О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2666
гр.Пловдив,
20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 2708/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 във вр. с чл.78 ал.7 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н.Д.М., срещу определение
№ 339/13.09.2019г. по гр.д. № 376/2017г. по описа на РС Първомай, ІІ състав, с
което жалбоподателят е осъден да
заплати на Национално бюро за правна помощ сумата от 120 лева – разноски за
предоставената на ответника А.Н.Д., правна помощ за процесуално
представителство по гр. дело № 376/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай. Иска се отмяна на определението, защото
жалбоподателят не е ползвал правна помощ, а такава е давана на ответната
страна.
РС Първомай е приел, че делото е образувано по искова молба вх. №
5224/21.07.2017г., с която Н.Д.М., с адрес:, предявява срещу А.Н.Д., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 131, ал. 2 от Семейния кодекс, отхвърлени с влязло в сила Решение №
111/26.11.2018 г. В хода на процеса в изпълнение на определение № 253/09.10.2017 г. на ответницата е
предоставена правна помощ за процесуално представителство, осъществявано от
назначения й с определение
№ 257/24.10.2017 г. повереник в лицето на адв. Е. З., вписана
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив и под № 5785 в Националния регистър
за правна помощ. С приложеното Решение №
ПВ-1671-11615/2019г./13.06.2019г. на Председателя на НБПП за така оказаната на
страната процесуална защита на адв. Е. З. е
определено възнаграждение в размер на 120 лева, което, съгласно наведените в
искането данни, е изплатено на същата. Прието е че това е разноска, която на основание чл.78 ал.7 от ГПК се
дължи от насрещната страна изгубила делото.
Частната жалба е
подадена в срок, платена дължимата държавна такса и е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна. Тъй като ищецът и настоящ жалбоподател Н.М. е
загубил заведеното от него дело, то той на основание чл.78 ал.3 от ГПК дължи
разноските на ответната страна. Същата е била защитавана от служебен защитник с
допусната правна помощ на основание чл.94 от ГПК. Както е посочено в Определение № 99/14.04.2016
г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о., ГК в чл.78 ал.1
изр.1 ГПК се сочи, че ако лицето, на което е предоставена правна
помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу
насрещната страна, разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП
възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско
възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП,
подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е
изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки
изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато
директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата
спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Точно
такъв е и настоящия казус, като присъдените разноски са част от отговорността
за разноски на загубилата делото страна. Ето защо определението на РС Първомай е правилно и
следва да се потвърди.
Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 339/13.09.2019г. по гр.д. №
376/2017г. по описа на РС Първомай, ІІ състав.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.