№ 10764
гр. **, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110161289 по описа за 2023 година
Ищецът „***“ АД е предявил установителен иск срещу Б. Х. Н., ЕГН
********** за общата сума от 15 617,71 лева. /петнадесет хиляди шестстотин
и седемнадесет лева и 71 стотинки./, от които главница в размер на 10 028,00
лева /десет хиляди и двадесет и осем лева/, договорно възнаграждение в
размер на 3532,81 лева. /три хиляди петстотин тридесет и два лева и 81
стотинки/, дължимо от 20.02.2021г. – 20.06.2024г., мораторна лихва в размер
на 2 056,93 лева /две хиляди петдесет и шест лева и 93 стотинки/ за периода
от 20.03.2021г. – 16.03.2023г., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № PLUS-***, ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С исковата молба ищецът излага твърдения, че на 11.03.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № *** между „***” АД като кредитор и Б.
Х. Н. като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита: 12 500,00
лева.; Срок на кредита: 60 месеца, обхващащ периода от подписване на
договора до 20.06.2024г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница; Брой на вноските: 60 броя; Размер на вноската: 366,19 лева.
Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите. Твърди, че кредитополучателят
заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент при съдържащи се в договора условия, размери и
срокове. Поддържа, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване
на договора. Твърди, че сумата предмет на договора е преведена по личната
1
банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит.
Твърди, че между „***“ и кредитополучателят е сключено споразумение за
отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за
потребителски кредит. Заявява, че споразумението е постигнато предвид
подадено от кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за
временни обективни затруднения. Сочи, че страните по договора за кредит са
постигнали съгласие заплащането на посочените в т. 1 от споразумението
месечни погасителни вноски да се отложи. Твърди, че вследствие на
отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на
кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в
споразумението. Поддържа, че годишният процент на разходите по договора
за кредит остава непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за
кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на
равни части във вноските, посочени в погасителния план на споразумението.
Твърди се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Сочи се,
че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS –
*** на 20.02.2021 г., като към тази дата са погасени 19 месечни вноски.
Заявява, че на основание чл. 5 от Договора, вземането на ищеца става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска на 20.03.2021 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „***“ АД съществува вземането по договор №
PLUS-***, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17316/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител, с който заявява, че оспорва предявения иск. Сочи, че
предявеният иск е в противоречие с постоянната практика на ВКС,
обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Сочи се, че предсрочната изискуемост на вземането има действие от
момента на получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем. Твърди, че Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
2
изискуемост на кредита. Поддържа, че връчването на Заповедта за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл.
Твърди, че исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Заявява, че ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предвидения размер и на предявеното основание.
Посочва, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по
чл. 422, ал. 1 ГПК след подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените условия за нейното настъпване.
Изтъква, че от представените документи по делото е видно, че ответникът
не е получил изявление от ищеца, че вземането му е станало предсрочно
изискуемо.
Моли за отхвърляне на предявената претенция.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 11.03.2019 г. между „***” АД и Б. Х. Н. е сключен Договор
за потребителски кредит № ***, по силата на който кредитодателят се е
задължил да предостави кредит в размер на 12 500,00 лева, а
кредитополучателя се е съгласил да върне така предоставения му кредит в
срок до 20.06.2024г., на 60 броя погасителни вноски в размер на 366,19 лева,
като всяка погасителна вноска включва главница и лихва /възнаградителна/,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Годишният лихвен
процент бил определен на 16.70 %, а годишният процент на разходите
възлизал на 19.97 %. Предвидено било, че заемната сума е следвало да се
застрахова за сметка на потребителя - „защита на плащанията“.
Застрахователната премия възлизала в размер на 2812.20 лева.
От представеното по делото извлечение по кредит PLUS-*** се
установява, че ответникът е погасил 16 месечни вноски наредени с 19 бр.
вальора, като последният е извършен на 30.01.2021г.
От представеното по делото споразумение за отсрочване на
погасителни вноски на договор за кредит PLUS-***, се установява, че
месечните погасителни вноски № 12,13,14 се отсрочват, вследствие на което
общата дължима сума по кредита от 21411.00 на 21868.66 лв.
3
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е такъв за паричен заем по
смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Съдът, при служебно извършената проверка
за неравноправни клаузи, не намира такива в договора за кредит. След анализ
на договора, съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл. 22 от
ЗПК, за да бъде обявен процесния договор за потребителки кредит за
недействителен. Договорът съдържа всички съществени клаузи, поради което
не е налице основание да се счете, че така сключеният договор е
недействителен. В същия изрично е посочен размер на кредитния лимит,
валутата на предоставяните средства, в която следва да стане и
издължаването, срок за плащане на вноските по договора за извършване на
погашения, ред за плащане на вземанията по пера при недостатъчна
наличност, размер на възнаградителната лихва и начин на начисляване, респ.
размер на лихвата за забава, която се съизмерява с установената с ПМС
законна лихва, както и размер на ГПР.
Съдът намери за доказано, че кредитни средства по договора са били
усвоени от потребителя, доколкото това обстоятелство не е спорно между
страните. Сключването на договора и приемане на неговите условия е
скрепено с неоспорен от ответника негов подпис и конклудентно с
направеното от него 19 бр. погашения по кредита.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Нарушението на този
императив води до нищожност на клаузата - аргумент от чл.19, ал.5 ЗПК.
Разпоредбата в сила от 23.07.2014г., но и преди обективиране на
ограничението в закона, съдебната практика е приемала, че такъв размер
нарушава принципа за справедливост в гражданските правоотношения и
обогатява неоснователно кредитора, което прави клаузата от договора
нищожна, като накърняваща добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а
завишението над този праг не може да се оправдае с риска на кредитора. В
настоящия случай ГПР е под нормативно установеното ограничение.
Определен в размер на 16.70 % ГПР по договора не надхвърля неразумното
оскъпяване на кредита.
По делото не се спори относно размера на претендираните и
незаплатените от ответника задължения, а е спорен въпросът настъпила ли е
предсрочна изискуемост по кредита. Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, предвижда възможност за кредиторът да поиска издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410/417 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът
или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За
да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
4
потестативното право на банката - кредитор; 2/ банката да заяви, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това
волеизявление да достигне до кредитополучателя.
По делото не е спорно, че кредитополучателят е преустановил
погасяването на месечните си погасителни вноски на 20.02.2021г., като е
налице условието, предвидено в чл. 5 от Договора, което предоставя
възможност на кредитодателя да обяви изцяло потребителския кредит за
предсрочно изискуем, доколкото кредитополучателят е просрочил повече от
две месечни вноски. С оглед изложеното е налице осъществена първата
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото не се съдържат доказателства за
изявление на кредитора, с което е упражнил правото си да обяви вземането си
за предсрочно изискуемо в пълен размер, нито такова изявление да е
достигнало до кредитополучателя, в който смисъл е т.18 от тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо,
този съдебен състав приема, че волеизявление на кредитора с посоченото по-
горе съдържание не е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението, поради което вземането и не може да се приеме за предсрочно
изискуемо на твърдяната от ищеца дата. Както се посочи по-горе и е
изводимо от приетата за установена фактическа обстановка, длъжникът е в
забава на плащанията по договора на повече от две вноски и банката има
право да упражни правото си на предсрочна изискуемост, с което двете
предпоставки за реализирането на тази възможност са налице, но липсва
третата предпоставка, защото изявление на банката, достигнало до длъжника,
не е налично, въпреки че има позоваване на изпращане на покана. Поканата,
на която ищецът се позовава не е представена по делото. Въпреки това, в
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК
както и в Решение № 60240 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 893/2021 г., IV
г. о., ГК, се приема се, че при назначен на ответника особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата молба, в
което е инкорпорирано изявление за обявяване на кредита за предсрочна
изискуемост на особения представител, се счита, че е налице надлежно
уведомяване на длъжника ответник. В случая на особения представител е
връчен препис от исковата молба на 26.02.2024г., в която е инкорпорирано
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, счита че са осъществени
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита, като
същата е настъпила на 26.02.2024г. с връчване на препис от исковата молба
на особения представител на ответника.
В този смисъл, предявеният установителен иск по чл.422 вр.чл.240, ал.1
ЗЗД срещу Б. Н. е основателен до размера на остатъка от дължимата главница
по договора, която възлиза в размер на 10 028 лева.
По отношение на възнаградителната лихва:
При съобразяване на изложеното по-горе, възнаградителна лихва се
дължи само върху остатъка от усвоената заемна сума /10 028 лева/, изчислена
5
от съда по реда на чл. 162 ГПК съобразно падежа на всяка вноска до
26.02.2024г. /датата на която настъпва предсрочната му изискуемост/ и за
периода, 20.02.2021г.-26.02.2024г. Съобразявайки обстоятелството, че
лихвата се дължи от падежа на всяка вноска, т.е. за вноските след третата
изискуемостта им настъпва след началната дата на търсения периода, след
като предсрочната изискуемост не е обявена към твърдяната дата, то
възнаградителната лихва по договора върху заемната сума за посочения от
ищеца период, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 2789,08
лева. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения от договора срок, поради съществуващия за него
риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение /възнаградителна
лихва/ след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи /в този
смисъл т.2 от ТР 3/2017г. от 27.03.2019 г. на ОСГТ на ВКС/. Поради
изложеното за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
3532.93 лв., както и за периода от 27.02.2024г. до 20.06.2024г. предявеният
иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на мораторната лихва:
Забавата в плащането на парично задължение влече като последица
право на кредитора да търси лихва за забава. Мораторната лихва обаче се
претендира от ищеца за периода от 20.03.2021г. до 16.03.2023г. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му. Размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. В Рeшeниeто пo гp. д. № 4674/2021 г. нa
BKC, ІІІ г. o., е разяснено, че пpи пocтигнaтo cъглacиe плaщaнeтo нa
дължимaтa cyмa по договор за кредит, което e paздeлeнo нa пoгacитeлни
внocĸи c пaдeжи нa oпpeдeлeни дaти, зaдължeниeтo пpoдължaвa дa бъдe caмo
eднo и ĸpaйният cpoĸ зa пoгacявaнeтo мy e пaдeжът нa пocлeднaтa paзcpoчeнa
внocĸa или мoмeнтът, в ĸoйтo e oбявeнa пpeдcpoчнaтa изиcĸyeмocт.
Поради обстоятелството, че настоящият съдебен състав намира, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 26.02.2024г., което е след крайната
дата на претендирания от ищеца период, задължението за мораторната лихва
към 26.02.2024г. все още не е било възникнало, поради което не следва да се
дължи.
С оглед направената от съда преценка за допустимост на
установителните искове и разглеждането им по същество, предявените от
ищеца при условията на евентуалност осъдителни искове не следва да се
разглеждат.
По разноските
6
При този изход на спора по делото, отговорността за разноски като
обективна се определя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в размер на 2556.05 лева, от които
338,11 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 17316/2023г.
на СРС, 66 състав, и 2167,93 лева - разноски за исковото производство, от
които 74,24 лева държавна такса, 1805,60 лева депозит за възнаграждение на
особен представител и 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, дължимо
по чл.78, ал.8 ГПК и определено съгласно Наредбата за заплащане на
правната помощ. От тях в тежест на ответника следва да се възложи сумата
2037,91 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които
277,65 лева - разноски по ч.гр.д.№ 17316/2023г. на СРС, 66 състав и 1780,26
лева - разноски в настоящото производство.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Х. Н., ЕГН **********, дължи на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „**“ №
260, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
17316/2023г. на СРС, 66 състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД -
сумата 10 028 лева - непогасена главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № PLUS-***, ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК - 31.03.2023г., до окончателното
плащане;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД сумата
2789,08 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2021г.-26.02.2024г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния искан
размер от 3532,81 лева и за периода от 27.02.2024г. до 20.06.2024г.,
както и искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 2 056,93 лева /две хиляди петдесет и шест
лева и 93 стотинки/ за периода от 20.03.2021г. – 16.03.2023г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Х. Н., ЕГН **********, да
заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул.
„**“ № 260, сумата 2037,91 лева - разноски съобразно размера на уважената
част от исковете, от които 277,65 лева по ч.гр.д.№ 17316/2023г. на СРС, 66
състав, и 1780,26 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7