РЕШЕНИЕ
№ 3320
гр. Варна, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110103857 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М. 2” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ..... № ..., срещу Л. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. ...... № ......, иск с правно основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. ал.
4, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1617,37 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудов
договор № 789/04.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът излага, че на 04.07.2022 г. между страните бил сключен
трудов договор, по силата на който ответникът бил назначен на длъжността „********“.
Страните по договора договорили тримесечно предизвестие за прекратяването му, валидно
за всяка от тях. Ответникът постъпил на работа на 05.07.2022 г.
Твърди, че на 05.10.2022 г. на работника е наложено наказание „забележка“. На
06.10.2022 г. Л. Г. депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, като
посочил, че същата следва да се счита за предизвестие от датата от датата на подаването й.
На 19.10.2022 г. Г. депозирал молба за ползване на неплатен отпуск от дата 21.10.2022
г. до 30.10.2022 г., като въпреки че отпускът бил отказан, работникът не се явил на работа в
периода 21-22.10.2022 г.
На 24.10.2022 г. със Заповед № 671 на работника било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за неявяване на работа на дати 21.10.2022 г. и 22.10.2022 г., въз
основа на което със Заповед № 672/24.10.2024 г. ищцовото дружество прекратило трудовото
1
правоотношение с него. Заповедите били връчени на служителя на 26.10.2024 г.
Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Л. Г., с който
признава иска и не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Позовава
се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Иска да бъде постановено решение при признание на иска.
В открито съдебно заседание ищецът „М. 2” ЕООД не се представлява. С молба вх. №
70720/03.09.2024 г. процесуалният му представител поддържа исковата молба
В открито съдебно заседание ответникът Л. Г. Г. не се явява лично, представлява се от
адв. Е. Д. от АК – Варна. Поддържа представения писмен отговор.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, обективирано
в отговора на исковата молба, както и направено искане за постановяване на решение при
признание на иска. Не се установява наличие на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.
3 от ГПК. Налага се изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът намира обаче, че в настоящия казус не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, доколкото ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Видно
от Заповед № 671/24.10.2024 г. и Заповед № 672/24.10.2024 г., в същите изрично се сочи, че
работникът дължи обезщетение на работодателя на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за времето
на неспазено предизвестие – от 21.10.2022 г. до 06.01.2023 г. Тъй като до завеждането на
иска на дата 28.03.2024 г. настоящият ответник не е заплатил това свое задължение, същият
следва да понесе сторените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Със списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира такива в размер на 64,97 лева – за
държавна такса, и 500 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 05.03.2024 г. Представени са доказателства за заплащане на
исканите разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 4, т. 2
от КТ, Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ...., иск да заплати на „М. 2”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ..... № ..., сумата от
1617,37 лева (Хиляда шестстотин и седемнадесет лева и 37 ст.), представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор №
789/04.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. ..... № ...., иск да заплати на „М. 2” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. ..... № ..., сумата от 564,97 лева (Петстотин шестдесет и четири
лева и 97 ст.), представляваща сторени по делото разноски, включващи държавна такса и
платено в брой адвокатско възнаграждение.
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3