Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 68
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20207110700039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 68

                                                     гр.Кюстендил, 13.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                              АСЯ СТОИМЕНОВА

 

секретар И. С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП - Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №39/2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             Началник сектор ПП Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №269 обжалва решение №434/20.12.2019г. на КРС, постановено по АНД №1209/2019г., с което е отменено НП №19-1139-000813/22.05.2019г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът не изразява становище по касационната жалбата.        

            Заключението на прокурора от ОП - Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №434/20.12.2019г., постановено по АНД №1209/2019г., с което е отменено НП №19-1139-000813/22.05.2019г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил. А.Б.С. *** е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП от ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

             КРС е формирал извод за незаканосъобразност на НП, приемайки че е допуснато нарушение на закона, водещо до нарушаване правото на защита на нарушителя – за едно нарушение са наложен две административни наказания.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.             

             А.Б.С. *** е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че на 10.01.2019г., около 11.30ч., по ВП ІІ-62 в посока от с.Невестино към гр.Бобов дол управлява лек автомобил О. А. с рег.№***** собственост на М. С. с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността – снеговалеж и стръмен наклон, като навлиза в лентата за насрещно движение и се удря странично в движещия се срещу него лек автомобил . В. с рег.№***, с което реализира ПТП. Нарушителят е пострадал – черепно-мозъчна травма, счупени ребра. Настанен е в МБАЛ. Не представя СУМПС и КТ.

  Събраните гласни доказателствени средства във въззивното производство установяват, че контролните органи са посетили мястото на ПТП по подаден сигнал. При пристигането им на място А.С. е закаран с линейка в МБАЛ и проверка за документи не му е извършвана. Посетен е в болницата, но и там не са му искани документите за управление на МПС-то. Св.Велинов  е заявил, че в акта посочват номера на СУМПС, защото е задължително, но водачът не е бил там, за да го представи и затова пишат, че не представя.

  Анализът на доказателствения материал по делото и установената въз основа на него фактическа обстановка обуславя извода на КАС за незаконосъобразност на НП, но по различни мотиви от тези на районния съд.

  Събраните писмени и гласни доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват извод за недоказаност на административните нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от А.С.. Показанията на контролните органи, посетили мястото на ПТП с участник нарушителя, установяват че там проверка за носене на СУМПС и КТ към него не е извършвана на лицето. Същото е било транспортирано до болнично заведение в тежко здравословно състояние, поради което е посетено по-късно в МБАЛ, където също не е установено по надлежния ред, по време на управление на МПС-то, носел ли е съответните документи по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този смисъл касационният съд счита, че е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, доколкото се установя неизвършване на съответните действия по контрол от органите на сектор ПП Кюстендил, досежно документите на водача на лек автомобил О. А. с рег.№******, а оттук и недоказаност на твърдяното нарушаване на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

  За да бъде ангажирана администратинвнонаказателната отговорност на дадено лице следва безспорно да бъде установено неговото противоправно деяние, което се твърди, че е извършено с годни доказателства. Липсата на такива води до неосъществено доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства, които очертават обвинението от обективна страна и има за последица незаконосъобразност на издаденото НП.

 Касационният съд не споделя мотивите на КРС за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в налагането на две наказания за едно нарушение. Съгласно разпоредбата на  чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на която се позовава АНО, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Във връзка с описаната в АУАН фактическа обстановка е прието, че нарушителят не е носел СУМПС и КТ. Т.е. налице са две от диспозициите на състава на  чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото граматическото тълкуване на санкционната норма във връзка с материалноправната такава на чл.100 от ЗДвП, разкрива наличието на задължение за носене няколко самостоятелни по своето естество документа. В този смисъл КАС счита, че неносенето на който и да е от тях съставлява отделно административно нарушение, наказуемо с отделно наказание по см. на чл.18 от ЗАНН. Приемайки обратното КРС е приложил неправилно закона.

 Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП, макар и по други съображения, решението на въззивният съд се смята за правилно и ще бъде оставено в сила.

               Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №434/20.12.2019г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №1209/2019г.

               Решението е окончателно.                                          

                                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                   ЧЛЕНОВЕ: