Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер:260055 30.12.2020 г. град: Хасково
Хасковски окръжен
съд наказателен състав
На първи декември
година: 2020г.
В открито
заседание в състав:
Председател: Стратимир
Д.
Членове: Боряна Бончева
Красимир Д.
Секретар: Румяна
Русева
Прокурор: Николай
Гугушев
като разгледа
докладваното от чл. съдия Кр. Д. В.н.о.х.д.№ 533 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260005 от 04.09.2020г., постановена по н.о.х.д.№ 347/2020г., РС Димитровград признал подсъдимите И.Ц.Г. и Х.Г.М. за виновни в това, че:
1. В периода 20 - 21.02.2020г. в Димитровград, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор помежду им, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на стъкла на леки автомобили/, отнели чужди движими вещи на обща стойност 912.08 лева от владението на В.П.В.; С.С.С.; П.М.П.; О.С.А.; Т.Т.У.; И.Д. С.; Н.М.Д.; Ж.К.Ч.; Н.К.Х., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
2. В периода 20 - 21.02.2020г. в Димитровград, при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду им като съизвършители, противозаконно унищожили чужди движими вещи, на обща стойност 585 лв., собственост на М.А.П.; С.С.С.: Н.М.П.; О.С.А.; Т.Т.У.: И.Д. С.; Н.М.Д.; Ж.К.Ч.; „Девин" АД – Девин и П.А.К.- престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З и 5, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б", вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК на всеки един от подсъдимите съдът е наложил
наказания „лишаване от свобода" за срок от по 4 (четири) години, а на
основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 в. чл.
58а, ал. 1 от НК са определени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 1
година и четири месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подс. И.Ц.Г. едно общо наказание измежду наложените му с присъдата такива, в размер на най-тежкото - "лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание измежду наложените му по НОХД № 429/2020г. на РС – Сливен, с влязла в сила на 12.06.2020г. присъда и НОХД № 347/2020г. на РС-Димитровград, в размер на най-тежкото от тях, а именно - "лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години, което да се изтърпи при първоначален „Строг" режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК, приспаднал от така общото наказание времето, през което И.Ц.Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража" и изтърпявал наказание „Лишаване от свобода" по включените в съвкупността наказания.
На основание чл. 23, ал.1 от НК определил на подс. Х.Г.М. общо наказание измежду наложените му, в размер на най-тежкото от тях - "лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание измежду наложените му по НОХД № 734/2020г. на РС Сливен, присъдата в сила от 21.08.2020г.; НОХД № 52/2020г. на РС Сливен, присъдата в сила от 10.03.2020г. и НОХД № 347/2020г. на РС Димитровград, в размер на най-тежкото от тях - "лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години, което да се изтърпи при първоначален „Строг" режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК, приспаднал от общото наказание времето, през което Х.Г.М. изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража" и наказание „Лишаване от свобода" по включените в съвкупността наказания.
Със същата присъда осъдил подсъдимите Г. и М. да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на общо 292. 80 лева и се разпоредил с веществените доказателства.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимите, който я обжалва в законовия срок с оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания, като претендира определянето им при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, като защитникът пледира да бъде изменена присъдата, размера на наказанията и на двамата подсъдими – намален.
Представителят на ОП Хасково даде становище за законосъобразност на присъдата и предлага да бъде потвърдена.
Становището и на двамата подсъдими е наказанията им да бъдат намалени.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
При извършената служебна проверка въззивната инстанция констатира наличие на порок в проведеното от РС Свиленград производство, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения - чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Отстраняването на такова нарушение изисква отмяна на атакувания акт. Делото е разгледано и решено по реда на глава ХХVІІ - ма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ в хипотезата по чл. 371, т. 2 от закона, като очевидно съставът е преценил, че подсъдимите са направили признания изцяло относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Видно от съдържанието на съдебния протокол от 04.09.2020 г. такова изявление, представляващо признание от страна на двамата подсъдими на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не е било направено при съкратеното съдебно следствие. В съдебния протокол, при провеждането на разпоредителното заседание е отразено изявление на защитника на подсъдимите, който е поискал провеждане на делото по съкратено съдебно следствие без разпит на свидетелите, желанието и на двамата подсъдими делото им да бъде разгледано по предложения от защитника им ред, както и признанието на фактите по обвинителния акт. В това изявление на защитника липсва конкретика дали искането е за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на т. 1 или т. 2 на чл. 371 от НПК. Без да изясни този въпрос, съдът е взел решение за разглеждане на делото със съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при това без да спази установения процесуален ред, регламентиран в разпоредбата на чл. 372 от НПК. За съда е задължително, преди да реши дали да разгледа делото със съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след разясняване на правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК, на първо място да възприеме самопризнание от подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които признания да бъдат надлежно документирани в съдебния протокол. Необходимо е подсъдимите да са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти, които изявления на подсъдимите да бъдат направени лично и непосредствено пред съдебния състав, разглеждащ делото в първата съдебна инстанция в рамките на предварителното изслушване, а не както е в настоящия случай – след даване ход на съдебното следствие. Едва при налични самопризнания на подсъдимите и извод, че те (признанията) се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Само при стриктно спазване на процедурата, в описаната последователност на действията, съдът пристъпва към съкратеното съдебното следствие, което провежда по правилата на чл. 373 и сл. от НПК. В случая самопризнания на подсъдимите не са налице в рамките на предварителното изслушване и макар съдът да е постановил определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, категорично изявление на подсъдимите, че признават изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за изложените в него факти, преди даване ход на съдебното следствие, не се съдържат в протокола от заседанието. Едва след като съдът е дал ход на съдебното следствие, докладвал „делото“ и дал възможност на страните за разяснения по обвинителния акт, са изслушани признанията на подсъдимите за виновността им по предявените им обвинение, нежеланието им да бъдат разпитвани свидетели и вещи лица, и да дават обяснения.
Процедурата по глава XXVII от НПК е строго формална и спазването на стриктно разписаните правила е гаранция от една страна за осигуряване бързина на процеса, а от друга страна – за охраняване правата на страните. Нарушения в процесуалния ред за провеждане на предварителното изслушване от характера на допуснатите в настоящия случай – липса на самопризнание на подсъдимите при предварителното изслушване, заявено лично и непосредствено пред първоинстанционния съд относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даване ход на съдебното следствие по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК без да е налице непосредствено заявено самопризнание на подсъдимите и констатация на съда дали същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, опорочава процедурата по начин, правещ я негодна да произведе целените от законодателя последици. Отделно от това, съдът голословно е приел, че обвинението се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Вън от вниманието му е останало обстоятелството, че в обясненията си дадени на досъдебната фаза на производството двамата подсъдими дават различни сведения за разбиване прозорците на леките автомобили (Г. – говори за счупен от него прозорец на една кола - л. 249, т. 2 от ДП, докато М. – за чупене на стъклата от двамата с отвертка – л. 272 от същия том). Нещо повече. В обвинителния акт по един изключително схематичен начин, заключаващ се в израза - “Междувременно от там минали двамата обвиняеми които видели лекия автомобил, счупили“ съответното стъкло на даден лек автомобил, проникнали в него, „откъдето взели“ инкриминираните вещи, са изложени обстоятелствата, свързани с изпълнителните деяния на двете престъпления, макар след това детайлно да се описват действията на пострадалите и тези на органите по ДП, но пък излишно в дизпозитива се изброяват поотделно всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваните престъпления кражба и унищожаване. Практиката ВС и ВКС е категорична, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва подробно, пълно и ясно да изложи всички факти, свързани с отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, което гарантира правото на защита на подсъдимите и определя предмета на доказване в централната фаза на процеса.
По отношение групирането на наказанията, в производството по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК е неприложима при определяне на общо наказание, защото са налице изрични, законови норми –чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК, уреждащи въпросите с приспадането на изтърпяно наказание от един или различен вид.
За да пристъпи към определяне на общо наказание съдът следва да разполага с пълни данни за осъжданията на лицето, изводими от бюлетини за съдимост/преписи от съдебни актове, справки за изтърпените наказания, техния вид, както и актуална справка за съдимост. В производството пред районния съд такива доказателства не са били събрани. Действително в ДП, т. 2-ри, л. 245-269 – за Г. и л. 274-287 – за М., се съдържат справки за съдимост на двамата подсъдими, издадени от Бюро съдимост на РС Димитровград, но на 29.04.2020г. В тези справки за съдимост, предвид датата на издаването им, не фигурират осъжданията: на Г. по н.о.х.д.№ 429/20г. на РС Сливен, на М. по н.о.х.д.№ 734/20г. на РС Сливен, влезли в сила, според РС, съответно на 12.06.2020г. – първата и 21.08.2020г. – втората. Необосновано и без да са налице каквито и да било доказателства за тези две осъждания на подсъдимите, съответно и за наложените им наказания, районният съд е постановил акт по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Изложеното налага присъдата да се отмени изцяло, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Димитровград, на етап разпоредително заседание, да се преценят отново въпросите, уредени в чл. 248 от НПК, включително редовността на обвинителния акт и годността му да постави начало на съдебното производство, в случай, че се направи искане за развитие на производството по реда на гл. ХХVII, внимателно да се провери налице ли са предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие, а в случай на положителен отговор, същото да се проведе по предписания от НПК ред. Законосъобразно, след разрешаването на въпросите по чл. 301 НПК, да се определи сумата, която всеки един от подсъдимите дължи за направените в досъдебната фаза на производството разноски.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260005 от 04.09.2020г. на РС Димитровград, постановена по н.о.х.д.№ 347/2020г.
Връща делото да ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: