РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 27.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3561/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 37633/15.03.2018 г., предявена от В.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Н.Л.Ц.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищците, твърдят, че на 14.10.2017 г., около
13.30 часа, в с. Българене, на ул. „********, С.Д.К., при управление на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********, поради движение с несъобразена
скорост, изгубила контрол над автомобила, в резултат на което предизвикала пътно-транспортно
произшествие (ПТП), при което блъснала велосипедиста Л.С.М., с ЕГН: **********,
който починал
вследствие на получените при ПТП увреждания.
В
исковата молба се сочи, че В.Б.М. е била съпруга, а Н.Л.Ц. – дъщеря на
починалия Л.С.М..
Ищците
твърдят, че смъртта на Л.С.М. е причинила на ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Ищците осъзнавали и страдали от факта, че са
завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което са били преди
настъпването на процесното ПТП, както и от моралната, съпружеска и бащина
опора, която пострадалото лице им е давало. И към предявяване на исковата
молба, ищците страдали от постравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, често главоболие и тревожност. Станали затворени и отчуждени, избягвали
срещи с други лица и обичайните за всеки човек срещи с приятели и стремеж към
положителни преживявания. Животът им бил съсипан, психиката им – смазана,
налагало се да пият медикаменти.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица № BG/02/117000309782,
валидна от 20.01.2017 г., ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********, включително и на
водача С.Д.К..
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати по
300 000 лева - обезщетения за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на Л.С.М., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018
г. - датата, на която е изтекъл тримесечния срок за отговор на застрахователя (съобразно
уточнението, направено с молба от 26.06.2019 г., л. 146 от делото) до
окончателното плащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № ********,
включително и на водача С.Д.К., както и че ищците са били съответно съпруга и
дъщеря на починалия Л.С.М..
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни. Ответникът оспорва
твърденията на ищците, че процесното ПТП е било реализирано поради виновното и
противоправно поведение на водача С.Д.К.. Твърди, че С.Д.К. не е извършила
деянието, евентуално не е действала виновно и противоправно. Излага
съображения, че не е изяснен механизмът и причините за настъпване на ПТП.
Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, като твърди, че същият не се
е движел съгласно правилата, установени в ЗДвП, като се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск.
Ответникът оспорва и размера на предявените
искове, като излага съображения, че същите са силно завишени, не кореспондират
на трайната съдебна практика и на принципа за справедливост.
Ответникът моли исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 14.10.2017 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 18.01.2017
г. във формата на застрахователна полица № BG/02/117000309782, валидна от 20.01.2017 г. до
04.11.2017 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********, включително и на водача С.Д.К..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 04.06.2019 г.), а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 14.10.2017 г., в с. Българене, област Плевен, на ул. „********,
С.Д.К., при
управление на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********, е нарушила правилата за движение по
пътищата, и е реализирала пътно-транспортно произшествие с велосипедиста
Л.С.М., с
ЕГН: **********, който вследствие на получените при ПТП
травматични увреждания е починал.
Тези факти се установяват от присъда № 12 от 14.03.2019 г. по НОХД № 81/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с която С.Д.К., с ЕГН: **********,
е призната за виновна в това, че на 14.10.2017 г., в с. Българене, област Плевен, на ул.
„Васил Априлов“ до административен № 26, при управление на МПС - лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ********, собственост
на И.С.Мот гр. Божурище, е нарушила правила за движение по пътищата: чл. 20,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 16, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има
две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост причинила смъртта на Л.С.М.,
с ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,
б. „В“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 НК, на подсъдимата е
определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с 1/3 и подсъдимата е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 2 години. Със същата присъда, на основание чл. 66 НК, изтърпяването
на наложеното на подсъдимия наказание е отложено за срок от три години.
Присъдата на ОС – Плевен е влязла в сила на
30.03.2019 г. – видно от извършеното върху нея отбелязване.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е и разпоредбата на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от Окръжен съд – Плевен присъда по НОХД № 81/2019 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че С.Д.К. е извършила деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че С.Д.К. по непредпазливост е
причинила смъртта на Л.С.М., с
ЕГН: **********.
В
случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 14.10.2017 г.
са причинени травматични увреждания на Л.С.М., с ЕГН: **********, които са довели до неговата смърт.
Не
се спори по делото, че В.Б.М. е била съпруга, а Н.Л.Ц. – дъщеря на починалия Л.С.М.. Тези факти са отделени като
безспорни (с определението от 04.06.2019 г.), а и се установяват от представеното удостоверение за наследници с изх. №
0423/19.10.2017 г. (л. 16).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ч.Г.Ц., който
е съпруг на ищцата Н.Л.Ц.. Свидетелят сочи, че познава ищците от 30 години.
Свидетелят живеел заедно със съпругата си в гр. Плевен. В.М. живеела с Л.М.С.в
с. Българене, като семейството на свидетеля ги посещавало почти всяка седмица
за по няколко дни. Свидетелят сочи, че В.М. е имала с покойния си съпруг
прекрасни взаимоотношения. Двамата имали 48 годишен брак и почти нямали
пререкания. Л.М.С.се грижел за голямо стопанство (животни, земя), а двамата с В.
се грижели за домакинството. Двамата били постоянно заедно, никога не се
делили. Помагали с продукция и на семейството на свидетеля. Любен го познавало
цялото село, ходел почти във всяка къща, за да помага. Към датата на смъртта си
бил на 70 г, в много добро здравословно състояние, не пушел и не пиел. След
смъртта на Л.М.С., ищците били в шок. Двете се сринали психически, целите се
„тресяли“, идвали линейки, биели им инжекции. В. била на успокоителни, със „зелена
рецепта“. Свидетелят сочи, че двете още не могат да преживеят тази загуба, В.
още била на тежки лекарства, будила се нощем, не била добре психически. Отделно
от това, цялото стопанство останало на нея. Тя си счупила кръста, не можела да
се грижи за стопанството и всички животни се ликвидирали. Свидетелят сочи, че
неговото семейство също се е „разбило“, тъй като съпругата му през половината
дни от седмицата била при В., за да я гледа.
Съдът,
прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Ч.Г.Ц., предвид
близката му връзка с ищцата Ц. (свидетелят е нейн съпруг). След като взе
предвид, обаче, че показанията и на разпитания свидетел са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се,
почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги
кредитира.
Както
беше посочено, разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка „Гражданска
отговорност”. Когато пострадалият е починал,
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител могат да претендират и
неговите най – близките роднини, чиито кръг е подробно очертан в ППВС № 4 от
1961 г. – раздел ІІІ, т. 2 – низходящи, възходящи и съпруг, както и лицата
между които са установени трайни връзки, аналогични между родител и дете и
между съпрузи, които не са оформени по законоустановения ред посочени в ППВС №
5 от 1969 г. – взетото за отглеждане и осиновено дете, съответно отглеждащият
го, ако единият от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия от непозволеното увреждане. Следователно
описаните категории лица са легитимирани да искат обезщетението и направо от
застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.
При
установените по делото факти, съдът приема, че се установяват всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица,
каквито се явяват ищците. Съгласно
формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на лицата, легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, съответно на своя
съпруг и баща, Л.С.М., с ЕГН: **********.
Що
се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, ищците са наследници по закон на Л.С.М., като В.Б.М. е била
негова съпруга, а Н.Л.Ц. – дъщеря. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от
смъртта на Л.С.М., и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката
и емоциите на ищците; възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на
деликта; родствените и емоционални отношения между ищците и пострадалия,
близостта между тях; отражението върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици от претърпените от ищците страдания, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Л.С.М., с ЕГН: **********, съдът
съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси
към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния
период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната
практика по аналогични случаи (напр. решение
№ 196 от 10.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 396/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 2240/01.11.2017 г. по в. гр. д. № 1486/2017 г. на САС, решение
№ 2202 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 2875/2017 г. на САС, решение №
2966/17.12.2018 г. по гр.д. № 4537/2018 г. на САС, и др.).
Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение в размер на по 120 000 лева.
Неимуществените вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто
и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти
и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответното дружество твърди, че Л.С.М. не се е движел
съгласно правилата, установени в ЗДвП, като се е поставил в превишен спрямо
нормалния риск.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на виновния водач - С.Д.К.. Свидетелката разказва, че
на 14.10.2017 г. е управлявала лек
автомобил „Опел Астра“, от гр. Свищов към гр. София, с 60 км/ч. Времето било
слънчево, управляваният от свидетелката автомобил бил единствен на пътното платно.
Отсрещната страна по тротоара се движел велосипедист. Според свидетелката,
велосипедистът решил да пресече пътното платно, слезнал на платното и тръгнал
към пътното платно, в което бил автомобилът на свидетелката. Велосипедистът не пресякъл осевата линия, но свидетелката
завила надясно „за да се качи“ на бордюра. Колата, обаче, не успяла да се качи
и се завъртяла в другата посока. Така автомобилът навлязъл в насрещното платно
и предната част на автомобила ударила велосипедиста.
Видно
от план-схемата към представения по делото Констативен протоколза ПТП с
пострадали лица и протокол за оглед, процесното ПТП е реализирано в лентата, в
която се е намирал велосипедиста и в която лента е навлязъл насрещно движещия
се лек автомобил „Опел Астра“ .
От влязлата в сила присъда на Окръжен съд –
Плевен се установява, че водачът С.Д.К. е реализирала престъплението, за което
е осъдена, като е допуснала нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т.
1 ЗДвП, а именно: не е контролирала непрекъснато лекия автомобил, който е
управлявала, изгубила е контрол върху него и е навлязла в лентата за насрещно
движение, в което Л.С.М. е управлявал велосипед.
Така от събраните по делото доказателства
несъмнено се установява, че управляваният от С.Д.К. лек
автомобил „Опел Астра“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в
противоположна посока се е движел велосипеда, управляван от Л.С.М., и е настъпил удар между двете превозни средства.
Други доказателства в тази връзка не са ангажирани, а от събраните такива
не се установява, че пострадалият велосипедист е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което нарушение да е в
причинна връзка с процесното ПТП.
Следователно,
възражението е за съпричиняване е неоснователно, поради което и определените
по-горе обезщетения в размер на по
120 000 лева не следва да бъдат намалявани. Исковете са основателни до този размер, а за
разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции.Ищците
са предявили претенциите пред ответника на 19.01.2018 г. - л. 17 от делото, а и този факт се признава
с исковата молба. Следователно, сумите са дължими ведно със
законната лихва, считано от изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ – 20.04.2018
г.
Претенциите за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
следва да се охвърлят за периода от 17.04.2018 г. до 19.04.2018 г.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците
– адв. Н.Н.Д., сумата от 6494.40
лева, съразмерно на уважената част от исковете (13530 лв. + 20% ДДС
= 16 236 лв. х 0.40).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
21 600 лева от общо направените
разноски в размер на 36 000 лева (36000 лв. х 0.60) – платено адвокатско
възнаграждение по договор от 22.05.2018 т. (л. 125) и ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 9600 лева - държавна такса
(240 000 лв. х 4%)
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и на Н.Л.Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от по 120 000 лева на всяка от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на Л.С.М., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 14.10.2017 г., в с. Българене, област Плевен, ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2018 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, исковете по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за
разликата над 120 000 лева до пълните предявени размери от по 300 000
лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адвокат Н.Н.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 4,, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 6494.40
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и на Н.Л.Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 21 600 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 9600 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: