О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.С., 30.06.2014
г.
Софийски градски съд, АО, ІІІ-„б” състав, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Маркова
Олга Кадънкова
като
разгледа докладваното от съдия Симеонова частно гражданско дело № 9124
по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
- чл. 279, във вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район И., ж.к.”Д.”-1, бл.**, вх. *, ап.**, представлявано от И.Н.И., чрез адв. Г.В.П. от САК , със съдебен адрес:***
срещу разпореждане
от 11.04.2014г. по гр.дело № 1950/14 г., с което СРС, ІІ ГО, 64 състав е върнал искова молба с вх. №
557/16.01.2014 г., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК от „Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация срещу „А.6.” ООД
за приемане на установено между страните, че „А.6.” ООД дължи на „Е.А.Е.-И.”
ООД-в ликвидация сумата от 20 000 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по договор за проектиране от 01.02.2008 г. за изготвен и
предаден технически проект, на основание чл.130 от ГПК. Прекратил е гр.д. 1950/14
г. на СРС, 64 състав, на основание чл.130 от ГПК. Моли разпореждането да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендира присъждане на разноски и адвокатски хонорар.
Съдът констатира следното:
Частната жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество, се явява основателна.
Съгласно чл.130 от ГПК, когато
при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може
да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
От данните по делото е
видно, че СРС е бил сезиран с иск, предявен от „Е.А.Е.-И.” ООД-в
ликвидация, ЕИК ********* срещу „А.6.” ООД с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК с цена на иска 20 000 лв., по който е бил образувано гр.д. № 1950/14
г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав.
Вземането е било предмет на ч.гр.д. № 17970/13 г.
на СРС, 64 състав, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК с вх. № 3113910/24.04.2013 г. на СРС, 64 състав.
СРС, 64 състав е извършил служебна справка по
ч.гр.д. № 17776/13г. на СРС, 76 състав и е установил, че „Е.А.Е.-И.” ООД-в
ликвидация, ЕИК ********* е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 3113768/23.04.2013 г. пред СРС, 76 състав,
по което е било образувано ч.гр.д. № 17776/13 г. на СРС, 76 състав. СРС е
установил, че двете дела по заповедното производство са напълно идентични, като
по ч.гр.д. № 17776/2013 г. на СРС, 76 състав е била издадена заповед от
29.04.2013 г., с която е разпоредено „А.6.” ООД да заплати на „Е.А.Е.-И.” ООД-в
ликвидация сумата от 20 000
лв.-вземане по договор от 01.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 23.04.2013 г. до окончателното плащане на вземането. Присъдени са и
разноските по делото в размер на 1900 лв. СРС е посочил, че заповедта е влязла
в сила, по нея е издаден ИЛ, който е получен от представител на заявителя
„Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация, видно от отбелязванията извършени върху заповедта
за изпълнение от 29.04.2013 г.
Съдът е направил извод, че ищецът по настоящето
производство е получил защита на накърненото му право, че е налице СПН по
влязлата в сила заповед за изпълнение от 29.04.2013 г. по ч.гр.д. № 17776/13 г.
на СРС, 76 състав, с която е разрешен спорът между „Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация
и „А.6.” ООД за сумата от 20 000 лв.-неплатено възнаграждение по договор
за проектиране от 01.02.2008 г., поради което последващо завеждане на иск пред
съда за същото право е недопустимо, поради отвод за присъдено нещо.
СГС приема, че този извод се явява неправилен. От
данните по делото е видно, че между „Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация и „А.6.” ООД е
бил сключен договор за проектиране, а на 11.11.2008г. „Е.А.Е.-И.” ООД-в
ликвидация е издало фактура № ********** за сумата от 57 456 лв.,
придружена с приемо-предавателен протокол за предаване на Технически проект и
придружаваща документация. Молителят твърди, че фактурата е била заплатена
частично от ответника и има остатъкът по тази фактура ********** към момента на
образуване на заповедното производство. При тези данни няма процесуална пречка
да бъдат заведени няколко частични иска с различен размер на неплатената сумата,
което е и било направено.
Ето защо разпореждането, като незаконосъобразно
следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по исковата молба с вх. № 557/16.01.2014 г., въз основа на
която е образувано гр.дело № 1950/14г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 с-в.
Предвид изхода на делото и
предявената претенция ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски във вид на държавна такса в размер на 15 лв. Адвокатско възнаграждение
не се следва, тъй като липсват данни такова да е било заплатено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.04.2014г.
по гр.дело № 1950/14 г., с което СРС, ІІ ГО, 64 състав е върнал искова молба с вх. № 557/16.01.2014 г., с която е предявен
установителен иск по чл.422 от ГПК от „Е.А.Е.-И.”
ООД-в ликвидация срещу „А.6.” ООД за приемане на установено между страните, че
„А.6.” ООД дължи на „Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация сумата от 20 000 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за проектиране от 01.02.2008
г. за изготвен и предаден технически проект, на основание чл.130 от ГПК
ВРЪЩА делото на СРС, ІІ ГО, 64 състав за продължаване на съдопроизводствените
действия по исковата молба с вх. № 557/16.01.2014 г., въз основа на
която е образувано гр.дело № 1950/14г. по описа на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА „А.6.” ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:гр.С., раайон В., ж.к.З. Б-5, бл.**, вх. „А”%, ет.* ап**, представлявано от М.Г.М. да заплати на „Е.А.Е.-И.” ООД-в ликвидация,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ж.к.”Д.”-1, бл**, вх. *, ап.**, представлявано от И.Н.И., чрез адв. Г.В.П. от САК
, със съдебен адрес:***, направените
разноски във вид на държавна такса в размер на 15 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.