Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба с вх. № 1176/03.02.2025 год. и допълнителни уточнения на исковата молба с вх. № 1987/19.02.2025 год. и с вх. № 3793/01.04.2025 год. от П. Г. П. с [ЕГН], с адрес за призоваване: Затвора - [населено място], ЗО „Дебелт“, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2024 год. до 30.01.2025 год., ведно със законната лихва върху тази сума. В исковата молба са въведени твърдения, че всекидневно, при събуждане по сигнал в 6.00 ч.сутринта, надзорно-охранителения състав /НОС/„отваря вратата с гръм и трясък“ и разпорежда на настанените лишени от свобода да се облекат бързо и да излязат навън. Тези действия според ищеца представляват всекидневен сутрешен тормоз, унизително отношение, психическо напрежение и тормоз. Твърди се, че надзорно-охранителения състав /НОС/ нарушава чл.27в, т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и чл.311, ал.3, чл.312 от ППЗИНЗС и се описват два случая от 22.11.2024 год. и от 06.12.2024 год., за които случаи се твърди, че ищецът е бил наказан, като относно наказанията са образувани отделни административни дела. Претендира се обезщетение за вреди от посочените действия в размер на 15 000 лева.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който предявената искова претенция от П. Г. П. се намира за неоснователна и недоказана по основание и размер. Сочи се, че в IV-та затворническа група в ЗО „Дебелт“, в която е настанен ищецът П. е утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода, според който ставането от сън се осъществява в 06:00 часа. Същото се извършва по сигнал, според изискването на чл.27в, т.1 от ППЗИНЗС. Ответникът намира, че в случая липсват всички елементи на фактическия състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, на което основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебното заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и поддържа предявения иск. Ангажира гласни доказателства и моли за уважаване на исковата претенция, като излага съображенията си в писмени бележки. Прави възражение относно претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - ст. юрисконсулт М. С., която ангажира доказателства и моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, а и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и депозира писмени бележки.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията. Не сочи доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът П. Г. П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Бургас за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от НК. През периода от 16.10.2024 год. до 30.01.2025 год. същият е настанен в ЗО „Дебелт“.

От приложения по делото график (на л.30) се установява, че за лишените от свобода, настанени в ІV затворническа група- ЗО „Дебелт“, е предвидено ставане от сън в 6.00 часа, след което до 6.15 часа се извършва сутрешна проверка. В графика са предвидени в рамките на деня още две контролни проверки – 08.00ч.-08.30ч., 17.45ч.-18.00ч. и вечерна проверка – 20.00ч.

В показанията си пред съда разпитаният по делото свидетел И. М. С. заявява, че сутрешната проверка се извършва като надзирателите с трясък блъскат вратите и казват: „Бързо се обличайте с анцузи, маратонки, чорапи!“ и после казват: „Бързо се прибирайте!“, което причинява на лишените от свобода стрес и депресия. Същото се получава и за вечерните проверки.

Според показанията на свид. Н. - надзирател в ЗО – Дебелт към Затвора – Бургас, сутрешната проверка се осъществява в 6 часа сутринта по разпореждане на дежурен главен надзирател и по всички постове в затворническото общежитие се обявя начално на проверката. Всеки надзирател на пост пуска електрозахранването към спалните помещения и поетапно всяко спално помещение се отключва едно по едно и се приканват лишените от свобода да се явяват на проверка. Това се извършва поетапно, за всяко спално помещение, като по отделно лишените от свобода излизат пред камерата в коридора, за да се види, че са в добро здравословно състояние, че не се чувстват зле и след това се прибират и се преминава към следващото спално помещение. Така преминава всяка сутрешна проверка, докато минат всички спални помещения. След това се докладва за бройката и състоянието на лишените от свобода. Свидетелят заявява, че познава ищеца от служебните си задължения в ЗО „Дебелт“ към Затвора - Бургас и е извършвал проверка по описания начин в неговото спално помещение.Заявява също, че не му е известно за периода от 16.10.2024 г. – 30.01.2025 г., да са постъпили оплаквания от лишения от свобода за шумно и грубо събуждане.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е ДОПУСТИМ, с оглед твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в резултат на действия на длъжностни лица от затворническата администрация.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция. В тежест на ищеца е да докаже, че е извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, а настъпването на вредата се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

В Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) са предвидени две задължителни проверки на лишените от свобода - сутрешна и вечерна, както и междинни проверки - по всяко време след ставане от сън до вечерната проверка (ал.4). Съгласно чл. 27в, ал. 3 и от ППЗИНЗС сутрешната проверка е задължителна и се извършва чрез преброяване на лишените от свобода. Преценката относно начина и точния час на извършване на проверката е предоставена от законодателя в правомощията на началника на съответното пенитенциарно заведение, който утвърждава график за разпределение на времето на основание чл.27б от ППЗИНЗС. Тази преценка се извършва в условията на оперативна самостоятелност и на основание чл.169 от АПК съдебният контрол се осъществява само досежно спазването на изискванията за законосъобразност. В случая, настоящият съдебен състав намира, че те са спазени.

От доказателствата по делото се установява, че сутрешната проверка в Затвора - Бургас се извършва за времето от 6.00 часа до 6.15 часа. За установяване числеността, самоличността и физическото състояние на лишените от свобода, последните се извеждат от спалното помещение за кратко време, като проверката се извършва в коридор, снабден със система за видеонаблюдение. Не е налице твърдяното от ищеца противоречие с ППЗИНЗС на така извършваните от надзорно-охранителния състав действия, а и причиненото на лишените от свобода неудобство не е с такава висока степен и интензитет, че да бъде квалифицирано като причиняващо страдание или уронващо достойнството.

Според настоящия съдебен състав, неоснователно е и оплакването на ищеца относно начина на събуждане на лишените от свобода. Съгласно нормата на чл. 27в, ал. 1 и от ППЗИНЗС ставането от сън се извършва по сигнал. Видно от показанията на свид. Н., при започване на сутрешната проверка, по разпореждане на дежурния главен надзирател се пуска електрозахранването в спалните помещения и всяко помещение се отключва, а лишените от свобода се приканват да излязат извън помещението, в обхвата на системата за видеонаблюдение, с оглед проверка относно здравословното им състояние, като след извършване на описаните действия, те се прибират. Обстоятелството, установено от показанията на свид. С., че надзирателите с трясък блъскат вратите, не сочи на унизително отношение към лишените от свобода и по своя характер и интензитет не може да се квалифицира като подлагане на изтезание, на жестоко отнасяне или нечовешко третиране, а и е обяснимо, предвид естеството на материала, от който са изработени вратите в местата за лишаване от свобода. Следва да се посочи, че изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ е свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, но това е изрично предвидено в закона с оглед принудителното изолиране на лицата, извършили престъпления. В конкретния случай не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 3 от КЗПЧ, доколкото тези ограничения и неудобства не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнение на наказанието, така че да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение, причиняващи страдание и унижаващи достойнството по смисъла на Конвенцията. Що се касае до цитираните от ищеца разпоредби на ППЗИНЗС -чл.311, ал.3 и чл.312 от ППЗИНЗС , то същите касаят организацията на постовата и конвойната служба и не следва да бъдат коментирани.

С оглед изложените съображения съдът приема, че не са налице изискуемите от нормата на чл.284 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Когато искът се отхвърля изцяло, на основание чл.286, ал. 2 от ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати на ответника само разноските по производството. Възнаграждението за юрисконсулт не представлява разноски по производството, а присъждане на такова не е предвидено с цитираната норма, която е специална по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт, такова не се дължи, независимо от постановения резултат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. Г. П. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Бургас, ЗО „Дебелт“, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2024 год. до 30.01.2025 год., ведно със законната лихва върху тази сума.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Бургас, в 14-дневен срок от връчване на съобщението.