Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 16.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VІ 11 св, открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 2300 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
ПРЕДЯВЕН е
иск с правно основание чл.117 и сл. КМЧП за признаване съдебно решение на
Търговския съд на Черна гора от „Л.Б.„ АД , Република Черна гора срещу „Е.И.К.„
АД ЕИК ******.
Ищецът
твърди, че по силата на договорна юрисдикция Черногорския търговски съд се е
произнесъл със съдебно решение / неприсъствено/ № 1221 / 2018г. от 17.05.2019г.
, като същото е влязло в сила на 24.06.2019г. и е станало изпълняемо,
считано от 05.07.2019г. , с което ответникът е осъден да заплати дължими суми
към ищеца. Моли да се признае решението и се допусне изпълнението му на
територията на Р България.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА уведомена по реда на чл.50,ал.2 от ГПК не взема становище по иска.
СЪДЪТ като взе в предвид становищата
страните и представените доказателства намира следното :
Производството
се провежда по реда на чл.117 и сл. от КМЧП. От представените с исковата молба
и в изпълнение указанията на съда писмени доказателства се установява, че
Търговския съд Черна гора, въз основа на искане на ищеца и предвид
процесуалното поведение на ищеца/ не вземане на становище/, след връчване на
исковата молба, за което са представени обратна разписка и удостоверение на ТС
– Черна гора се е произнесъл със неприсъствено съдебно решение, като е уважил
исканията на ищеца изцяло. Решението е представено с официална заверка и в
официален превод, от оторизиран преводач, като е удостоверено както влизането
му в сила и неговата изпълняемост. Налице са й
документи с апостил, поради което съдът намира, че не
е необходима тяхната заверка от МВнР на РБ и така представени същите са в изискуемата от КМЧП
форма. Представени и обратната разписка и удостоверение на съда в Черна гора,
на чужд език и в превод, от които се установява че решението е връчено на
ответника.
Компетентността
на Черногорския съд е уговорена между двете фирми, с договор за сътрудничество
в Свободната зона на Пристанище Бар от 2016г.- чл.9 . В тежест на ответника е и
същия не установява за този спор да има висящо дело пред български съд, нито
влязъл в сила постановен съдебен акт във връзка с неговото разрешаване.
Предвид на
гореизложеното съдът намира, че са представени изискуемите от чл.119,ал.2 КМЧП
документи и от тях се установява, че са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП по
отношение на присъдената главница с
решението на ТС на Черна гора, а именно:
-
Чуждестранния съд е компетентен да разреши спора по изпълнението на договор
между страните.
-
Ответникът е бил редовно призован по спора и е могъл да организира своята
защита, т.е. правото му на защита не е нарушено.
-
Няма данни за висящ процес или влязъл в сила съдебен акт по отношение на
така присъдените суми.
-
Съответно признаването и допускане на изпълнението на този съдебен акт не
противоречи на Българския обществен ред.
СГС намира обаче,
че по отношение на присъдената наказателна, в размер на законната лихва присъдена
с Решението на ТС на Черна гора не може да се приеме, че същата се явява
присъдена в съответствие с българския
обществен ред. Същата не е конкретизирана от кой момент
започва да тече нито в мотивите, нито в диспозитива
на съдебния акт. Посочено е само, че се следва от датата на изискуемост на
задължението посочено във всяка фактура
и до окончателното заплащане. Нито в диспозитива,
нито в мотивите са посочени конкретните фактури, предмет на иска и съответно
няма как да стане ясно, по кои точно фактури са присъдените суми, нито от кой
момент е изискуемо вземането, за да може да се следва и лихва и да се определи
и нейния размер. Изпълнението може да се проведе само въз основа на ясен и
точен изпълнителен лист, който пък да се издаде въз основа на влязъл в сила
съдебен акт – чл.405 вр.чл.404 от ГПК. Отделни
фактури, които да бъдат представяни едва
пред съдебния изпълнител и установяващи момент на задължението за плащане и
съответно изискуемост и забава не могат да бъдат и не са самостоятелно изпълнително основание
съобразно българския гражданско процесуален закон. Предвид на това съдът
намира, че дължимата лихва за забава в размер на законната такава може и следва да се признае от датата на исковата
претенция, посочена в мотивите на съдебния акт или това е 13.09.2018г. В
останалата част искането за признаване на Решението на ТС на Черна гора
относно претенцията за наказателна лихва
в размер на законната такава, дължима за период от определяне падеж и изискуемост на задължението съобразно всяка
фактура и до датата на предявяване
претенцията пред съда в Черна Гора - 13.09.2018г., следва да се отхвърли като неоснователна
доколкото е в противоречие с чл.117, т.5 от КМЧП.
По
разноските, предвид изходът на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на осн.чл.78 ГПК направените по
делото разноски, съобразно приложен списък и доказателства към същия, възлизащи
в общ размер на 5 421.60 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПО
ИСКЪТ с пр.осн.чл.119 вр.
чл.117 КМЧП предявен от „Л.Б.„ АД , Република Черна гора,
с дан.№ 02002558, с адрес на управление *** 13 юли, 66 Бар, съдебен адрес *** срещу „Ю.И.К.„ АД ЕИК ******, гр.София, ул.******:
ПРИЗНАВА
И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на неприсъствено
решение постановено от Търговски съд на Черна гора П.№1221/18 от
17.05.2019г., Подгорица, влязло в сила на 24.06.2019г. и подлежащо на
изпълнение от 05.07.2019г. , с
ИЗКЛЮЧЕНИЕ на частта, с която е присъдена
полагащата се наказателна лихва от датата на изискуемост на задължението
посочено във всяка фактура по отделно и до 12.09.2018г. включително, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в тази й част.
ОСЪЖДА „Ю.И.К.„
АД ЕИК ******, гр.София, ул.******да заплати на „Л.Б.„ АД , Република Черна
гора, с дан.№ 02002558, с адрес на управление *** 13 юли, 66 Бар, съдебен адрес
*** , чрез адв.Б. сумата от 5 421.60
лв. / пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки/
разноски на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 2 седмичен срок от
съобщаването му пред САС..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: