Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14266/ 2020 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Т.Б.Д“ АД, *** срещу Д.К. в условията на обективно кумулативно
съединение искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
1./ за сумата от 2 100, 06 лв., от която 121, 10 лв., претендирана като падежирала
главница за времето от 01.12.2019г. до деня на обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми - 17.12.2019г. и 1 940,
92 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 6864/10.01.2018г. изменен с Анекс 1/28.09.2018г.,
сключени между „Т.Б.Д“ АД и С.П., в
качеството му на кредитополучател, обезпечен с поръчителството на Д.К. с
договор за поръчителство от 10.01.2018г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземанията; 2./ за сумата от 19,
06 лв., претендирана като възнаградителна лихва
за периода от 01.01.2020г. до 14.01.2020г.; 3./ за
сумата от 18, 98 лв., претендирана
като неустойка за забава за времето от 18.12.2019г. до 14.01.2020г., за които
суми е издадена заповед без номер от 17.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ в производството по ч.гр.д. № 1612/2020г. по
описа на Районен съд – София;
В исковата молба ищецът „Т.Б.Д“ АД твърди,
че на 10.01.2018г. е сключил със С.П.договор за потребителски кредит №
6864/10.01.2018г., обезпечен с поръчителството на Д.К. въз основа на договор за
поръчителство от същата дата.
При сключването на договора банката е поела
задължение да предостави на потребителя сумата от 5 000 лв. за
потребителски нужди, а С.П.да върне заетата сума на равни месечни анюитетни вноски, формирани от главница и възнаградителна лихва в срок до 01.01.2021г.
По-късно с главния длъжник е сключен Анекс № 1/28.09.2018г., с който е
уговорена промяна в годишния лихвен процент.
Твърди се, че сумата от 5 000 лв. е
предадена на потребителя на 11.01.2018г., поради което банката счита, че се явява изправна по
правоотношението страна.
Кредитът е обслужван редовно до
01.03.2019г., след която дата е допусната забава в изплащане на погасителните
вноски от страна на поръчителя, което е дало основание на банката, на осн. чл. 29, ал. 1 ОУ, неразделна част от сключените
договори, да обяви вземанията за предсрочно изискуеми с нарочно изявление,
достигнало до главния длъжник на 16.12.2019г.
Неизпълнение на задължението за връщане на
остатъка от дължимата главница и възнаградителна
лихва е обусловило правния интерес от снабдяване със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК срещу която
поръчителят е депозирал възражение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.К., е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание.
Твърди се, че подписите положени в договора
за поръчителство, договора за кредит, в частта, с която поръчителят декларира,
че е запознат с ОУ, както и Общи условия, приложими при предоставяне на
потребителски кредити и кредити – оъврдрафт на
физически лица от „Т.Б.Д“ АД, не са изпълнени от Д.К., поради което счита, че
документите са неистински и не съставляват основание за дължимост на претендираните
суми.
В условие на евентуалност, в случай, че
документите са истински се оспорват твърденията, че ответникът е редовно
уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията, тъй като изявлението е
изпратено на адрес, който не съответства нито на настоящия, нито на постоянния
му. Отделно се поддържа, че преклузивният срок по чл.
147, ал. 1 ГПК е изтекъл към деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, е
изтекъл, поради което отговорността на поръчителя не може да бъде ангажирана,
поради прекратяване на поръчителството.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК, предявени срещу
поръчителя Д.К. са процесуално допустими, предявени в преклузивния
срок след издаване на заповед без номер от 17.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 1612/2020г. на Районен съд – София в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като
основания, от които вземанията произтичат се сочат договор за потребителски
кредит № 6864/10.01.2018г., сключен между „Т.Б.Д“ АД и Стилиян Попов, в качеството му
на потребител, Анекс 1/28.09.2018г., Общи условия, приложими при предоставяне
на потребителски кредити и кредити – овърдрафт на физически лица от „Т.Б.Д“ АД
и договор за поръчителство от 10.01.2018г.
Със сключване на договора за потребителски
кредит, „Т.Б.Д“ АД, е поела задължение да предостави на С.П.сумата от
5 000 лв. при преференциални условия, валидни, в случай, че
кредитополучателят е служител на банката, а същият да върне получената сума в
срок до 01.01.2021г., съобразно погасителен план,
неразделна част от съглашението.
Вземането на банката е обезпечено с договор
за поръчителство от 10.01.2018г.,
с който поръчителят Д.К., е поел задължение да отговаря пред банката солидарно,
наред с главния длъжник С.П.по договор за потребителски кредит №
6864/10.01.2018г.
В
настоящото производство поръчителят е оспорил истинността на следните
документи, които носят негов подпис, а именно: договор за поръчителство от
10.01.2018г., договор за потребителски кредит № 6864/10.01.2018г., в частта, с
която същият е декларирал, че е запознат със съдържанието му и е получил
екземпляр от Общи
условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредити –
овърдрафт на физически лица от „Т.Б.Д“ АД, както и ОУ.
В откритото производство по проверка
истинността им по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, по инициатива на ответника, е
изслушано заключение на допусната СГЕ, неоспорено от страните и кредитирано от
съда, от което се установява, че подписите, положени в оспорените документи, не
са изпълнени от Д.К., в качеството й на поръчител.
Следователно,
оспорените документи са неистински, тъй като не са подписани от лицето, сочено
за техен автор – Д.К..
Като
съобрази ангажираните доказателства, съдът приема, че не е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото, даващо основание на
банката да ангажира солидарната отговорност на Д.К., въз основа на договор за
поръчителство от 10.01.2018г., който представлява неистински документ.
Доколкото
между страните липсва валидна възникнала облигационна връзка, изследване на
останалите предпоставки за уважаване на претенциите, се явява безпредметно.
Предвид
изложеното, специалните положителни установителни
искове, заявени по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора, в полза на ответника Д.К. следва да се присъдят сторените
по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 1 080 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.Д“ АД, ***
срещу Д.Р.К., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: 1./ за сумата от 2 100, 06 лв. /две
хиляди и сто лева и шест ст./, от която 121, 10 лв., представляваща падежирала
главница за времето от 01.12.2019г. до деня на обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми - 17.12.2019г. и 1 940,
92 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 6864/10.01.2018г. изменен с Анекс 1/28.09.2018г.,
сключени между „Т.Б.Д“ АД и С.П., в
качеството му на кредитополучател, обезпечен с поръчителството на Д.К. с
договор за поръчителство от 10.01.2018г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.01.2020г. до окончателното изплащане
на вземанията; 2./ за сумата от 19, 06
лв. /деветнадесет лева и шест ст./, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.01.2020г. до 14.01.2020г.; 3./
за сумата от 18, 98 лв. /осемнадесет лева и деветдесет и осем ст./
представляваща неустойка за забава за времето от 18.12.2019г. до 14.01.2020г.,
за които суми е издадена заповед без номер от 17.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 1612/2020г. по описа на Районен съд – София.
ОСЪЖДА Т.Б.Д“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.К., ЕГН **********,***
сумата от 1 080 лв. /хиляда и
осемдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: