Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.11.2018 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря ПОЛЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №484 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №245372 от 20.10.2017г., постановено по гр.д.№11955/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Х.З.Б. и Г.Д.Б. дължат на „Т.С." ЕАД при условията на разделност - всеки от тях по 1/2 част от следните суми: сума в общ размер от 199.57 лв., стойност на доставена топлоенергия в топлоснабден имот – апартамент №96, в гр.София, ж.к.”***********, за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.12.2016г., до окончателното изплащане на сумата; както и сума в общ размер от 14.22 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 05.12.2016г., като отхвърля иска за установяване вземания за главница за разликата над 199.57 лв. до пълния предявен размер от 2157.48 лв.; както и отхвърля иска за законна лихва за забава за разликата над 14.22 лв. до пълния предявен размер от 242.52 лв., като неоснователни. Със съдебното решение са осъдени Х.З.Б. и Г.Д.Б. да заплатят на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в общ размер от 58.54 лв., разноски, направени в исковото производство, както и сума в общ размер от 8.73 лв., разноски направени в заповедното производство. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД да заплати на Х.З.Б. и Г.Д.Б. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 364.37 лв., направени разноски в първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С." ЕАД, с която се обжалва постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта,
в която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.422
от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: иска за установяване
вземания за главница за разликата над 199.57 лв.
до пълния предявен размер от 2157.48 лв.; както и за законна лихва за забава за
разликата над 14.22 лв. до пълния предявен
размер от 242.52 лв.; както и в частта на присъдените разноски. Инвокирани са доводи
относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като
постановено в нарушение на материалния закон. Предвид на изложеното моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните
части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове
в размерите, посочени в исковата молба. Претендира сторени разноски пред двете
съдебни инстанции. Представя молба от 10.10.2018г., в която се съдържа списък
по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите страни - Х.З.Б. и
Г.Д.Б., депозират
писмен отговор, в който вземат становище
относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Молят съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните
части. Претендират разноски, направени във въззивното производство за платен
адвокатски хонорар. Представят списък по чл.80 от ГПК.
Трето лице-помагач - „М.Е.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Х.З.Б. и
Г.Д.Б. при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постановеното
първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.422
от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №72479/2016г.
по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, въззивника-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление
за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 12.12.2016г.
и е постановена на 22.12.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу Х.З.Б. и Г.Д.Б. за заплащане на сумите, посочени
в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено поотделно от всеки от длъжниците - Х.З.Б. и Г.Д.Б. възражение, поради което
дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящата производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Настоящият състав следва да
обсъди доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на съдебното
решение в обжалваните части.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която
са отхвърлени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че
вземанията, предмет на установителните искове, са дължими до размерите, до
които са уважени исковете поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответниците топлоенергия, както и че същите са
изпаднали в забава, тъй като задължението им за заплащане на цената на
топлинната енергия е срочно. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите
претенции, за които исковете са уважени, респективно в размерите, за които са
отхвърлени като неоснователни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се
добави и следното:
В конкретната
хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответниците се явяват ползватели на
доставяната в имота топлинна енергия през процесния период, както и не се
оспорва обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот
топлинна енергия. Единственият наведен конкретен
довод във въззивната жалба досежно порочността на съдебното решение в
обжалваната част касае оспорванията на констатациите на вещото
лице-топлотехник, изготвил приетата по делото СТЕ, който въззивният съд счита
за неоснователен. В конкретния случай с оглед на
приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав
намира, че правилно първоинстанционният съд е установил дължимия размер за потребеното
количество топлинна енергия досежно имота на ответниците за периода 01.05.2014г. -
30.04.2016г. в размер на 199.57 лв., чиято
стойност е изчислена в заключението на СТЕ на база реално потребената топлинна
енергия, съобразено изготвените от фирмата за топлинно счетоводство
изравнителни сметки за процесния период. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в
областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Следователно
правилно предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата
от 199.57 лв.
до пълния предявен размер от 2157.48 лв., стойност на незаплатена топлинна
енергия, за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г.. Първоинстанционният съд като е
достигнал до същия правен извод е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта в
която е отхвърлен предявения иск за мораторна лихва и като такова следва да
бъде потвърдено. Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка съдът препраща към изложените от първостепенния съд мотиви, които са
законосъобразни, постановени при правилно приложение на материалния закон.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се
обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на присъдените разноски,
но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не
са изложени. Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. В
полза на въззиваемите
страни на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер на
400.00 лв., платен адвокатски хонорар за въззивното производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №245372 от 20.10.2017г., постановено по
гр.д.№11955/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.З.Б., с ЕГН **********, и Г.Д.Б., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в общ размер на 400.00 лв., направени разноски за платен адвокатски хонорар във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./