О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..……./………….07.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 9683 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
представлявано от Изпълнителени директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
против Б.Д.К. с ЕГН ********** и с
адрес: *** 26, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1693.61
лева, представляваща дължима главница по 18 броя погасителни вноски за периода
от 22.09.2017г. до 23.02.2019г., по договор за стоков
кредит №286491 сключен
на 23.08.2017г. между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД, вземането по който
е прехвърлено в полза на заявителя съгласно
Приложение 1 от 24.04.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата в размер на 324.53 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 22.09.2017г. до 23.02.2019г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата в размер на 157.45 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от
22.09.2017г. до 02.04.2019г., както и разноски по делото, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 275804.04.2019
г. по ч.гр.д. № 5203/2019 г. по описа на ВРС.
След
извършена служебна проверка, съдът преценява предявеният иск за процесуално
недопустим, поради следните съображения:
Специалният установителен
иск по чл.422 от ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу
длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Наличието на правен интерес от установяването на
вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен
иск е недопустим. При подадено възражение от длъжника се цели да се установи
наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила
на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение
срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Съобразно
постановките на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, пред който е висящо
исковото производство извършва самостоятелна преценка за допустимостта на
производството без да е обвързан от извършената такава на заповедния съд.
В тази връзка, задължително се изследват въпросите: 1/
издадена ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл.414 от ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният
срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането (в този смисъл се явява Определение № 163 от
04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К.,
II Т.О. на ВКС).
В случая от приложеното ч.гр.д. № 5203/2019 г. по
описа на ВРС се установява, че с издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК съдът е разпоредил връчването й на адреса на длъжника.
Видно от отбелязването на върнатото съобщение в съда, адресатът
Б.К. е отказал получаване на заповедта за изпълнение, удостоверено с подпис на връчителя. На основание чл. 44, ал.1, пр. 1 от ГПК съдът е
приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена.
Съобразно чл. 414, ал. 2 от ГПК възражението се
депозира в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, което
препятства влизането й в сила.
В случая такова не е постъпило, а доколкото заповедта
за изпълнение е връчена при условията на чл. 44, ал. 1, предл.
последно от ГПК, не са налице и предпоставките по чл. 415 от ГПК за предявяване
на иск, поради което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Разпоредбата
на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК предвижда предявяване на установителен
иск единствено в хипотеза на връчване на заповедта за изпълнение при условията
на чл.47, ал. 5 от ГПК и не може да се тълкува разширително.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че за ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД
липсва правен от предявяване на установителен иск за
вземането, предмет на заповедта за изпълнение, доколкото същата е влязла в сила
и съставлява годно изпълнително основание за предприемане на действия за удовлетворяване на кредитора.
Поради горното настоящото производство следва да бъде
прекратено, като след влизане в сила на прекратителното
определение делото следва да се докладва на заповедния съд за издаване на
изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9683/2019г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, пред Варненски окръжен съд.
След влизане
в сила на настоящото определение делото следва да се докладва на заповедния съд
по ч.гр.д. № 5203/2019 г. по описа на ВРС за издаване на изпълнителен лист по
влязлата в сила заповед за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: