Р Е Ш Е Н И Е
№ 1925
гр. Русе, 20.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №8230 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 30.09.2008г.
представляваното от нея дружество, сключило договор за мобилни услуги с Н.Ш.И.
– абонат с клиентски №********* и титуляр по мобилен №0897/973684 с избрана
абонаментна програма G Smart Group +
500. На 01.06.2016г. ответникът се възползвал от възможността да ползва повече
от един номер и приел допълнително споразумение за мобилен номер 0896/006064
със срок до 02.06.2018г., като получил мобилно устройство на изплащане,
посредством 23 месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план, съставляващ
неразделна част от договора.
Въз
основа посочения договор, Н.И. ползвал предоставените от дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под абонатен №*********.
Съобразно
разпоредбата на чл.26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване услуги чрез
индивидуален договор заплащането се осъществявало въз основа фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата
не освобождавала потребителя от задължението му за заплащане стойността на
услугите.
Ищецът
твърди, че за периода 18.08.2016г. – 17.01.2017г. издал следните фактури за
ползваните услуги:
фактура №**********/18.09.2016г., платима в срок
03.10.2016г., за отчетен период 18.08.2016г. – 17.09.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 70.30 лева, от които
20.82 лева (без ДДС) за месечен абонамент Нонстоп 30.99 лева; лизингова вноска
– 40.29 лева; кратки текстови съобщения - 0.32 лева; международни разговори –
3.87 лева;
фактура №**********/18.10.2016г., платима в срок
02.11.2016г., за отчетен период 18.09.2016г. – 17.10.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 96.11 лева, от които
20.82 лева (без ДДС) за месечен абонамент Нонстоп 30.99 лева; временно възстановяване
на изходящия трафик – 1,24 лева; лизингова вноска – 40.29 лева; кратки текстови
съобщения - 0.48 лева; международни разговори – 14.19 лева; роуминг таксуване –
9.04 лева;
фактура №*********/18.11.2016г., платима в срок
03.12.2016г., за отчетен период 18.10.2016г. – 17.11.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 47.27 лева, от които
20.82 лева (без ДДС) за месечен абонамент Нонстоп 30.99 лева; лизингова вноска
– 40.29 лева.
Пояснява, че абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 231.68 лева, фактурирани за три последователни
отчетни месеца (м.септември, м.октомври и м.ноември 2016г.).
С кредитно известие №**********/18.12.2016г.
операторът извършил корекция на дълга, вследствие което дължимата от ответника
сума била установена в размер на 263.64 лева.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ, „Теленор България“ ЕАД
прекратило едностранно индивидуалния договор на Н.И. и издал фактура №**********/18.01.2017г. за сумата 1413.28
лева, съставляваща сбор от потребени и незаплатени мобилни услуги в размер на 263.64
лева; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 464.71 лева и
незаплатени лизингови вноски в размер на 684.93 лева.
Молителят пояснява, че в настоящото производство няма
претенция по отношение начислената неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 464.71 лева.
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5671/2018г.
по описа на РРС срещу Н.Ш.И. за дължимите по договора суми в общ размер 953.50
лева. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване на вземането си.
По
изложените съображения, адв.В.Г. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Н.Ш.И., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд сумата
263.64 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за
периода 18.08.2016г. – 17.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г.
до окончателно изплащане на главницата.
Претендира
направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.А.Ж. – особен представител на
ответника Н.Ш.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по делото.
Релевира
възражение за нищожност на клаузите от договора и ОУ, като противоречащи на
добрите нрави, както и възражение за погасяване вземането по давност.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение
и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 30.09.2008г.
между „Теленор България“ ЕАД и Н.Ш.И. – абонат с клиентски №********* и титуляр
по мобилен №0897/973684 с избрана абонаментна програма G Smart Group + 500 е сключен договор за мобилни услуги. През м.юни
2016г. ответникът се възползвал от възможността да ползва повече от един номер
и приел допълнително споразумение за мобилен номер 0896/006064 със срок до
02.06.2018г., като получил мобилно устройство на изплащане, посредством 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 40.29 лева, съгласно погасителен
план, съставляващ неразделна част от договора. Вземането по договор за лизинг е
обезпечено със запис на заповед, издаден на 01.06.2016г. за сумата 926.67 лева.
В
периода 18.08.2016г. – 17.01.2017г. ищцовото дружество издало:
фактура №**********/18.09.2016г., платима в срок
03.10.2016г., за отчетен период 18.08.2016г. – 17.09.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 70.30 лева, от които
20.82 лева (без ДДС) за месечен абонамент Нонстоп 30.99 лева; лизингова вноска
– 40.29 лева; кратки текстови съобщения - 0.32 лева; международни разговори –
3.87 лева;
фактура №**********/18.10.2016г., платима в срок
02.11.2016г., за отчетен период 18.09.2016г. – 17.10.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 96.11 лева, от които
20.82 лева (без ДДС) за месечен абонамент Нонстоп 30.99 лева; временно
възстановяване на изходящия трафик – 1,24 лева; лизингова вноска – 40.29 лева;
кратки текстови съобщения - 0.48 лева; международни разговори – 14.19 лева;
роуминг таксуване – 9.04 лева;
фактура №*********/18.11.2016г., платима в срок
03.12.2016г., за отчетен период 18.10.2016г. – 17.11.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 47.27 лева, от които
20.82 лева (без ДДС) за месечен абонамент Нонстоп 30.99 лева; лизингова вноска
– 40.29 лева.
фактура №**********/18.01.2017г. за сумата 1413.28
лева, съставляваща сбор от потребени и незаплатени мобилни услуги в размер на 263.64
лева; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 464.71 лева и
незаплатени лизингови вноски в размер на 684.93 лева.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена
и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, всестранно, ясно и обективно. След извършена
справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало
размера на непогасените задължения за процесния период - 263.64 лева, от които:
58.46 лева – разговори и съобщения извън абонамента; 44.02 лева – абонаментни
такси; 161.16 лева – лизингови вноски.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №5671/2018г. и издадена заповед №3118/14.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Ш.И. за сумите: 953.50 лева – потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, от които 948.57 лева за клиентски номер
на абоната ********* и 4.93 лева за клиентски номер на абоната *********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателното
й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение.
С
разпореждане от 16.10.2018г. на заявителя е указана възможността да предяви иск
относно установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 263.64
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за периода
18.08.2016г. – 17.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г.
до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3118/14.08.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5671/2018г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД е видно, че са били налице предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради
което заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес с оглед запазване
действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Релевираните
в хода на производството писмени доказателства обуславят извод за наличие на
облигационна връзка между страните, основана на договор за мобилни услуги и
договор за лизинг. Ответникът не ангажира доказателства, водещи до извод, че е
погасил задължението си в размер на 263.64 лева, съставляващо сбор от неплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски.
С
оглед изложеното съдът намира претенцията за основателна.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 205 лева, а на исковото – 705 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и депозит за
вещо лице) които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Н.Ш.И., ЕГН ********** дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б.
Ш. сумата 263.64 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за периода 18.08.2016г. –
17.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателно
изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№3118/14.08.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5671/2018г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Н.Ш.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 205 лева – разноски по ЧГД №5671/2018г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Н.Ш.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 705 лева –
разноски по ГД №8230/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: