Р Е Ш Е
Н И
Е 260149
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХII гр. състав, в публичното заседание на 12.01.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9502 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез у. С. П. срещу „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** И. Ч., с който е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 15226.54 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор № *** за отглеждане и угояване /гушене/ на
патици „мюлари“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.06.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните
е подписан посочения договор, по силата на който ответникът е „Възложител“, а
ищецът „Изпълнител“. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, доставил е
съответната продукция по начина и сроковете, посочени в договора, описани и в
исковата молба, като ответникът не е заплатил цената за това.
Ответникът отказва заплащане на сумата, поради което се
поражда интерес ищецът да предяви настоящия иск. Претендира се законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който признава, че между страните е налице договорно правоотношение
със съдържание, посочено от ищеца. Излагат се доводи за нередовност на исковата
молба. Излагат се твърдения, че за периода – 16.02.2018 г. - 31.08.2018 г.
ищецът е получил от ответника общо 3937 бр. патета за угояване, а ищецът от
своя страна е предоставил впоследствие за клане 3396 бр., т.е. с 525 бр.
патетата по-малко, т. е. 13% по-малко.
Не се оспорват издадените от ищеца фактури. Излагат се
твърдения, че неизплатената сума по представените фактури е в размер на 8038.65
лв., като неизплащането на сумата се дължи на рекламации, направени от
ответника по отношение на предадената от ищеца продукция, а именно
неизплатената такава по процесните фактури, като са нарушени чл. 8 и чл.9 от
подписания между тях договор. Излагат се твърдения, че продукцията, описана във
фактура № 8 и № 9, в размер на 2344.52 лв., която е негодна за продажба в
рамките на ЕС, е оставена за съхранение в ответното дружество, което е
направило всичко възможно тази продукция да бъде върната на ищеца, но въпреки
това, ищецът е включил и нея в процесната сума. Доколкото ищецът не е
предоставил съдействие на ответника да си получи обратно продукцията, то
ответникът счита, че се освобождава от последиците за евентуална забава и от
изпълнение, съгласно разпоредбите на ЗЗД.
Ответното дружество за неплащането на сумата, се позовава
и на разпоредбите, предвидени в договора по чл. 23 от същия, съгласно който
когато продукцията е негодна за употреба, то възложителят може да откаже да
заплати тази продукция. Възразява договорът да е развален, счита, че не са
налице предпоставки за разваляне на договора. С оглед изложените съображения
счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. В условията
на евентуалност, счита, че искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 12882.02
лв. до 15226.54 лв., а именно това е
разликата, представляваща стойността на продукцията по фактури №№ 8 и 9. При
условията на евентуалност прави възражение за прихващане с дължима на ответника
от ищеца сума в размер 4443.40 лв., представляваща неустойка по чл. 20 от
договора, която е трикратният размер на стойността на непредадените патета, с
която сума да бъде прихваната претенцията на ищеца в зависимост от изхода на
делото.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от ищеца с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.258 ЗЗД. Ответникът е направил възражението за прихващане с правна квалификация чл.
92 ЗЗД, в срока по чл.131 ГПК, прието за съвместно разглеждане с
Протоколно определение от 15.09.2021 г.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че между
страните е сключен договор за отглеждане и угояване /гушене/ на патици „Мюлари“
№ 32/25.01.2018 г., по силата на който ответникът като „Възложител“ е възложил
на ищеца като „Изпълнител“ да организира и извърши отглеждане, гушене и клане
на предоставените му за това патета, с цел
придобиване на угоен дроб и месо, с цел продажба на територията на ЕС и
за износ за трети страни, че е извършил възложената му работа качествено и в
срок, че е предал на ответника посоченото количество, изработен материал, която
работа е приета без възражение от ответника, размера на претенцията си, падеж
на задължението. По възражението за прихващане на ответника следва да докаже
настъпили форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила за предаване на 525 бр.
патета. Ответникът следва да докаже, че е направил възражение своевременно за
наличие на недостатъци по предадената продукция, веднага след откриването им,
което е заявил на ищеца, както и недостатъците на продукцията. По възражението за прихващане следва да се докаже,
наличие на клауза за неустойка в договора с посоченото в отговора съдържание,
че е предал на ищеца 3937 бр. патета, а последният е предоставил в последствие
за клане 3396 бр., с 525 бр. по-малко, които представляват отклонение от повече
от 10% от предаване за клане на патета.
С Протоколно определение от 15.09.2021 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, са отделени обстоятелствата, че между
страните е сключен процесния договор, че ищецът е предал на
ответника, описаната от ответника продукция, стойността на продукцията, че
представител на ответника е подписал „за приел“ продукцията, че не са заплатени
претендираните от ищеца суми, че е настъпил падежа на плащането им преди
подаване на исковата молба, че ответникът е предал на ищеца 3 937 броя патета,
а ищецът е предоставил за клане на ответника 3396 бр., с 525 бр. по-малко,
което представлява повече от 10% отклонение за предаване за клане патета.
Ответникът не оспорва, че му е доставена и е приел
продукция на обща стойност 12 882.02 лева, описана във фактури №
4/03.07.2018 г. с дължим остатък 1667.13 лева, № 5/03.10.2018 г. с дължим
остатък 1000 лева, № 6/19.10.2018 г. на стойност 1412.56 лева, № 7/05.11.2018
г. на стойност 763.68 лева, № 13 и № 15/10.01.2019 г. на обща стойност 8038.65
лева. Не се оспорва, че стойността по тези фактури се дължи. Признанието е
обективирано и в молба от 29.09.2021 г. /л.93/
Горното се установява и от представените по делото
фактури и равносметки, подписани от ответника, с което се потвърждава
дължимостта на стойността на посочената продукция /л.10-12 и 16-17/, както и от
разпитаната свидетелка К. В. М. /протокол от о.с.з. от 12.01.2022 г. л.159/ -
служител при ответника, която заявява, че няма обективни причини за неизплащане
на посочените фактури, доколкото същите са дължими. Фактурите са осчетоводени
при ответника, което установява тяхното приемане и дължимост на сумите по тях.
Спорно по делото е дължими ли са сумите по фактури № 8 и
№ 9 на обща стойност 2344.52 лева и налице ли са предпоставките за извършване
на прихващане на вземане на ответника с вземанията на ищеца.
Видно от фактура № 8 и фактура № 9 и двете от 04.12.2018
г. /л.13/, продукцията описана в тях еа приета от ответника, чрез представителя
на дружеството И. Ч., което е удостоверено с неговия подпис. Във фактурите е
посочена и стойността на доставените стоки, която също с полагане на подписа на
ответника, е приета като такава.
Възражението на ответника за недължимост на сумите по
фактури № 8 и 9 е, че предоставената продукция не отговаря на изискванията за
износ в страни от Европейския съюз, доколкото същата идва от 3 км. предпазна
зона, съгласно Директива на Съвета № 2005/94 ЕО, поради констатирана болест
„инфлуенца“ в стопанство, в близост до това на ищеца, в което се отглеждат
процесните патета.
Безспорно между страните е, че в съседна ферма на тази на
ищцовото дружество, в което се отглеждат процесните патета, е възникнала зараза
от инфлуенца, което се установява и от Заповед от 08.11.29018 г. на *** на
Българска агенция за безопасност на храните /л.119/, с която е обявено това
огнище.
Със същата заповед е определена 3 километрова предпазна
зона, която включва фермата на ищцовото дружество. В заповедта са посочени и
предпоставките за търговия на продукция от предпазна зона и на какви изисквания
следва да отговаря за вътрешния пазар и за пазара на ЕС. Посочено е, че
продукцията, след разрешение на съответния ***, може да се търгува в страни от
ЕС след термична обработка, а без такава само в рамките на страната.
В тази връзка видно от Ат за възбрана от 12.11.2018 г. на
ищцовото дружество е забранено да придвижва от и към обекта патици – мюлери, до
получаване на резултат от взетите проби от обекта от 12.11.2018 г. за наличие
на Инфлуенца по патиците /л.81/.
От протокол за изпитване /л.134/ се установява, че
пробите са дали отрицателен резултат на 14.11.2018 г.
На 20.11.2018 г. е вдигната възбраната върху процесните
патица с протокол на *** в ОДБХ Стара Загора, на основание дадени отрицателен
резултат /л.129/.
На 20.11.2018 г. патиците са транспортирани по
установения за това ред до кланицата на ответното дружество в гр. Б., като на
същата дата патетата са заклани /л.130/.
На 20.11.2018 г. *** на кланицата в гр. Б. налага забрана
за транспортиране, търговия и пускане за пазара на получената продукция до
получаване на резултатите от референтната лаборатория за отрицателен тест за
инфлуенца. /л.132/.
На 26.11.2018 г. е разрешено, по съответния за това ред
от *** към ОДБХ Стара Загора, получената продукция от закланите патета да бъде
реализирана на пазара, на база отрицателния резултат от 14.11.2018 г. въз
основа на който патетата са транспортирани от фермата на ищеца до кланицата на
ответника в гр. Б..
Видно от чл.1 от договора, сключен между страните /л.3/,
предмет на същия е отглеждане, гушене и транспортиране от ищеца на
предоставените му от ответника за това патета, с цел добиване на угоен дроб и
месо, предназначени за продажба на територията на ЕС и износ за трети страни.
В договора не е предвидено, че продукцията следва да е
годна да бъде допусната за търговия в рамките на ЕС само единствено в
непреработен - термичен вид.
От така обсъдените писмени доказателства и от приетата и
неоспорена от страните Съдебно-ветерианарномедицинска експертиза се установява,
че продукцията, за която са издадени фактури № 8 и № 9, макар и да произлиза от
предпазна зона е била годна за търговия, както в рамките на ЕС- чрез термична
обработка, така и без такава в рамките на страна.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, доколкото са отгледани
патета, чиито продукти могат да бъдат търгувани в рамките на ЕС и в трети
страни, съгласно договора и ответникът дължи заплащане на получената, в
резултат от отгледаните от ищеца патета, продукция, съгласно отразеното във
фактурите и протокол – спецификация от 21.11.2018 г., подписан от страните
/л.135/. Получената продукция се установява и от подписания от ответника
протокол за унищожаване на същата /л.136/, като това е именно продукцията,
описана от ищеца в исковата молба.
Ответникът не е имал право да откаже тази продукция,
доколкото същата е получена в изпълнение на договора и е допустима за продажба
в страни от ЕС и за трети страни.
Отделно от това ответникът не е направил възражение за
приемане на тази продукция към момента на приемането й – на 20.11.2018 г. в
своята кланица и на 04.12.2018 г. при подписване на фактурите, доколкото още
тогава е бил наясно, че патетата, от които е извадена продукцията идват от
трикилометрова предпазна зона. Такова възражение е направено в хода на процеса
след получаване на препис от исковата молба и с нарочна молба от месец март
2020 г.
С оглед всичко изложено съдът приема, че ответникът дължи
на ищеца сумата в общ размер на 15 226. 54 лева, стойността на получената
продукция по фактури № 4/03.07.2018 г. с дължим остатък 1667.13 лева, №
5/03.10.2018 г. с дължим остатък 1000 лева, № 6/19.10.2018 г. на стойност
1412.56 лева, № 7/05.11.2018 г. на стойност 763.68 лева, № 13 и № 15/10.01.2019
г. на обща стойност 8038.65 лева и по фактури № 8 и 9 от 04.12.2018 г. и двете
на обща стойност 2344.52 лева.
Предвид уважаване на исковете на ищеца съдът следва да
разгледа, предявеното в условията на евентуалност от ответника възражение за
прихващане.
По възражението
за прихващане на ответника:
В чл. 20 от процесния договор е предвидено, в случай на
отклоняване от страна на ищеца на доставените му патета, както и при допускане
на неестествено висока смъртност, която е над 10 % от предоставените патета
след първите 24 часа от получаване на доставените патета, последният дължи
неустойка в размер на трикратната стойност на отклонените патета.
Безспорно между страните е, че ответникът е предоставил
на ищеца 3 937 броя патета, а ищецът е предоставил за клане на ответника
3396 бр., с 525 бр. по-малко, което представлява повече от 10% отклонение за
предаване за клане патета.
С молба – становище от 10.01.2022 г. ответникът уточнява,
че неустойката е формирана от трикратната стойност на 221 броя непредадени
женски патета и 200 броя непредадени мъжки патета.
Ищцовото дружество не е оспорило, че именно такъв брой
женски и мъжки патета не са предадени. Такова оспорване липсва както в
съдебното заседание, в което е депозирана молбата на ответника, така и в
писмените бележки. Възраженията на ищеца са, че смъртта на патета се дължи на
форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила, която изключва отговорността му
за непредадените патета.
Видно от Протокол от 14.11.2018 г. и Протокол от
19.11.2018 г. са загробени общо 330 броя патета, собственост на ищеца, като не
е посочена причината за загробване.
От СВМЕ се установява, че загробените 330 броя патета са
били отрицателни за инфлуенца, като причината за смъртта им е неизвестна. От
експертизата се установява, че при ищеца са загробени още 188 патета, като
отново не е посочена причината за смъртта им, като липсва медицински
документация, която да придружава акта на загробване. Общият сбор на така
загробените патета е 518. Ищецът признава, че не са предадени на ответника общо
525 броя патета.
От СВМЕ, от протокола за изследване и от свидетелските
показания се установява, че във фермата на ищцовото дружество не е открита
инфлуенца. Резултатите от взетите проби от птиците е бил отрицателен за тази
болест.
С оглед така обсъдените доказателства, по делото не се
установи, че смъртта е настъпила от болест инфлуенца. В тази връзка немогат да
се кредитират показанията на свидетеля Й. П., че смъртта на патетата се дължи
на инфлуенца, доколкото е настъпила в момента, в който е открита такава болест
в съседната ферма, доколкото липсва такива доказателства, а и пробите за
инфлуенца са били отрицателни.
Видно от представените от ответното дружество Анекси към
договора отглеждане и угояване на патици мюлери, подписани от двете страни, е
уговорено, че цената на 1 бр. мъжко пате без ДДС е 4.50 лева /или 5.40 лева с
ДДС/, а цената на 1 бр. женско пате е 1.50 лева без ДДС /или 1.80 лева с ДДС./.
Неустойката за непредадените 200 броя мъжки патета е 3 240 лева /16.20
лева – трикратния размер на патета умножено по броя на мъжките патета 200 =
3240 лева/. Неустойката за непредадените 221 броя женски патета е 1193.40 лева.
Общо 4433.40 лева.
Съдът прие като писмени доказателства представените
Анекси, доколкото не указал на ответника, че не сочи доказателства за
стойността на неустойката и как е формирана същата. Това съдът е направил с
Протоколно определение от 18.11.2021 г. Наред с това как е формирана
претенцията за неустойка е посочено и в справка извлечение от счетоводните
сметки на ответника /л.37/, приложена към отговора на исковата молба, връчена
на ищеца, който не я е оспорил.
Предвид всичко изложено съдът приема, че по делото се
установи, че ищецът се отклонил с повече от 10 % от предадените патета, това
отклонение не се дължи на непреодолима сила, не се установи причината за
смъртта на патетата да е възникнала епидемия от инфлуенца. Установи се и
стойността на непредадените патета и техния трикратен размер. Установи се, че
ответникът има насрещно вземане срещу ищеца за неустойка по чл.20 от договора в
размер на 4433.40 лева., до която сума то ще се уважи.
С вземането на ответника в размер на 4433.40 лева ще се
прихване вземането на ищеца за сумата в размер на 15 226.54 лева, до
размера на по-малкото от тях.
Претенцията на ищеца след извършеното прихващане ще се
уважи за сумата от 10 793.14 лева.
Като законна последица от уважаване на иска на ищеца,
главницата ще се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда 06.06.2019 г. до окончателното плащане, каквото искане е
направено от ищеца с исковата молба и с уточнителната молба.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 611.20 лева,
платена държавна такса /л.21/, 1500 лева, платено адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане, на което са представени доказателства, разписка обективирана
в договора за правна помощ /л.20/. Общо разноски, направени от ищеца са в
размер на 2111.20 лева, от които съразмерно с уважената част от претенцията ще
се присъдят 1496.50 лева.
Ответникът
доказа следните разноски – 850 лева – платен депозит за СВМЕ. По делото не са
представени доказателства, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. В представения по делото договор за правна помощ е
отбелязано, че адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лева, ще се заплати
по банков път. Не са представени доказателства за плащането му. Разноските,
които на основание чл.78, ал.3 ГПК, ще се присъдят на ответника са в размер на 247.49 лева, съразмерно с отхвърлената
част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата в размер на 10 793.14
лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор № *** за
отглеждане и угояване /гушене/ на патици „мюлари“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 06.06.2019 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата в размер
на 1496.50 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иск за горницата над уважения размер от 10 793.14
лева до пълния предявен размер от 15 226.54 лева, погасена чрез ПРИХВАЩА с насрещно вземане на „***“ АД, ЕИК *********
срещу „***“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 4433.40 лева, представляващо
неустойка по чл.20 от договор № *** за отглеждане и угояване /гушене/ на патици
„мюлари“.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата в размер на 247.49 лева – разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ