Решение по дело №612/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 410
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700612
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 410

 

гр. Враца, 30.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 22.11.2022 г. /двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОЦЕВА

                               КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Стела бобойчева и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 612 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по  чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

           Образувано е по касационна ЖАЛБА на ОД  на МВР – Враца, против Решение  № 91/27.07.2022 г., постановено по АНД № 528 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2021 г. С оспореното решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/ Серия К № 2245628/12.06.2017 г. на ОД на МВР Враца, с който на М.И.А. ***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4  от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева и ОД на МВР – Враца е осъдена да заплати на жалбоподателя 300,00 лева – разноски за адвокатска защита.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконо-съобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, включително и необоснованост. Твърди се, че неправилно РС е приел в оспореното решение липса на достатъчна яснота относно чия е собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението, както и че жалбата е подадена след изтичане на срокът за обжалването на ЕФ. Посочва се, че  ЕФ е издаден по утвърден със Заповед на Министъра на Вътрешните работи образец и формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него, включително точно е посочено мястото на нарушението. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на  ЕФНГ.

Ответникът – М.А., редовно призован не се явява и не се представлява. От същият е депозирана молба по хода на делото и по съществото на спора, чрез пълномощник – * С.К. ***. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на въззивния съд. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, за което се представят доказателства.

           Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, а решението намира за неправилно и  отправя искане за отмяната му.

           Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното в настоящото производство решение Районен съд  - Бяла Слатина е отменил ЕФ Серия К № 2245628/12.06.2017 г. на ОД на МВР Враца, с който на М.И.А.***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.182, ал.1, т.4  от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.

За да отмени ЕФНГ, районният съд е приел в оспореното решение, от една страна, че същото е погасено по давност съгласно чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, тъй като деянието е извършено на 12.06.2017г. и абсолютната погасителна давност, която е 4 год. и 6 мес. е изтекла на 12.12.2021г. От друга страна е приел, че към датата на соченото административно нарушение – 12.06.2017 г.  жалбоподателят М.А. не е установено да е бил водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******. Съда е отчел наличието на данни, че въпросният автомобил е препродаван на различни лица, но договорите за продажба не са регистрирани в КАТ, както и че М.А. е сезирал компетентните органи с искане да се установи лицето, което е купило автомобила, за да му бъде прехвърлена собствеността. В негова жалба е обективирана и декларация, че на въпросната дата и място не е управлявал автомобила. Въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството, че именно жалбоподателя е  управлявал автомобила, с което е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение. Приел е, че ЕФ се явява погасен по давност и недоказан, поради което е отменен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, нито е допуснал нарушения на  материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за отмяна на оспорения пред него електронен фиш.

Настоящата касационна инстанция също приема, от една страна деянието е погасено по давност, а от друга, че по делото не се съдържат данни, чия е собствеността на автомобила към момента на установяване на нарушението, поради което решението на въззивния съд като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да остане в сила.

Районен съд Бяла Слатина при отмяната на ЕФНГ не е допуснал нарушение на материалния закон. Принципа за давността и за личната административно наказателна отговорност е проведен от законодателя и при регламентиране на процедурата по налагане на административно наказание без провеждане на производство по ЗАНН със съставяне на АУАН в присъствие на контролен орган и нарушител т.е. без да се разследва автора на деянието. Безспорно е настъпила погасителната давност, тъй като са изтекли повече от 4 год. и 6 мес. от деня в който е обвинен касатора, че е извършил деянието. В специалните разпоредби на ЗДвП по налагане на административно наказание с издаване на ЕФ въз основа на веществено доказателствено средство, изготвено от АТСС, е предвидена отговорност за собственика на МПС, когато същия е физическо лице, съответно за законния представител на собственик – юридическо лице. Тъкмо от факта на правото на собственост върху средството за извършване на нарушението на правилата за скоростта на движение, произтича и отговорността на конкретното физическо лице, съответно на законния представител на юридическото. Ето защо, за да е законосъобразно наложеното с електронния фиш административно наказание в неговото съдържание следва да е вписан собственика на средството, с което е извършено административното нарушение. Този факт е правно пораждащия отговорността и следва освен да бъде посочен в ЕФНГ и установен по категоричен и несъмнен начин. Субекта на административно наказателна отговорност трябва да знае всички причини /съставомерни факти и обстоятелства по тяхното сбъдване/, въз основа на които му се вменява вина за конкретно деяние, за да упражни правото си на защита в пълен обем и конкретно, за да може да удостовери кому е предоставил превозното средство. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в електронния фиш задължително се вписва и собственика, на когото е регистрирано моторното превозно средство и това задължително към съдържанието му изискване е въведено по посочените по-горе причини. Липсата на този реквизит, съответно невярното отразяване на факта на правото на собственост или неустановяване на правото на собственост, е основание за отмяна на наложеното с електронния фиш административно наказание, поради съществено нарушение на правото на защита. В хода на съдебната проверка административното обвинение не може да се изменя, поради което и правилно РС Бяла Слатина е отменил електронния фиш, като незаконосъобразен.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр.  чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие серия БС № 40722 от 18.10.2022 г.), в полза на ответника следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. (триста лева), което е в минимално предвидения размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение  № 91/27.07.2022 г., постановено по АНД № 528 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2021 г., с което е отменен ЕФ, серия К № 2245628/12.06.2017 г., на ОД на МВР – Враца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на М.И.А. *** сторените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.