – ответниците М.И.Б. и В.И. Б. недвижимия
имот, закупен от наследодателя на ищеца през 1999г.
В исковата молба не се излагат конкретни
съображения за нищожност на тази сделка. Във въззивната жалба се твърди, че
договорът за покупко-продажба е нищожен като симулативен, тъй като прикрива
дарение. – Преди всичко ищецът като трето лице не е обосновал правен интерес от
предявяването на този установителен иск срещу четиримата ответници, което
поставя под съмнение допустимостта на иска.Всъщност правен интерес от предявяване
на такъв иск не съществува за ищеца. Не са представени и доказателства за привидност. Дори условно да
се приеме, че сделката е привидна, това не се отразява на нейния вещно-прехвърлителен
ефект. Съгласно чл.17,ал.1 от ЗЗД, ако страните
прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат
се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Следователно, ако ответниците,чрез договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма, са прикрили
договор за дарение на същия, по силата на чл.17,ал.1 от ЗЗД, се прилагат
правилата за дарението, тъй като и за двете
прехвърлителни сделки на недвижим имот( продажба и дарение) се изисква
нотариална форма, която е спазена.Освен това и двете сделки имат вещно
прехвърлителен резултат и приобретателите
стават собственици на прехвърления имот, независимо дали са сключили договор за продажба или за дарение.
Според вижданията на ищеца, искът за прогласяване
нищожност на договора за
покупко-продажба от 21.06.2016г., е
евентуален по отношение на първия иск – за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 21.01.1999г. – Въззивният съд посочва, че дори
хипотетично, да е обявена симулативността на първия договор, по силата на
чл.17,ал.2 от ЗЗД, правата, които купувачите по втория договор са придобили като
трети лица от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, тъй като
сделката е сключена през 2016г.- преди
вписване на иска за установяване на
привидността през 2017г..
(Ако ищецът е имал пред вид, че никой не може да
прехвърли това, което няма, следва да се посочи, че продажбата на чужд имот не
е нищожна, а купувачът може да претърпи съдебно отстранение. В случая обаче
няма данни да е прехвърлен чужд имот)
Относно
осъдителния иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС:
Този иск е акцесорен по отношение на главния иск –
за прогласяване нищожността поради симулация на договора за покупко-продажба от
1999г., сключен между наследодателя на ищеца и първия ответник по време на
брака му с втората ответница. След като съдът е приел, че договорът, от който И.Б.
и Р. Б.(П.) черпят права на собственици върху
прехвърления имот, следва, че
ищецът не е собственик на същия и той не може да претендира
ревандикирането му от лицата, които го владеят.
Въззивният съд посочва, че дори в несъществуващата
по делото хипотеза за уважаване на иска за разкриване на симулация, ищецът,
като наследник на прехвърлителя не става собственик на имота, поради няколко
причини:
Първо: В исковата молба се твърди, че договорът за
покупко-продажба е привиден ( симулативен) и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Ако привидността е
установена( каквито данни съдът приема, че няма), тогава съгласно
чл.17,ал.1 от ЗЗД, ако страните
прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат
се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Следователно, ако ответниците,чрез договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма, са прикрили
договор за издръжка и гледане, по силата на чл.17,ал.1 от ЗЗД, се прилагат
правилата за алеаторния договор, тъй като и за двете прехвърлителни сделки на недвижим имот(
продажба и договор за издръжка и гледане) се изисква нотариална форма, която е
спазена.Освен това и двете сделки имат вещно прехвърлителен – ефект и приобретателите са станали собственици на
прехвърления имот, независимо от вида на сключения договор. По делото не е предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД за
разваляне на алеаторния договор, поради което дори при разкриване на симулация,
правата на приобретателите се запазват на основание прикрития договор за
издръжка и гледане, който не е атакуван;
Второ: Прехвърленият имот по хипотетично привидната
сделка е придобит от трети лица(
последните двама ответници) през 2016г., а искът за разкриване на симулацията,
въз основа на който е образувано гр.д.№698/2017г. по описа на РС-Кнежа, е
предявен през 2017г. Съгласно чл.17,ал.2 от ЗЗД, правата на третите лица се
запазват, тъй като са придобили имота преди вписването на исковата молба за
разкриване на симулацията, от което следва, че ищецът не може да възстанови
собствеността на имота;
Трето:Ответникът И.Б. се е позовал на
придобивна давност, т.е. на оригинерен придобивен способ, започнала за тече от
сключването на сделката през януари
1999г. и изтекла през 2009г. Съдът посочва, че дори владението да е започнало
след смъртта на прехвърлителя през 2006г., до 2016г.,когато е прехвърлен имота
на третия и четвърти ответници, общата десетгодишна придобивна давност също е изтекла.
От изложеното е видно, че въззивнят съд достига до
краен правен извод, който е еднакъв с този на първоинстанцонния, поради което
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Оплакванията изложени във въззивната жалба и в
писмените бележки на въззивния жалбоподател( ищец в първата инстанция) са
неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – Не съществува каквато и да
е индиция за нищожност на нотариалните актове, с които ответниците са придобили
вещни права върху процесния недвижим имот, в който смисъл са петитумите на исковата молба и на
въззивната жалба.Не са представени доказателства за нищожност поради симулация
на договорите за покупко-продажба, сключени през 1999г. и 2016г., изразени в
същите нотариални актове. Няма данни ищецът да е собственик на имота, който ответниците са придобили чрез правни сделки и
който се намира в тяхна фактическа власт от 1999г. до сега.Дори хипотетично да се
приеме, че придобивните сделки, които са деривативни придобивни способи са
опорочени, ответниците са придобили имота въз основа на давностно владение,
продължило повече от десет години, което е оригинерен придобивен способ.
Обстоятелството, че искът за разкриване на симулация не се погасява по давност,
не е пречка имотът, предмет на
порочната сделка да бъде придобит въз основа на давностно владение,
каквото ответникът И.Б. е изтъкнал като
правопогасяващ факт по отношение на правата, претендирани от ищеца.
С оглед изхода на въззивното производство,
въззивнят жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по
въззивната жалба И.Б. на основание чл.78
от ГПК разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00лв.(триста лв.) –
адвокатско възнаграждение за адв.С.Ч..
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен
граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №81/06.06.2018г., постановено по гр.д.№698/2017г. по описа
на Районен съд-Кнежа.
ОСЪЖДА П.М.Д. с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Б.
с адрес ***, на основание чл.78 от ГПК РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 300.00лв.(триста
лв.) - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: