Р Е Ш Е Н И Е
№ 773/27.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун
Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 801 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик против Решение № 356/04.06.2021 г.,
постановено по н.а.х. дело № 367/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 13-002391 от 20.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Адсом“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Искра“ № 7, представлявано
от управителя Е. П. И., е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда
и шестстотин) лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62,
ал. 3 от КТ.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при
неправилно приложение на закона, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, ведно с наложената имуществена
санкция.
Ответникът по касационната жалба - „Адсом“ ООД, гр. Пазарджик, редовно
призовано, не се представлява в с.з. По делото е постъпило писмено становище от
адв. Б., пълномощник на ответника, в което се излагат аргументи по
доказателствата и по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Административен съд - Пазарджик, като
взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 13-002391 от 20.01.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което
на „Адсом“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Искра“ № 7, представлявано от управителя Е. П. И., е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева, на основание чл. 414, ал.
3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че
дружеството-ответник е санкционирано за това, че в качеството си на работодател
по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпратил уведомление до ТД на НАП за
прекратяване на трудов договор № 028/08.07.2020 г. на Д. М. Д. с ЕГН **********,
освободен със Заповед № 019/01.09.2020 г., считано от 01.09.2020 г., на
длъжност „машинен оператор", в законоустановения 7-дневен срок.
Уведомлението за прекратяване на трудовия договор е изпратено на 24.09.2020 г.,
видно от приетата по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62
ал. 5 от КТ с изх. № 13388203036456/25.09.2020г.
Нарушението било извършено на 09.09.2020 г. в гр. Пазарджик, когато бил
изтекъл законоустановеният седемдневен срок, в който работодателят или
упълномощено от него лице, е бил/о длъжен/о да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на НАП. Нарушението е констатирано на 24.09.2020 г. в Дирекция
„ИТ" - Пазарджик, при преглед на фирмената документация във връзка с
подаден сигнал от ТП на НОИ с вх. № 20084626/17.09.2020 г. Така констатираното
съставлява нарушение на чл. 62, ал. 3, поради което на „Адсом“ ООД, в
присъствието на надлежно упълномощено от управителя му лице, бил съставен АУАН
№ 13-002391/02.10.2020 г. Същият бил предявен и връчен срещу подпис на
пълномощника, който вписал в акта възражение, че нарушението било отстранено
веднага след констатиране на отхвърленото уведомление. Въз основа на акта на
20.01.2021 г. било издадено обжалваното в първоинстанционното производство НП.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че не се установяват допуснати
съществени процесулани нарушения в проведеното административнонаказателно
производство. Последното е започнало със съставяне на АУАН, в присъствието на
пълномощник на дружеството-нарушител, който е бил надлежно упълномощен от
управителя на дружеството да го представлява (съгласно пълномощно на л. 18). Районият
съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон, а по отношение на директора на ДИТ-Пазарджик (органът
издал НП) и надлежно упълномощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТ- София
(съгласно заповед на л. 23). Правилно е установил районният съд, че и двата
акта са съставени в законоустановения срок по чл. 34 от ЗАНН и същите отговарят
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат всички
необходими реквизити и пълно, ясно и точно описание на нарушението с посочване
на всички обстоятелства - елементи от фактическия му състав. В АУАН и НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, дата на неговото установяване,
изпълнително деяние.
По съществото на спора
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че формално от обективна страна е
налице извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. От приетите по делото гласни
и писмени доказателства се установява безспорно, че на 01.09.2020 г.
работодателят „Адсом" ООД е прекратил сключения с работника Д. трудов
договор № 028/08.07.2020г., считано от 01.09.2020 г. Безспорно е установено също,
че ТД на НАП не е получила уведомление за прекратения трудов договор по
електронен път в законоустановения срок от 7 дни, след прекратяване на
договора, който в случая е изтекъл на 08.09.2020 г.
В тази връзка Районен съд -
Пазарджик е обсъдил в мотивите на решението си, че независимо, че отговорността
на дружеството за извършеното нарушение е обективна и безвиновна, то не винаги,
когато едно дружество не изпълни свое задължение, въведено със закон, за
неизпълнението на което е предвидена административнонаказателна отговорност, ще
следва да бъде санкционирано. Неизпълнението може да се дължи на различни
причини, но винаги обективните такива не следва да ангажират отговорността на
дружеството. В тази връзка районният съд е взел предвид показанията на счетоводителя
(св. В.) на дружеството-ответник, която се е занимавала със счетоводната
документация и документите свързани с трудовите правоотношения и прекратяването
на трудовите договори с работниците в дружеството и уведомяването на НАП за
прекратяването им. Свидетелката е посочила, че трудовият договор с работника Д.
е бил прекратен на 01.09.2020 г., когато му е връчен и екземпляр от заповедта
за прекратяване като свидетелката лично е подала уведомление до НАП за
прекратяването на договора на 04.09.2020 г. по електронен път. Уведомлението е
подадено в 7-дневния срок по закон, но поради възникнал технически проблем в
софтуерният продукт на НАП, който се проявявал често, уведомлението било отхвърлено.
В такива случаи, съгласно снетите от свидетелката показания, при първото си
посещение в офиса на дружеството се установявал възникналия проблем и тя
пускала веднага ново уведомление. В конкретния случай новото уведомление е било
пуснато след извършената проверка от инспекторите от ДИТ, която била инициирана
заради подаден сигнал от ТП на НОИ, а именно на 24.09.2020 г.
Районният съд е съпоставил показанията
на тази свидетелка със справките от регистъра за уведомленията на НАП (л. 34,
37), от които също се установява, че уведомлението на работника Д. по чл.62
ал.5 от КТ до НАП е подадено на 04.09.2020 г. в 16:17:05 ч., но е отхвърлено от
програмния продукт на НАП, заради несъответстващ на изискванията брой запетаи. В
тази връзка пъровинстанционния съд е приел, че отхвърлянето на уведомлението е
станало по причина, която не се състои в умишлени действия от страна на лицето,
на което е възложено от управителя на дружеството да подаде въпросното
уведомление. Съдът е изложил в мотивите си, че отхвърлянето (неприемане) на
документа, в случая, се дължи на обективни причини, които не зависят от
поведението на работодателя. Съдът сочи, че нарушението се изразява в
неизпълнение на задължението да се подаде уведомление до НАП, като това
неизпълнение следва де се дължи на човешко поведение и по-конкретно умишлено
бездействие. В настоящия случай, както безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, уведомлението е било подадено в законоустановения срок и
с това е изпълнено задължението на работодателя, а самото приемане на
уведомлението на адресата се дължи на причини, стоящи извън поведението на
работодателя, респ. съответното длъжностно лице натоварено с конкретното
задължение. С оглед на изложените в решението си подробни мотиви, съдът е
стигнал до крайния извод, че вмененото на дружеството нарушение не е извършено
от него и АНО необосновано и неправилно е ангажирал административнонаказателната
му отговорност, поради което е отменил НП като незаконосъобразно.
Настоящата
касационна инстанция изцяло споделя мотивите, които са изложени в оспореното
решение, поради което счита, че наказателното постановление се явява неправилно
и незаконосъобразно, и правилно е отменено от съда.
Въведените с касационната
жалбата доводи за неправилно интерпретиране от страна на първоинстанционния съд
на свидетелските показания не се приемат за основателни, предвид факта, че
изцяло кореспондират с фактическата
обстановка и се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства.
Районен съд Пазарджик е взел отношение и относно
наложената имуществена санкция като е изложил в тази връзка подробни и
обосновани мотиви, позовавайки се и на релевантната тълкувателна практика на
ВАС. Настоящата касационна инстанция също счита, че не са налице предпоставките
за прилагане на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, а законодателят е
категоричен, че за нарушение на чл.
63 от КТ не следва да се
прилага разпоредбата за маловажност, с оглед засегнатите обществени отношения.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна
– без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356/04.06.2021 г., постановено по
н.а.х. дело № 367/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)