№ 174
гр. Шумен, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20233600100242 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от А. В. И., ЕГН
**********, в качеството му на представител на своя баща В. С. И., ЕГН **********, с. С....
против ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. С... като искове заведени по реда на чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от
застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили
неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 300 000 лева, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП –
19.04.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, ведно със сторените в
производството съдебни и деловодни разноски. Сочи се, че на 15.03.2023 г., около 14:30 на
път SHU1180, на кръстовището с път І-7 в гр. Ш..... е настъпило ПТП, при което водачът на
л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС, Г.Д.Т., след като не спазил пътен знак „Б2 –
Стоп“ отнел предимството на товарна композиция, с влекач „Волво“, модел „ФХ12460“ и
рег. №Н....ВК и полуремарке „Шмитц“, модел „Ски 24“ и рег. №Н....ЕЕ, който се движел
правомерно по път с предимство и по този начин двете МПС се ударили, вследствие на
което на пътуващия в лекия автомобил като пътник на задна лява седалка В. С. И. претърпял
множество тежки телесни увреждания, както следва: травматичен шок, обусловил
разстройство на здравето, свързано с опасност за живота; счупване на свода на основата на
черепа с контузия на мозъка, тежка степен, наличие на супратенториална, екстраакоиална
хоперденсна колекция вдясно фронтално с напречен размер до 20 мм; интрацеребрално в
съседство с описаната колекция се установяват и няколко хиперденсни колекции с размери
до 13 мм; дислокация на срединната линия в мозъка; полифрагментна фрактура на дясна
фронтална кост с депресия, като фрактурата ангажира дясната орбита; фрактура на двете
крила на сфеноидалната кост и носните кости. Във връзка с това ПТП е образувано ДП
1
№42/2023 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, под прокурорска преписка №504/2023 г. по
описа на ОП – Шумен гр. Шумен, по което към момента на завеждане на ИМ нямало
привлечен обвиняем, доколкото нямало обективна възможност за това, тъй като виновния
водач бил починал. Причинилото ПТП МПС има активна към датата на настъпване на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Сочи, че пред
застрахователят е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били представени
изискуемите за изплащане на обезщетението документи – медицински документи, касаещи
здравословното състояние на ищеца. Сочи, че първоначално уведомяването станало с
депозиране на писмена застрахователна претенция от 29.03.2023 г., като впоследствие било
депозирано и допълнение, на 19.04.2023 г., с което бил представен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и епикриза на В. С. И.. Въпреки изложеното и независимо от
предявената претенция и представените документи застрахователят не се произнесъл по
предявената претенция. Намира, че това следва да се разглежда като отказ по смисъла на
Кодекса на застраховането застрахователя да изплати претендираното обезщетение. Предвид
сериозното здравословно състояние на пострадалия на 15.03.2023 г., заради счупването на
свода на черепа е извършена животоспасяваща операция, при която под интубационна
анестезия е премахнат интракраниален хематом чрез остеопластична кранитомия. По време
на операцията е установена полифрагментна импресионно-депресионна фрактура и голям
подкожен хематом. С помощта на костни щипци са премахнати костните фрагменти до
видимо здравите участъци. Намерен е голям епидурален хематом, който е бил евакуиран с
аспирация и промивка. След това се появяват пулсации на мозъка и няколко кървящи съд с
клонове на артериалната менингеа, които са коагулирани. Локализиран е и кървящ венозен
съд, който също е коагулиран. Направена е щателна хемостаза, сложен е тръбен епидурален
дрен и послойно е възстановена целостта на оперативната рана, за да се постави стерилна
превръзка. Впоследствие на 20.03.2023 г. е осъществена втора операция във връзка със
счупването на свода на черепа, при която е осъществена перкутанна трахеостомия с
вертикален разрез на кожата с тъпо отпрепариране на меките тъкани и е поставена
трахеостомна канюла. При пострадалия са установени хеморагчини контузионни огнища в
мозъчния паренхим вдясно, фронтално, хемосинуси, хеморагични огнища на дясната
орбита, ретробулбарно в областта на медиален и латерален прави мускули, копримиращи
очния нерв. Сочи се, че каквото и да е възстановяването на ищеца за в бъдеще същия ще има
значителни увреждания, които ще оставят траен отпечатък на начина му на живот.
Възстановяването му може да бъде само частично и ще бъде свързано с проблемни
дихателни функции. Негативно повлиян е социалният му статус. Ищеца следва да престои в
болнично заведение, за да може да бъде правилно лекуван. Трахеостомията предполага
постоянна адекватна лекарска грижа и ще се отрази на нормалното му общуване – говор,
дишане и др. Към момента на подаване на ИМ е било явно, че ищеца ще следва да претърпи
допълнителни оперативни интервенции, които не могат да се конкретизират като вид и
продължителност във времето. Твърди се, че на пострадалия би следвало за период от три
години да се определи 100% неработоспособност. Преди ПТП пострадалият е бил напълно
самостоятелен, а към момента е изцяло зависим от ежедневните грижи на свои близки.
2
Пострадалият изживява тежко случилото се и според психологична оценка дадена на
14.03.2023 г. от психолог се установява, че има основание пострадалия да се диагностицира
със „смесено тревожно – депресивно разстройство“, но като се вземе предвид претърпяната
посткомоционна травма, последващи дефицити на паметта, отпадни характеристики на
интелекта и мисленето пострадалия би следвало да се диагностицира с „постконтузионен
синдром“. Намира, че за това има множество фактори, които са във връзка с получената
мозъчна травма: налице е загуба на съзнание, продължителна посттравматична загуба на
памет, интракраниален хематом, други увреждания на черепа и мозъка, упорито главоболие
от типа на мигрена, разстройства при нощен отдих – трудности със заспиването, понижаване
на когнитивните функции, на паметта, на способността за концентрация, психоемоционални
нарушения. Поради мозъчната травма пострадалият е имал усещане за много силна болка,
стягане на главата, виждал е хора в черни дрехи, които е възприемал като особено
застрашаващи, развил е конградна и антероградна амнезия. Травмата и свързаните с нея
страдания са довели до негативни психически изживявания – страхове, натрапливи мисли,
халюционаторни преживявания. Започнал да губи контрол над емоционално-афективната
сфера, станал раздразнителен и астеничен, изпадал в отчаяние имал депресивни мисли,
изпитвал постоянна тревожност, имал продължително главоболие, безсъние. Проблемите с
паметта и общата дистимност го направили по-мълчалив, дистанциран, самотен и отчаян.
Пострадалият бил акордеонист и кларинетист, като поради тромавост на пръстите, забавени
движения и влошаване на моториката не можел да упражнява професията си. Това оказвало
голямо давление върху психиката му. Сочи, че претендираното обезщетение било
справедливо. Намира, че същото не е прекомерно предвид наличната в страната инфлация,
считано от 2020 г. насетне. Твърди, че за 2020 г. инфлацията е 10%, за 2021 г. продължава
да нараства с още 10 %, а за 2022 г. с още 10 %, в която годината е настъпило и
процесното ПТП, като достига до фрапиращия размер на 25 %. Тенденцията е
инфлационния процент имайки предвид т.нар. „скрита инфлация“, да продължи да
нараства и през 2023 г., като счита, че този ръст ще достигне 20%. Намира, че
обезщетението следва да бъде съобразено с тези процеси. Счита, че нарастването на
лихвения процент е ноторен факт и сочи, че той следва да бъде установен с изискване
на служебна справка от страна на съда до НСИ. С оглед на установеният в чл.52 от
ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди намира, че
преживените от ищеца болки и страдания следва да бъдат репарирани със сумата от
300 000 лв. предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на В. С. И.
сумата от 300 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, както и мораторна лихва върху тази сума на основание чл.429, ал.3 от КЗ от момента
на уведомяването на съдебната претенция – 19.04.2023 г. до окончателното изплащане не
дължимите като главница суми.
Исковата молба първоначално е подадена от представител – адвокат без
представителна власт, като е подадена от А. В. И., а не от пострадалия В. С. И.. като е взел
предвид нередовното упълномощоване със своето определение по реда на чл.140 от ГПК
3
№272/19.04.2024 г. съдът е дал указания за отстраняване на тази нередовност. С молба от
26.04.2024 г. е представено пълномощно (л.117 – 118 от делото), с което лично от ищеца В.
С. И. е упълномощен адвокат Н. Д. в качеството му на пълномощник по делото.
пълномощното е заверено пред нотариус по рег. №1416/23.04.2024 г. на Нотариус с №715 на
Нотариалната камара и район на действие – района на ШРС.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗК „Лев
инс” АД. Ответникът намира, че така предявения иск е допустим, но е изцяло неоснователен.
Не оспорва, че л.а. марка „ Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. №Н....ВС, по силата на
Застрахователна полица №BG/22/122001140740, валидна до 17.04.2023 г. е имал застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Оспорва обаче много от
елементите касаещи възникване на отговорността на ответника. Твърди, че не се установява
вината на водача на марка Фолксваген”, модел „Пасат” - Г.Д.Т., тъй като няма влязла в сила
присъда срещу това лице. Освен това алтернативно – ако се установи вина у водача намира,
че пострадалия е допринесъл със своето поведение за настъпване на вредоносния резултат.
Твърди, че последния е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърденията
относно вида, характера и интензитета на телесните увреждания у пострадалия, периода на
възстановяване, както и причинно следствената връзка между травмите и процесното ПТП.
Оспорва твърдения за наличие у пострадалия на „смесено тревожно - депресивно
разстройство. В обобщение твърди, че не са установени в цялост възникване на всичките
елементи на фактическия състав ангажиращ отговорността на застрахователя. Намира, че
механизма на процесното ПТП не е безспорно установен. Намира освен това, че
претендираното в производството обезщетение е прекомерно завишено. Желае така
предявената претенция да бъде отхвърлена, като на ответника бъдат присъдени направените
в производството разноски. Алтернативно моли ако искът бъде намерен за основателен да
бъде присъдени суми в намален размер, а претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минимума предвиден от Наредба №1 от 09.06.2004г
като прекомерно.
Така предявената претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна .
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП, като преки искове по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявими
от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”, както и
придружаващ го иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от
страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че
причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания,
техният интензитет и продължителност, връзката с противоправното поведение на
4
причинителя на вредата, а що се касае да претенцията за имуществени вреди следва да се
установи настъпването на тези вреди, техният размер, както и причинно-следствената
връзка между вредоносното поведение и настъпването на щетите. По отношение на
претенциите за мораторни лихви следва да се установи момента на поставяне на ответника в
забава, както и конкретните размери на дължимото обезщетение за забава за претендирания
период. Ответникът следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни
за него и го освобождават от отговорност по посочените претенции, т.е. същият може да
установява такива факти и обстоятелства, които са в противоречие с твърденията на ищеца.
Може да установява липса на ПТП, липса на причинна връзка между ПТП и настъпилите
щети, липса на поставяне в забава по отношение претенцията за обезщетение по чл.86, ал.1
от ЗЗД. Може да установи, че е платил, че е налице съпричиняване и т.н. В настоящото
производство ответника твърди, че е налице съпричиняване. Последният може да доказва
онези факти и обстоятелства, които обосновават съпричиняването.
Не се спори между страните, че причинилият ПТП на л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. №Н....ВС е застрахован при ответника по силата на Застрахователна полица
№BG/22/122001140740, действала към момента на ПТП, като с оглед на това посоченото
обстоятелство следва да се приеме за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване.
В рамките на производството е било установено, че във връзка с процесното ПТП е
било водено наказателно производство – Досъдебно производство №42/2023 г. по описа на
ОД на МВР - Шумен. Последното е приключило с Постановление за прекратяване от
07.09.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен, поради обстоятелството, че
вина за ПТП имал водачът л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС - Г.Д.Т., който
вследствие на понесени травми при ПТП е починал. Данните от разследването сочат, че
водачът не е спрял на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ и бил ударен от правомерно движещата се по главния път товарна
композиция, с влекач „Волво“, модел „ФХ12460“ и рег. №Н....ВК и полуремарке „Шмитц“,
модел „Ски 24“ и рег. №Н....ЕЕ. Поради настъпилата смърт на виновния водач обаче
наказателното производство е било прекратено поради настъпилата смърт на деецът на
основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
С оглед изложеното в настоящото производство се установиха непротиверечиво
твърденията на ищеца в исковата молба, че на 15.03.2023 г., около 14:30 на път SHU1180, на
кръстовището с път І-7 в гр. Ш..... е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. №Н....ВС, Г.Д.Т., след като не спазил пътен знак „Б2 – Стоп“ отнел
предимството на товарна композиция, с влекач „Волво“, модел „ФХ12460“ и рег. №Н....ВК и
полуремарке „Шмитц“, модел „Ски 24“ и рег. №Н....ЕЕ, който се движел правомерно по път
с предимство и по този начин двете МПС се ударили, вследствие на което на пътуващия в
лекия автомобил като пътник на задна лява седалка В. С. И. претърпял множество тежки
телесни увреждания, както следва: травматичен шок, обусловил разстройство на здравето,
свързано с опасност за живота; счупване на свода на основата на черепа с контузия на
5
мозъка, тежка степен, наличие на супратенториална, екстраакоиална хоперденсна колекция
вдясно фронтално с напречен размер до 20 мм; интрацеребрално в съседство с описаната
колекция се установяват и няколко хиперденсни колекции с размери до 13 мм; дислокация на
срединната линия в мозъка; полифрагментна фрактура на дясна фронтална кост с депресия,
като фрактурата ангажира дясната орбита; фрактура на двете крила на сфеноидалната кост и
носните кости. Поради тежките травми пострадалият бил приет по спешност в МБАЛ –
Шумен, където същият ден била проведена хирургическа инервенция за премахване на
костни фрагменти от черепа на пострадалия и отстраняване на остър епидурален хематом в
челния десен дял на мозъка. Ищецът бил в кома и безсъзнателно състояние. Бил интубиран
и поставен на командно дишане за седем дни, като престоял в болничното заведение почти
месец от деня на катастрофата - 15.03.2023 г. до 11.04.2013 г., когато бил изписан за домашно
лечение. В тази насока данни се откриват в приетия като доказателство по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.03.2023 г. (л.24-26 по делото),
приетата обширна медицинска документация, САТЕ и СМЕ.
В производството е приета САТЕ (л.157 и сл. по делото), която дава заключение
относно причините и механизма за настъпване на ПТП, довело до вредоносния резултат. В
нея, по отношение на условията, при които е настъпило ПТП е посочено, че времето е било
ясно, с добра видимост, през светлата част на денонощието, при сухо пътно платно, по коeто
не е имало неравности. Не са констатирани неизправности по л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. №Н....ВС. Предвид това в обстоятелствената част на експертизата е отбелязано,
че „От наличните доказателства в делото не са налице обективни причини за
настъпването на ПТП.“ Произшествието е станало на кръстовището край квартал Д., като
л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС, в който се е возел пострадалия се е движел
по второстепенния път SHU 1187 в посока от кв. Д. към село М.. Преди кръстовището с
главния път І-7, който свързва гр. Велики Преслав с гр. Шумен имало пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ В нарушение на указанието на знак Б2
водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС, Г.Д.Т., навлязъл в кръстовището
с главния път без да спира, движейки се със скорост от 32 км/ч. В това време по главния път
І-7 се движела товарна композиция, с влекач „Волво“, модел „ФХ12460“ и рег. №Н....ВК и
полуремарке „Шмитц“, модел „Ски 24“ и рег. №Н....ЕЕ, която с оглед движението си по
главния път се ползвала с предимство при преминаването си през кръстовището. Водачът на
товарната композиция от влекач и полуремарке при вида на преминаващия пред него лек
автомобил задействал спирачната уредба на композицията, което можело на място да бъде
установено по оставените следи от спирачен път, но не успял да предотврати удара. Данните
са, че към момента на удара композицията се е движела с 54 км/ч. За товарната композиция
ударът бил челен, а л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС, в който пътували
виновният водач Г.Д.Т., пострадалият В. С. И. и още двама пътници бил ударен странично,
отдясно в централната част, в областта на предната дясна врата и колонката между двете
десни врати. Това довело до силна деформация на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ в
дясната му част, като в голяма степен таванът отдясно бил огънат и навлязъл навътре и
наляво в обема на купето на автомобила. При изслушването на експерта в съдебна зала
6
същият сочи, че значителните вреди по автомобила са причинени не толкова от скоростта на
влекача и ремаркето, колкото от значителната им маса, тъй като енергията представлява
произведение на масата и скоростта на квадрат. Друга причина за големите поражения било
и обстоятелството, че кабината на камиона (която е нанесла удара) е била висока и натискът
е бил по цялата височина на лекия автомобил - от долната част на автомобила – до горната –
тавана на купето. Ако ударът е бил нанесен от лек автомобил то пораженията върху купето
биха били само на височина от 70 сантиметра и с много по-малка енергия – респективно по-
малки поражения. Тъй като пострадалият В. С. И. бил седнал в лявата страна на задната
седалка на л.а. (мястото зад шофьора), но не носел предпазен колан, поради силната
кинетична енергия на удара тялото му прелетяло странично надясно (през пътничката, която
се возела в дясната част на задната седалка) и главата му се ударила именно в изкривения
таван на автомобила, който, както бе посочено по-горе хлътнал наляво и надолу в купето.
Според експерта травмите на пострадалия напълно кореспондират с динамиката на удара и
настъпилите в купето на автомобила деформации, както и обстоятелството, че като не е
ползвал предпазен колан, тялото на пострадалия се е движело свободно в пространството в
рамките на автомобила. Експерта сочи, че пострадалият не е ползвал предпазен колан в
момента ПТП, което се потвърждава и от получените от него травми. Намира, че
поставеният обезопасителен колан би предотвратил движението на тялото на пострадалия в
купето и най-вероятно той не би получил толкова тежки травми.
Приетата по делото КСМЕ (л.193 и сл. по делото) сочи категорично, че настъпилите
за пострадалият В. С. И. са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи, че
веднага след катастрофата пострадалият В. И. бил приет в МБАЛ Шумен, където бил
опериран по спешност с оглед констатираната импресионно-депресионна фрактура на
черепа в дясна челно-теменна област. Фрактура е имало и на черепната основа –
сфеноидални кости – двустранно, носни кости, както и е била налице мозъчна контузия.
Оперативно е евакуиран остър епидурален хематом. Извършената оперативна интервенция е
била животоспасяваща, тъй като без отстраняването на хематома в много кратко време е
щяло да се стигне до летален изход за пострадалия. Извършените оперативни интервенции
освен извършването на трепанация на черепа, премахването на костните парчета и
евакуацията на епидуралния хематом, които са били животоспасяващи и са извършени в
деня на катастрофата – 15.03.2023 г. се допълват от извършена трахеостомия и поставена
канюла на 20.03.2023 г., поради необходимостта пострадалият да бъде поставен на командно
дишане. Канюлата е свалена на 30.03.2023 г., когато е и преустановено машинното
обдишване на пострадалия. Поради обстоятелството, че при приемането си ищеца бил в
кома освен необходимостта за обдишване му бил поставен и уретрален катетър за времето на
престоя му в болницата, което е определено от експертите като добра медицинска практика
за хоспитализирани в реанимации пациенти след оперативни интервенции до момента на
вертикализирането и изписването им. Престоя в болничното заведение продължил близо
месец - от деня на катастрофата - 15.03.2023 г. до 11.04.2013 г., когато пострадалият бил
изписан. По отношение на болките и страданията на ищеца експертите сочат, че той е бил
7
приет в безсъзнание в болницата, а след това е бил седиран, което е следвало да продължи
до момента на преустановяване на апаратното му дишане, като за този период – до
30.03.2023 г., когато ищеца е бил спрян от апаратно дишане, той не е изпитвал никакви
болки. Сочи се, че след екстубацията болките след подобна оперативна интервенция
продължават около 10-15 дни. Посочено е, че след изписването пострадалият се е оплаквал
от болки в главата, което било нормално за подобна травма и кореспондирали с
посттравмена церебрастения, като по отношение на тези болки се вземали аналгетици, както
и нестероидни противовъзпалителни средства, които се изписват от общопрактикуващия
лекар. По време на прегледа (30.05.2024 г.) извършен от експертите ищеца вече не се
оплаквал от болки характерни за травмата – главоболие, световъртеж, гадене и подобни.
Според експертите подобни оплаквания свързани с травмата няма да се проявят и за в
бъдеще. В експертизата – отговора на 5 въпрос, е посочено, че при подобни увреждания
възстановителния период е дълъг и би следвало да продължи около година, като е явно, че
този период е изтекъл към момента на прегледа от вещите лица. Сочи се, че при
освидетелстването на ищеца не са установени каквито и да са двигателни дефицити.
Последния бил възстановен напълно, като можел да извършва всякакви движения. Били
засегнати обаче когнитивните качества на личността. В съдебно заседание при изслушване
на експертизата бе посочено, че ищецът не е с високи интелектуални качества, уточнено и
след нарочно зададени въпроси от съда. Въпреки това експертите поддържат становището,
че травмата е довела до нарушение на когнитивните способности на пострадалия, както и
има тежки отражения в психо-емоционалната сфера на пострадалия, които обаче следва да
бъдат установени и специфицирани от съдебно-психологичната експертиза. Засегнати са
волевите качества на личността, което било пряка последица от уврежданията на
фронталния дял на мозъчната кора. Наблюдавал се т.нар. апатико-аболичен синдром.
Пострадалият бил апатичен и нямал желание за каквато и да е активност, липсвала му
инициативност. Пострадалият имал поведение на дете – играел си с различни предмети, бил
затруднен при хранене, обличане, пиене на вода, подреждане на вещи в дома и това не било
свързано с двигателни дефицити, каквито не се наблюдавали. Сочат, че по данни на
блиизките му пострадалият преди инцидента свирел на акордеон и кларинет. Към момента
на освидетелстването последния явно не се сещал и нямал инициатива, както и ако бил
подканен не умеел да възпроизведе мелодия. В експертизата и при изслушването на
експертите се сочи, че пострадалият имал един епилептикоподобен припадък станал по
време на сън. Сочат, че има медицински данни, че далеч преди катастрофата пострадалият
имал подобен припадък още през 2016 г., като предвид това сочат, че подобно страдание не
е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, а има друг генезис, предхождащ
травмите от ПТП. Сочи се, че към момента пострадалият приемал два медикмента –
Карбамазепин – за профилактика при епилептични припадъци и Тритика – за потискане на
тревожно депресивни състояния, каквито се появявали при пострадалия. Получената травма
оставила видими следи във външния вид на пострадалия. В областта на окосмената част на
главата – челно-теменно вдясно е налице оперативен цикатрикс, вследствие на операцията с
размер от 15 см хлътване на кожата поради липса на кост. (В съдебна зала се сочи видимо
8
хлътване на главата в тази област с размери – 6 см на 6 см.) Експертите сочат, че не само
поради естетични съображения, но и с оглед опазване здравето на пострадалия е добре да се
предприеме оперативна инервенция за поставяне на заместител на липсващата кост, като по
този начин не само ще има по-добър естетичен вид, но и поставения там материал ще
осигури защита на мозъка от механични въздействия, предвид обстоятелството, че сега
мозъка, в частта, в която има премахнати части от черепа се покрива само от кожа и при
удар в тази област може да има тежки последствия. Експертът сочи, че такава операция е
препоръчителна, но пострадалият не искал да се оперира и предвид това сочи, че това може
да стане, само доколкото пострадалият има желание да се подложи на подобна оперативна
интервенция. В експертизата при отговора на въпрос №24 е посочено, че травмата на главата
на пострадалия е възможно да бъде получена при удар върху твърди тъпи предмети в
интериора на автомобила. Поддържа се становището, че пострадалият не е имал поставен
предпазен колан, както и че не се наблюдават травми по тялото му, които да могат да се
определят като типични „коланни“ травми – охлузваниия и наранявания на гръдната клетка,
фрактури на ребрата и ключицата.
В производството е била изготвена и Съдебно-психологична експертиза (л.163 и
следващи по делото). Дадено е становище, че след ПТП за освидетелствания И. е настъпила
трайна промяна в психичното състояние – постконтузионен мозъчен синдром. Имало и
сериозни нарушения на паметта – нарушена фиксационна памет, конградна амнезия,
разстройство в емоциите – от емоционална плачливост и страх до дисфория,
раздразнителност и нисък праг на поносимост към дразнители. Хипобулия, астения и
нарушен сън, зависимо поведение, страх и видения, преживявания от коматозното
състояние. Пострадалия получавал припадъци, с неуточнен характер, които са в причинно-
следствена връзка с ПТП. Небоходимо било да приема антиконвулсанти, болкоуспокояващи,
антидепресанти, ноотропи. Прогнозата за възстановяване на предишния начин на живот на
пострадалия била песимистична с оглед засягането на челните дялове на мозъка. Експертът
отрича наличието у пострадалия на Посттравматично стресово разстройство – причини за
липсата на такова било изпадането в пълно безсъзнание при инцидента, поради което стреса
при самата катастрофа не бил запечатан у пострадалия, отношение имали и констатираните
антероградна и конградна амнезия – които се отличавали с това, че пострадалият имал
загуба на памет, която обхващала и спомените за настъпването на инцидента. Въпреки това
експерта подчертава (т.7 от Заключението – в края), че констатирания у пострадалия
„Постконтузионен мозъчен синдром“ е по-тежко увреждане от „Посттравматично стресово
разстройство“. Констатираното страдание се отличавало с тежки паметови нарушения,
нарушения на фиксационната памет, както и хипопрозексия (способността за извършване на
мисловна дейност). У пострадалият се наблюдавал неспокоен, накъсан сън със съновидения
и честа дизурия. Към момента на освидетелстването ищецът бил апсихотичен, но за
състоянието му били характерни тревожност и страхови изживявания, които с времето
можело да се задълбочат и да доведат до развитие на психоза. Експертът сочи, че у
пострадалия не е развит напълно и не може да се диагностицира „Апатико-абуличен
синдром“, но сочи, че при него се наблюдава напредваща абулия и емоционална
9
изравненост. Намира, че наблюдаваните страдания са в пряка причинна връзка с
преживяното ПТП, довело до черепно-мозъчната травма, както и наложилите се във връзка с
това животоспасяващи интервенции.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани Т. В. И., син
на пострадалия и И.А. С. – живееща на семейни начала с първия свидетел. Т. И.
свидетелства за състоянието на баща си в периода след катастрофата, при домашното
лечение и към момента. Сочи, че узнал за катастрофата същият ден, тъй като с другата
свидетелка били в болницата за преглед на двегодишното им дете. Било му съобщено от
медицинските лица за налагащата се черепно-мозъчна операция и му било казано, че
шансовете на пострадалия били „50 на 50“. Твърди, че при престоя в болницата посещавал
баща си и се грижел за него. Твърди, че пострадалият бил в кома един месец, което съдът не
кредитира предвид данните от СМЕ, че последният бил в съзнание при махането на
канюлата – 30.03.2023 г., т.е. става въпрос за 15 дни. Сочи, че пострадалият не го познавал.
Това било и при първоначалните виждания в болницата след като пострадалия излязъл от
комата, но и впоследствие – дълго време след като пострадалия бил изписан от лечебното
заведение. Сочи, че състоянието на ищеца предполагало постоянни грижи, полагани от
майка му и от него и А. В. И. – друг син на ищеца. Пострадалият бил обличан, хранен, воден
до тоалетна от близките си. Той нямал инициатива да извършва дори не сложни ежедневни
дейности. Държал се странно като поведението му било като на малко дете. Играел си с
различни вещи и рисувал по стените и мебелите в жилището. Около месец след изписването
си пострадалият не можел да ходи, ползвал памперси. Независимо, че с времето състоянието
му се подобрило до степен, че да може да се движи сам и да извършва някои елементарни
дейности пострадалият не можел да работи и не ходел на работа, като получавал пенсия за
инвалидност. Изтъква, че преди ищецът работел и дори помагал на децата си със средства.
Свидетелят Т. И. сочи, че преди инцидента ищецът свирел на акордеон, но сега не знаел как
да прави това и не свирел. Твърди, че пострадалият се оплаквал от остро главоболие и през
цялото време от изписването си от болницата и до момента пиел лекарства. Сочи, че
пострадалият правел гърчове при които му избивала пяна по устата, но конкретни въпроси
сочи, че преди инцидента пострадалият имал пролежавания в психиатричната клиника в
Царев брод.
Свидетелката И. С. потвърждава показанията на Т. И.. сочи, че пострадалият имал
амнезия и не помнел нищо. Не помнел синовете си, но помнел нея, още от момента, в който
се видели за пръв път след катастрофата. сочи, че в продължение на един месец след
изписването се налагало да се полагат интензивни грижи за пострадалия, тъй като за това
време от домашното си лечение той не можел да става. Грижите за него поела съпругата му,
но и синът му Т. помагал. С времето паметта му за хора се възстановила – започнал да
разпознава близките си. Свидетелката сочи, че ищецът бил социално активен преди това,
свирел на акордеон и ходел на събития, на които го канели. Сега не свирел, не се виждал с
хора, по-често си стоял вкъщи. Излизал често извън къщата, но не знаел къде отива. Сочи, че
пострадалия се оплаквал от главоболие, говорел за мъртви. Свидетелката сочи, че
10
пострадалия преди инцидента работел и понякога помагал на синовете си с пари, но вече не
работел.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена
възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк
иск срещу застрахователя по застраховка ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена
и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Предпоставка пред отговорността на
застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
ГО между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест
да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи
наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на
причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена
застраховка ГО при ответника - застраховател. Тъй като в настоящият случай се претендират
неимуществени вреди следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност.
Ответникът изцяло оспорва размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото
ПТП МПС - л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС има застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда
като безспорно между страните.
Съдът намира, че е установена вината на водачът на л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. №Н....ВС Г.Д.Т. за настъпване на ПТП. Причина за това е обстоятелството, че
последният без каквато и да е причина не е спрял на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и не осигурил необходимото предимство за
преминаващата през кръстовището и движеща се по главен път І-7 товарна композиция, с
влекач „Волво“, модел „ФХ12460“ и рег. №Н....ВК и полуремарке „Шмитц“, модел „Ски 24“
и рег. №Н....ЕЕ, вследствие на което настъпило процесното ПТП довело и до тежките
увреждания на здравето на пострадалия. От друга страна за разследване на причините за
произшествието било образувано и ДП №42/2023 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, под
прокурорска преписка №504/2023 г. по описа на ОП – Шумен гр. Шумен. Последното не
приключило с внасяне на обвинителен акт, тъй като от представителя на прокуратурата било
11
прието, че вина за произшествието имал Г.Д.Т., който обаче бил починал при настъпване на
ПТП. Предвид на това и на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смъртта на дееца, било
издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.09.2023 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Шумен.
С оглед ясните данни съдържащи се и в САТЕ и най-вече в СМЕ настъпилите за
ищеца травми са в пряка пичинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Налице са данни за
сериозни страдания на ищеца вследствие на травмата. Данните за физически страдания на
ищеца не са преобладаващи в случая и са по-скоро оскъдни предвид характера на травмата.
Твърди се, че пострадалият в момента на катастрофата изпада в безсъзнание, при което не е
изпитвал болки и страдания, а предвид изпадането в кома за 15 дни, е посочено, че и за този
период пострадалия не е изпитвал билки и страдания, тъй като е бил в пълно безсъзнание.
Твърди се, че болки са изпитвани от него за период от около 10-15 дни, след идването му в
съзнание, като се сочи, че първоначално са били по-силни, а впоследствие са отшумявали.
Налице са данни, че пострадалият е имал главоболие за което е вземал аналгетици и
нестероидни противовъзпалителни. Ясни са данните, че дълго време след катастрофата – за
периода на възстановяване ищецът е изпитвал от време на време главоболие, световъртеж,
гадене, които били характерни за травмата, но предвид данните от СМЕ към момента на
освидетелстването тези страдания са били напълно отшумели и не са се констатирали, както
и е посочено, че не се очаква да се проявяват в бъдеще. Същевременно установени са данни
за сериозни негативни последствия в психо-емоционалната сфера на пострадалия,
вследствие на физическите му увреждания, които дават основание да се приеме, че много по-
големи и значими са страданията на пострадалия свързани с наблюдаваните психични
отклонения и изменения на личността, отколкото изпитваните вследствие на инцидента
физически болки. Въпреки, че не са констатирани трайни последствия за двигателните и
интелектуалните възможности на ищеца (като е коментирано, че според експертите вторите
са били поначало ниски) са установени много тежки личностови изменения свързани с
волевите страни на личността, които са дотолкова значими, че препятстват пострадалия в
много отношения, касаещи неговата самоорганизация и възможности за градивен и
пълноценен живот – от извършване на нормални ежедневни дейности във връзка с грижата
за личните нужди на пострадалия, до възможностите да полага труд и да ходи на работа.
Наблюдавани са влошаване на съня, видения, страхови изживявания. Диагностициран е
„Постконтузионен мозъчен синдром“, който е определен от експерта като по-тежко
увреждане от „Посттравматично стресово разстройство“. Експерта по СПЕ е констатирал и
появила се и напредваща абулия, както и емоционална изравненост. Като цяло тези
страдания са оказали силно въздействие върху качествата на личността и няма обективни
данни, които да сочат подобрение към момента или ясни данни за възможно такова за в
бъдеще. Напротив – експерта по СПЕ определя перспективите като негативни и сочи, че
пострадалият може след време да развие психоза, което би било основа за поставяне на
12
психиатрична диагноза. Съдът намира, че предвид данните за припадъци с епилептичен
генезис у пострадалия, констатирани преди инцидента – още през 2016 година и данните за
престой в клиниката в Царев брод (без към момента на последния да е поставена диагноза
епилепсия), както и категоричното мнение в това отношение на СМЕ, че тези припадъци не
са във връзка с процесното ПТП, имат отделен генезис и предхождат произшествието, не
следва да се приема, че са в пряка причинно-следствена връзка с предизвиканите от ПТП
травми у ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан в своето основание, като
следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди. По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни психически
страдания на ищеца, вследствие с предизвиканите личностови изменения у него поради
увредите на челния дял на мозъка. Същевременно има данни за болки, вследствие на
катастрофата и наложилите се хирургически интервенции, които продължили значителен
период от време след катастрофата, но били отшумели около година след това. Пострадалия
е търпял физически неудобства, както и болки. Освен това след ПТП, към момента, за
значителен период последния е изпитвал, изпитва и ще изпитва психологически дискомфорт
свързан с висока степен на тревожност, страхови изживявания и неспокоен сън.
Съдът намира за доказани твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат поради поведение на ищеца, което е спомогнало настъпването му.
Според приетата САТЕ пострадалият не е ползвал обезопасителен колан. Данните от СМЕ
също сочат, че ползването на колан би предотвратило настъпването на черепно-мозъчната
травма, като такава въобще не би настъпила. Вещото лице сочи, че за да има
съприкосновение на пострадалия с части от купето със сигурност последия не следва да е
използвал обезопасителен колан. Данните за механизма на настъпване на ПТП от САТЕ са
категорични, че за да получи травмите по главата пострадалият следва да е „излетял“
надясно, вследствие на удара от мястото си в задната лява част на автомобила и да е ударил
главата си отдясно в тавана на автомобила, там където купето е било хлътнало вследствие на
силният удар с товарната композиция от влекач и ремарке. Такъв удар не би се осъществил,
ако пострадалият е ползвал предпазен колан. В такъв случай той би останал в седалката си и
не би понесъл констатираните в производството тежки травми, довели до много тежките
установени по делото страдания. Съдът, предвид гореизложеното приема, че е налице
съпричиняване, тъй като се установява вината на пострадалия, който е допринесъл за
настъпването на травмите. При така коментираните факти и обстоятелства съдът намира, че
пострадалият има принос за настъпване на вредоносния резултат, като определя това
съпричиняване на 40%. Ето защо намира, че след определяне на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди ответника следва да понесе отговорност за 60% от
стойността на тези щети.
В рамките на производството се установява, а и между страните не е спорно, че
13
застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на щетите със заявление получено от
застрахователя на 29.03.2023 г. (л.29 по делото – вх. №3288/29.03.2023 г. на „ЗД „Лев инс”
АД). Отправената претенция е за сумата от 350 000 лв. неимуществени вреди предявени
частично от 600 000 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищеца могат да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 250 000 лв. Предвид изложеното по-горе
ответникът следва да носи отговорност до 60% от така приетите щети, предвид приетото от
съда наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Ето защо ответника следва да
бъде осъден да заплати сумата от 150 000 лв., като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лв.
претенцията за главница за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви върху главницата
за претенцията за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователя. Въпреки, че съдът намира, че е установено, че застрахователят е уведомен за
щетата на 29.03.2023 г., то претенцията в исковата молба е предявена за обезщетение за
мораторна лихва от 19.04.2023 г., което следва да бъде взето предвид при постановяване на
решението.
При определяне на размера на обезщетението съдът не следва да взема предвид
твърденията на ищеца за скрита инфлация отнесена за период от 2020 г. насетне, както и
тази, която ще бъде регистрирана в бъдеще, тъй като това е субективен критерий, който не
може да бъде установен. Наличието или липсата на инфлация се установява по показатели,
които се измерват обективно от оправомощени за това държавни и международни органи.
Размерът на установената в страната инфлация е и основата на база на която се определя
размерът на присъжданите от съда мораторни лихви – „При неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.“ – чл.86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, „Размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет.“ – чл.86, ал.2 от ЗЗД. Т.е. налице е установена законова норма как
лихвата влияе върху материалните права на страните и в частност върху размера на
претенцията, а вземането й предвид при определяне на обезщетението съдът намира за
незаконосъобразно от една страна, а в частния случай относно твърдението за наличие на
„скрита инфлация“ и за недоказано. Данни за инфлацията публикува НСИ, но ищеца не
сочи данни от този държавен институт. Т.е. съдът намира, че инфлацията е обстоятелство
подлежащо на доказване като обективно настъпил факт, а не като субективно усещане.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва:
От ищеца се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА в полза на адвоката-пълномощник по делото.
Следва да се има предвид, че когато е осъществена правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата съдът не следва да се прилага Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последната се установява
14
неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските възнаграждения. С
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден
отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски
за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за
минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в
която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по
преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че
при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В подобна насока е и практиката
на ВКС – Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК, Определение
№ 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК и други. В конкретния
случай адвоката представител на ищеца е подал искова молба, и се е явил в първото съдебно
заседание. Делото предвид приетия обемен доказателствен материал следва да се приеме за
сложно от фактическа страна. Предвид изложеното съдът намира, че претендираният размер
на възнаграждение, определен по правилата на Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен. Съдът преценява като справедлив
предвид извършената работа по делото размер на възнаграждение от 1500 лв. или 1800 лв. с
ДДС.
По делото са налице данни за направени разноски от ответника, както следва – 200
лв. внесени като възнаграждение по САТЕ, 200 лв. разноски за КСМЕ, както и 1500 лв.
адвокатски хонорар.
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски. Ищецът е посочил
в писмено становище , депозирано преди последното съдебно заседание, че възразява срещу
претендирания размер на адвокатски хонорар на ответника. Посочено е, че на ответника не
следва да се дължи адокатско възнаграждение предвид обстоятелството, че ответника има
назначени на щат юрисконсулти. Освен това алтернативно сочи, че на основание чл.78, ал.5
от ГПК възнаграждението за представителство на ответника следва да бъде намалено до
15
размер от 200 лв. Отново в условията на алтернативност следва да се вземе предвид
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника като възнаграждението му следва да бъде намалено до минималният размер,
предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Направените възражения съдът намира за неоснователни. От една страна ответника не е
длъжен да се защитава по делото чрез представителството на назначени в банката
юрисконсулти, доколкото няма нормативен акт, който да въвежда подобно изискване. От
друга страна няма данни, че ответника в действителност има назначени юрисконсулти на
щат. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Предявеният иск, срещу който е осъществявал защитата си ответника е в
размер на 300 000 лв. Дължимият минимум като възнаграждение за адвокат по смисъла на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за претендираната сума е в размер 16650 лв. Явно е, че претендираното
възнаграждение от 1500 лв. е в размер под 10% от тази сума е значително по-ниско, а както
може да се установи съдът е присъдил същото възнаграждение без ДДС за ищеца.
Предвид обстоятелството, че е налице отхвърлителен диспозитив за част от
претендираната главница ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от последния разноски, съобразно с отхвърлената част на предявения иск или
сумата от 950 лв.
Предвид обстоятелството, че искът е приет за доказан в своето основание ответника
следва да понесе направените от съда разходи за изготвяне на експертни заключения,
възлизащи общо на 2700 лв., от които 200 лв. за САТЕ, 1800 лв. за КСМЕ и 700 лв. за СПЕ.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
и сума за адвокатско възнаграждение, определена съобразно правилата на чл.38 от ЗА върху
уважения размер на претенцията или 1500 лв. или 1800 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. С... да заплати на В. С. И., ЕГН
**********, с. С...., сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева представляващи уважена
част от претенция за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
претърпяното от ищеца ПТП 15.03.2023 г., около 14:30 на път SHU1180, на кръстовището с
път І-7 в гр. Ш..... е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“,
рег. №Н....ВС, Г.Д.Т., след като не спазил пътен знак „Б2 – Стоп“ отнел предимството на
товарна композиция, с влекач „Волво“, модел „ФХ12460“ и рег. №Н....ВК и полуремарке
„Шмитц“, модел „Ски 24“ и рег. №Н....ЕЕ, който се движел правомерно по път с предимство
и по този начин двете МПС се ударили, вследствие на което на пътуващия в лекия
автомобил като пътник на задна лява седалка В. С. И. претърпял множество тежки телесни
увреждания, както следва: импресионно-депресионна фрактура на черепа в дясна челно-
16
теменна област, фрактура на черепната основа – сфеноидални кости – двустранно, фрактура
на носни кости, мозъчна контузия и остър епидурален хематом, представляващи
обезщетение за настъпилите за пострадалия В. С. И., вследствие на ПТП имуществени
вреди, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по отношение
на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №Н....ВС, ведно със законната лихва върху сумата
за главница по претенцията за неимуществени вреди от 19.04.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП за сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума – 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева и претендираното от ищеца – 300 000 (триста хиляди) лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК .... да заплати по сметка на ШОС сумата от 2700
(две хиляди и седемстотин) лева, представляващи дължимите суми платени от сметката на
съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК .... да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 1800
(хиляда и осемстотин) лева с ДДС, представляващи възнаграждение на адвоката на ищеца за
водене на производството пред настоящата инстанция, определено на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН **********, гр. Шумен да заплати на ЗД „Лев инс” АД, ЕИК
.... сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляващи размера на разноските на
ответника, съобразно с отхърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
17