№ 669
гр. Плевен , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500306 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „***“ ЕООД, със седалище гр.
Плевен, представлявано от управителя С.Й.Б., чрез пълномощника адв. И.А.
от АК-Плевен, срещу определение № 495 от 09.03.2021 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 54/2021 г., в частта му, с която е
оставено без уважение искането на ищеца за приемане за разглеждане на
възражение по чл. 72, ал. 3 от ЗС за признаване право на задържане на имота,
поради недопустимост на възражението в това производство. В жалбата са
изложени оплаквания, че искането цели ответникът да реализира правото си
на задържане спрямо процесния имот, а не касае присъждане на суми за
подобрения, както и че с обжалваното определение се ограничава правото на
защита на наемателя – ответник, който не би могъл в рамките на
самостоятелно производство да упражни правото си на задържане ефективно
и симетрично на изпреварващия процес с предмет освобождаване на
процесния имот.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от ответника по същата
„Автомагистрали“ ЕАД, със седалище гр. София, чрез пълномощника юрк.
В.Т., с изразено становище, че жалбата е недопустима и с нея се цели
единствено забавяне на процеса.
1
Като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира, че
разглеждането на подадената частна жалба е процесуално недопустимо,
предвид следните съображения:
Пред районния съд е предявен иск от „Автомагистрали“ ЕАД гр. София
против „***“ ЕООД гр. Плевен с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за опразване на нает от ответника недвижим
имот и предаване държането му на ищеца.
С депозирания писмен отговор ответникът е направил възражение на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗС за задържане на имота до заплащане на сумата
от 23 039,17 лв., представляваща стойността на извършените от него
подобрения.
По това възражение на ответника първоинстанционният съд се е
произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК в обжалваната му част, която е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
По въпроса дали подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл. 274
от ГПК определение на първата инстанция, с което е отказано да бъде прието
за разглеждане възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС, има
формирана практика на ВКС, приложима за настоящия случай, израз на която
е определение № 119/22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 17/2010 г. на ВКС, II ГО. Със
същото е прието, че от спецификата на възражението за подобрения не
следва, че отказът на съда да го приеме и да се произнесе по него /в
разглеждания случай в процес по чл. 108 ЗС/ подлежи на обжалване с частна
жалба. От текста на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК не може да
се направи извод, че възражението за подобрения се подчинява на по-
различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения,
съставляващи процесуалната защита на ответника или защитата му по
същество срещу предявения иск. Затова, не може да бъде обоснована
възможност за подаване на частна жалба срещу определението на съда, с
което отказва да приеме за разглеждане и да се произнесе по възражение за
подобрения и право на задържане. Ако първоинстанционният съд
незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно
заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение
2
може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата
срещу решението.
В контекста на тези съображения, настоящият съдебен състав приема,
че определението на Плевенски районен съд от 09.03.2021 г. по гр.д. №
54/2021 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, не подлежи на обжалване,
както правилно е посочено в същото, включително и в частта му, в която е
отказано приемане за разглеждане на възражението на ответника по чл. 72, ал.
3 от ЗС.
В този смисъл подадената частна жалба е процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото
дело подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
частната жалба на „***“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, срещу определение
№ 495 от 09.03.2021г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. №
54/2021 г., в частта му с която е оставено без уважение искането на ищеца за
приемане за разглеждане на възражение по чл. 72, ал. 3 от ЗС за признаване
право на задържане на имота, поради недопустимост на възражението в това
производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 306/2021 г. по описа на
Плевенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4