№ 844
гр. Пазарджик , 09.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220101867 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът не се явява и не се представлява, редовно и своевременно
призован. От пълномощника му адв. К.В. от САК е постъпила писмена молба
за спиране на производството, поради наличието на преюдициален спор
повдигнат пред ВКС по т.д. № 88 по описа на съда за 2021 година на ІІ-ро
отделение. Излага съображения, че по цитираното дело е предявен иск за
недействителност на арбитражното решение и обезсилване на изпълнителния
лист въз основа на който е започнато оспореното принудително изпълнение.
Също така твърди и друго основание за спиране на производството, тъй като
са разкрити престъпни обстоятелства във връзка с действията на ЧСИ Н.М.
касаещи истинността на негови актове, с които ответникът твърди, че е
прекъснато течението на давностния срок, на който ищецът обляга
претенцията си. Към молбата са приложени доказателства в подкрепа на
посочените основания за спиране на производството.
Ответникът „**“ ЕАД не изпраща представител, редовно и
своевременно призован. От пълномощника на дружеството юрк. В. е
постъпила писмена молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Със
същата са изложени съображения за отхвърляне на молбата за спиране на
производството, поради липсата на връзка между предмета на делото и
повдигнатия спор между страните пред ВКС, както и с престъпните
обстоятелства, които са предмет на прокурорска преписка № 13674 от 2021
1
година на Софийската районна прокуратура.
Съдът като съобрази, че страните са редовно и своевременно призовани
за днешното съдебно заседание на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
По молбата на ищеца за спиране на производството, съдът намира, че са
налице основанията за това по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, за подадена от него молба
до ВКС, с която на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА е поискал да се прогласи
за нищожно арбитражното решение, с което е осъден да заплати вземането
предмет на принудителното изпълнение. Поискал е също така да бъде
обезсилен изпълнителният лист от 20.04.2012 г. въз основа на който е
започнато принудителното изпълнение, срещу което търси защита по исков
ред чрез исковата молба по настоящото дело.
Съдът счита, че изходът на спора зависи от Решението на ВКС относно
валидността на арбитражното решение и на изпълнителния лист въз основа на
който е предприето принудителното изпълнение срещу ищеца. Ищецът
основава своята защита срещу изпълнението на факта, че правото на
принудително изпълнение на процесното вземане е погасено по давност,
която е настъпила след приключването на производството в което е издадено
изпълнителното основание.
Искът по чл. 439 от ГПК може да се основава само на факти, които са
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание. Ето защо преценката за неговата
основателност зависи от това кога е приключило производството по което е
2
издадено изпълнителното основание и кога е настъпил фактът въз основа на
който ищецът оспорва изпълнението. Първият от двата момента зависи пряко
от въпроса за валидността на арбитражното решение, тъй като
прогласяването на неговата невалидност ще възстанови висящността на
арбитражното производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на
връзка между двете дела, тъй като предмет на настоящото дело е самата
дължимост, тоест самото съществуване на вземането, което той има срещу
ищеца. Както бе посочено по – горе предмет на отрицателния установителен
иск по чл. 439 от ГПК не е самото съществуване на вземането, а само на
правото за неговото принудително изпълнение, което следва да е погасено въз
основа на новонастъпили обстоятелства по отношение на които не е
формирана сила на пресъдено нещо в производството за издаване на
изпълнителното основание.
Съдът също така е длъжен да съобрази и обстоятелствата, които са
настъпили в хода на делото – чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо, ако молбата на
ищеца за обезсилване на изпълнителния лист бъде уважена, решението на
ВКС може да има за последици прекратяване на изпълнението срещу което се
защитава ищецът чрез исковата молба. Доколкото основателността на иска
зависи от наличието на принудително изпълнение срещу което да се брани
ищецът, това обстоятелство също е от значение за изхода на правния спор.
Ето защо съдът счита, че следва да спре производството по делото до
приключването на гр.д. № 88/2021 г. по описа на ВКС ІІ-ро търговско
отделение.
По изложените съображения, и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. № 1867/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик до приключване на производството по гр.д. № 88/2021 г. по описа
на ВКС ІІ-ро търговско отделение.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд гр. Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На страните да се изпрати съобщение за постановеното определение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:41
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4