Р E Ш Е Н И Е
№ 97
гр.Плевен, 07.02 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 9 по описа на Административен съд – Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 293
от 22.11.2019 г.,
постановено по анд № 232/2019 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К № 2652493, с който на К.Д.К. ***, с ЕГН **********,
за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във връзка
с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за това, че на
20.03.2019 г. в 14,43 часа в гр.Кнежа, ул. „Д.Бутански“ км.73+00 с посока на
движение към гр.Плевен, е управлявал МПС Тойота РАВ 4 с *** със скорост 66
км/час при разрешена скорост 50 км/час – превишена стойност на скоростта 16
км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Д.К., чрез адвокат С.Б.от
Адвокатска колегия – Плевен, която счита същото за постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Твърди, че от
събраните в производството доказателства е видно, че не е налице конкретизация
от страна на наказващия орган на мястото, където е извършено нарушението, което
е задължителен реквизит съобразно изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и липсата
на точното му описание нарушава правото на защита на жалбоподателя, което е
основание за отмяна на електронния фиш. Счита, че от представената по делото
снимка не само не може да се установи къде е извършено нарушението, но и дали
въобще е в движение процесното МПС, каква марка и модел е и т.н., което е още
едно самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Счита, че
твърдението, че съгласно свидетелските показания „с новата система се свалят 3
километра надолу“ не намира опора в закона, нито е мотивирано с действащи
нормативни правила. Твърди, че несъответствието между съдържанието на
направения запис /клип/ и издадения въз основа на него електронен фиш
представлява съществено нарушение на процедурата, т.к. лишава лицето от яснота
относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност за извършването на
каквото и да е деяние. Сочи, че в обстоятелствената част на решението са
изписани технически средства или системи с различни номера и е изписан Протокол
за използване на автоматично техническо средство или система от дата,
последваща датата, на която е констатирано нарушението. Сочи още, че
електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител, а
свидетелката С.е обяснила, че тя е записала съдържанието на издадения
електронен фиш. Твърди, че съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП електронният фиш трябва
да съдържа мястото на извършване на нарушението, а не координатите на
нарушението, както и че съгласно обстоятелствената част на решението
нарушението е установено с техническо средство, което не е използвано към
20.03.2019 г. и никъде в правната норма на чл.189 ал.4 от ЗДвП не е предвиден
толеранс от 3 км/час. Според касатора от изписаното в обстоятелствената част на
решението „От свидетелските показания на свидетелката С.по делото се установи,
че на дата 20.03.2019 г. е извършвала заснемане на нарушения на скоростта
съобразно компетенциите си с описаното по-горе електронно техническо средство
със служебен автомобил“ става ясно, че контролният орган е заснел нарушението в
нарушение на чл.189 ал.4 от ЗДвП. В заключение моли съда да отмени решението и
обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с
адвокат Б. с редовно пълномощно, като поддържат касационната жалба и молят да
се отмени оспореното решение и потвърденият с него ЕФ.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че в
издадения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К №2652493 от
20.03.2019г. е отразено, че на 20.03.2019г. в 14,43ч. в гр.Кнежа по
ул.“Д.Бутански“, 73+00км. с посока на движение към
гр.Плевен е установено нарушението с техническо средство TFR1- 633 и отчетен толеранс към минус 3км.ч. с МПС Тойота РАВ 4 с *** за нарушение на скоростта,
установено и заснето с автоматично техническо средство TFR1-M 633- разрешена скорост 50км.ч., установена скорост
66км.ч., превишена скорост 16км.ч. Посочено е , че собственик е К.К. и че за
извършеното от него нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.182,ал.1,т.2 от
ЗдвП му се налага глоба от 50лв.. Съдът се позовал на приложения по делото клип
№919 от радар №633 от 20.03.2019г., че на дата 20.03.2019г. в 14:43:54ч. на
описаните там координати при ограничение от 50км.ч. е измерена скорост на
заснетото МПС „***“ с *** от 69км.ч. , превишена с 19км.ч. като е посочено, че
наказуема скорост е 66км.ч. , а наказуемо превишение е от 16км.ч. Според съдържанието
на Протокол за монтаж и настройка от 07.11.2017г. на радар тип TFR1-M S№633/13 на лек автомобил Опел Астра,***,собственост на
ОД на МВР-Плевен, ползваният радар е бил
монтиран по определения за това ред в описания полицейски автомобил. Съдът се
позовал на съдържанието на Заповед
№316д-2579 от 10.08.2017г. на Директора на ОДМВР-Плевен, в която е регламентирано обработването на заснетите
нарушения от автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата в РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен и
определената за това на територията на РУ Кнежа е С.С.С., инспектор ПК при
РУ-Кнежа. От съдържанието на списък на
заснети нарушения за периода 24.08.2017г. до 25.08.2017г. съдът установил, че е
записано за заснет клип с №919,че на 20.03.2019г. до 23.03.2019г. ,на дата
20.03.2019г. в 14:43:54ч. в населено място гр.Кнежа,ул.“Д.Бутански“,км.73+00 с
посока на движението към гр.Плевен е установено нарушение с техническо средство
TFR1- М 625, като е
регистрирано нарушение на скоростта от МПС с рег. № ***.при
ограничение от 50км.ч., 69км.ч. и наказуема скорост от 66км.ч.при толеранс от
3км.ч. Съдът приел, че съдържанието на
Протокол №1-31-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M №4835 от 22.02.2019г. за радар с №633/13 на
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери,
дава информация за техническата изправност на използвания радар. А от съдържанието
на справка за собственост на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с ***установил обстоятелството,
че този автомобил е собственост на въззивника К.К. от 30.10.2015г.
Въз
основа на приобщените писмени доказателства, на които се позовал, съдът
направил извод, че процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №2652493
от 20.03.2019г., е съставен съобразно изискуемия се за това образец и форма. От
свидетелските показания на св.С.по делото съдът установил ,че на дата
20.03.2019г. е извършвала заснемане на нарушения на скоростта съобразно
компетенциите си с описаното по-горе електронно техническо средство със
служебен автомобил. Приел за безспорно установено както от свидетелските
показания на Стоянова, така и от Протокол за монтаж и настройка от
07.11.2017г., че оборудването и софтуер на системата TFR1-M, S№633/13
е била инсталирана, монтирана и пусната в действие на лек автомобил „Опел
Астра“, с ***, собственост на ОД на МВР-Плевен. На това основание направил
извод, че съдържанието на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К №2652493 от
20.03.2019г. е в съответствие със специалната норма на чл.189,ал.4,изр.2 от ЗДвП. Приел, че при съставянето на електронен фиш не е предвидено на
нарушителите да се издават копия от клиповете, с които са били установени
нарушенията им от автомотизираните технически устройства или системи. Наложеното
административно наказание глоба в размер на 50лв./петдесет лева/ според решаващия
съд било определено законосъобразно.
На тези
основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Нарушението е извършено
на 20.03.2019 год. С изменението на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в
отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год.
на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се
издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция
на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M 633 и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от протокол за монтаж
и настройка на л.7 и протокол №1-31-19/22.02.2019 год.от проверка на л.12 от
въззивното дело съставлява мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, като е преминала последваща проверка, при която е
установено от заключението в протокола, че съответства на изискванията, като
това съответствие е установено както от проверка в лабораторни условия, така и
посредством мобилен полеви тест. В настоящия казус от
доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява с АТСС, одобрено
по реда на Закона
за измерванията и преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, удостоверено с представен по административната преписка
Протокол от проверка №1-31-19 на л.12. По делото на л.15 е приложен и
Протокол рег.№285з-1573 за използване на
автоматизираното техническо средство или система на дата 20.03.2019 год., като
изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол, посоката на движение,
номер на служебния автомобил, начало и край на работа, номерата на първото и
последното статично изображение/видеозапис. С оглед на това,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 20.03.2019 год. в 14:43 часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, в т.ч.
изрично е посочено и мястото на извършване на нарушението. Изрично е описано в
ЕФ, че нарушението е извършено „в населено място гр.Кнежа, ул“Димитър
Бутански“, км.73+00“. Посочването в ЕФ, че нарушението е извършено в
конкретното населено място, отразено в ЕФ и посочването на улицата, на която е
извършено, е достатъчно, за да се счете, че е налице реквизитът „място на извършване на нарушението“ Защото разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП разграничава
наказуемата скорост на движение на съответната категория МПС в зависимост от
това дали нарушението е извършено в населено място, извън населено място, на
автомагистрала или скоростен път. Поради което наличието на достатъчно данни,
че нарушението е извършено в очертанията на населено място, (каквито в случая
са налице), е достатъчно за наличието на този реквизит. Освен това конкретната
локация в населеното място е обозначена и посредством посочване на конкретния
километър в самото населено място – 73+00. Изрично е описана в ЕФ и в протокола
за използване на АТСС и посоката на движение-към гр.Плевен, поради което не е
налице неяснота относно тези основни данни, свързани с нарушението.
Изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението.
Спазено е и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,
в която връзка по въззивното дело е приет и вложен като доказателство протокол
за използване на АТСС.
Неоснователно е
възражението в жалбата против ЕФ пред РС за несъответствие между отразеното в описателната част на ЕФ
относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения
снимков материал. Действително, установява се от отразеното върху снимката,
отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 69 км./час,
а в ЕФ е посочена скорост от 66км./час, но в ЕФ е посочена и причината
затова-отчетеният толеранс на измерената скорост от -3км/час. При това
положение е ясно получаването на стойността на превишението на скоростта,
отразено в ЕФ, а именно 16км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в
разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. При това
, дори след приспадане на толеранса, не се променя правната квалификация на
деянието и съответно-предвиденото
наказание и санкционната норма. Приспадането на този т.на.“толеранс“ , който
при това е в полза на касатора, е нормативно закрепен в разпоредбата на чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от
16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Неоснователно е и не почива
на събраните по делото доказателства оплакването на касатора, че разпитаната в
съдебно заседание пред въззивния съд свидетелка С.е съставила ЕФ. В съдебното
заседание на 12.11.2019 год. пред въззивния съд С.е заявила, че тя е „лицето,
което е обработило заснетото нарушение …. и съответно снимки от клипа“.Посочва,
че на процесния ден, в който е заснето нарушението, е работила с
автоматизираното техническо средство, била е оператор, като самият служебен
автомобил е бил спрян при заснемане на нарушението. Съобщава, че е записала
съдържанието на електронния фиш, в смисъл, че е извършила обработка на вече
заснетия клип от техническото устройство, като обработката включва преглеждане
на клипа със софтуерен инструмент и въвеждане на информацията в
административнонаказателната дейност на Пътна полиция. Т.е. касае се за заснет
не от служител , а от АТСС клип, който свидетелката единствено е обработила,
като е прегледала и въвела в системата, но не е участвала в съставянето, в
изготвянето на самия клип или ЕФ по начина, по който това се изисква например при
съставяне на АУАН. Извършените от нея действия са в съответствие с приложената
на л.8 от въззивното дело Заповед №316з-2579/10.08.2017 год. на Директора на ОД
на МВР-Плевен и чл.16, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
По
всички тези съображения, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 22.11.2019 г., постановено по анд №
232/2019 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.