№ 13961
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110130169 по описа за 2021 година
М. Л. М., с ЕГН ********** от гр. С....., чрез адв. А. Т. – САК е предявил срещу Т. Н. М.
с ЕГН **********, с адрес: гр. Р...... иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Иска се съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът М. Л.
М. не дължи на ответника Т. Н. М. сума в размер на 10725 лв., представляваща невърната
главница по договор за наем от 13.11.2008г., ведно със законна лихва върху главницата за
периода от 14.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 1012, 80 лв., от които 214, 50 лв. – държавна такса и 798, 30 лв. –
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.09.2011г. по
гр.д. № 14228/2011г. по описа на СРС, като погасени по давност.
Ответникът е получил исковата молба, ведно с приложенията й и е депозирал отговор, с
който оспорва иска по основание и размер.
Ищецът счита, че процесното вземане е погасено по давност. Излага твърдения, че на
30.09.2011г. е издаден изпълнителен лист от Софийски районен съд, с който ищецът е
осъден да плати в полза на ответницата процесните суми. Твърди, че изпълнителния лист е
издаден въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 06.06.2011г., издадена по ч. гр. дело № 14228 по описа на
СРС за 2011г. Въз основа на изпълнителния лист от 30.09.2011г. по молба на кредитора Т.
М., държавният съдебен изпълнител в РС Русе - Д.М. е образувал изпълнително дело № ......
срещу длъжника М. М.. Ищецът твърди, че по това изпълнително дело са предприети
изпълнителни действия едва след 30.01.2015г., а за времето от 10.10.2012г. до 30.01.2015г.
взискателят не е поискал извършването на принудителни изпълнителни действия, поради
което изпълнителното дело е прекратено на 10.10.2014г.
1
Ответникът оспорва обстоятелството, че вземането на ищеца е погасено по давност
изцяло. Излага твърдения за наличие на обстоятелства, които са прекъсват давността.
Твърди, че по образуваното изпълнително дело взискателката е правела искания за
извършване на изпълнителни действия, както и че ищецът с плащане на сума в размер на 49,
88 лв. в хода на изпълнителното производство е признал дълга, което също е прекъснало
давността. Сочи за предявени искове, които също са прекъснали давността.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
На 14.02.2011г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от Т. Н. М. с ЕГН ********** от гр. Русе срещу М. Л. М. с ЕГН ********** е
образувано ч.гр.д. № 1312/2011г. по описа на Русенски районен съд, изпратено за
разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд, където по ч.гр.д. № 14228/2011г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите,
предмет на иска. Заповедта за изпълнение е получена от длъжника лично на 14.06.2011г.,
влязла е в сила на 28.06.2011г., а на 30.09.2011г. е издаден изпълнителния лист. По молба на
кредитора Т. М. до ЧСИ при РС Русе на 21.09.2012г. е образувано изпълнително дело №
7110/2012г. по описа на СИС при РС Русе. Видно от отбелязването на гърба на
изпълнителния лист, на 26.03.2015г. по изпълнителното дело са постъпили 49, 88 лв.
Изпълнително дело № 7110/2012г. по описа на СИС при РС Русе като сверено копие,
изпратено от ДСИ е прието като доказателство по делото. От същото се установява, че
действия по принудително изпълнение са предприемани на следните дати: Първото - на
13.03.2015г., когато е наложен запор на моторното превозно средство, притежавано от
ищеца М. М. – лек автомобил с регистрационен номер С.... – л. 173 от изпълнителното дело.
На 21.03.2015г. е наложен втори запор - на банкова сметка на ищеца в банка „ДСК“. На
същата дата тази банка е превела по сметката за събиране на задължението по
изпълнителното дело сума в размер на 49, 88 лв. На 03.11.2017г. с изх. № 18318 е изпратено
запорно съобщение до „Е – М“ ООД – работодател на длъжника по изпълнението, за
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
При установеното във фактическо отношение съдът направи следните правни изводи:
Налице е неприключило производство по изп.д. № 7110/2012г. по описа на СИС при РС
Русе, поради което производството по иска по чл. 439, ал.1 от ГПК е допустимо. Длъжникът
може да оспори изпълнението чрез иск. Искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Разглежданият казус е такъв. Ищецът твърди, че задължението
по изпълнителния лист от 30.09.2011г., издаден по ч.гр.д. № 14 228/2011г., е погасено по
давност след образуване на изпълнителното производство за събирането му.
Съгласно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
14.02.2011г., ответникът по делото - Т. Н. М. е предоставила паричен заем на ищеца – М. Л.
М. в размер на 10 725 лв., която сума заемодателката твърди, че е преведена на М. М. на
2
13.11.2008г. по негова сметка, с ордер № ... в МКБ Юнионбанк АД, при поето от него
задължение да я върне в едномесечен срок. Тъй като същото не е сторено е издаден
процесния изпълнителен лист от 30.09.2011г. Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на 28.06.2011г., поради което на осн. чл. 117,
ал.2 от ЗЗД срокът на давността е пет години. Налице е влязла в сила заповед за изпълнение,
поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. Това е направило
вземането по заповедта безспорно. По арг. на противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със
сила на присъдено нещо. Длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за
възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Това означава, че давността за
вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не
представлява съдебно решение, постановено в исков процес, заповедта за изпълнение прави
вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава правоустановителна сила,
преклудирана е възможността длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на
вземанията по заповедта с аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в
срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само
възражения за осъществили се юридически факти след този момент. Аргумент за наличието
на сила на присъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за
съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора, снабден с
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), за
когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на присъдено нещо. Да се
поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не установява
вземането със сила на присъдено нещо (или поне с първата съставка на тази сила – т. нар.
"правоустановително действие"), означава да се приравнява тази заповед на обикновено
несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно, предвид
големите, коренни разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да
даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и напълно равнопоставен на
исковия осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани. Не
е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори за
съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно
решение. Това е вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да
не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно
функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на
нормата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението
за издаване на заповед да не е искова молба. При тези мотиви настоящият съдебен състав
счита, че давността за вземанията на ответника по изпълнителния лист е петгодишна и е
започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК – 28.06.2011г.
3
Съгласно задължителното Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е и изп.д. № 7110/2012г., давност за тези вземания не е
текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г.
По настоящото дело, с оглед на документите по изпълнителното производство, следва да
се приеме, че след 26.06.2015г. действия по принудителното изпълнение, по смисъла на т. 10
на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС са предприемани на 31.08.2017г.
/л.205 от изп.д./ и на 30.07.2021г. На 31.08.2017г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника М., получавано в „Е – М“ ООД. На същата дата е издадено и
запорно съобщение изх. № 14172/31.08.2017г. На 30.07.2021г. е наложен запор върху
възнаграждението на длъжника, получавано от „Л 777“ ЕООД /л.261 от изп.д./ На
07.03.2019г. повторно е наложен запор върху лекия автомобил, собственост на ищеца по
настоящото дело, като за първи път това е сторено на 13.03.2015г., която дата следва да се
счита за реалната дата на налагане на запора върху МПС. При тези данни следва да се
приеме, че 5-годишната давност, започнала да тече на 26.06.2015г. не е изтекла към датата
на предявяване на иска по настоящото дело – 28.05.2021г. При липса на действия по
принудителното изпълнение давността би изтекла на 26.06.2020г., но с налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца „Е – М“ ООД на 31.08.2017г. е започнала да
тече нова 5-годишна давност.
Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години. Според Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, 2-годишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение. В т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се разяснява, че прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона /ex lege/.
Когато констатира осъществяването на съответните правнорелевантни факти, обаче,
съдебният изпълнител трябва да прогласи вече настъпилото прекратяване. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия повече от две години. Срокът е преклузивен, а
прекратяването е по право. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие (т. 10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Видно от
изложените по – горе мотиви новата давност е започнала да тече на 26.06.2015г., съгласно
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС и е била
прекъсвана на 31.08.2017г., а и на 30.07.2021г., от когато е започвала да тече нова давност на
осн. чл. 117, ал.1 от ЗЗД. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, а предвид изхода на делото разноски се дължат на ответника
4
Т. М., но тя не прави искане за присъждане на такива.
Предвид изложеното, доказателствата по делото и на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът предявен от М. Л. М., с ЕГН ********** от гр.
С....., чрез адв. А. Т. – САК срещу Т. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р......, с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът М. Л. М. не дължи на ответника Т. Н. М. сума в размер на 10725 лв.,
представляваща невърната главница по договор за наем от 13.11.2008г., ведно със законна
лихва върху главницата за периода от 14.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 1012, 80 лв., от които 214, 50 лв. – държавна
такса и 798, 30 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 30.09.2011г. по гр.д. № 14228/2011г. по описа на СРС, като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5