РЕШЕНИЕ
№……./……..2020
г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 3525 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Разпореждане от 21.10.2019 г. по изп.дело
№ 20197880400479 по описа на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя по
делото- Р.Е.Х..
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се
доводи, че процесуалният представител на взискателя е
предприел единствено действия по образуване на изпълнително производство, както
и че размерът на възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност
на делото. Ето защо жалбоподателят счита, че се дължи единствено възнаграждение
за образуване на изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя Р.Е.Х., в срока по чл. 436, ал.
3 ГПК е постъпил отговор на жалбата, с който се излагат доводи за
неоснователност на същата. Сочи се, че възнаграждението е уговорено и заплатено
от взискателя, че в срока на доброволно изпълнение не
е заплатена сумата по изпълнителното дело от длъжника, което е мотивирало взискателя да депозира молба за налагане на запор върху
банковите сметки на дружеството.
Постъпило е и становище
на ЧСИ М.К., според което жалбата е
неоснователна.
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която
има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнително дело с № 20197880400479
е образувано по молба на взискателя Р.Е.Х., чрез
пълномощника адв. Е.К., на дата 02.10.2019г. С
молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен изпълнителен способ.
Към молбата за
образуване на изпълнителното делото е представено копие от договор за правна
защита и съдействие от дата 09.09.2019 г., от което е
видно, че страните са договорили за представителството по изпълнителното дело
да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева.
На 03.10.2019 г. на
основание чл. 428 от ГПК на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ за суми, включващи 420 лева – главница; и изпълнителни
разноски в размер на 230 лева, разноски по изпълнителнителното
производство в размер на 320 лева и 142,80 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 07.10.2019г. е
постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското възнаграждение
за представителя на взискателя.
На 24.10.2019 г. е
депозирана молба от Р.Е.Х. за налагане на запор на банкови сметки „Т.С.“ ЕАД.
На 28.10.2019 г. е
изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД,
получено от банката на 30.10.2019 г.
На 31.10.2019 г. е
преведена сума в размер на 924,80 лева по сметка на ЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника.
Предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски в
производствата по ГПК винаги е представянето на доказателство за реално
извършване на тези разноски. Такова може да бъде разписка за плащане в брой или
банков документ /така т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/. По делото се установи, че процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил
на адвокат К., като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 320
лв. за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. В
договора за правна защита и съдействие е обективирана
и разписка за плащане на уговореното възнаграждение в брой.
По повод релевираното от жалбоподателя възражение, съдът следва да
прецени дължимостта на това възнаграждение и дали
същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази
преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя е депозирал и молба от
24.10.2019 г., с която се моли изпълнението да бъде насочено към банкови сметки
на длъжника. Сумата за погасяване на задълженията в полза на взискателя не са платени доброволно, а са постъпили в
изпълнение на запорното съобщение от третото
задължено лице – „Общинска банка“ АД, който запор е наложен по искане на взискателя. Поради това в случая не може да се определи
възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., според която
за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв., а следва
да се определи и възнаграждение за осъществено процесуално представителство съобразно
нормата на т. 2 на чл. 10 от Наредбата, която разпоредба касае процесуално
представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване. Предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че в
молбата за образуване на изпълнителното дело не е бил посочен изпълнителен
способ, а едва с молбата от 24.10.2019 г. е посочен такъв, следва да се определи
възнаграждение в предвидения в чл.
10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минимум.
Съобразно чл. 10, т. 2 в приложимата редакция, обнародвана в ДВ, бр. 7 от 2019
г., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. минималният размер за адвокатско възнаграждение е 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1. В процесния
случай предмет на изпълнителното производство е вземане в размер на 420 лева,
видно от изпълнителен лист от 09.09.2019 г., издаден
от Софийския районен съд по гр.д. №
38834/2018 г. Поради това и на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакция, обн. в ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ,
бр. 84 от 2016 г.) и чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 /в редакцията, обнародвана в ДВ,
бр. 7 от 2019 г./ следва да се определи адвокатско възнаграждение за образуване
и процесуално представителство в изпълнително производство в размер на 230
лева.
Ето защо съдът приема,
че жалбата е основателна и че следва да се определи адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по
изпълнителното дело за образуване на изпълнително дело и водене на
изпълнителното дело в дължимия минимален размер от 230 лв., следва да се намали
и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 78 лв. с вкл. ДДС, предвид
изричното искане на жалбоподателя.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба
на „Т.С.“ ЕАД Разпореждане от 21.10.2019 г. по изп.дело
№ 20197880400479 по описа на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото-
Р.Е.Х. и вместо това,
НАМАЛЯВА на основание
чл.78, ал. 5 ГПК разноските за
заплатено адвокатското
възнаграждение, което длъжникът „Т.С.“
ЕАД следва да заплати на взискателя - Р.Е.Х., по изпълнително дело № 20197880400479
по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 в Камарата на ЧСИ, от 320 лева на 230 лв., както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 88,80
лв. на 78 лв. с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.