№ 3513
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110215582 по описа за 2023
година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С. Л. Л. против Електронен фиш серия К №
8033140/2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с
чл. 182, ал.4 вр. ал. 2,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. Х., с пълномощно от Директора на
СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш, като
се излагат съображения, че същият е издаден при спазване на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско такова.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 25.08.2023г. в 09:56 часа в гр. София, по ул. „Околовръстен път“
срещу номер 324 С. Л. Л. управлявал л.а. ******** с регистрационен номер
1
******** собственост на жалбоподателя, със скорост 94 км/ч при ограничение
на скоростта 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство MD 1195, което представлява мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. С
Електронен фиш К № 8033140/2023 му е наложена „Глоба” в размер на 100
лева на основание който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр.
ал. 2,т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства –
електронен фиш за налагане на глоба серия серия К 4660772/2021; Протокол
за проверка на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, разпечатка от информационния масив на ОПП-
СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; Разпечатки от
клипове, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 25.08.2023г
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
кореспондиращи си не се опровергават при преценката им, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност, поради което не са налице основания за
отхвърлянето им.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта се установява, че са спазени и изискванията на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. относно документиране по надлежния
ред на използването на процесната мобилна система за видеоконтрол на
25.08.2023г . От последния се установява, че установява, че мобилната систем
е монтирана на ул. „Околовръстен път“ гр. София, при ограничение на
скоростта от 80 км/ч, обозначено с пътен знак В26.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на режима на скоростта извън населено място и му е
наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 182 ал. 2 т. 2
ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч (в
настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 14 км/ч),
предвиденото административно наказание е "глоба" в размер на 50 лева.
Същевременно, в процесния електронен фиш е налице несъответствие
при описание на обстоятелствата на нарушението от една страна и от друга –
между обстоятелствата на нарушението и посочената като нарушена
2
разпоредба. При описание на обстоятелствата на нарушението е посочено, че
последното е извършено в град София, същевременно се твърди, че се касае за
превишаване на максимално разрешената скорост на движение извън населено
място и наказанието е наложено на основание разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т.
2 ЗДвП. Предвид допуснатото противоречие не става ясно дали нарушението е
извършено в границите на населеното място или извън него. Между
посоченото в ЕФ съдържание следва да съществува единство по отношение на
фактите, касаещи съставомерни признаци на осъщественото нарушение в т.ч.
и мястото на извършването му. Така е така, доколкото следва да бъде
гарантирано правото на въззивника във всяка фаза на развитие на
административно-наказателното производство, да бъде информиран какво
конкретно нарушение се твърди, че е осъществил. По посочения начин
правото на защита на лицето е ограничено, посочения порок не може да бъде
отстранен в съдебното производство, поради което ЕФ е незаконосъобразен на
процесуално основание.
От друга стррана, разгледано по същество, аднимистративното
нарушение се явява недоказано по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. изготвените изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи притежават уникален
идентификационен номер, като в случай на спор данните за нарушенията се
предоставят като отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал с уникален идентификационен номер. От посоченото следва, че
установяването на административното нарушение е предпоставено от
наличието на отпечатано статично изображение с уникален
идентификационен номер. Липсата на такова води до необосновано издаване
на електронния фиш, чрез който се ангажира отговорността на нарушителя.
В настоящия случай по делото е представено отпечатано изображение
на автомобил. Качеството на снимката е такова, че изобщо не може да бъде
разпознат регистрационния номер на автомобила. Отделно от това, на
представената от Административно наказващия орган снимка, се виждат ясни
изображения на повече от два автомобила. От съдържанието на обжалвания
фиш по никакъв начин не става ясно, въз основа на какви обстоятелства
наказващият орган е стигнал да извода, че нарушението е извършено именно
от лекия автомобил собственост на жалбоподателя. По делото липсват
каквито и да са доказателства (включително "Ръководство за работа със
СПУКС от потребителите – оператори"), от които да става ясно, че в случай
като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния
автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване
върху доказателственото изображение (които биха могли да дадат възможност
да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при
положение че на представената по делото снимка са заснети повече от два
автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
3
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението),
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
При това положение не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е описаното в електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
основателна и атакуваният електронен фиш следва да се отмени.
При този изход на производството въззиваемата страна няма право на
присъждане на разноски. Такива се дължат на жалбоподателя, който
претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400, 00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие.
Наведеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, доколкото същото е определено в минималния размер,
предвиден в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер от
400 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 8033140/2023 г., издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал. 2,т.2 от
ЗДвП на С. Л. Л. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес гр. София, ул. „Антим I ” № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на С. Л. Л., сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева – сторени в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4