Р
Е Ш Е Н И Е
№
1700
Град Пловдив, 18 октомври 2017 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Добринка Трънгалова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 358 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „*******против заповед № 1143 от 12.12.2016 г. на председателя
на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наредено да
организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло марка
„DIZAIN BABY”, модел „Тони” – люлка, производител „*******, като стока, опасна
за здравето и безопасността на потребителите и да отправи предупреждения към
потребителите за рисковете, които стоката съдържа.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна
поради нарушение на материалния закон и
на процесуалните норми. Твърди се, че леглото – предмет на оспорената заповед,
не е било запечатано от служителите на КЗП при проверката на 27.06.2016 г. и не
е тествано в лаборатория. Твърди се също, че дружеството е предприело мерки по
изтегляне от пазара на въпросното легло много преди издаване на оспорената
заповед, поради което тази заповед се явява напълно безпредметна. Иска се отмяна
на заповедта и присъждане на направените разноски, за които е представен списък
в последното съдебно заседание. Съображения по съществото на спора са изложени
в депозираната на 03.10.2017 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки, депозирани на
29.09.2017 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
направено с препоръчано писмо на 05.01.2017 г. (л.75 и л.86 от делото). Следователно
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните
съображения:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на
сигнал от потребител и проверка, извършена на 27.06.2017 г. от длъжностни лица
на Регионална дирекция Пловдив на КЗП по нареждане на главния директор на
Главна дирекция „Контрол на пазара” (л.194-195 от делото) в магазин на
дружеството в град*******, за което е съставен констативен протокол 2016 №
К-0216358 от 27.06.2017 г. (л.61-64 и л.190-193 от делото). При проверката е
установено, че в магазина се предлага за продажба детско легло марка „DIZAIN
BABY”, модел „Тони”, изработено от ПДЧ и МДФ от производител „*******, което
легло има разстояние между опората за краката и горната повърхност на страната
42,5 см, при най-високото положение на подвижната преграда, а при най-ниско
положение – 310 мм. На проверяващите не са били представени документи,
удостоверяващи съответствието на леглата с нормативно установените изисквания
за безопасност на детските легла съгласно БДС EN716-1:2008+А2013, EN716-2:2008+А+2013.
В констативния протокол е отбелязано, че изложените за продажба легла са мостри
от всичките седем модела, проверени от органите на КЗП, и са по 1 брой, същите
са запечатани като проба № 1 за изпитване за безопасност, описани в протоколи
за вземане на проби (л.65-74 от делото).
Леглата са били предадени за изпитване на Изпитателен център „фирма”. Видно
от писмо от 11.10.2016 г. на този център до КЗП (л.59 от делото), в центъра са
били изпитвани два пъти легла от модел „Тони” люлка, като на 08.07.2016 г.
леглото не е издържало изпитанията, но на 13.07.2016 г. са били отстранени
несъответствията и леглото е издържало изпитанията.
Въз основа на резултатите от протокола за изпитване от 08.07.2016 г. (л.200-209
от делото) председателят на КЗП е издал оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от ответника са представени двата
стандарта БДС EN716-1:2008+А1 и БДС EN716-2:2008+А1 (л.129-177 от делото),
чиито изисквания са посочени като нарушени от „*******при производството на
процесното бебешко легло.
Представените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание (л.104-128 от
делото) в по-голямата си част са неотносими към предмета на спора, защото,
видно и от собствената разпечатка, направена от адв. Г.
от сайта на Изпълнителна агенция „Българската служба
за акредитация”, търговското дружество „фирма” ООД притежава валиден сертификат
като лаборатория за изпитване и калибриране от 24.02.2003 г., чиято валидност е
продължена за периода от 31.05.2016 г. до 31.05.2020 г. Т.е., към датата на
извършване на тестовете на процесното бебешко легло „фирма” ООД има сертификат
за извършване на изпитване.
Обстоятелството, че с писмото си от 20.03.2017 г. (л.117 от делото)
изпълнителният директор на агенцията е уведомил управителя на „*******, че няма
акредитирана лаборатория за изпитване на детски легла, не се отразява по
никакъв начин на валидността на притежавания от „фирма” ООД сертификат. От
друга страна, дали „фирма” ООД е сертифицирана лаборатория е въпрос, който стои
извън предмета на спора.
Представеният акт № К-039720 от 29.11.2016 г. (л.119-122 от делото), макар
издаден преди датата на издаване на оспорената заповед, съставлява по своята
правна същност акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН
и в този смисъл няма връзка с настоящия спор, чийто предмет е
законосъобразността на индивидуален административен акт – заповед за изтегляне
от пазара на стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите.
Видно от представеното извлечение от протокол № 28 от заседание на КЗП,
проведено на 11.11.2016 г., т.33.8, комисията е взела решение на „*******да
бъдат издадени заповеди за организиране на незабавно и ефективно изтегляне от
пазара на бебешко легло „Тони – люлка”, бебешко легло „Лейди – люлка”, детско
легло „Ния” и детско легло „Симба”, като стоки,
опасни за здравето и безопасността на потребителите. Т.е., посоченото в оспорената
заповед като фактическо основание нейното издаване решение на КЗП е правен акт,
който действително съществува в правния мир.
От представените в хода на съдебното производство протоколи за изпитване
относими към предмета на настоящото дело са протоколите от 08.07.2016 г. и от
13.07.2017 г. на бебешко легло „Тони – люлка” (л.200-204 и л.210-214 от
делото). Видно и от двата протокола за изпитване, пробите са взети и
предоставени от възложителя „*******, поради което неоснователни и недоказани са
всички възражения на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в
тази насока. Дори и това да не са запечатаните при проверката от 27.06.2017 г.
легла, който факт категорично не е доказан,
дружеството-жалбоподател очевидно е било в по-изгодната ситуация да предостави
по свое усмотрение легла за изпитване, които обаче не са издържали тестовете.
Видно от допълнително представените уведомителни писма (л.247-254 от
делото), дружеството е предприело действия по уведомяване на своите контрагенти
относно несъответствието на произвежданите бебешки и детски легла с
изискванията на БДС и за изтеглянето им от търговската мрежа, за което са имали
предписание, дадено с протокола от 27.06.2016 г.
В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза.
След оглед на детските легла „Тони” в магазина на дружеството в град*******
вещото лице посочва, че и двете легла „Тони” 60/120 с неподвижна преграда и
„Тони” 70/140 с подвижна преграда имат поставени пломби от КЗП – хартиен носител
в правоъгълна форма с текст и два печата в двата края на листа, поставен върху
един от вертикалните детайли на решетките на леглата, върху печата има подпис
на лицето, взело пробата. Вещото лице не е забелязало нарушение на целостта на
пломбите. Вещото лице посочва, че двете легла се различават визуално – легло
„Тони” 70/140 е по-голямо като вътрешен размер на площта за лежане и преградата
е подвижна, различна е формата на страниците на двете легла, различна е
цветовата гама на материалите, от които са изработени. Вещото лице посочва, че
разстоянието между горния край на всяка опора за крак и горния край на
страниците и челата на запечатаните като проби легла е 545 мм на легло „Тони”
60/120 и 425 мм на легло „Тони” 70/140. Разстоянието е измерено, когато е
премахната гъвкавата преграда от текстил и кокос. Когато е сложена гъвкава
предпазна преграда от кокос и текстил, решетката на леглото е изолирана от пряк
контакт с детето. Съответно съгласно стандарта при наличие на гъвкава преграда
може да се приеме за опора за крак горната страна на основата на матрака и
тогава за измерване на разстоянието между горната част на всяка опора за крак и
горния кант на страницата и челото на детското легло се използва манекен.
Вещото лице посочва, че дъното и на двете легла е с по-малък размер от
вътрешното пространство, ограничено от страниците, гърба и предния хоризонтален
фриз на леглата, захваща се с винтове за дърво към хоризонталните детайли, като
преди завинтването дъното трябва да е позиционирано на равни разстояния от
вътрешната страна на страници, гръб и преден хоризонтален фриз. В мострите това
е направено и разстоянието във всички посоки е по-малко от 25 мм. В монтажните
схеми има указания и когато тези указания не се спазят, според вещото лице е
възможно в една от посоките разстоянието да е по-голямо от 25 мм. Вещото лице е
констатирало също, че и двете легла са маркирани, а етикетите посочват
производителя, наименованието на изделието, стандарта, и предупреждение: „Не
оставяйте детето без надзор в кошарата! Ползвайте матрак с дебелина до 10 см!”
Съдът, въпреки че намира заключението на вещото лице за компетентно,
безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, не го кредитира, с оглед становището на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че тези легла не са били
предоставени на „фирма” ООД. Т.е., след като не може по категоричен начин да се
установи, че вещото лице и лабораторията са извършили оглед и тестване на едни
и същи легла, не могат да бъдат съпоставяни техните констатации. Въпреки това
следва да бъде отбелязано, че заключението не оборва констатациите на
контролните органи, извършили проверката на 27.06.2016 г., или констатациите от
изпитванията, направени от „фирма” ООД, а тъкмо напротив – потвърждава основната
констатация на органите на КЗП, дала повод за издаване на оспорената заповед,
че разстоянието между горния край на всяка опора за крак и горния край на
страниците и челата е под 600 мм.
Представените в съдебното заседание от 06.07.2017 г. писмени документи (л.357-369
от делото) съдът намира за неотносими към предмета на спора, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
От представените в последното съдебно заседание писмени документи от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е видно, че
представляващият „*******е възложил на „фирма” ООД изпитването на легла „Тони”
70/140 и „Тони” 60/120 (л.396 и 397 от делото), като се оспорва верността на
представените от „фирма” заявки за изпитването на две детски легла „Тони” (л.385-386
от делото), тъй като нямат подпис и достоверна дата. Според настоящия съдебен
състав тези обстоятелства в случая са без правно значение, доколкото за
настоящия спор е от значение единствено обстоятелството, че в лабораторията на
„фирма” ООД е извършено изпитване на леглата „Тони” по образци, предоставени от
самото дружество-жалбоподател „*******, и тези факти са безспорно установени.
Действията на служителите на КЗП са спрели до даването на задължителни указания
да бъдат извършени изпитвания на всички запечатани при проверката на 27.06.2016
г. проби от детските легла. В този смисъл въпросите дали, кога и какви легла „*******е
предала на лабораторията на „фирма” ООД за изпитване са стояли извън контрола
на служителите на КЗП, съответно от допуснати от представители на самото
дружеството-жалбоподател грешки или неправомерно поведение във връзка с
предоставените за изпитване легла дружеството не може да черпи благоприятни за
себе си последици.
В протокола за изпитване от 08.07.2016 г., послужил като основание за
издаване на оспорената заповед и представен няколкократно в хода на съдебното
производство, безспорно са установени несъответствия с двата стандарта и този
факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна. Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма на мотивирано писмено решение, при
спазване на административнопроизводствените правила и на материално-правните
норми, в съответствие с целта на закона да се защити едно от основните права на
потребителите – правото на защита срещу рискове от придобиване на стоки, които
могат да застрашат живота или здравето им.
Съдът не възприема твърдението на
дружеството-жалбоподател за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила във връзка с ненавременното уведомяване
за започналото административно производство и незапознаване с постъпилата жалба
от конкурентна фирма. Моментът на започване на административното производство
по издаване на оспорената заповед не е установен по безспорен начин. Не може
категорично да се твърди, че това е жалбата, подадена от „Дидис”
ООД. По безспорен начин е установено единствено, че с писмо от 15.06.2016 г.
главният директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” (л.194-195 от делото)
е наредил на директора на РД Пловдив да се извърши проверка на „*******, а на
самата проверка на 27.06.2016 г. са присъствали представители на дружеството.
Едва констатациите от проверката са дали основание за предприемане на
по-нататъшни действия – даване на задължителни предписания, чието неизпълнение
е довело до издаване на акт по реда на ЗАНН, а резултатите от изпитването на
стоките в сертифицирана лаборатория са дали основание за издаване на оспорената
заповед. Следователно недоказано и неоснователно е възражението за допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила. Още по-малко тези
действия могат да бъдат квалифицирани като съществени нарушения, доколкото в
нито един момент дружеството-жалбоподател не е било лишено от възможността да
представя доказателства, да иска събиране на доказателства, да дава становища и
прави възражения, т.е., в нито един момент от административното производство по
издаване на оспорената заповед неговото право на защита не е било ограничено.
Неоснователни са също възраженията за неотносимост или нарушение на
материалния закон. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗП производителите на стоки и лицата,
предоставящи услуги, са длъжни да предоставят на потребителите само безопасни
стоки и услуги. Т.е., законът въвежда общо задължение за всички производители
на стоки без изключение. Това законодателно разрешение е в унисон с едни от основните
политики на Европейския съюз – закрилата на общественото здраве и защитата на
потребителите, дефинирани в Глава II, дял ХV, чл.168 и чл.169 от Договора
за функциониране на Европейския съюз и приетата в тази връзка Директива
2001/95/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета относно общата безопасност на продуктите (директивата),
която има за цел да осигури високо ниво на безопасност на продуктите в целия
ЕС за потребителски продукти, които не са обхванати от специфичното секторно
законодателство на ЕС за хармонизация. Съгласно директивата производителите
са длъжни да пускат на пазара само продукти, които са безопасни, като е
предвиден надзор на пазара с цел да се гарантира високо равнище на опазване на
здравето и безопасността на потребителите.
Нормите на чл.70 и чл.71 ЗЗП дават легалното определение
на понятието безопасна стока или услуга, което съответства и на легалното определение на понятието
„безопасен продукт“, дадено в чл.2, § 1, б.б от директивата. Съгласно чл.71 ЗЗП стоката
или услугата се смятат за безопасни, когато съответстват на нормативно
установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да
бъде пусната на пазара (съответства на чл.3, § 2, ал.1 от директивата); стоката
или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите
рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани
европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската
комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз (съответства
на чл.3, § 2, ал.2 от директивата), а при липса на нормативни изисквания и
стандарти съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за
безопасност се оценява, като се вземат предвид: българските стандарти,
въвеждащи европейски стандарти, различни от хармонизираните, българските стандарти,
които са разработени на национално ниво, препоръките на Европейската комисия,
съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките, правилата за добра
практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в
съответния сектор, актуалното състояние на науката и техниката, нормално
предвидимите очаквания на потребителите за безопасност (така и чл.3, § 3 от директивата).
Т.е., националното и общностното право изискват всеки продукт да е съвместим с
употребата си и да отговаря на високо ниво на защита на безопасността и
здравето на хората, отчитайки категориите потребители, изложени на риск, при
използването на продукта, по-специално деца и стари хора (арг. чл.2, б.б от директивата).
В настоящия случай са установени
европейски стандарти по смисъла на чл.2, т.1, б.б от Регламент № 1025/2012г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. – EN 716-1:2008+А1:2013
и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, които имат статут на български стандарти
по смисъла на чл.46 от Закона за националната стандартизация (ЗНС) и
съставляват национални стандарти по смисъла на чл.3, § 3, б.б от директивата.
Следователно преценката относно съответствието на процесната стока с общите
изисквания за безопасност следва да се извърши по реда на чл.71, ал.3 ЗЗП
предвид наличието на български стандарти, въвеждащи европейски, различни от
хармонизираните (чл.71, ал.3, т.1 ЗЗП, съответстваща на чл.3, § 3 от
директивата).
Съгласно чл.72 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи
услуги, са задължени да предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване
на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно
установените изисквания за безопасност, като разходите за оценяване и
удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и
лицата, предоставящи услуги. В този смисъл неоснователно и некореспондиращо със
закона е твърдението на дружеството-жалбоподател, че незаконосъобразно е
разпоредено дружеството за изпита запечатаните като мостри легла в изпитвателна
лаборатория. От нормативно установеното изискване на пазара да се пускат само безопасни
стоки произтича доказателствената тежест за производителя или вносителя да
установи безопасността, да установи съответствието й с нормативно установените
изисквания за безопасност.
Въпреки липсата на акредитиран орган,
очевидно КЗП приема заключенията на „фирма” ООД, което дружество притежава
валиден сертификат, както се каза по-горе, макар и детските легла да не са
изрично посочени в този сертификат. С оглед некредитирането на заключението на
съдебно-техническата експертиза, следва да се приеме, че несъответствията,
установени и от „фирма” ООД, относно разстоянието между основата и страните на
леглото, монтажни дупки и маркировка в хода на съдебното
производството не бяха оборени. А като се отчита категорията потребители, към
която са насочени процесните стоки, повече от очевидно е, че наличието на такива
несъответствия обосновава извод за съмнения относно безопасността на стоките,
доколкото биха могли да доведат до нараняване и увреждане здравето на децата.
Неоснователно е твърдението на
дружеството-жалбоподател, че оспорената заповед съдържа само правното
основание, но не и мотиви. Достатъчно ясно и подробно както в самата заповед, а
така също и в другите документи, съдържащи се в административната преписка,
може да се извлекат мотивите на председателя на КЗП за нейното издаване –
налице е стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите. Неведнъж в
своите решения Върховният административен съд, а също и правната теория,
приема, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други
документи, представляващи част от административната преписка по издаване на
акта.
Действително от събраните писмени доказателства се установява, че
контролните органи на КЗП са извършили проверка и са запечатали две легла модел
„Тони” с различни размери – 60/120 и 70/140, а в оспорената заповед е посочено
бебешко легло модел „Тони” – люлка. Съдът намира, че не е налице неяснота
относно волята на административния орган, защото очевидно и двата модела като
опасни стоки (безспорно установено) следва да бъдат ефективно изтеглени от
пазара.
Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане
от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските по делото
същото като основателно и доказано в размер на 200 лева (за юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.143, ал.4 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ) следва
да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да плати тази сума на ответната комисия. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*******, ЕИК по БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: град *******,
област*******, бул. „*******, представлявано от управителя *******, против
заповед № 1143 от 12.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА „*******, ЕИК по БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: град *******,
област*******, бул. „*******, представлявано от управителя *******, да заплати
на Комисията за защита на потребителите сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: /п/
Вярно с
оригинала!
Секретар:
ДТ
АХ