РЕШЕНИЕ
№ 1706
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110110892 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД от Д. Д. Д. срещу Община Варна за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500 лева за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в
резултат от претърпяно ухапване от безстопанствено куче на 06.06.2021г. в
гр.Варна,ул.“Цар Симеон Първи“, както и законната лихва, считано от датата на
увреждането 06.06.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2021г. в неделя по обяд ищецът, бременната
му жена и малкото им дете, което било на две годишна възраст и две приятелски семейства
му излезли на разходка в Морската градина. По време на разходката на една от алеите , в
близост до Детския кът, лежала глутница бездомни кучета/ около 5-6 кучета/, които не
показвали застрашаващо поведение и действия. Когато приближили с децата, едно от
кучетата станало рязко, започнало да ръмжи срещу сина на ищеца, заемайки застрашителна
поза за нападение, готвейки се да се нахвърли срещу него. Възможността голямото и силно
куче да захапе детето, уплашило всички и ищецът скочил веднага към сина си, хванал го и
го вдигнал във въздуха и се обърнал с гръб към кучето. В този момент , както бил с гръб към
него, кучето го захапало силно и болезнено в задната част на крака на нивото на коляното.
Впило зъбите си до основа. Виждайки случилото се, малките деца се разплакали, а жената на
ищеца, която била бременна се почувствала много зле. Ищецът отвел детето си на безопасно
място, а кучето останало том, където го захапало. Ищецът посетил Спешна помощ, където
бил прегледан от лекар, сложили му ваксина против бяс, раната му била обработена и
превързана и му издаден лист за преглед. След около 2-3 седмици раната зараснала и
1
физическата болка отшумяла, но този случай положил тежък отпечатък върху
психологичното състояние на ищеца, което наложило да потърси специализирана
медицинска помощ в лицето на психолог, а по негова препоръка и психиатър. От
психиатъра д-р В.Ч. му било предписано лечение с лекарството Атаракс. Провел три сесии с
Дд-р И. Г. – психолог и психотерапевт, които имали положителен резултат, но инцидентът
влияел на цялостното поведение на ищеца в ежедневието повече от месец и половина,
включително и сега. Спрели да излизат на разходки в парковете на града с жена му и детето,
като Морската градина била извън техния маршрут. Отказът му да излиза на разходки довел
до социално дистанциране от приятелите му и до затварянето му вкъщи между четири стени.
Твърди, че често се сеща за инцидента и се връща назад към миналото, което било
съпътствано със силно притеснение. От инцидента насам изпитвал силно чувство за вина,
защото кучето можело да захапа сина му фатално и цялата случка да придобие тежки
измерения и трагичен завършек. Кучето било по-голямо , по –силно и по –едро от детето
му и на неговата височина. Сочи, че ако не се бил намесил можело да се стигне до много
тежки последици и мисълта за това не му давала спокойствие. Отделно от това всичко се
разиграло пред погледа на бременната му жена. Твърди, че вече не спи спокойно и често се
буди нощем, което му създавало дискомфорт в психически и физически план, тъй като
водело до недоспиване, а последното от своя страна да се концентрира на работното си
място- работел като шофьор и трябвало да бъде много внимателен. Травмирало го и това, че
в определени моменти започнал да се притеснява, че е заразен с бяс, а след като се
консултирал, разбрал, че заразените с тази болест задължително умират, тъй като няма
специфично лечение. Започнал да търси информация за това заболяване, което не било
типично за неговото поведение. Останал крайно шокиран от информацията за болестта,
която намерил в интернет. Около месец изпитвал физическа болка на мястото на раната,
която била на сгъвката на крака и при всяка крачка изпитвал силна и неспираща болка.
Счита, че отговорност за причиненото му непозволено увреждане следва да носи
Община Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Варна е депозирала отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Излага се, че Общината носи отговорност за ухапвания на гражданите й, причинени
от безстопанствени кучета на нейна територия, което задължение било налице само спрямо
безстопанствените животни. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за произхода и
самото съществуване на кучето, ухапало ищеца и не можело да се направи обоснован извод
дали същото е безстопанствено или не. В исковата молба нямало описание на външните
белези на животното, за да може да бъде иднтифицирано. Не били приложени доказателства
и не се твърдели извършени разходи по повод на лечението или други обстоятелства,
обосноваващи наличието на вредни последици за ищеца.
Твърденията за силно преживян стрес и негативни емоции се опровергавали от
медицинските документи, приложени от ищеца, които съдържали декларираното от него, а
не обективни наблюдения на специалисти. В приложения амбулаторен лист било
2
отбелязано, че ищецът е „видимо спокоен, споделя стресова ситуация“. Не сериозно било да
се смята, че ухапване от куче без значителни последици, било възможно да бъде реална
причина за психически отклонения и травмиране на млад мъж, баща, в разцвета на
физическата и психическата си зрялост, които да оправдаели основателността и
справедливостта на претендираното обезщетение. Ищецът щял да се обогати неоснователно
за сметка на множество други хора, преживели далеч по-тежки инциденти с реални
последици за здравето и психиката, но които не чувствали, че общината или държавата
следва да компенсира всяко тяхно незначително негативно преживяване с парична сума. Със
своята неоснователна претенция ищецът демонстрирал единствено поведение на определена
социална група, характеризиращи се с манталитет на жертва, която била обичайно ощетена
по вина на държавата, общината или друг и смятал, че не следва да понася последиците от
собствените си действия.
Излага се, че не са налични доказателства за действително претърпени физически
или психически увреждания или поне такива, които биха настъпили при здрав човек в
активна възраст. Било невъзможно в хипотезата, описана в исковата молба, да настъпят
реално каквито и да било значими вредни последици с изключение на неудобството от
превързване на рана и поставяне на ваксина.
Излага се, че Община Варна не следва да носи отговорност за причинената вреда на
ищеца, тъй като не би могло да се установи, че тя е предизвикана от ухапване от
безстопанствено куче, а дори кучето да било безстопанствено, служителите на общината не
били бездействали противоправно. Твърди се, че предписаните от закона действия са били
предприети от общината с дължимата за това грижа и нейната отговорност не следвало да
бъде ангажирана.
В условията на евентуалност се отправя искане присъждане на по-нисък размер на
обезщетение. Твърди се, че ищецът не е претърпял болки, страдания и психически травми в
степента, в която се твърди в исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е лист за преглед на Д.Д., издаден от МБАЛ“Света Анна“ на
06.06.**г., в който е посочено, че същият е ухапан от куче.
Представен е амбулаторен лист от 12.07.***г. от извършен преглед на
ищеца с основна диагноза „остра стресова реакция“, снета анамнеза : ухапан
от куче на 06.06.**г. в морската градина в гр.Варна, съобщава за
неспокойствие, напрежение в стомашната област, нарушен сън, които се
появили след няколко часа и понастоящем вече няколко дни; предписана е
терапия с Атаракс.
3
Свидетелката М. Д. Д. излага, че е приятелка с Д. и в началото на това
лято заедно с него и други приятели и децата били на разходка в Морската
градина. Минали покрай едни бездомни кучета. Едното от тях изръмжало
срещу сина на Диян, който нямал още годинка. Диян се уплашил и отишъл да
хване детето. В този момент, когато се завъртял към него кучето го захапало
за крака зад коляното. Диян изкрещял, защото много го заболяло и след това
отишъл веднага в болницата. Кучето било голямо, черно, мръсно, с
маркирано ухо и нямало стопанин. Това били няколко бездомни кучета, които
и сега били там. Д. много се уплашил от случилото се като му останала
травма – не искал да се разхожда в Морската градина. Повече се страхувал за
сина си. Посещавал психолог и психиатър. Трудно заспивал вечер, събуждал
се и се стряскал. Появил се страх от кучета. Не искал да се разхожда,
предпочитал да е някъде на заведение, където няма кучета. След случката Д.
отишъл на лекар, защото се притеснявал да не е болен от бяс. Във връзка с
тези си притеснения чел в интернет какви са последствията от ухапване от
куче, какви са болестите. Споделил й , че дълго време след зарастване на
раната изпитвал болка.
По делото е проведена СПЕ. Съобразно заключението на вещото лице
към момента на психологичното изследване са констатирани само някои
акценти в начина на реагиране и поведение на ищеца, които са следствие на
преживения стрес. Те не са толкова значителни, за да обуславят отклонение
от нормалното психично състояние. След преживения стрес от инцидента са
се отключили някои симптоми, които са дестабилизирали в лека до умерена
степен психичното състояние на ищеца, като приоритетен от тях е бил
нарушението на съня/инсомния/ , поради което той е потърсил лекарска
помощ, както и консултация и няколко поредни срещи с психолог. Били са
констатирани натрапливи мисли и преживявания следствие на случилото се,
последваща вегетативна симптоматика, която в лека степен персистира и към
момента на изследването, лека тревожност, която в екстремални ситуации
може да премине в умерена, но е бързо преходна. Могат да се наблюдават
известна промяна в емоциите, а когато се правят асоциации с аналогична
ситуация на стреса от случилото се, да се повиши невротичността, да се
понижи адаптацията. При посещението при психиатър е била поставена
диагноза : остра стресова реакция, която се появява непосредствено след
преживяното травмиращо събитие и отзвучава един месец след него. Няма
4
данни ищецът да е страдал от психично разстройство в истинския смисъл на
това понятие вследствие на ухапването от куче. Към настоящия момент
ищецът е работоспособен, физически здрав, като се набелязват само някои
акценти в поведението и начина на реагиране, както и остатъчни спомени и
преживявания от случилото се, които не влияят съществено върху неговото
ежедневие. По повод на нарушенията в съня ищецът е потърсил
специализирана лекарска помощ и у е бил изписан медикамента Атаракс, но
той сам заявява, че го е приемал в продължение на един месец и когато
състоянието му се подобрило спрял да го приема. Не съобщава данни за
повлияна концентрация в процеса на работата му. Напротив работата му е
била тази, която е отклонявала вниманието му от тягостните мисли и
преживявания, свързани с инцидента.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните
правни изводи :
Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално
определено за тях място. Съгласно разпоредбата на чл.47,ал.3 ЗЗЖ
безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на
територията на която се намират. Общинските власти са длъжни да
кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените
кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от
безстопанствено куче представлява ненадлежно изпълнение от страна на
съответната община, чрез нейните органи, на законовото задължение за
надзор по ЗЗЖ, което обуславя ангажирането на отговорността й по реда на
чл.49 ЗЗД.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства –
свидетелските показания и наличната медицинска документация, се
установява, че на 06.06.2021г. ищецът е получил травматични увреждания,
изразяващи се в рана в задната част на коляното.
Съдът кредира изцяло показанията на свидетеля М. Д., която е
непосредствен очевидец на инцидента и има преки и непосредствени
впечатления от случило се. Същата сочи, че при разходка в Морската градина
голямо черно куче с марка на ухото е изръмжало на детето на ищеца, който е
отишъл да хване детето и в този момент е бил ухапан от кучето в заданата
5
част на коляното.
По делото не са събрани доказателства кучето да е имало стопанин, като
с оглед на дефиницията на понятието «безстопанствени животни» - родени
като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не
обитават дом или специално определено за тях място следва да бъде прието,
че процесния случай касае именно причинени телесни увреждания от
безстопанствено куче.
С оглед горното съдът намира, че отговорността на Община Варна
следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи във
връзка с осъществяването на надзор и настаняване на безстопанствените
кучета в приюти. Безспорно се установява,че ищецът е изпитал болки и
страдания, влседствие на ухапването на безстопанственото куче. От
събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е преживял стрес
вледствие на инцидента, като съгласно показанията на разпитания свидетел
същият е имал проблеми със съня около два месеца, а и към настоящия
момент изпитва тревожност при среща с куче.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Предвид събраните гласни показания
и заключението на вещото лице по СПЕ съдът приема, че ищецът е
изпитвал болки от ухапването и е преживял стрес следствие на него,
изразяващ се в безпокойство и нарушение на съня в рамките на около месец,
като към настоящия момент съшият е възстановен до степен на лека
тревожност, която в екстремални ситуации може да стане умерена, като
същата е бързопреходна.
Съдът намира, че в конкретния случай сумата, която би възмездила
сочените от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер от 3 500 лева,
поради и което искът следва да се уважи в цялост.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху
него, считано от датата на увреждането 06.06.2021г. до окончателното
6
изплащане.
окончателното му изплащане.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от същата разноски, както следва : 475 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение; 140 лева за заплатена д.т, и 300 лева за депозит
за СПЕ, които ще бъдат възложени в тежест на ответника, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
бул.“**“ №*, вх.Б, ет.9, ап.93 сумата от 3 500/три хиляди и петстотин/ лева за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в
резултат от претърпяно ухапване от безстопанствено куче на 06.06.*г. в гр.Варна,ул.“Цар
Симеон Първи“, както и законната лихва, считано от датата на увреждането 06.06.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. Д. Д., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, бул.“**“ №*, вх.Б, ет.9, ап.93 сумата от 915/деветстотин и
петнадесет/ лева, представляваща стойността на направените разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7