№ 113
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000936 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260059 от 14.05.2021г., постановено по т.д.№
66 по описа за 2020г. на ОС Х., с което е осъдено ЗАД Д. АД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на В. М. АНГ.
ЕГН ********** от гр. С., ул. В. № 4 сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причинената й средна телесна повреда при ПТП, станало на 27.07.2017г. в гр.
Х. на първокласен път ** при км.351+427 между гр. Л. и гр. С. в резултат на
противоправно поведение на водача Д.В.Д., управлявал лек автомобил марка
„Ф.“ рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.03.2019г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на
ответника за разноски.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД Д. АД със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. Г. № 1, представлявано от юристконсулт Ив. В. в
частта, с която иска е уважен над 5000 лв. до присъдените 30 000 лв. с
твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и при
допуснати съществения процесуални нарушения, а искането отправено до
въззивния съд е решението в обжалваната част да бъде отменено и
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за
1
двете инстанции в т.ч. и юристконсултско възнаграждение.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца В. М. АНГ. ЕГН
**********, представляван от адв. Г. М., с който излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
Третото лице помагач – ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С. 1407, район Л., бул. Д. № 87, представлявано от адв. М. Г. е
изразило становище за основателност на подадената въззивна жалба в частта,
касаеща определеното от първостепенния съд обезщетение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. М. АНГ.
ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. В. № 4, обл. Х. срещу ЗАД Д. АД със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се
свеждат до следното: на 27.07.2017 г. около 22.15 ч. на първокласен път ***
при км. 351+427 между гр. Л. и гр. С., обл. Х. станало ПТП между лек
автомобил марка „Ф.“ с рег. № ***, управляван от Д.В.Д. и лек автомобил
„М.“ с рег. № ***, управляван от А.Ю.Е., при което водача на лек автомобил
„Ф.“ губи контрол върху него и навлиза в лентата за насрещно движение, при
което удря насрещно движещия се лек автомобил „М.“, вследствие което
тежко пострадала ищцата. За станалото В.А. твърди, че е образувано НОХД
№ 32/2020г. по описа на РС С., приключило със споразумение, одобрено с
определение № 18 от 21.01.2020г., с което водача Д.Д. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3-то, б.а, пр. 2-ро вр. с ал.1,
б.б, пр. 2-ро вр. с чл. 342, ал.1, пр.3-то от НК и му е наложено съответното
наказание. Ищцата сочи, че вследствие ПТП-то е претърпяла средна телесна
повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка и контузия на мозъка. Твърди,
че претърпяното телесно увреждане – комоцио церебри, контузио церебри е
наложило хоспитализацията й от 28.07.2017г. до 31.07.2017г. в МБАЛ Х.,
Неврохирургия, както и че е предизвикало болезненост по ребрата в лявата
гръдна половина, КТ на главния мозък – данни за контузионно огнище с
размер под 0.5 вляво, темпорално, като след проведена медикаментозна
терапия отплакванията намаляли и състоянието се подобрило и е изписана с
негативен неврологичен статус, неуспешно преминал оздравителен процес и
налични усложнения, които не могат да отзвучат без допълнително лечение.
Сочи, че настъплито внезапно увреждане е довело до множество болки и
страдания, а възстановителния период се е отразил зле на емоционалното й
състояние, като ищцата от човек в млада и трудоспобна възраст станала
раздразнителна, често сменяща настроенията си и изпитваща чувство на
безспокойство и притеснения, особено когато остава сама, предизвикващи
плач, неувереност и страх от МПС-та. Като твърди, че гражданската
отговорност на виновния водач към момента на ПТП-то е била застрахована в
2
ответното дружество, както и че ищцата е отправила претенция до
отговорния застраховател, но той нито е определил, нито заплатил
обезщетение настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да
й заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2019г. до окончателното й
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД Д. АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367
ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно и
виновно поведение на застрахования при него водач и размера на предявената
претенция, като счита същата за завишена. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия не е
изпълни изискването за поставяне на предпазен колан. Оспорва и претенцията
за присъждане на законната лихва както и момента, от който същата се
дължи, като твърди, че застрахователя изпада в забава едва след като ищеца е
представил всички необходими документи към застрахователната си
претенция, което не е сторено. Направено е искане за привличане на трето
лице помагач на страната на ответника, а именно застрахователя на водача на
лек автомобил «М.» ЗАД «Б.» АД, което искане е удовлетворено.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение и за наличие на принос от страна на
пострадалата за настъпилото увреждане. Оспорва и възражения за
недължимост на законната лихва, като счита, че застрахователя изпада в
забава от постановения отказ за заплащане на обезщетение.
В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който подържа наведените вече възражения.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД «Б.» АД е изразило
становище за неоснователност на иска.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 2674 от 24.10.2018г., по която с
уведомление изх. № 903 от 11.03.2019г. е уведомил заявителя, че за
пострадалата не са налице основание за изплащане на обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
3
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че със споразумение, одобрено с
определение от 21.01.2020г., постановено по НОХД № 32/2020г. подсъдимият
Д.В.Д. е признат за виновен в това, че на 27.07.2017г. на път ПП – ** при км.
351+ 427 в гр. Л., обл. Х. при управление на лек автомобил марка «Ф.», модел
«Г.» с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП като навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек
автомобил марка «М.», модел «Ц.» с рег. № *** и чл. 20, ал.2 ЗДВП и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лица,
в т.ч. и ищцата, за което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на Д.В.Д. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до това застрахования при ответника водач ли е причина за станалото
ПТП, справедлив ли е присъдения размер на обезщетението и съобразен ли е
същия с установените в хода на производството релевантни обстоятелства за
приложението на чл. 52 ЗЗД, вкл. и налично ли е съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне от ищцата на
обезопасителен колан.
За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните
гласни доказателства и приетите съдебно медицинска и автотехничаска
експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитана А.Ю.К., майка на ищцата, чиито показания съдът цени с
приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки, непосредствени и
същевременно като отчита, че данни за психическото състояние на ищеца са
достъпни именно до най – близкия кръг от хора, в т.ч. и семейството.
Свидетелката твърди, че след станалото ПТП дъщеря й била в «много тежко
състояние», оплаквала се от главоболие и тъй като била бременна не й давали
лекарства за обекчаване на болките; имала синини и получила петна от
стреса, които предизвиквали сърбеж. Свидетелката заявява, че не са правили
консултация с невролог, тъй като нямали финансова възможност, както и че
след като дъщеря й родила и спряла да кърми детето на три месечна възраст,
започнала прием на обезболяващи, които временно облекчавали болките.
От приетата от първостепенния съд и без възражения от страните СМЕ
се установява, че при ПТП - то на 27.07.2017г. ищцата е претърпяла
травматични увреждания, изразяващи се в сътресение и контузия на мозъка и
4
контузия в лявата гръдна половина. Твърди, че по време на болничния
стационар ищцата е търпяла умерено силни болки и страдания, проведено й е
медикаментозно лечение, без данни същото да е продължило и след
изписването й от болница. Експертът уточнява, че сомнолентност означава
сънливост и не представлява самостоятелна болестна единица, както и че при
ищцата това състояние по скалата Глазгоу от 0 до 15 е със стойност 13 или
близко до ясното съзнание. Сочи, че се касае за закрита черепно мозъчна
травма, която е протекла с подтиснато съзнание, изразено с проява на
сънливост, липса на ясен спомен и повръщане, като при изписването на
ищцата неврологичният статус няма отклонения от нормата. Според
съдебният медик не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали
ищцата по време на ПТП-то е била с поставен предпазен колан.
Изложените до тук данни, при зачитане последиците на чл. 300 ГПК на
одобреното с протоколно определение от 21.01.2020г., постановено по НОХД
№ 32/2020г. по описа на РС С. сочат на извода, че причиненото на
27.07.2017г. ПТП е настъпило по вина на водача Д.В.Д.. Неоснователни са
възраженията на ответника заявени в първоинстанционното производство и
подържани във въззивната жалба, за това, че вина за настъпване на ПТП има
и водача на лек автомобил «М.», която е отречена и от приетата
автотехническа експертиза. Дори и под условие да се приеме, че е налице
съпричиняване на увреждането от няколко деликвенти, то застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с единия от тях отговаря
спрямо увредения за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съразмерно на приноса за увреждането на
застрахования при него деликвент. Застрахователя на гражданската
отговорност на един от деликвентите не отговаря спрямо увреденото лице
солидарно с останалите деликвенти или техни застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното.
Застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност» отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования при него
деликвент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора, поради което и въззивният съд приема за неоснователни
възраженията на жалбоподателя застраховател.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за установени и от
първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно размера на
обезщетението.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
5
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причиненото телесно увреждане, представляващо средна телесна
повреда, което е предизвикало болки и страдания у бременна млада жена,
интензивни в първите няколко дни, наложили прием на обезболяващи след
раждането и преустановяване на кърменето, без данни за усложнения и
същевременно налични такива за приключил оздравителен процес.
Неустановени останаха твърдяните да са налични у ищцата нарушения на
психиката, характеризиращи се с чести приливи на чувство на безспокойство
и притеснения, неувереност и страх. Преценявайки от една страна младата
възраст на увредената, както и факта, че към момента на настъпване на
увреждането тя е била бременна и отчитайки неустановените психологични
последици, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
10 000 лв.. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се
постигне целта на института за репарация на търпените от В. М. АНГ.
неимуществени вреди,като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че по делото
не е установена вината на застрахования при него водач, тъй като одобреното
от съда споразумение се ползва с последиците на чл.300 ГПК във вр. с чл.
383, ал.1 НПК и е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците
от деянието относно това дали е извършено същото, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Неоснователно е и заявеното от ответника в първоинстанционното
производство и подържано в настоящото в качеството му на жалбоподател
възражение, че е налице съпричиняване на настъпилия негативен резултат от
увредения, изразяващо се в пътуване на задната седалка на лекия автомобил
без поставен предпазен колан. Категорични данни за това, че лек автомобил
марка „Ф.“ е бил оборудван с предпазни колани на задната седалка не са
ангажирани в производство. Изводът, направен от в.л. по автотехническата
експертиза е, че не се съдържат данни за това, че процесния лек автомобил е
бил оборудван с предпазни колани, поради което и не може да се приеме, че
евентуалното им неизползване от ищцата е нарушение на изискването по чл.
137а, ал.1 ЗДвП. Следва да се има предвид, че по отношения на ищцата е
налице и изключението по чл. 137а, ал.2 ЗДвП, предвид състоянието, в което
се е намирала и с оглед което е било възможно да пътува и без предпазен
колан, в случай, че такъв изобщо е бил наличен.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя и за неправилност на
обжалвания съдебен акт в частта, с която законната лихва върху
6
обезщетението е присъдена, считано от 11.03.2019г., тъй като същата е
дължима от сезиране на застрахователя, което е сторено на 24.10.2018г., но
предвид диспозитивното начало правилно съдът се е съобразил със заявеното
от ищеца.
По изложените съображение решението, в частта, с който иска за
неимуществени е уважен за разликата над 5000 лв. до 10 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на
главницата следва да бъде потвърдено, а в останалата осъдителна част за
сумата над 10 000 лв. до 30 000 лв. отменено и искът отхвърлен.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция съдът следва да се
произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса и разноските на
страните в производството по делото.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 1200 лв., като вместо
това бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 400 лева.
С първоинстанционното решение в полза на адвоката, осъществил
безплатно процесуално представителство по отношение на ищеца са
присъдени разноски в размер на 1716 лв., в която част решението следва да
бъде отменено, като с оглед изхода на спора в полза на адв. Г.И. М. се дължи
определяне на адвокатско възнаграждение за първата инстнация при
уловията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, което при съобразяване на чл. 7, ал.2, т.4 от
Нареда № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 476.67 лв., а за въззивната инстанция в размер на
256 лв., за заплащане на които суми следва да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на жалбоподателят
се дължат разноски, съразмерно с уважената част от жалбата, които за
първата инстанция съдът констатира да са в размер на 366.67 лв.,
представляващи внесени депозити за вещи лица, призоваване на свидетел и
юристконсултско възнаграждение и сума в размер на 215 лв., представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция по заплащане на държавна
такса и дължимо възнаграждение за юристконсулт, съразмерно с уважената
част от жалбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059 от 14.05.2021г., постановено по
т.д.№ 66 по описа за 2020 г. на ОС Х. в частта, с която ЗАД „Д.“ АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. Г. № 1 да заплати на
7
В. М. АНГ. ЕГН 9********** с адрес гр. С., ул. В. № 4 сумата над 5 000 лв. до
10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинената й средна телесна повреда при ПТП,
станало на 27.07.2017г. в гр. Х. на първокласен път ** при км.351+427 между
гр. Л. и гр. С. в резултат на противоправно поведение на водача Д.В.Д.,
управлявал лек автомобил марка „Ф.“ рег. № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260059 от 14.05.2021г., постановено по т.д.№ 66
по описа за 2020 г. на ОС Х., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., район И., бул. Г. № 1 да заплати на В. М. АНГ.
ЕГН 9********** с адрес гр. С., ул. В. № 4 сумата над 10 000 лв. до 30 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинената й средна телесна повреда при ПТП,
станало на 27.07.2017г. в гр. Х. на първокласен път ** при км.351+427 между
гр. Л. и гр. С. в резултат на противоправно поведение на водача Д.В.Д.,
управлявал лек автомобил марка „Ф.“ рег. № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2019г. до окончателното й изплащане
В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., район И., бул. Г. № 1 да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС
държавна такса в размер на 1200 лв., както и на адв. Г.И. М. възнаграждение в
размер на 1716 лв. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. АНГ. ЕГН 9********** с адрес гр. С.,
ул. В. № 4 против ЗАД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., район И., бул. Г. № 1 иск за заплащане на сумата над 10
000 лв. до присъдените 30 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената й средна
телесна повреда при ПТП, станало на 27.07.2017г. в гр. Х. на първокласен път
** при км.351+427 между гр. Л. и гр. С. в резултат на противоправно
поведение на водача Д.В.Д., управлявал лек автомобил марка „Ф.“ рег. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2019г. до
окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., район И., бул. Г. № 1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 400
лв. за първоинстнционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., район И., бул. Г. № 1 да заплати на адв. Г.И. М. с адрес гр. Х., пл. В. №
13, обл. Х. сума в размер на 476.67 лв. за първата инстанция и сума в размер
на 256 лв. за въззивната инстанция, представляващи определено
8
възнаграждение за осъществената от него безплатно процесуално
представителство на В. М. АНГ..
ОСЪЖДА В. М. АНГ. ЕГН 9********** с адрес гр. С., ул. В. № 4 да
заплати на ЗАД „Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
район И., бул. Г. № 1 сума в размер на 366.67 лв., представляваща разноски
пред първата инстанция по заплатени депозити за вещи лица, призоваване на
свидетел и юристконсултско възнаграждение и сума в размер на 215 лв.,
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция по заплащане
на държавна такса и дължимо възнаграждение за юристконсулт, съразмерно с
уважената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С. 1407, район Л., бул. Д. № 87.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9