С решение № 702 от 27.12.2005 г., постановено по гр.д.№ 454/2005 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Ферди Ремзи Мустафа от с.Минзухар, общ. Черноочене, обл.Кърджали да заплати на «ДЗИ – Общо застраховане» АД гр.София сумата в размер на 4 121.72 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл.81 от Закона за застраховането, вследствие на настъпило на 28.02.2004 г. пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 22.03.2005 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 220.90 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата 4 121.72 лева до пълния му предявен размер от 4 414.40 лева и за законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2004 г. до 21.03.2005 г. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “ДЗИ – Общо застраховане” гр.София, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок, в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над 4 121.72 лева до 4 414.40 лева или за сумата в размер на 292.68 лева, както и в частта за присъдените деловодни разноски в размер на 220.90 лева. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на закона и е необосновано. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане, съгласно която в обсега на застрахователната отговорност, при вреди на моторно превозно средство, по вина на водач на друго МПС, се включват и документираните необходими и целесъобразни транспортни разноски, както и тези за товарно и разтоварни дейности, свързани с увреденото МПС. По делото бил представен и е приет като доказателство Доклад по щета на ЗПАД – управление “Автомобилно застраховане” София, от който се установявало, че въззивникът бил изплатил пълния размер на изплатената от “Алианц – България” сума на собственика на пострадалото МПС. За въззивникът действителните щети, които му били причинени били в размер на 4 399.40 лева, от които 300 лева транспортни разходи. Като не уважил иска в пълен размер съдът съответно и не присъдил и действителния размер на направените деловодни разноски. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и по същество да уважи искът му така, както е предявен. Претендира разноски за двете инстанции. Въззиваемият Ферди Ремзи Мустафа, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивникът, наведени в подадената от него жалба, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от “ДЗИ – Общо застраховане” гр. София срещу Ферди Ремзи Мустафа, с правно основание чл.81 от Закона за застраховането /отм./, за сумата 4 414.40 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 28.02.2004 г. пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2004 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение районният съд е уважил така предявения иск за сумата от 4 121.72 лева, ведно със законната лихва от 22.03.2005 г., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата от 4 121.72 лева до пълния предявен размер от 4 414.40 лева, както и за законна лихва за периода от 28.02.2004 г. до 21.03.2005 г. Решението в частта относно законната лихва, както и в частта относно присъденото обезщетение в размер на 4 121.72 лева не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тези му части. Предмет на производството пред настоящата инстанция е разликата между така присъдения размер на обезщетението от 4 121.72 лева и претендирания размер на обезщетението от 4 414.40 лева. Не е спорно по делото, че въззиваемият Ферди Ремзи Мустафа /ответник по иска/, като водач на лек автомобил «Фолксваген Голф» с ДК № К 61-11 АВ, собственост на Ремзи Мустафа Мустафа, управлявал автомобила след употреба на алкохол, като навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещия се срещу него леко товарен автомобил «Ивеко» с ДК № 80-93 АК, управляван от Месуд Ахмед, собственост на «Феит» ООД гр.Момчилград, като и на двата автомобила били нанесени видими щети. Не се спори също, че по време на ПТП-то Ферди Ремзи Мустафа бил употребил алкохол – 0.66 промила на хиляда алкохол в кръвта, отчетено с техническо средство “Дрегер” и 068 промила на хиляда алкохол в кръвта, отчетено при изследване на взетата от него кръвна проба. С наказателно постановление № 992/19.03.2004 г. въззиваемият Ферди Ремзи Мустафа е бил наказан за това, че на 28.02.2004 г. управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, като е загубил контрол над МПС-то и създава пътно – транспортно произшествие. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото и приети като доказателства: уведомление за щети по МПС от 01.03.2004 г., протокол за ПТК от 28.02.2004 г. на ПП – КАТ при РДВР Хасково, наказателно постановление № 992/19.03.2004 г. на началник сектор “ ПП – КАТ” при РДВР Хасково, писмо рег.№ 1657/25.04.2005 г. на сектор “ПП – КАТ” при РДВР Хасково и влязло в сила решение № 738 от 29.11.2004 г. на Хасковския районен съд. За нанесената щета на лекотоварния автомобил “Ивеко” е била образувана преписка, като щетата е била оценена от ЗПАД “Алианц България” гр.София на сумата в размер на 4 399.40 лева, която сума е била изплатена по банков път на 12.05.2004 г. на “Феит” ООД гр.Момчилград по силата на застраховка “пълно Каско”. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото: уведомление за щети по МПС от 01.03.2004 г., опис на щетите от 01.03.2004 г. и опис на щетите от 04.03.2004 г., и двата на ЗПАД «Алианц България» и авизо по платежно нареждане от 12.05.2004 г. От застрахователна полица серия А-ОО № А 396305 се установява, че Ремзи Мустафа Мустафа, като собственик на лек автомобил «Фолксваген Голф» с ДК № К 61-11 АВ, е имал сключена застраховка «гражданска отговорност» за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. с въззивника «ДЗИ – Общо застраховане» АД гр.София, касаеща управлявания на 28.02.2004 г. от въззиваемия Ферди Мустафа лек автомобил. С ликвидационен акт по щета № 4000 – 081 – 00094/04 по преписка № 43010810456/12.07.2004 г. «ДЗИ – Общо застраховане» АД е определило размера на щетата, причинена на лекотоварния автомобил «Ивеко» с рег.№ К 80 93 АК, собственост на «Фейт» ООД гр.Момчилград на сумата 4 414.40 лева. На 02.08.2004 г. и на 02.11.2004 г. е била изпратена до въззиваемия Ферди Мустафа регресна покана да заплати на «ДЗИ – Общо застраховане» АД сумата в размер на 4 414.40 лева. На 22.03.2005 г. в гр.София между ЗПАД «Алианц България» гр.София и «ДЗИ- Общо застраховане» АД гр.София било постигнато споразумение за уреждане на насрещни задължения, произтичащи от взаимни регресни претенции, по реда на чл.103 от ЗЗД, до размера на по – малкото вземане измежду вземането на ЗПАД «Алианц България» в размер на 43 384.68 лева и вземането на въззивника в размер на 13 105.14 лева, като разликата в дължимите суми след прихващането въззивникът сеп е задължил да преведе по банков път. От приложение № 1 към споразумението под № 7 е описана и сумата от 4 414.40 лева по процесната щета, като регресна претенция на ЗПАД «Алианц България» към «ДЗИ - Общо застраховане» АД гр. София. По делото е назначена автотехническа експертиза, съгласно която справедливата пазарна стойност на нанесената щета на товарен автомобил «Ивеко- 4010» с ДК № К 80 93 АК, от станалото на 28.02.2004 г. пътно – транспортно произшествие, е в размер на 4 121.72 лева. При тези доказателства жалбата е неоснователна. Съгласно чл.405 от ТЗ /понастоящем отменен/ с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трето лице имуществени и неимуществени вреди, а съгласно чл.81 от Закона за застраховането /понастоящем отменен/, застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /какъвто е и настоящия случай/, но има право на регресен иск срещу причинителя. В тази връзка от гореизложеното се установи, че ЗПАД «Алианц България» е изплатило на увредения «Феит» ООД гр. Момчилград, като негов застраховател, сумата в размер 4 399.40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка «Каско», които вреди впоследствие били заплатени от въззивника «ДЗИ - Общо застраховане» АД гр. София на застрахователя на увредения, тъй като право на застрахователя по застраховка «Каско» е да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка «Гражданска отговорност», това, което е платил на застрахования, предвид на това, че встъпва в правата му, които той има срещу неговото лице или неговия застраховател. Обстоятелството обаче, че «ДЗИ - Общо застраховане» АД гр. София е оценило нанесената щета, респективно е признало регресната претенция на ЗПАД «Алианц България» за сумата от 4 414.40 лева, не обосновава само по себе си основателността на претенцията за тази сума. Това е така, тъй като макар и въззивникът да е признал и заплатил на застрахователя на увредения исковата сума и да се суброгира в правата му, спрямо причинителя на вредата, тези права не са безгранични и не се определят от размера на платеното, а от размера на действително претърпените вреди. В тази връзка от назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на нанесената щета на товарен автомобил «Ивеко- 4010» с ДК № К 80 93 АК, от станалото на 28.02.2004 г. пътно – транспортно произшествие, е в размер на 4 121.72 лева. Ето защо искът е основателен до размера на установената със заключението на назначената по делото експертиза сума от 4 121.72 лева. Като е приел горното, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 702 от 27.12.2005 г., постановено по гр.д.№ 454/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2.
|