№ 310
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена на 29.03.2021 г. от В. В. З., в качеството си на наследник на
длъжника по изпълнението К.В.З., по изпълнителното производство по изп.дело №
********** на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 срещу разпореждане от 25.02.2021 г. на съдебен
изпълнител Б.Б., рег. № 856 КЧСИ, с което е отхвърлено искането й за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В жалбата се излагат
доводи, че последното извършено изпълнително действие е на 09.10.2017 г. и до смъртта на
наследодателя й К.З. на 22.06.2020 г. други изпълнителни действия не са извършен. Моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата.
В мотиви си, ЧСИ Б.Б. сочи, че жалбата е недопустима, тъй като до този момент В. В.
З. не е конституирана като страна в производството – длъжник, тъй като до този момент по
изпълнителното дело не са постъпили изрични заявления от призованите към наследяване
лица, с които да се заяви приемане или отказ от наследство на починалия длъжник К.З..
Евентуално сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като в периода след смъртта на длъжника
К.З. обективно е било невъзможно извършването на изпълнителни действия спрямо него,
като този факт е констатиран с постановление за спиране на изпълнителното производство
от 21.10.2020 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията
настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД от
18.08.2017г., с която на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено да определи начина на
изпълнението. На 09.10.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В
отговор на „Банка ДСК“ АД е посочено, че върху вземанията на длъжника от тази банка са
предмет и на друг запор, в такъв от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че няма наличност по
сметката на длъжника в банката.
На 07.11.2018 г. е подадена молба от „Т.С.“ ЕАД, с която е направено искане за
налагане запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му
възнаргаждение/пенсия, като от направена справка до НОИ е установено, че длъжникът
получава единствено пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
На 08.08.2019 г. е направено искане до ЧСИ от взискателя за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и насрочване на опис на движимите му
вещи, като отново от направената справка е видно, че длъжникът няма трудов доход, а
единствено такъв от пенсия за инвалидност.
На 03.12.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на 03.02.2020 г., като съобщението
за насрочването му не е връчено редовно на длъжника
На 14.07.2020 г. е подадена молба от В. В. З. за извършване на справка по делото, към
която е представено удостоверение за наследници на К.В.З., от което е видно, че негови
наследници по закона са едноутробният му брат Г.Ц.А. и сестра му В. В. З.. На 21.10.2020 г.
е постановено разпореждане за спиране на изпълнителното производство, поради смъртта на
починалия длъжник. С молба от 02.11.2020 г. взискателят е направил искане за
конституиране като длъжници в производството по делото наследниците по закона на
К.В.З.. Със съобщение, получено от В. В. З. на 20.11.2020 г. същата е уведомена, че следва
като законен наследник на К..В.З. да уведоми ЧСИ на основание чл. 429, ал. 2 ГПК дали е
приела наследството му, а в случай че не е, същата е поканена в тримесечен срок от
съощението да заяви писмено по изпълнителното дело дали приема наследството на
починалия длъжник или се отказва от него на основание чл. 51 ЗН. С молба от 05.02.2021 г.
В. В. З., в качеството й на наследник на К.В.З., е направила искане до ЧСИ за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С постановление от
25.02.2021 г. на ЧСИ Б.Б. е отказано прекратяването на изпълнителното производство, като
същото е съобщено на В. В. З. на 22.03.2021 г.
В т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. са дадени задължителни указания по
прилагане и тълкуване на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК относно т.н. "перемпция ", за
предпоставките, при които по силата на закона изпълнителното производство се прекратява,
за действията, които прекъсват давността в изпълнителното производство и от кой момент
започва да тече нова давност, в т.ч. и в хипотезата на настъпила перемпция. В
тълкувателното решение е прието, че давността се прекъсва с всяко предприето или поискано
изпълнително действие, като при настъпила перемпция на изпълнителното производство
нова давност започва да тече от предприемането или поискването на последното валидно
изпълнително действие, т.е. такова което не е заличило с обратна сила действието си поради
2
настъпила перемпция с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК . В мотивите
на тълкувателното решение примерно са посочени изпълнителните действия, изграждащи
изпълнителните способи, които прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.",
както е налице и примерно изброяване на действията, които не прекъсват давността, сред
които е извършването на разпределение и получаването на суми от взискателя във връзка с
извършеното разпределение.
В настоящия случай последното изпълнително действие, което е прекъснало давността
е поискването на опис на движими вещи, който не е реализиран, поради невръчване на
съобщението за него до длъжника. Считано от датата на искането за насрочване на опис до
датата на подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство не е
изтекъл срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Тук следва да се отбележи, че периодът, в който
изпълнителното производство е спряно следва да бъде изключен от срока по чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК, тъй при спряно изпълнително производство е налице забрана за извършване на
изпълнителни действия.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена на 29.03.2021 г. от В. В. З., в
качеството си на наследник на длъжника по изпълнението К.В.З., по изпълнителното
производство по изп.дело № ********** на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 срещу разпореждане от
25.02.2021 г. на съдебен изпълнител Б.Б., рег. № 856 КЧСИ, с което е отхвърлено искането й
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3