Решение по дело №5000/2020 на Районен съд - Русе

   Р Е Ш Е Н И Е

№____

 

гр. Русе, 30.12.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

        Председател: Надежда Александрова

                    

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от  съдията гр. д. № 5000 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от Т.Д.В. против Б.И.С. – В..

Ищецът твърди, че е сключил граждански брак на 05.07.2008 год., като след сключването на брака настъпило отчуждаване между съпрузите, загубили интимността по между си и установили, че нямат вече общи интереси, съпричастността към проблемите на другия изчезнали, лисвало  разбиране по между им  и понастоящем нямат интерес един към друг.

Моли бракът бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина, не претендира ползване на семейното жилище, тъй като такова страните нямат, не претендира издръжка от съпругата си след прекратяване на брака.

Ответникът в своя отговор не оспорва предявения иск. Заявява съгласие  бракът да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина. Изразява желание да носи предбрачната си фамилия С.. Не претендира ползването на семейното жилище.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         Т.Д.В. и Б.И.С. са сключили граждански брак на 05.07.2008 год. в гр. Русе, от който нямат деца. Съпругата приела да добави фамилното име на съпруга след сключване на брака- В. към своето С.. Горното се установява от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 06.10.2020 год. от Община Русе Русе въз основа на акт за граждански брак № 0307/05.07.2008 год.

От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, повече от година не живеят заедно, всеки е заживял свой собствен живот и няма никакъв шанс това положение да бъде преодоляно.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна.

Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.

Ползването на семейното жилище:

Страните не претендират ползване на семейното жилище, тъй като понастоящем такова липсва, предвид фактическата раздяла между тях.

         Издръжка между съпрузите:

Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства, налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.

          Относно фамилното име на съпругата:

При сключване на брака съпругата е добавила фамилното име на съпруга. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед наличието на волеизявление за възстановяване на предбрачното фамилно име от страна на съпругата, съдът намира, че следва да промени същото.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.

Мотивиран от горното, Русенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 05.07.2008 год. в гр. Русе граждански брак между Т.Д.В., ЕГН ********** и Б.И.С. – В., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 0307/05.07.2008 год. по описа на ОбНС- Русе, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име, като същата ще се именува Б.И.С..

Страните нямат семейно жилище и не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

ОСЪЖДА Т.Д.В., ЕГН ********** и Б.И.С. – В., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Русенски районен съд сумата от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по допускане на развода.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………