№ 236
гр. Пазарджик , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103129 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН.
Подадена е искова молба от П. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*“ №*, ет.*, ап.*, чрез
адв.М.Р. Т. – АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Цар Шишман“
№14 против К. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Братаница,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.“*****“ №*, в която ищецът твърди, че с
ответника К. Д. П. са братя и са наследници на майка им И. В. И., която
починала на 08.05.2013г. Тя била собственик на следния недвижим имот:
10,330/14702 ид. части от поземлен имот №021002 /нула двадесет и една
хиляди и две/, находящ се в землището на с.Братаница, обл.Пазарджик,
целият с площ от 14,702 дка /четиринадесет декара седемстотин и два
квадратни метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята
при неполивни условия „ПЕТА", в местността „Д.", при граници и съседи:
имоти №№000348 - напоителен канал на Община Пазарджик В, 000234 -
полски път на Община Пазарджик-ОБ, 000236 - полски път на Община
Пазарджик-ОБ, 021001 - нива на наследниците на И. С. Т., по силата на
договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, възстановени
1
по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, нотариално
заверен на 12.11.1999 година. Твърди, че в наследствената маса, останала от
наследодателката И. В. И., това е единственият останал недвижим имот, като
няма друго движимо и недвижимо имущество. Твърди, че преди кончината на
майка им, ищецът и брат му ползвали заедно и поотделно същия този имот.
Били си разделили нивата формално на две равни части, като всеки знаел и си
обработвал неговата си част. След нейната смърт, по инициатива на ищеца,
решил да оправи документално собствеността си върху процесния имот. За
целта, провел няколко срещи и разговори с наследниците на съсобствениците
по горецитирания договор за делба от 1999г., като същевременно никой от
тях, в т.ч. и той не бил виждал този договор. Твърди, че изминала малко
повече от една година от смъртта на майка му, когато на 31.10.2014г. в
Районен съд Пазарджик, Служба по вписванията, се сдобил с копие на
договора за делба от 1999г., с който майка му е станала собственик на този
имот. Същата година извадил скица на имота от ОСЗ - Пазарджик и заедно с
данъчната оценка от 14.01.2015г. и удостоверението за наследници
№119/24.10.2014г. на Кметство с.Братаница, представил тези писмени
документи пред нотариус А. И.. Молбата му била, същите тези писмени
документи да бъдат одобрени и той да бъде признат за собственик по
наследство на 5.165/14.702 ид. ч. от процесния недвижим имот. На
09.02.2015г. това станало факт.
Твърди, че след около 5 години или по-точно през месец юни на 2020 г.,
в качеството му на ответник по гр. дело №1196 по описа на Пазарджишкия
районен съд, разбрал, че съществува Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 23.11.2011г., с който акт майка му И. В. И. е дарила на брат му К. Д.
П. следния недвижим имот: 10,330/14702 ид. части от поземлен имот
№021002 /нула двадесет и една хиляди и две/, находящ се в землището на
с.Братаница, обл.Пазарджик, целият с площ от 14,702 дка /четиринадесет
декара седемстотин и два квадратни метра/, с начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята при неполивни условия „ПЕТА", в местността
„Д.", при граници и съседи: имоти №№000348 - напоителен канал на Община
Пазарджик В, 000234 - полски път на Община Пазарджик-ОБ, 000236 -
полски път на Община Пазарджик-ОБ, 021001 - нива на наследниците на И. С.
Т., за който той има издаден Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот с №172, том I, peг.№1517, нот. дело №149/2015г. на нотариус
2
А. И. и е признат за собственик по наследство на 5,165/14.702 ид. части.
Моли, на основание чл.30 и следващите от Закона за наследството, за
възстановяване на запазена част и отмяна на дарението до размера на
запазената част.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
С допълнителна уточняваща молба с вх.№18200/16.11.2020г., ищецът
уточнява, че след смъртта на майка им, наследствената им маса включвала
само и единствено притежаваната от покойната идеална част от поземлен
имот, а именно: 10,330/14702 ид. части от поземлен имот №021002, находящ
се в землището на с.Братаница, обл.Пазарджик, целият с площ от 14,702 дка,
с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни
условия „ПЕТА", в местността „Д.", при граници и съседи: имоти №№000348
- напоителен канал на Община Пазарджик В, 000234 - полски път на Община
Пазарджик-ОБ, 000236 - полски път на Община Пазарджик-ОБ, 021001 - нива
на наследниците на И. С. Т.. Твърди, че други движими и недвижими вещи не
са оставяни, респективно, не са включени в наследствената маса.
Твърди, че на 09.02.2015г. се сдобил с Констативен нотариален акт,
удостоверяващ правото му на собственост по наследство на ½ /една втора/ от
притежаваната от покойната им майка идеална част от описания по-горе
недвижим имот.
Твърди, че през месец юни 2020г. бил конституиран като ответник по
гражданско дело №1196 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г.
Предмет на иска е обезсилване на констативния нотариален акт с мотив, че
майка им /общият им наследодател/ приживе се е разпоредила чрез дарение на
цялата си идеална част от гореописаният недвижим имот в полза на неговия
брат.
Сочи, че в този случай, за него е налице правен интерес, с оглед на
обстоятелството, че друго имущество не е оставено от покойната им майка,
да води настоящия иск за възстановяване на запазената му част от
наследството, останало от майка им.
Посочва, че съгласно Закона за наследството, дарителят може да се
разпореди с цялото си имущество, като не трябва да накърнява запазената
3
част на законните наследници.
Твърди, че на практика, чрез направеното дарение, майка му И. В. И.
се е разпоредила с имущество, което е извън разполагаемата й част, с което е
накърнила неговата запазена част от наследството като по този начин го е
увредила.
Сочи, че съгласно закона, разполагаемата част, с която майка му е
можела да се разпореди е 2/3 /две трети/ от собствените и 10,330/14,702 ид.
части от недвижимия имот, посочен по-горе. Твърди, че останалата 1/3 /една
трета/ от гореописания недвижим имот е негова собственост по смисъла на
разпорежданията на СК /имотите са в режим на СИО/.
Посочва, че съгласно дарението, майка му се е разпоредила с цялото
имущество, което е в режим на СИО и което е повече от притежаваното от
нея имущество, т.е. по отношение на 1/3 /една трета/ ид. части от
гореописания недвижим имот липсва вещнопрехвърлителен ефект и същата
част е негова собственост.
В качеството му на наследник с право на запазена част от наследството
на майка му намира, че с дарителското разпореждане е нарушена неговата
запазена част, поради което и на основание чл.30 ал.1 от ЗН, моли да му бъде
възстановена запазената част, както следва: 1/3 /една трета/ от притежаваните
от майка му идеални части от гореописания недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който заявява, че е вярно изложеното в
исковата молба, че ищецът и той са братя - наследници на общия им
наследодател майка им И. В. И., бивш жител на с.Братаница, починала на
08.05.2013г. Вярно е, че тя била собственик на Поземлен имот с
идентификатор №06149.21.2 /нула шестдесет и една хиляди четиридесет и
девет, точка, двадесет и едно, точка, две/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Братаница, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
одобрени със Заповед РД-18-185/09.08.2017г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на поземления имот, съгласно приложена кадастрална скица:
с.Братаница, местност „Д.", целият с площ от 14701 кв.м. /четиринадесет
хиляда седемстотин и един квадратни метра/, трайно предназначение на
4
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята при неполивни условия: 5 /пета/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 021002, при съседни поземлени имоти с идентификатори:
06149.20.9; 06149.21.7; 06149.22.7; 06149.21.3; 06149.21.1 и 06149.20.8 по
силата на Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти,
възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
от 12.11.1999г.
Възразява, че не е вярно, че с ищеца са ползвали имота заедно и
поотделно още преди да почине майка им И. И..
Твърди, че на 23.11.2011г. майка му И. В. И. му дарила 10,330/14,702
идеални части от описания по-горе поземлен имот по силата на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот на низходящ №197, том VI, peг.№10722,
нот.д. №1093/2011г. на Нотариус А. И. с peг.№423, вписана в НК с район на
действие Пазарджишки районен съд. Твърди, че за извършеното от майка му
в негова полза дарение ищецът бил уведомен от него и майка му, той знаел за
дарението.
Твърди, че на 12.12.2011г. закупил от Л. Ц. Ч. ½ идеални части от
4,372/14,702 ид. части от процесния недвижим имот по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №78, том VII, рег.№19322, нот.
дело №1160/2011г. на Нотариус А. И. с peг.№423, вписана в НК с район на
действие Пазарджишки районен съд.
Твърди, че по този начин станал собственик на 12516/14701 идеални
части от процесния имот. От тогава до настоящия момент ответникът бил
отдал под наем на сина си Д. К. П. целия процесен имот. Заедно с него го
обработвали. Синът му го е заявил за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания от кампания 2012г. до 2019г. включително пред
Държавен фонд „Земеделие".
Сочи, че на 09.02.2015г. ищецът П. Д. И. се е сдобил с Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот №172, том I, peг.№1517, нот. дело
№149/2015г. на Нотариус А. И. с peг.№423, вписана в НК с район на действие
Пазарджишки районен съд, с който е признат за собственик по наследство на
5,165/14,702 идеални части от процесния недвижим имот.
5
Твърди, че през месец март тази година когато отишъл на нивата си,
видял, че са изкопани дупки. От негов съсед разбрал, че П. ги бил изкопал.
След няколко дни видял, че има посадени дръвчета. Поради тази причина
подал искова молба в съда и било образувано гр.д. №1196/2020г. по описа на
РС-Пазарджик с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, по което ответник е
настоящият ищец П. Д. И..
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на настоящия иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН. Твърди,
че същият е предявен през 2020г., тоест повече от 7 години от откриване на
наследството със смъртта на дарителя И. В. И.а на 08.05.2013г. Освен това
недвижимият имот не е придобит от майка им в режим на СИО, тъй като
съпругът й Д. П. И. е починал на 22.05.1991г.
Моли съда, в случай, че отхвърли предявения иск, да му присъди
направените съдебно-деловодни разноски.
Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни
доказателства, чрез разпита на един свидетел.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът и неговият
пълномощник поддържат предявения иск и молят съда да го уважи.
Претендират разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.
Излагат съображения по същество.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да
го отхвърли като неоснователен. Претендира разноските по делото, съобразно
приложения списък.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
ответника и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е
спорно между страните, че ищецът П. Д. И. и ответникът К. Д. П. са братя и
наследници по закон /синове/ на И. В. И., с ЕГН **********, бивш жител на
с.Братаница, общ.Пазарджик, починала на 08.05.2013г. /като вдовица/, за
което е издаден Акт за смърт №0011/08.05.2013г., съставен в с.Братаница,
обл.Пазарджик.
6
Приживе наследодателката е била собственик, по силата на Договор за
доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
от 12.11.1999г., на следния недвижим имот: 10 330/14 702 ид. части от нива с
площ от 14.702 дка, пета категория, в местността „Д." в землището на
с.Братаница, ЕКНМ 6149, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, съставляваща
имот №021002 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот
№000236 - полски път общински, имот №000234 полски път – неземеделска
земя, имот №000343 напоителен канал на общината – неземеделска земя, дял
на Мария В. Чавдарова.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №197, том
VІ, нот. дело №1093/2011г. от 23.11.2011г. на нотариус А. И., майката на
страните И. В. И. е дарила на сина си – ответника К. Д. П. притежавания от
нея недвижим имот, а именно: 10,330/14,702 ид. части от Поземлен имот
№021002 /нула двадесет и една хиляди и две/, находящ се в землището на
с.Братаница, обл.Пазарджик, целият с площ от 14,702 дка /четиринадесет
декара седемстотин и два квадратни метра/, с начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята при неполивни условия „ПЕТА", в местността
„Д.", при граници и съседи: имоти №№000348 - напоителен канал на Община
Пазарджик В, 000234 - полски път на Община Пазарджик-ОБ, 000236 -
полски път на Община Пазарджик-ОБ, 021001 - нива на наследниците на И. С.
Т..
На 09.02.2015г., ищецът П. Д. И. се е снабдил с Констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот №172, том I, peг.№1517, нот. дело
№149/2015г. на нотариус А. И., с който е признат за собственик по наследство
на 5,165/14,702 ид. части от същия недвижим имот.
Видно от представените от ответника, приети по делото и неоспорени
писмени доказателства, а и от събраните гласни доказателства е, че
ответникът е отдал под наем на сина си Д. К. П. процесния земеделски имот
за стопанските 2015/2016г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., както и че
последният е заявявал имота за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания от кампания 2012г. до 2019г. включително пред
Държавен фонд „Земеделие".
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. К. П. се
7
установява, че процесният имот е прехвърлен от баба му на баща му като баба
му дарила на баща му нейната част от имота. Това станало през 2011г. Според
свидетеля чичо му П. знаел за това дарение на баба му към баща му, защото
баба му му казала и той нямал нищо против, тъй като баба му живеела в
къщата на баща му. Свидетелят знае, че баба му е казала на чичо му, защото е
бил на момента там когато баба му казала, че тази част се прехвърля
документално на баща му. Това станало така, защото баба му я гледал баща
му - той плащал сметки, гледал я когато била болна и я водел по болници.
Според свидетеля чичо му никога не е ходил на тази нива, защото е знаел, че е
на баща му. Тази нива винаги е била обработвана от баща му. От 2011г. насам
свидетелят обработвал нивата и от пет, шест години я давал на ДФ
„Земеделие“ за субсидиране.
От приложеното Удостоверение за наследници изх.№10/26.01.2021г.,
издадено от Кметство с.Братаница е видно, че съпругът на наследодателката
И. В. И. – Д. П. И. е починал на 22.05.1991г., т.е. преди подписването на
договора за доброволна делба на 12.11.1999г. Следователно твърдението на
ищеца, че процесният недвижим имот е придобит от тяхната майка и
наследодателка в режим на СИО се явява неоснователно, тъй като тя е
придобила имота осем години след смъртта на съпруга си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН, наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, а
поначало всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на
определен срок, освен ако в закона е постановено друго. В закона не е
посочено дали искът за възстановяне на запазена част се погасява по давност.
Не е посочено изрично и че искът не се погасява по давност /както е за иска за
делба - чл.34 ал.3 от ЗС/. Поради това и при липсата на специален срок следва
да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. В този смисъл е и приетото в
8
т.3, б.г от ППВС №7 от 28.11.1973г.
В конкретния случай с писмения отговор ответникът е направил
възражение за погасяване по давност на предявения иск по чл.30 ал.1 от ЗН.
Възражението е направено своевременно - в срока за отговор на исковата
молба по чл.131 от ГПК и е процесуално допустимо.
По същество това възражение е основателно. Искът с правно основание
чл.30 ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, чрез
намаляване на завещателни разпореждания или дарения се погасява с
изтичането на 5-годишен давностен срок от откриване на наследството – за
даренията и от упражняването на правата по завещанието – за завещанията. В
този смисъл е и приетото в т.3, б.г от ППВС №7 от 28.11.1973г. В настоящия
случай този срок е изтекъл много преди предявяването на иска на П. Д. И. по
чл.30 ал.1 от ЗН. Наследството на майката на страните – И. В. И. е открито на
08.05.2013г. Запазените части на ищеца П. Д. И. от това наследство са
накърнени с дарение, а искът за възстановяването им по чл.30 ал.1 от ЗН е
предявен едва на 06.11.2020г., т.е. след изтичането на петгодишния давностен
срок /изтекъл на 08.05.2018г./.
При тези данни и само на това основание искът по чл.30 ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазена част на ищеца П. Д. И. от наследството на майка
му следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
В гореизложения смисъл е Решение №25 от 09.03.2021г. на ВКС по гр.
дело №2008/2020г., І г.о., ГК.
Предвид изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника
направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лева, с включен ДДС, с оглед представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен
9
адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*“ №*, ет.*, ап.*, чрез
адв.М.Р. Т. – АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Цар Шишман“
№14 против К. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Братаница,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.“*****“ №* иск с правно основание чл.30
ал.1 от ЗН - за възстановяване на запазена част от наследството на майка му
И. В. И. като погасен по давност.
ОСЪЖДА П. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*“ №*, ет.*, ап.* да заплати на К. Д. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Братаница, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
ул.“*****“ №* направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 720 лева, с вкл.ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10