Р Е
Ш Е Н
И Е № 89
гр.Шумен,25.ІV.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на трети април 2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен
Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.68/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя Л.Томова,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България ,както и обща въззивна
жалба на Д.Б.Д.,с ЕГН ********** *** и Т.Д.Т.,с
ЕГН ***********,***5,съд.адрес:***,адв.Р.Н.,АК-Варна,
против Решение 4/8.І.2018г. по
гр.д. № 558/2017г. по описа на РС-Велики Преслав.
Прокуратурата на Република
България,която е ответник в първоинстанционното производство,обжалва
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част,с оплаквания за
допусната в тази част незаконосъобразност,по
съображения,изложени в жалбата.Моли то да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго,с което да бъде намален размера на обезщетението,присъдено на
ищците за причинените им неимуществени вреди.Не уточнява размера на претендираното
намаляване.Няма нови доказателствени искания.
Посочените по-горе двама
жалбоподатели,които са ищци в първоинстанционното производство,обжалват
решението на районния съд в неговата отхвърлителна част,за сумата над 5000
лева,до пълния предявен размер от 10000 лева за всеки един от тях.Оплакванията
им са за допуснати от районния съд процесуалноправни и материалноправни
нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
от тях част.Молят в същата част обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго,с което исковете им да бъдат уважени в пълните
им размери.Претендират за присъждане на направените от тях деловодни
разноски.Нямат нови доказателствени искания.
Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбите,всички
доводи и аргументи на страните и събраните по делото доказателства,преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи следното:
Депозираните въззивни жалби на страните по
делото са редовни и допустими,като
подадени от процесуално-легитимирани лица,в срока по ГПК и отговарящи на
процесуалноправните изисквания.
Разгледани по същество,те са
неоснователни,по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд,чието решение е
предмет на настоящите въззивно жалби,е образувано по предявени от Д.Б.Д.,с ЕГН **********,*** и Т.Д.Т.,с ЕГН**********,***,с
предявени против Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.”...” № 2,
субективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Дадената от районния съд правната
квалификация на предявените искове е правилна.
Ищците
твърдят,че на 7.ХІ.2013г.били привлечени като обвиняеми
по ДП № 441/2013г. на РУ Полиция-Велики Преслав,по ПП №1056/2013г. по описа на
ВПРП, за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1,
вр. (само относно Д.Д.) чл. 26, ал. от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наложена им била
мярка за неотклонение”подписка”.
С постановление №
1056 от 17.ІІІ.2016г. на прокурор при ВПРП,влязло в сила на 1.ІV.2016г., воденото
срещу тях наказателно производство било частично прекратено-в частите относно
пълния обем на обвиненията срещу всеки от тях,поради липса на доказателства да
извършване на престъпленията ,за които са обвинени.
В
продължение на трите години,през които срещу ищците се водело наказателното
производство, освен наложените принудителни мерки за неотклонение,били
извършени спрямо тях редица процесуални и ограничителни действия от страна на
прокуратурата на Република България. Обвиненията срещу ищците и предприетите
акции срещу тях имали широк обществен отзвук в малък град като Велики
Преслав,като двамата били злепоставени пред семействата и обществеността.
И двамата били принудени да напуснат
работните си места,като изпитвали срам и неудобство от колегите си.Търпяли присмех и нападки.Изолирали се от обществото
и нормалната си среда за общуване.Лишени били и от възможността да упражняват
ловна дейност,тъй като законно притежаваните от тях оръжия им били
иззети.Близките им също страдали от създадената тежка ситуация.В резултат от
стреса, съжителстващата на съпружески начала с Т. Д. – М.С.починала поради усложнения на
заболяванията й.
Вследствие на незаконно повдигнатите
срещу ищците обвинения, всеки от тях
претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,свързани с незаконосъобразното
ограничаване и увреждане на правата им,с
постоянното обезпокояване лично на тях ,а също и на семействата и близките
им,уронване престижа и доброто им име в обществото,липсата на материални
средства от невъзможността да упражняват трудова дейност.
Молят съда да постанови решение, с
което да осъди Прокуратурата на Република България да им заплати сума в размер
на 10000,00 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху размера на
обезщетението, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 01.04.2016 г., до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
В
писмения си отговор на исковата молба,депозиран по реда и в срока по чл.131ал.1
от ГПК,ответната страна оспорва исковите претенции като неоснователни и
недоказани.Счита,че претендираните по
исковете размери на обезщетенията са силно завишени.Възразява срещу претендирания начален момент
на законната лихва върху обезщетенията. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За да разреши спора,районният съд,след като е
отделил спорното от безспорното, е събрал всички представени му от
страните допустими, относими и
необходими писмени и гласни доказателства.Направил е изчерпателен и задълбочен
анализ на събрания доказателствен материал,като е обсъдил доказателствата както
поотделно ,така и в тяхната взаимна връзка.Въз основа на всестранното и
прецизното им проучване е достигнал до
правилни,обосновани и сигурни фактически изводи,изцяло почиващи на
сведенията,съдържащи се в писмените и гласни доказателства по делото.
Въззивният съд намира за необосновани и неоснователни оплакванията
на жалбоподателите Д.Д. и Т.Т.,че районният съд неправилно е интерпретирал
фактите досежно прекратените им трудови правоотношения,като е приел,че не е
доказана налична причинно-следствена връзка между воденото срещу тях наказателно производство и
прекратяването на трудовите им правоотношения.Твърденията им в тази връзка не почиват на реални доказателства,а само на
хипотетични разсъждения.Безспорно е от
доказателствата по делото,че трудовият
договор между жалбоподателя Т.Т. *** е прекратен по молба на работника поради
неизплатени трудови възнаграждения.Жалбоподателят Д.Д.,както сам признава, също
е прекратил трудовите си правоотношения по доброволен начин.Т.е. и двамата са
напуснали работа по свое желание,а не са уволнени дисциплинарно.Дали това е можело
да се случи или не,е само в сферата на
техните предположения.Съдът работи установени по безспорен начин реални факти,а
не с хипотези.Именно затова счита,че изводът на районния съд,че не е налице доказана
причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство срещу ищците
и прекратяването на трудовите им правоотношения,е обоснован като съответстващ
на доказателствения материал.
Фактическият състав на
неправомерното увреждане от незаконните
действия на държавните органи ,в ч. Прокуратурата на Република България/ПРБ/включват всички негативни психически преживявания на
ищците,които са в пряка причинна връзка с неправомерните действия по
незаконното наказателно производство срещу тях.На този етап от съдебното
производство,не се спори по делото,че в резултат от неоснователно воденото срещу ищците наказателно производство,прекратено
поради това, че същите не са извършили деянията,за които са били обвинени,те са
претърпели неимуществени вреди.
Повдигнатият във въззивните
жалби спор касае само размерите на присъдените обезщетения за претърпените от
ищците неимуществени вреди,като оплакванията са за несъответствие им с принципа
за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Несъразмерността на
присъдените обезщетения,съответно тяхната завишеност-за жалбоподателя и ответна
страна и тяхното занижаване-от гл.точка на жалбоподателите и ищци ,според
наведените доводи и съображения във въззивните жалби,произтичала от
неправилната преценка на районния съд за вида и тежестта на понесените вреди.Въззивният
съд намира тези оплаквания на страните за неоснователни. Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД,размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.Съгласно т.ІІ от ППВС №4 от 23.ХІІ.1968г.,което е в сила
и до момента,понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.Възприемайки това разбиране,за да определи размерите на
обезщетенията,районният съд е изяснил
всички обстоятелства ,имащи отношение към твърдяните от ищите неимуществени
вреди,изразяващи се в понесените психически болки и страдания. Взети са в
предвид и са обсъдени от районния съд всички доказани причинени на ищците неимуществени
вреди,изразяващи се в негативни душевно-психически изживявания,водещи до
изпадане в депресивно състояние,ограничаване на социалните им и лични контакти,
изживяно неудобство и срам,уронване на престижа им,безпокойство за близките
им,дискомфорт , страх от очакваната държавна репресия за престъпленията,за
които са били обвинени,други неудобства и наложени във връзка с наказателното
производство ограничения,като невъзможност да излизат зад граница,ежедневно
присъствие и задължение да са на разположение на разследващите
органи,наблюдения на социалния и личния им живот и пр. Отчетен е от районния
съд и сравнително дългия период на водене на наказателното производство,като от
образуването му на 7.ХІ.2013г. до прекратяването
му на 17.ІІІ.2016г.,в сила от 1.ІV.2016г.са изминали около 2 г. и половина. Настоящият въззивен състав намира за несъстоятелни
направените от ответната страна във въззивната й жалба възражения ,че „съдът не е отчел наличието на
обективни фактори,препятствали прокуратурата в работата й по досъдебното
производство досежно своевременното документиране на процесната деятелност на Д.
и Т..Особено що се касае до несвоевремнно извършване на експертизи и обективна
невъзможност за откриване и ангажиране в продължителен прериод от време на вещо
лице,способно да изготви специфична
химична експертиза из областта на хранително-вкусовата промишленост...”Подобни
обяснения биха могли да имат някакво значение и сила във взаимоотношенията на
районния прокурор с висшестоящите над него органи,но по никакъв начин не могат
да ангажират съда,да се преценяват от него и да му дадат основание да ги приеме като обективни причини,извън волята
на разследващия орган,невъзможни за преодоляване и налагащи намаляване на
претендираните обезщетения за причинените вреди.
При така съществуващите
доказателства,друга фактическа обстановка по делото,различна от тази,установена
от районния съд,не може да се приеме.Впрочем страните по въззивните жалби
,освен ,че не представят нови допустими доказателства във въззивното
производство,не оспорват и така
направените от районния съд фактически изводи,с изключение на посоченото
по-горе.Ето защо,като споделя изцяло фактическите констатации и изводи на
районния съд,намерили място в решението му,наред с гореизложеното, въззивният
съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на същото решение в обстоятелствената му част.
При тази правилно и
изчерпателно установена фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил
и материалния закон.Изводите на първоинстанционния съд относно правната
квалификация на предявените искове и тяхната
основателност с оглед отговорността на държавата в лицето на ПРБ,са
правилни.Действията на органите по дознанието се извършват под ръководството на
съответната прокуратура и при търсене на обезщетение за претърпени вреди от
незаконно повдигнато обвинение,същата е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд,че съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление.
В случая, всеки от ищците претендира обезщетение, възлизащо на 10000,00 лв.
срещу Прокуратурата на РБългария, за причинени неимуществени вреди вследствие
на незаконосъобразно обвинение в извършени престъпления.Въззивният съд намира,че присъдените
от районния съд обезщетения за претърпените от ищците морални/неимуществени/
вреди в размери по 5000 лева за всеки един, съответстват на събраните
доказателства и установените с тях обстоятелства,както и на възприетите в
съдебната практика критерии за справедливо обезщетяване по чл.52 от ЗЗД за претърпени нимуществени вреди от дейност на правозащитни
органи.Така определените размери на
обезщетенията не се явяват нито прекомерни,нито занижени,като съответстват на
вида и тежестта на доказаните претърпени вреди.
С оглед и
във връзка с всичко изложено по-горе,окръжният съд намира,че
първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно-обосновано и
законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решение,поради което
въззивните жалби на страните против него се явяват неоснователни и
недоказани.Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноските за
въззивното производство не следва да се присъждат,тъй като въззивните жалби и
на двете насрещни страни по делото са оставени изцяло без уважение.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4 от 8.І.2018 г. по гр.д. №
558 за 2017г. на Великопреславския районен съд.
Деловодните разноски за въззивната инстанция остават за страните
така,както са направени.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1.
2.