ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
гр. Горна Оряховица , 27.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, V СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Златина Пл. Личева-Денева
като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Частно
наказателно дело № 20214120200397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал.5 НПК.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод жалба,
депозирана от ИВ. ИВ. К., чрез адв. Б.Г., против Постановление от
13.05.2021 г. на прокурор в РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица
Йордан Ангелов, за прекратяване на наказателното производство,
провеждано за престъпление по 310 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 309 ал.1 НК.
Излага, че разследването не било проведено обективно, всестранно и
пълно, с което бил нарушен принципа за разкриване на обективната истина.
Договорът за револвиращ заем и декларацията за свързани лица не били
попълнени с почерка на жалбоподателя, а само подписани от него, като той
бил убеден, че подписва документи, с които кандидатства за отпускане на
кредит на свое име, а не като поръчител на непознато за него лице.
Счита, че по ДП следва да се съберат допълнително писмени и гласни
доказателства за изясняване на фактическата обстановка, касаеща
извършеното престъпление, които са детайлно посочени в жалбата.
Моли атакуваното постановление на прокурор Ангелов да бъде
отменено, а делото върнато да продължаване на разследването.
Съдът, след като обсъди основанията изложени в жалбата, Постановление
1
на прокурор Ангелов от 13.05.2021 г. и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за
обжалване. Постановбението е връчено на К. на 17.05.2021 г., а жалбата е
подадена на 25.05.2021 г.
Същата е депозирана от страна, която има право на жалба. Въпреки че
ДП е образувано за престъпление по чл. 310 ал.1 пр. 2 вр. чл. 309 ал. 1 НК,
разследването е провеждано и с оглед установяване евентуално извършено
престъпление от обективна и субективна страна по чл. 209 ал. 1 НК. В
мотивите на атакувания прокурорски акт, прокурорът е извършил и преценка
относно извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 НК. В този смисъл,
съобразно разпоредбата на чл.243 ал.4 НПК, ИВ. ИВ. К. се явява пострадал от
извършено престъпление против собствеността - по чл. 209 ал. 1 НК.
По същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ДП е образувано на 31.12.2018 г. за престъпление по чл. 310 ал.1 пр. 2
вр. чл. 309 ал. 1 НК за деяние извършено на 31.08.2018 г. в гр. Стражица (л.1).
Преди това, на 12.09.2018 г. е депозирана жалба от постр. К., в която описва,
че на 17.08.2018 г. е получил ПДИ от ЧСИ А.С. (л.48-49), след което се
запознал с изп. дело и установил, че е осъден като съдлъжник(поръчител) на
Н.Н. от взискател „Профи кредит България“ ЕООД. Твърди, че не е теглил
кредит и не е поръчителствал за дълга на никого. Служител на
дружеството(А.К.) пред него и пълномощника му адв. Г. споделил, че
неговите лични данни и тези на Н.Н. били използвани от трето лице, което по
това време обслужвало кредита, но след преустановяване на плащането,
„Профи кредит България“ ЕООД предприело действия по снабдяване с
изпълнителен лист.
Установява се при разследването, че на 31.08.2012 г. е сключен чрез св.
В.Г. Договор за револвиращ заем № **********, с който на Н.Х.Н. е
предоставен паричен заем от 2150.00 лв., със срок на изплащане 48 месеца, с
размер на месечна вноска от 100.00 лв.; сума на всеки револвинг – 1642.00
лева и договорно възнаграждение при револвинг 1908.00 лв. Като солидарен
длъжник по договора е вписан ИВ. ИВ. К.(л.54-60). Към договора са
2
приложени копия от личните карти на двете лица, под които е изписан текст
„вярно с оригинала“ и са положени подписи(л.57 и 59). Сумата от 2150.00
лв. била преведена от „Профи кредит България“ ЕООД на лицето С.Я. по
искане на Н., който в последствие изтеглил парите и му ги предал. Видно от
справка на „Профи кредит България“ ЕООД, сумата по кредита е преведена на
31.08.2012 г. За периода от 30.11.2012 г. до 30.09.2013 г., Н.Н. заплатил 9
месечни вноски (л.61), като впоследствие плащания по договора били
извършени от С.Д. – 2 вноски, В.Г.– 13 вноски(10.03.2015 и 21.03.2015 г.; за
периода от 23.10.2015 г. до 11.08.2016 г. , на 13.12.2016 г., на 04.07.2017 г. и
от 12.12.2017 г. до 10.07.2018 г.), А.К. – 2 вноски и Р.Д. – 1 една вноска. Н.
починал на 19.05.2016 г.(л.105). На 16.06.2016 г. в полза на „Профи кредит
България“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист по арбитражно дело 1508/14
г. по описа на арбитър Б.Г., с който Н.Н. и И.К. били осъдени солидарно да
заплатят сума в размер от 6 031.90 лв., ведно със законната лихва и разноски,
както и такива по арбитражното производство(л.51). По изп. д. № 212/18 г. на
ЧСИ А.С. на К. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение за
сумата 4 754.66 лв. главница и 1 698.08 лв. законна лихва(л.52).
Във връзка с твърденията в жалбата, по ДП са назначени графически
експертизи(л.4-9 и 13-17), вещите лица по които дават заключение, че
подписът срещу „клиент“ в договора за заем, карта на клиента и „декларатор“
в декларация за свързани лица от името на Н.Н. са положени от него;
подписът срещу „СД 1“ в договора за заем, в карта на клиента и „декларатор“
в декларация за свързани лица са положени от И.К..
Правни изводи:
След преценка на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство настоящата инстанция споделя извода на прокурора, че не е
налице извършено престъпление по чл. 310 ал.1 пр. 2 вр. чл. 309 ал. 1 НК, тъй
като документите Договор за револвиращ заем № **********, карта на
клиента и декларация(л.50) са истински, тъй като са подписани от автора им
– И.К.. В случая е без значение кое лице е попълнило документите, тъй като
преди полагане на подписа на договора жалбоподателят е подписал
декларация, че предоставените от него данни са верни, т.е. бил е запознат със
съдържанието на договора. По същия начин е положил подписа си и върху
3
копие от личната си карта(л.59) и декларация за свързани лица(л.60),
приложени към договора.
В хода на ДП са разпитани като свидетели А.К.(служител в „Профи
кредит България“ ЕООД) и В.Г.(бивш служител в „Профи кредит България“
ЕООД) с показанията на които не са събрани доказателства в подкрепа на
твърденията в жалбата, а именно: че при подписване на договор за
револвиращ заем К. е бил въведен в заблуждение от друго лице, че подписва
договора като кредитополучател.
За да е осъществен състав на престъпление по чл. 209 ал. 1 НК от
обективна страна е необходимо физическо лице да е създало неверни
представи относно действителността у К., като е възбудило, или поддържало
заблуждение, или и двете, в резултат на които неверни представи на К. да е
причинена имотна вреда. При сключване на договора за револвиращ заем,
подписан от К. като съдлъжник, той не е претърпял имотна вреда. Видно от
справката на „Профи кредит България“ ЕООД след отпускане на заема на Н.,
до 10.07.2018 г., по него са плащани суми от различни лица. До този момент
по делото не се твърди и не са събрани доказателства за причинена имотна
вреда на К., което е следвало да се случи в резултат създадени неверни
представи за действителността, т.е. към момента на подписване на договора.
Издаването на изпълнителен лист в полза на „Профи кредит България“ ЕООД
през 2016 г. не обективира причиняване на имотна вреда на К., нито по-късно,
когато е получил Поканата за доброволно изпълнение.
В този смисъл съдът счита, че не е осъществен състав на престъпление
по чл. 209 ал. 1 НК от обективна и субективна страна спрямо К. на 31.08.2012
г., поради което и относно това престъпление правилно прокурорът е
прекратил наказателното производство. Възникването на задължение за К.,
чрез подписване на договор за револвиращ заем не обуславя причиняване на
имотна вреда. В случая К. не е извършил акт нито на юридическо, нито на
фактическо разпореждане с каквото и да било имущество. Поведението на
измаменото лице следва да причинява вреда на нечие имущество, защото в
противен случай липсва осъществен състав на измама от обективна страна.
Относно липсата на доказателства за извършено престъпление по чл.
209 ал. 1 НК се споделят изводите на прокурора, че с показанията на К. не са
4
събрани доказателства относно механизма, по който той е бил въведен в
заблуждение, нито се посочва лицето, което го е въвело в заблуждение, т.е.
самият той не разкрива по какъв начин е станал жертва на престъпление
против собствеността и кой е осъществил престъпно деяние спрямо него. Без
съдействието на пострадалия, който следва да разясни механизма, по който е
въведен в заблуждение от дееца, за разследващите органи е невъзможно да
извършат разследване, насочено към доказване на престъплението и
разкриване на извършителя.
При така създадената ситуация, ако К. счита, че не дължи сумите по
издадения изпълнителен лист, той може да защити правата си по съдебен ред,
инициирайки образуване на гражданско дело.
Исканията за събиране на доказателства, направени с жалбата са
неотносими към предмета на доказване във връзка с престъпление по чл. 310
ал. 1 пр. 2 вр. чл. 309 ал. 1 НК, както и относно престъпление по чл. 209 ал. 1
НК. Това е така, поради липса на причинена вреда на К. към 31.08.2012 г., а
оттам и липса на осъществен състав на престъпление.
Дали сумата е постъпила, или не по личната сметка на Н. е без значение,
защото той е съзнавал, че дължи плащане по кредита, извод за което се прави
от внесените средства(лично и чрез други лица) по сметка на „Профи кредит
България“ ЕООД. В тази връзка обстоятелството дали лицето С.Е. е
предоставил сумата на Н. е без значение за предмета на доказване.
Доказателствата, които ще бъдат събрани с разпита на свързаните лица,
посочени в деларациите на Н. и К. също не са във връзка с предмета на
доказване, тъй като тези лица нямат никакво отношение във връзка с
отпуснатия револвиращ заем.
На основание изложеното атакуваното постановление следва да се
потвърди като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 13.05.2021 г. на прокурор в РП-
Велико Търново, ТО -Горна Оряховица – Йордан Ангелов, с което е
5
ПРЕКРАТЕНО наказателното производство за престъпление по чл. 310 ал. 1
пр. 2 вр. чл. 309 ал. 1 НК, на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т.1
НПК, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от
съобщението пред ОС – Велико Търново.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ РП- Велико Търново, ТО -Горна Оряховица и ИВ.
ИВ. К. чрез пълномощника си.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6