Решение по дело №3525/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3502
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20201100503525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№……./……..2020 г.

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ:           КАЛИНА АНАСТАСОВА 

ИВА НЕШЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 3525 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Разпореждане от 21.10.2019 г. по изп.дело № 20197880400479  по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото- Р.Е.Х..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се доводи, че процесуалният представител на взискателя е предприел единствено действия по образуване на изпълнително производство, както и че размерът на възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо жалбоподателят счита, че се дължи единствено възнаграждение за образуване на изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.

Препис от жалбата е връчен на взискателя Р.Е.Х., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата, с който се излагат доводи за неоснователност на същата. Сочи се, че възнаграждението е уговорено и заплатено от взискателя, че в срока на доброволно изпълнение не е заплатена сумата по изпълнителното дело от длъжника, което е мотивирало взискателя да депозира молба за налагане на запор върху банковите сметки на дружеството.

Постъпило е и становище на ЧСИ М.К., според което жалбата е  неоснователна.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело с № 20197880400479 е образувано по молба на взискателя Р.Е.Х., чрез пълномощника адв. Е.К., на дата 02.10.2019г. С молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен изпълнителен способ.

Към молбата за образуване на изпълнителното делото е представено копие от договор за правна защита и съдействие от дата 09.09.2019 г., от което е видно, че страните са договорили за представителството по изпълнителното дело да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева.

На 03.10.2019 г. на основание чл. 428 от ГПК на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за суми, включващи 420 лева – главница; и изпълнителни разноски в размер на 230 лева, разноски по изпълнителнителното производство в размер на 320 лева и 142,80 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 07.10.2019г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя.

На 24.10.2019 г. е депозирана молба от Р.Е.Х. за налагане на запор на банкови сметки „Т.С.“ ЕАД.

На 28.10.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, получено от банката на 30.10.2019 г.

На 31.10.2019 г. е преведена сума в размер на 924,80 лева по сметка на ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна поради следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.

Според чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. Предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил на адвокат К., като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. В договора за правна защита и съдействие е обективирана и разписка за плащане на уговореното възнаграждение в брой.

По повод релевираното от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.

В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя е депозирал и молба от 24.10.2019 г., с която се моли изпълнението да бъде насочено към банкови сметки на длъжника. Сумата за погасяване на задълженията в полза на взискателя не са платени доброволно, а са постъпили в изпълнение на запорното съобщение от третото задължено лице – „Общинска банка“ АД, който запор е наложен по искане на взискателя. Поради това в случая не може да се определи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., според която за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв., а следва да се определи и възнаграждение за осъществено процесуално представителство съобразно нормата на т. 2 на чл. 10 от Наредбата, която разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело не е бил посочен изпълнителен способ, а едва с молбата от 24.10.2019 г. е посочен такъв, следва да се определи възнаграждение в предвидения в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.  минимум. Съобразно чл. 10, т. 2 в приложимата редакция, обнародвана в ДВ, бр. 7 от 2019 г., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. минималният размер за адвокатско възнаграждение е 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1. В процесния случай предмет на изпълнителното производство е вземане в размер на 420 лева, видно от изпълнителен лист от 09.09.2019 г., издаден от Софийския районен съд по гр.д.  № 38834/2018 г. Поради това и на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция, обн. в ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) и чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 /в редакцията,  обнародвана в ДВ, бр. 7 от 2019 г./ следва да се определи адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство в изпълнително производство в размер на 230 лева.

Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и че следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело за образуване на изпълнително дело и водене на изпълнителното дело в дължимия минимален размер от 230 лв., следва да се намали и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 78 лв. с вкл. ДДС, предвид изричното искане на жалбоподателя.

 

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД Разпореждане от 21.10.2019 г. по изп.дело № 20197880400479  по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото- Р.Е.Х. и вместо това,

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал. 5 ГПК разноските за заплатено адвокатското възнаграждение, което длъжникът „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на взискателя - Р.Е.Х., по изпълнително дело № 20197880400479 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 в Камарата на ЧСИ, от 320 лева на 230 лв., както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 88,80 лв. на 78 лв. с вкл. ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                             

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                    2.